Решение по дело №11598/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2509
Дата: 8 април 2019 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20171100111598
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 08.04.2019 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11598/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от А.Х.К., с която са предявени срещу Г. Ф. искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2 КЗ, за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 2582,49 лв., представляваща имуществени вреди от произшествие, осъществено на 20.11.2016 г. и причинено от водач на неидентифицирано моторно превозно средство. Претендира законната лихва от датата на деликта и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 20.11.2016 г., причинено от водач на автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Претендира обезщетение за нанесени му неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от получените телесни увреждания.

Ответникът оспорва иска, оспорва настъпване на произшествието по твърдяния от ищеца механизъм. Позовава се на съпричиняване.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По исковете по чл.557, ал.1, т.2 КЗ:

Установява се от представените писмени доказателства от досъдебното производство и авто-техническата експертиза, че на 20.11.2016 г. в гр. Костинброд е настъпило пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: Ищецът е предприел пресичане на ул. Обединена върху маркирана пешеходна пътека, при което лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ *********, управляван от П.Б.Р., със скорост на движение около 50 км/ч е реализирал ПТП, като с предната си част челно е ударил пешеходеца от лявата му страна. Вследствие а удара пешеходецът е качен върху предния капак на автомобила, с главата си е достигнал предното стъкло и го счупил, а след удара е бил отхвърлен напред и се е установил върху платното за движение. Причина за настъпване на произшествието са действията на водача на автомобила, който не е предприел намаляване на скоростта или спиране, за да пропусне пресичащият пешеходец. Поради това съдът приема, че водачът на автомобила е извършил нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП, като при приближаване към пешеходна пътека не е изпълнил задължението си да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в пряка причинна връзка с произшествието ищецът е получил травматични увреждания: закрито счупване на тялото на големия пищял. Спешна медицинска помощ ищецът е получил в УМБАЛСМ „Пирогов“ – гр. София, където е опериран за открито наместване на счупената кост чрез метален имплант. Болките са били най-интензивни през първите 20 дни след злополуката, през първите два месеца е бил в невъзможност да използва увредения крак, за което се е нуждаел от помощ от близки.

От показанията на свидетеля О.К. – брат на ищеца, се установява, че през първите три месеца след инцидента ищецът е бил на легло и обгрижван от близки, защото не е можел да се придвижва, оплаквал се е от интензивни болки, четири месеца е отсъствал от работа. Към момента изпитва дискомфорт при продължително престояване на крака в едно положение.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, извършен от водач на моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от което за ищеца са настъпили травматичните увреждания, причинили му болки и страдания.

При така установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.577, ал.1, т.2 КЗ - претърпени вреди вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП, което е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания и негативни изживявания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията – счупване на кост в крака, лечението – проведена операция и предстояща още една за изваждане на металния имплант, интензитет и продължителност на болката и период на възстановяване (2 месеца), както и наличието на възстановяване и липсата на данни за настъпили усложнения при лечението. При така установените факти и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо понесените шок и негативни емоционални преживявания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 25000 лв.

Основателна е и претенцията за имуществени вреди. Установява се от писмените доказателства и съдебно-медицинската експертиза, че ищецът е направил разходи за лечението си, които са били необходими и не се поемат от здравноосигурителната каса. Ето защо претенцията за имуществени вреди в размер на 2582,49 лв. е основателна.

Неоснователно е възражението за съпричиняване. Както бе обсъдено по-горе – при изследване на механизма, съгласно заключението на вещото лице, ищецът е предприел пресичане на маркирана пешеходна пътека. По делото не се представиха доказателства за внезапно излизане на платното за движение или за друго негово противоправно поведение. Ето защо неоснователно е възражението на ответника, че ищецът да е допринесъл за настъпване на вредите.

Съгласно чл.558, ал.1, вр. чл.497 КЗ Гаранционният Ф. дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Видно от писмо изх. № 24-01-231/29.06.2017 г., ответникът е постановил отказ по искането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради което от тази дата – 29.06.2017 г. на ищеца следва да се присъди лихва за забава.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и експертизи – за сумата от 459,10 лв.

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1170,78 лв.

На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 105,68 лв.

Ответникът следва да заплати по сметка на Софийския градски съд дължимата държавна такса в размер на 903,30 лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на А.Х.К., ЕГН:**********, както следва:

на основание чл.557, ал.1, т.2 КЗ сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 20.11.2016 г., по вина на водач на моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, заедно със законна лихва от 29.06.2017 г. до окончателното й изплащане,

на основание чл.577, ал.1, т.2 КЗ сумата от 2582,49 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от произшествие, осъществено на 20.11.2016 г., по вина на водач на моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, заедно със законна лихва от 29.06.2017 г. до окончателното й изплащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 459,10 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.

ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на адв. Я.Д.Д., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1170,78 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА А.Х.К., ЕГН:**********, да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 105,68 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 903,30 лв., представляваща държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: