Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 01.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на дванадесети
октомври
две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 4775 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.Д.И. и С.Д.И. срещу „З.А.Б.”,
с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 13.12.2017
г. в гр.София се състоял пътен инцидент, вследствие на травмите от който,
починал С. М.Б.-дядо на ищците. Твърди се, че на посочената дата около 10 часа
в гр. София, л.а.м. „Дачия Лоджи“
с рег.№ ******, управляван от П.Н.П.,*** от ул. „Слатинска
река“ към ул. „Мими Балканска“ и в района на кръстовището с ул. „513-та“
реализира ПТП с пешеходеца С. М.Б., пресичащ по мисленото продължение на
тротоара от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила.
Твърди се, че към датата на събитието за
л.а.м. „Дачия Лоджи“ с
рег.№ ****** е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, сключена с полица №
BG/01/117003165095, валидна от 11.12.2017 г. до 10.12.2018 г. Поддържа се, че
вината на водача на превозното средство е установена с влязла в сила осъдителна
присъда № 49 от 19.02.219 г. по н.о.х.д.№ 5680/2018 г. на СГС, НО, 29 състав.
Поддържа се, че вследствие на инцидента С. Борисов получава множество телесни
увреждания, за лечението на които и в периода от 13.12.2017 г. до 27.12.2017 г.
е настанен в болница, след което изписан за домашно-амбулаторно лечение. Твърди
се, че въпреки проведеното лечение и многобройните грижи, пострадалият не
успява да преживее дълго след изписването си от болницата и почива на 12.01.2018
г. в болки. Поддържа се, че настъпилата смърт е в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
Поддържа се, че ищците са били в
изключително близки и топли отношения с дядо си и приемат изключително тежко
загубата му. Отношенията между ищците и техния дядо са се крепили на задружие, разбирателство, обич и дълбоко уважение, като
взаимно са полагали постоянни грижи едни за други. Тежката загуба, която ищците
търпят, поради процесното ПТП е повод за рязкото
изпадане в дълбоко депресивно състояние на отчаяност за любящите
внуци. Ищците са се затворили в себе си, нямат желание да излизат, нито да се
виждат и да общуват с други хора, страдат дълго от безсъние и се налага да
приемат сънотворни и успокоителни лекарства.
Поддържа се, че на 07.11.2018 г.
ищците отправили до ответното дружество покана за определяне и изплащане на
дължимо застрахователно обезщетение, но такова до момента не е изплатено.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 50 000 лв. за всеки един
от двамата ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на дядо им С. М.Б.,
настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 13.12.2017
г . гр. София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Дачия
Лоджи“ с рег.№ ******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество с полица № BG/01/117003165095, валидна от 11.12.2017 г. до 10.12.2018
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане
на претенцията-07.11.2018 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото,
включително заплатен адвокатски хонорар.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез адвокат С., надлежно упълномощена с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло предявените искове
по основание и размер. Оспорва наличието на предпоставки за присъждане на
обезщетение на ищците в производството, като счита, че същите не попадат в
кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени
вреди. Твърди, че не е налице екстраоридинерност на
болките и страданията на ищците. Твърди, че към датата на произшествието и
двамата ищци са били над 30 годишна възраст, напълно самостоятелни, зрели хора
със собствен живот и семейства. Дядото и внуците са живели в отделни
домакинства и не са налице обстоятелства и/или ситуации, които да породят особена
близост между дядото и неговите внуци. Твърди се, че не е налице по-дълбока
връзка от тази, която имат роднините от втора степен при равни други условия.
Поддържа се, че ТР 1/2016 може да бъде прилагано само за права породени и
възникнали след приемане на тълкувателното решение. Твърди, следва да се
приложи и параграф 96 от Разпоредбите към ЗИД на КЗ. Оспорва механизма на
настъпилото произшествие с твърдението, че не е осъществен фактическия състав
на деликтната отговорност. Твърди наличие на случайно
събитие. Твърди, че произшествието се е случило по изключителна вина на
пострадалия, като заявява алтернативно възражение за съпричиняване
от страна на пешеходеца. Твърди се, че пострадалият е пресичал пътното платно
за движение на място, на което няма обозначение за пешеходна пътека, удължил е
ненужно пътя си за пресичане и дори е спрял без необходимост на платното за
движение. Твърди се, че пострадалият е пресичал платното за движение след
употреба на алкохол и това е оказало влияние върху поведението му на пътя.
Твърди се, че въпреки тежкото здравословно състояние на дядо им, неговите внуци
не са полагали грижа за него след изписването му от болница на 27.12.2017 г.
той се е прибрал в собствения си дом, където и по-късно починал. Оспорва
предявения иск за неимуществени вреди с твърдението, че същият е завишен и
несъответстващ на претърпените вреди.
Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение. В
срока по чл.372, ал.1 от ГПК и на 29.07.2020 г. ищците депозират допълнителна
искова молба. Поддържат всички твърдения и възражения. Оспорват всички изложени
в отговора на ответника възражения. Оспорват твърдението пострадалият да е съпричинил вредоносния резултат. Заявяват нови доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор. Изцяло поддържат направените с отговора на
исковата молба оспорвания и възражения.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител.
Подробни съображения излагат в депозираната по делото писмена защита. Адвокат Й.претендира
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, за което представя договор и списък с разноски. Заявява
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли
иска по съображения подробно изложени в депозираната по делото писмена защита.
Претендира разноски по списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е прието за
безспорно, че към датата на застрахователното събитие за л.а.м. „Дачия Лоджи“ с рег.№ ******, е
била валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество с полица № BG/01/117003165095, валидна от 11.12.2017 г. до 10.12.2018
г.
С влязлата в сила на 07.03.2019
г. Присъда № 49 от 19.02.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 5680/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 29 състав, П.Н.П. е
признат за виновен в това, че на 13.12.2017 г. около 18 часа в гр.София, при
управление на л.а.м. „Дачия Лоджи“
с рег.№ ****** по ул. „Владимир Минков-Лодко“ с
посока на движение от ул. „Слатинска река“ към ул.
„Мими Балканска“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20,
ал.2 от ЗДвП, като се движел със скорост от 50 км/ч, несъобразена с конкретните
условия за видимост, нощно време, слабо пътно осветление, мокра пътна настилка,
мъгла и реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащия пътното платно
пешеходец С. М.Б., вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта му,
настъпила на 12.01.2018 г., която била в пряка причинна връзка с получените от
пешеходеца в резултат на удара увреждания, като след деянието подсъдимият
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен.
С оглед на горното съдът приема,
че деянието, авторството и виновното поведение на водача П.Н.П. и настъпилата в
причинно-следствена връзка от това поведение смърт на С. М.Б. на 12.01.2018 г. са
установени в настоящия процес с посочената по-горе присъда на наказателния съд.
От представеното по делото
удостоверение за съпруг и родствени връзки с изх. № РСП18-УГ01-9241 от 17.08.2018
г. на Община Столична, район Слатина, се установява че двамата ищци са внуци на
починалия С. М.Б. - техен дядо.
Пред настоящата инстанция е
прието заключение на СПЕ, неоспорено от страните, с което се установява, че преживеният
пътен инцидент на дядо им на 13.12.2017 г. и последващата
му смърт на 12.01.2018 г. е представлявала сериозен психо
травмиращ и стресиращ фактор за ищците. Преживяното е оказало негативно
отражение в тяхното психично състояние. В резултат на загубата на дядо си, при
ищцата са възникнали негативни емоционални преживявания, довели до
безпокойство, оплаквания от напрежение, силна душевна болка от преживяването на
загуба, чувства на яд, подтиснато настроение. Наложило се същата да отложи вече
планираното си и платено сватбено тържество, поради преживяването на траур.
Ищцата изпитва съжаление, че дядо й не е могъл да присъства на сватбеното й
тържество. Тези преживявания са започнали постепенно да намалят и отшумяват до
момент, в който е постигната интеграция на загубата в психичния живот на
ищцата. Към момента при ищцата е налице чувство за непредотвратима загуба и
тъга до степен на нормалпсихологичното преживяване на
загубата. Възстановено е нивото на функциониране от момента преди преживяната
загуба. При ищеца и следствие от смъртта на дядо му са възникнали негативни
емоционални преживявания, продължително преживяване на оплаквания от
напрежение, безпомощност, яд, гняв, безсилие, мъка и тъга. Бил е налице период
на емоционална нестабилност-подтиснато настроение, безсъние и отдръпнатост от контактите. Към момента при ищеца е налице
интегриране на загубата към психичния му свят, възстановено е нивото на функциониране
от момента преди преживяната загуба.
От неоспореното заключение на
комплексната СМЕ и САТЕ се установява, че процесното
ПТП е настъпило през тъмната част на денонощието, пътната настилка е била
мокра, имало е наличие на слабо улично осветление, на мястото не е имало
пешеходна пътека. Установява се, че пострадалият пешеходец е имал възможност да
възприеме автомобила от разстояние 50-60 метра и да предотврати настъпването на
произшествието, като предприеме пресичане на платното за движение от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила, като изчака преминаването му. Установява
се, че причина за смъртта на С. М.Б. е мастна емболия в белите дробове.
Пострадалият е имал хронични заболявания, но тези болестни промени се срещат с
напредване на възрастта и нямат никакво значение за получаване на уврежданията
и причината за смъртта. По делото няма ангажирани доказателства, от които да се
установява изследване на етилов алкохол в кръвта на пострадалия, както и данни
да е употребил алкохол в деня на произшествието.
Пред настоящата инстанция са
събрани показанията на свидетеля Д.С.И.-баща на ищците, който установява, че
починалият е негов баща и когато се родили неговите деца-ищците по делото,
живеели заедно с родителите на свидетеля.
Синът на ищеца е кръстен на дядо си, от което дядото бил много щастлив, защото
той му бил първия внук. Ищецът С. е гледан от родителите на свидетеля, т.е. от
своите баба и дядо, защото той не посещавал детска градина и ясла. След раждането
на ищцата, те също я гледали, полагали доста грижи при отглеждането и на двете
деца на свидетеля. Двамата ищци преимуществено са гледани от майката и бащата
на свидетеля. Гледани са от тях, те полагали грижи и децата ги обичали. Това
продължило до тийнейджърската им възраст. Ищцата, когато научила за смъртта на
дядо си изпаднала в стрес, още повече, че малко преди това се била сгодила.
Сватбата трябвало да бъде на 27 май 2018 г., но била отложена заради смъртта на
дядо й.
С молби от 07.11.2018 г. двамата ищци сезирали
ответното дружество с искане да им бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, следствие от смъртта на
техния дядо, но с писма от 21.11.2018 г. са уведомени за отказа на
застрахователя да заплати такова.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените активно субективно съединени искове за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 07.11.2018 г. ищците
са предявили извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ,
изтекъл на 07.02.2019 г. ответникът не е определил и изплатил застрахователни
обезщетения. Настоящите искове са предявени в съда на 05.06.2020 г. и в този
смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 13.12.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и със заключенията на комплексната
САТЕ и СМЕ и с влязлата в сила присъда, постановена по н.о.х.д., се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на дядото на двамата ищци.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Възражението на
ответника, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е основателно и доказано само по отношение на твърдението, че при предприетото
пресичане не се е съобразил с приближаващото се пътно превозно средство.
Установява се, че в близост до
мястото на пресичане не е имало пешеходна пътека, а пътят е двулентов
двупосочен в населено място, с оглед на което пешеходецът е предприел
правомерно пресичане, съобразно нормата на чл.113, ал.2 от ЗДвП, съобразно която по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в
близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за
движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по
ал. 1, т. 1, 2 и 4. В случая пострадалият е предприел пресичане в нарушение на
правилото на ал.1, т.1 от закона, като преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразил
с приближаващото се пътно превозно средство, въпреки че е имал обективната
възможност за това, т.е. да възприеме автомобила от разстояние 50-60 метра и да
предотврати настъпването на произшествието, като предприеме пресичане на
платното за движение от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила, като изчака преминаването му.
Законът дава право на пешеходците
да пресичат платното за движение и извън определените за целта места – чл.113,
ал.2 от ЗДвП, но на това право не съответства задължение на водачите на пътни
превозни средства да ги пропуснат. При упражняване на правото на пешеходеца да пресече
платното за движение, той е длъжен да се съобрази с общите ограничения и
забрани по чл.113,ал.1,т.т.1,2 и 4 и чл.114,т.т.1 и 2 от ЗДвП-Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на
ВКС, ОСНК.
Не доказано е, а и е опровергано
от влязлата в сила присъда, твърдението на ищците, че пострадалият е пресичал
по мисленото продължение на тротоара от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила, което място на пресичане по смисъла на §6, т.54 от ДР
на ЗДвП представлява пешеходна пътека. В присъдата изрично е посочено, че
пострадалият е пресичал пътното платно. Ако в рамките на наказателното
производство бе установено, че произшествието е настъпило на пешеходна пътека, включително
и такава по смисъла на §6, т.54 от ДР на ЗДвП, то деянието се квалифицира по
чл.343, ал.3 от НК, а не по чл.343, ал.1.
Следователно, при пресичане на
пътното платно извън определените за целта места правото на пешеходеца не е
абсолютно. Налице е съпричиняване, ако пешеходецът не
се е съобразил с ограниченията на чл.113, ал. 1,т.т.1,
2 и 4 и чл.114 от ЗДвП.
С ангажираните по
делото доказателства не се доказаха твърденията, че пострадалият е пресичал
пътното платно за движение на място на което няма обозначение за пешеходна
пътека, удължил е ненужно пътя си на пресичане и дори е спрял без необходимост
на пътното платно, както и че е пресичал след употреба на алкохол и това е
оказало влияние върху поведението му на пътя, поради което и за тези твърдения,
възражението за принос е недоказано.
Ищците притежават
материално правна легитимация по предявените от тях искове, с оглед приетото в
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС.
Съдът не споделя
виждането на ответната страна за липса на материално-правна легитимация на ищците,
предвид обстоятелството, че инцидентът е настъпил преди приемането на
Тълкувателното решение, с което се разширява кръгът на правоимащите.
Действително е налице
съдебна практика, обективирана в решения, постановени
по реда на чл.290 ГПК, в която е прието, че когато се касае до първоначално
приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита
се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в
тълкувателните актове. Когато обаче се постановява нов тълкувателен акт, с
който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново
такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е
различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва
занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява
действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ.
В случая обаче с
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС за първи път се разширява кръга на лицата, имащи право да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.
Следва да се посочи също така, че в случая не се касае за тълкуване на норма,
доколкото и към настоящия момент националният закон не урежда изрично лицата,
които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, и
не въвежда ясни критерии за тяхната материалноправна
легитимация, както е посочено и в самото Тълкувателно решение. Преодоляването
на празнотите в закона е дейност по правоприлагане, а не тълкуване. Търси се
друга правна норма или правен принцип, които да дадат разрешение за възникналия
правен спор. По този начин с Тълкувателното решение е дадено разрешение на
възникналия правен спор и е преодоляно противоречието в съдебната практика,
относно лицата имащи право на обезщетение, поради което следва да се прилага и
по отношения на настъпили произшествия преди приемането на ТР.
В подкрепа на извода,
че ТР се прилага към минал момент, е и Решение № 70 от 03.06.2019 г., т.д. №
755/2018 г. на ВКС, Второ търговско отделение, с което е присъдено обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смърт на сестра, настъпила в резултат на
ПТП на 17 юли 2011 г.
С Тълкувателно
решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания.
Въпреки изрично
разпределената им доказателствена тежест /да докажат наличието
на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, че търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени, че търпените от ищците болки и страдания надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка/, ищците
не проведоха такова доказване.
Разпитаният свидетел
установи, че двамата ищци са гледани от тяхната баба и дядо по бащина линия от
раждането им в делничните дни, когато родителите им били на работа, а в
почивните дни били при своите родители, а след като пораснали нормално
контактите намалели. Свидетелят установява, че ищците обичали своя дядо. Със
заключението на СПЕ се установяват нормално присъщи за хората чувства на загуба
и траур. Но както е прието и в мотивите на цитираното по-горе тълкувателно
решение, връзките между братя, бабите/дядовците и внуците по начало се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Но за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на
родство.
В случая ищците не
доказа конкретни житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността
между тях и дядо им да е станала толкова силна, че смъртта на последния да е
причинил на ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Според настоящият
съдебен състав не представляват такива болки-негативните емоционални
преживявания, безпокойство, напрежение, яд, гняв, подтиснато настроение. Това
са присъщи чувства за всеки човек, загубил своя дядо. Загубата на дядото на
ищците не е довела до болестно състояние на психиката на двамата ищци, които
към момента са с напълно възстановено ниво на функциониране от преди
преживяната загуба.
Конкретни житейски
обстоятелства биха били например ранното оставане на децата без родител/и, при
което дядото е поел изцяло грижите по отглеждането им, типични за грижите
полагани от родител и между дядото и неговите внуци са били установени връзки
типични за връзките между деца и родители. В случая ищците имат живи родители,
които са полагали грижи за тях и са били подпомагани в тези грижи от своите
родители, т.е. баби и дядовци по майчина и бащина линия, което представлява
типично развитие на тези семейни отношения за българското общество. Когато са
загубили своя дядо на 80 г. към датата на смъртта си, ищците са били съответно
на 31 и 33 години с напълно изграден свой собствен живот и в хода на процеса не
се установи в този момент да са поддържали трайни, ежедневни, интензивни
контакти със своя възрастен дядо, да са полагали някакви грижи за него, да са
споделяли общо домакинство и др.
Съобразно приетото с Тълкувателното
решение, застрахователно обезщетение на ищците като внуци на починалия би могло
да се присъди само по изключение. Принципно „изключение“ означава вън от
правилото, от типичното.
Нормалното, типичното
е внуци да страдат и да тъгуват за починалия си дядо. В случая ищците следваше
обаче да докажат болки и страдания извън тези типични и нормални за родствената
връзка.
И тъй като такива не
бяха установени и доказани, то исковете им подлежат на отхвърляне като
неоснователни и недоказани.
Предвид неоснователността и недоказаността
на главните претенции, неоснователни и недоказани са акцесорните
искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
на ищците не се дължат. Последните обаче и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
дължат на ответника направените от него разноски в настоящото производство,
както следва: депозит вещи лица-500 лв. и 20 лв.-депозит свидетел.
По възражението за прекомерност
на заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 4 872 лв.
Същото е основателно. Видно от представената фактура ответникът е заплатил
адвокатско възнаграждение за предявени два иска от по 50 000 лв. в общ размер
на 4 060 лв., съответно 4 872 лв. с ДДС.
Настоящият съдебен състав намира
обаче, че възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при
материален интерес от 100 000 лв., а именно: 3530 лв., съответно
4 236 лв. с ДДС.
Действително и съобразно чл.2,
ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно. В случая са предявени два иска, но и по
двата иска се установяват общи факти и се събират еднакви доказателства, т.е. и
двата предявени иска са за вземания с общ правопораждащ
факт и за защита на един интерес на пострадалите лица, при едни и същи усилия
на представителя по пълномощие за защита на ответното дружество.
Предвид гореизложеното съдът и по
възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК намалява претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение от 4 872 лв. на 4 236 лв., с оглед
на което общият дължим от ищците размер на разноските направени от ответника
възлиза на сумата от 4 756 лв., за която ответниците
ще следва да бъдат осъдени.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от М.Д.И., ЕГН ********** и С.Д.И., ЕГН **********, и двамата с
адрес: *** против З. „А.Б.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати сумата от по 50 000 лв. (петдесет хиляди лв.) за всеки един от двамата ищците, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на дядо им С. М.Б., настъпила в пряка, причинно-следствена
връзка с ПТП, реализирано на 13.12.2017 г . гр. София, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Дачия Лоджи“
с рег.№ ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество с полица №
BG/01/117003165095, валидна от 11.12.2017 г. до 10.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на
претенцията-07.11.2018 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН ********** и С.Д.И.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: *** да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК
на З. „А.Б.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 4 756 лв. (четири хиляди седемстотин
петдесет и шест лв.) разноски направени от ответника
пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: