РЕШЕНИЕ
№ 1380
гр. В., 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Р. Ш.
Членове:Ю. Р. Б.
мл.с. А. В. Цв.
при участието на секретаря Е. Н. И.
като разгледа докладваното от мл.с. А. В. Цв. Въззивно гражданско дело №
20223100501871 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Срещу Решение № 260313/13.06.2022 г., постановено по гр. дело № 2282/2021 г. по
описа на ВРС са подадени следните въззивни жалби:
1.) Въззивна жалба от М. Н. Н., чрез процесуален представител адв. Г. К., срещу
частта от решението, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за осъждане на
ответника Прокуратурата на Р. Б. за разликата над присъдената сума от 5 000 лева до пълния
размер на претенцията с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от 20 000 лева,
представляваща причинените на ищеца неимуществени вреди за периода 26.02.2013г. -
29.02.2016г. в резултат на незаконосъобразно повдигнато на 26.02.2013г. обвинение за
извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК по досъдебно производство №
374/2013г. по описа на Второ РУП - В., за което е оправдан с влязла в сила Присъда №
27/30.01.2014г., постановена по НОХД № 5046/2013г. на ВРС, потвърдена с Решение №
53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/2015г. по описа на Окръжен съд-В., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят излага твърдения, че обжалваната част решението е незаконосъобразно
поради неправилно приложение на принципа на справедливостта, залегнал в нормата на чл.
52 от ЗЗД, вследствие на което погрешно е определен размерът на дължимото в негова полза
обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Неправилно съдът е приел от
фактическа страна, че от събраните по делото доказателства не се установява промяна в
отношението на обкръжението на ищеца, тъй като в тази насока били показанията на свид.
М.. Първоинстанционният съд омаловажил факта, че повдигнатото обвинение било за тежко
умишлено престъпление, което предвид липсата на предходна негова съдимост се отразило
1
изключително негативно на психиката му. На следващо място жалбоподателят сочи, че
предвид установеното с проведената по делото СПЕ дисоциално разстройство, раздялата с
тогавашната му приятелка е имала силно неблагоприятно въздействие и го е възпрепятствал
занапред да създаде връзка, респективно семейство. По гореизложените съображения моли
за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковата претенция в пълния
предявен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна.
2.) Въззивна жалба от Прокуратурата на Р.Б. срещу частта от решението, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на М. Н. Н. сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди за периода 26.02.2013г. -
29.02.2016г. в резултат на незаконосъобразно повдигнато на 26.02.2013г. обвинение за
извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК по досъдебно производство №
374/2013г. по описа на Второ РУП - В., за което е оправдан с влязла в сила Присъда №
27/30.01.2014г., постановена по НОХД № 5046/2013г. на ВРС, потвърдена с Решение №
53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/2015г. по описа на Окръжен съд-В., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят изразява становище, че решението е неправилно, поради недоказаност
на факта, че ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди от друга,
респективно същите да са в пряка и непосредствена последица от наказателното
производство, водено срещу него. По отношение на претендираните от ищеца
неимуществени вреди, сочи, че не са събрани доказателства, пораждащи обективната му
отговорност, а именно: настъпили за ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
изпадането му в депресивни състояния, отдръпване на близки и приятели, преместване в
друго населено място, други негативни влияния върху психиката на ищеца с оглед воденото
срещу Н. наказателно производство. В допълнение на установеното от първоинстанционния
съд, че твърденията за самоизолация на ищеца във връзка с воденото срещу него
наказателно производство са недоказани, посочва, че при изследването на последния във
връзка с изготвената СПЕ вещото лице не е могло обективно и безсъмнено да установи
достоверни ли са думите на освидетелстваното лице, с оглед факта, че същото е страна в
производството и е заинтересовано от изхода на делото, и то без да бъде извършена
преценка и комплексен анализ на миналите събития. Жалбоподателят оспорва още мотивите
на първоинстанционния съд в частта, в която е прието наличие на действия от страна на
длъжностни лица, противоречящи на норми на материалното и процесуално право, явяващи
се в причинно-следствена връзка с причинени неимуществени вреди на ищеца. На следващо
място оспорва размера на определеното обезщетение като прекомерно завишен, предвид
предмета и правната квалификация на воденото наказателното производство. Макар съдът
да е определил обезщетение по-малко от исканото от ищеца, сочи, че сумата от 5000 лева е
несъответна на разумния срок на провеждане и приключване на цялото наказателно
производство, както в досъдебната, така и в съдебната му част, на липсата на данни взетата
най-лека мярка за неотклонение „подписка" срещу ищеца да го е възпрепятствала по какъвто
и да било начин. Въз основа на изложеното моли за отмяна решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковата претенция. В условията на евентуалност претендира намаляване на
размера на присъденото обезщетение в съответствие с критериите на справедливостта по чл.
52 от ЗЗД, към които препраща разпоредбата на §1 на ЗР на ЗОДОВ.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от
насрещната страна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано пред ВРС въз основа на подадена от М. Н. Н.
искова молба срещу Прокуратурата на Р.Б., с който предявени иск правно основание чл. 2,
2
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди за периода
26.02.2013г. - 29.02.2016г. в резултат на незаконосъобразно повдигнато на 26.02.2013г.
обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК по досъдебно
производство № 374/2013г. по описа на Второ РУП - В., за което е оправдан с влязла в сила
Присъда № 27/30.01.2014г., постановена по НОХД № 5046/2013г. на ВРС, потвърдена с
Решение № 53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/2015г. по описа на Окръжен съд-В., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда-29.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от
26.02.2013г. по образуваното ДП №374/2013г. по описа на Второ РУП-В. за това, че: на
21.02.2013г. в гр. В., се заканил на К. Хр.К. в с престъпление против неговата личност - с
убийство и това заканване възбудило у К. Хр. К. основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Обвинението било за тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода до шест години В хода на
производството му била определена мярка за неотклонение „Подписка“. По повдигнатото
обвинение срещу него бил внесен в съда обвинителен акт, по който бил образуван НОХД №
5046/2013г. Наказателното производство срещу него приключило с Присъда №
27/30.01.2014г., постановена по НОХД № 5046/2013г. на ВРС, с която подсъдимият е
признат невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Същата била
потвърдена с решение на ВОС от 14.05.2014 г. По искане на Главния прокурор
производството било възобновено с решение на ВКС от 24.02.2015 г. При новото
разглеждане била постановена нова присъда, с която М. Н. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца", чието изтърпяване е отложено
с изпитателен срок от три години, както и наложено наказание пробационна мярка
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година и шест
месеца. Присъда на Окръжен съд-В. е отменена изцяло от състав на Върховен касационен
съд с Решение № 314/29.09.2015г. по к.н.д.№ 955/15г. и върнато на друг състав на
въззивната инстанция. С окончателно Решение № 53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/15г. по
описа на Окръжен съд-В. била потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 5046/2013г.
на Районен съд-В..
Ищецът сочи, че въз основа на повдигнатото срещу него обвинение за извършено
тежко престъпление, в продължение на повече от три години е живял в състояние на силен
страх, стрес, безпокойство, потиснатост и срам. Твърди, че наказателно преследване създало
огромен отзвук както сред всички негови близки, приятели и съседи. Излага се, че след
инцидента и повдигането му на обвинение той се затворил в себе си, тъй като бил подложен
на ежедневен психически тормоз най-вече от съседите си. След узнаване в какво
престъпление е бил обвинен, приятелката му преустановила връзката им и се разделили.
Нарушено било нормалното общуване с близките му, чувствал се унизен и с накърнено
достойнство.Малкото на брой негови приятели се отдръпнали и спрели да общуват с него.
Воденото наказателно преследване се отразило негативно върху психиката на ищеца, станал
изключително затворен и недоверчив към околните, включително и към околните. Отзвукът
от случилото се го принудил да се премести от гр. В. в гр. Ш., където да помага на
родителите си в семейния бизнес. Твърди се, че в хода на делото бил психически разстроен,
притеснен и страдал от често главоболие, не можел да спи и да се храни, обхванала го
депресия и у него нахлули суицидни мисли. Въз основа на гореизложените съображения
обосновава твърдението си, че справедливият размер на обезщетението за причинените му
неимуществени вреди възлиза на сумата от 20 000 лева, за присъждането на каквото отправя
искане към съда. Претендира разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от Прокуратурата
3
на Р.Б., с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът твърди, че
не са налице основания за ангажиране на обективната му отговорност. Оспорва
причинените вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение, като намира, че същите не са подкрепени с доказателства за настъпването им.
Излага се, че психичното състояние на ищеца било обект на анализ по приетата в ДП СПЕ,
която установила, че ищецът страда от дисоциално разстройство на личността, поради което
той следвало да установи липсата на тези признаци преди датата на образуване на
наказателното производство и причината връзка между асоциалното поведение и
преживения стрес от наказателното преследване. Счита се, че на основание чл. 5, ал. 1 от
ЗОДОВ за изключване отговорността на Прокуратурата, поради наличие на социално
укоримо поведение на ищеца, с което е станал причина за процесуалната активност на
свидетеля К.. Релевира възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ,
тъй като ищецът с действията си допринесъл за настъпване на вредите, поради което счита,
че обезщетението следва да бъде намалено. Намира, че наказателното преследване е
приключило в разумен срок с оглед неговата продължителност, преминало неколкократно
през всички съдебни инстанции. Сочи,че по отношение на ищеца не е взимана тежка мярка
за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда. Намира, че размерът на исканата
обезвреда не е съобразен със социално-икономическите условия и стандарта на живот в
страната, респективно същата е завишена. Релевира възражение за погасяване с тригодишна
давност на претенцията за лихви, като с уточнителна молба от 26.04.2021 г. посочва, че
началния срок е 16.02.2018 г., а не както първоначално е посочил 16.02.2016 г. Сочи се, че
Прокуратурата не е ставала причина за отлагане на заседания по делото в съдебна фаза на
процеса, делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, като действията по
разследване били сведени до няколко разпита на свидетели. По изложените съображения
отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, съобразно която държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано
Основателността е предпоставена от доказването от ищеца на повдигането на
незаконно обвинение спрямо него, вследствие на което в патримониума му са настъпили
посочените в исковата молба неимуществени вреди, техния размер, както и причинната
връзка между обвинението и вредите.
Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо действие, тъй като
засяга личния, семеен, социален и професионален живот на обвиненото лице, както и
неговите авторитет и достойнство. Когато се претендира обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение и мярка за неотклонение, ищецът не е длъжен да твърди и
доказва преживения обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен
дискомфорт от упражнената принуда, тъй като те следват от закона. За всички останали
болки и страдания е необходимо да има твърдения и доказателства, съгласно правилото, че
ищецът е длъжен да докаже основанието на иска – в този смисъл е и трайната съдебна
практика, обективирана например в Решение № 53 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 3528 / 2018 г.
на ВКС, 3-то гр. отд и Решение № 204 от 26.10.2020 г. по гр. д. № 4605 / 2019 г. на ВКС, 4-то
гр. отделение
От приложеното като доказателство по делото наказателно производство се
установява, че с Постановление на прокурор при РП - В. от 26.02.2013г. по образуваното ДП
№374/2013г. по описа на Второ РУП-В. на М. Н. Н. е повдигнато обвинение за това, че: на
4
21.02.2013г. в гр. В., се заканил на К. Хр. К. с престъпление против неговата личност - с
убийство и това заканване възбудило у К. Хр. К. основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. С постановление на наблюдаващия прокурор
на ищеца е определена мярка за неотклонение „Подписка“.
Срещу него е внесен обвинителен акт във ВРС, по който бил образуван НОХД №
5046/2013г. По същото е постановена Присъда № 27/30.01.2014г., с която подсъдимият е
признат невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Оправдателната
присъда е потвърдена с решение на ВОС от 14.05.2014 г. по ВНОХД № 301/14 г. ВОС.
По искане на Главния прокурор съдебното производството възобновено пред друг
състав на ВОС с решение на ВКС от 24.02.2015 г. НД № 1766/2014 г.
При новото разглеждане е постановена нова Присъда № 49/14.05.2015 г. по НОХД №
5046/2013 г., с която М. Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.144
ал.3 вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца", чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години,
както и наложено наказание пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител" за срок от една година и шест месеца.
С Решение № 314/29.09.2015г. по к.н.д.№ 955/15г. е отменена осъдителната присъда
на Окръжен съд-В. и делото върнато на друг състав на въззивната инстанция.
С окончателно Решение № 53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/15г. по описа на
Окръжен съд-В. била потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 5046/2013г.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и е поставена единствено
в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството - в конкретния
случай оправдаване на лицето по повдигнатото му. Законът не е предвидил като изискване
за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било
незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна
на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е
отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на
служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди
от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в
законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде
поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата.
Същата може да бъде изключена единствено в хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ –
при изключителна вина на пострадалия ищец. Изрично възражение за такава е релевирано
от ответника, но същото е неоснователно, тъй като от материалите по делото не се
установява той да е станал такава причина за повдигането на незаконното обвинение спрямо
него. Дали поведението му при настъпване на инкриминираното събитие е било морално,
укоримо или осъществява признаците на граждански деликт или административно
нарушение са напълно ирелевантни обстоятелства, доколкото извършените от него действия
по време на развилата се на 21.02.2013 г. конфронтация не осъществяват престъпния състав
на чл.144 ал.3 вр. ал. 1 от НК, както е установено с влязлата в сила и задължителна на осн.
чл. 300 от ГПК за гражданския съд присъда, с която той е признат за невиновен. Същите не
могат да бъдат ценени като изключителна вина на ищеца за повдигане и поддържане на
обвинението в извършено престъпление, тъй като, както вече беше изложено, той е
оправдан за извършването им. Поради това следва да се приеме, че липсва каквато и да е
връзка на обвързаност между некредитирането на обясненията на подсъдимия в определени
техни части и привличането на същия като обвиняем, поради което възражението на
ответника в тази насока също се явява неоснователно.
Предвид факта, че с влязлата в сила оправдателна присъда ищецът, настоящ
въззиваем, е признат за невиновен и не са налице обстоятелства изключващи обективната
5
отговорност на въззивника, следва да се приеме, че е осъществено нейното правопораждащо
основание по чл. 2, ал. 3, т. 1 от ЗОДОВ. При посочената фактическа установеност на
разглеждане подлежат останалите спорни между страните предпоставки за ангажиране на
гаранционната отговорност на Прокуратурата, а именно настъпването на претендираните от
ищцовата страна вреди и тяхната причинно-следствена връзка с повдигнатото незаконно
обвинение.
За установяването на същите по делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Н. Н. М. – баща на ищеца, които съдът кредитира
съобразно правилото на чл. 172 от ГПК, с оглед възможността му заинтересованост от
изхода на производството и доколкото не противоречат на останалият доказателствен
материал по делото. При приложение на посочените изисквания, от показанията на
свидетеля се установява, че от образуването му през 2013 г. до неговия край през 2016 г., М.
е преживявал много тежко развилото се срещу него наказателното производство.
Самоизолирал се, бил е подтиснат и непрекъснато плачел. Близките му се отдръпнали от
него, а приятелката му го е напуснала, когато разбрали за повдигнатото срещу него
обвинение. Отношенията със съседите от блока, с които имал предходни пререкания заради
силен шум, също се влошили, като организирали подписка за извеждането му от
кооперацията. Всичко това и притеснението, че може да му бъде повдигнато друго
незаконно обвинение го принудило да се премести в гр. Ш. при родителите си, където да им
помага със семейния бизнес. След постановяване на осъдителната присъда, която
впоследствие е била отменена, ищецът е изпаднал в най-тежко емоционално състояние, като
е споделял на три пъти на баща си суицидни мисли си, който от своя страна се е
притеснявал да не посегне на живота си.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля в частта, с която установяват
психическото и емоционално състояние на въззиваемия, тъй като същите са
последователни, вътрешно непротиворечиви, а също така и не противоречат на останалия
доказателствен материал. В същото време намира, че изложеното от неговия баща по
отношение на причината за раздялата с тогавашната му приятелка не следва да бъде
кредитирано и не се ползва с доказателствена стойност. Това е така, защото заявяването, че
същата е настъпила единствено поради узнаването за повдигнатото обвинение не
удовлетворява изискването за установяване на факта в условията на главно и пълно
доказване, още по-малко, че посочената причина е единствената, обусловила неговото
настъпване. Заявеното от свидетеля не установява и конкретните неблагоприятни изменения
в неимуществената сфера на ищеца, последвали от твърдяната раздяла. По същия начин от
показанията му не доказват повдигнатото обвинение да е в причинно-следствена връзка с
влошаването на отношенията на ищеца със съседите му, тъй от тях е видно още, че са
съществували конфликти помежду им още преди приличането му като обвиняем, за които
свидетелят казва. Самият свидетел заявява, че междусъседските проблеми са от комплексен
характер, включително са предизвикани и заради силен шум. Посочените влошени
отношения се установяват и от самият обвинителен акт и постановената по него присъда,
доколкото обвинението е повдигнато за извършените от ищеца действия, свързани с
възникнал преди това конфликт с негови съседи.
От друга страна от заключението на проведената при първоинстанционното
разглеждане на делото съдебно-психиатрична експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че ищецът не страда от психично
заболяване, а в поведението му се установяват слабо изразени прояви на дисоциално
разстройство, което се характеризира с трайно асоциално и антисоциално поведение. Само с
оглед констатираното психично разстройство, от което се установява,че въззиваемият е
страдал още преди привличането му като обвиняем, не може да бъде изключена изначално
възможността той да е търпял негативни последици от това, че се е затворил в себе си и
приятелите му са се отдръпнали и са спрели да контактуват с него. Напротив, загубата на
6
малкото на брой приятели по същността е годна да обуслови засилване на асоциалното
поведение, което по същността си причинява на пострадалия вреди с по-голям интензитет от
обичайното. В същото време при установяване на настъпилите вреди и тяхната връзка с
обвинението, настоящият въззивен състав съобразява също и факта, че личностовите
особености на пострадалия са допринесли за настъпването на неблагоприятното засягане на
неимуществената му сфера, поради което отговорността на ответника за тях не следва да
бъде утежнявана допълнително.
При посочената фактическа установеност, обуславяща извод за доказване на всички
предпоставки за ангажирането на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно
повдигането на незаконно обвинение спрямо ищеца, с което са му причинени
неиумществени вреди, в неговата полза следва да бъде присъдено справедливо обезщетение
за тяхното пълно репариране съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителната
практика на ВС и ВКС – т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена съдебна практика,
„справедливостта”, по смисъла на цитираната разпоредба, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Конкретно при специалните деликтни искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива
правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е
оправдан, респ. – дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения
срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му; дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му,
както и вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени
на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са
водени и други наказателни производства; както и по какъв начин всичко това се е отразило
на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв
вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели,
професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.
В процесния случай на ищеца е повдигнато обвинение за извършването на тежко
умишлено престъпление, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ в
максимален размер от шест години. Воденото срещу него наказателно производство е
продължило от привличането му като обвиняем на 26.02.2013 г. до влизането в сила на
оправдателната присъда на 29.02.2016 г., или малко повече от три години.
Продължителността на производството е в рамките на разумните срокове, но множеството
съдебни производства – общо шест на брой, по дело което не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност, неминуемо е допринесло за настъпване на вреди с по-голяма
интензитет и е допринесло за по-дългия период на тяхното проявление. В този смисъл,
поддържането на незаконното обвинение пред всички съдебни инстанции, включително и
искането за възобновяване на наказателното производство при влязла в сила оправдателна
присъда, е обстоятелство, което следва да бъде ценено като утежняващо отговорността на
Прокуратурата. Именно след допуснатото по искане на Главния прокурор възобновяване на
съдебното производство ищецът е бил осъден и му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от година и половина, чието изтърпяване е отложено, кумулативно с което
му е наложена и пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ със същата продължителност. Осъждането на лице, чиято невинност е установена
впоследствие с влязла в сила присъда, представлява изключително тежко посегателство
7
върху неговото достойноство, добро име в обществото и има отражение в всички сфери на
живота му. В конкретния случай за периода преди отмяна на осъдителната присъда се
установява, че ищецът е изпитал тежки депресивни състояние, като е споделял на
родителите си своите суицидни мисли неколкократно. Въпреки, че по-малко от година след
това той е бил оправдан, цялото наказателно производство е имало цялостно негативно
отражение в неимуществената му сфера – доброто му име е било накърнено, като е изпитвал
срам и неудобство от това, приятелите му са се отдръпнали от него и цялостната негативна
обстановка и нейното отражение върху психиката му са го принудили да промени
местоживеенето си в друг град.
Всичко гореизложено обосновава извода на съда, че справедливо по смисъла на чл.
52, ал. 1 от ЗЗД се явява обезщетение в размер на 5 000 лева, което в пълнота ще репарира
причинените неимуществени вреди в патримониума на ищцовата страна. Не е доказано
настъпването на вреди, обуславящо присъждане на обезщетение в по-висок размер. Взета му
е най-леката мярка за неотклонение, която не засяга съществено права и законните интереси
на обвиняемия, и не ограничава неговите свободи. Не се установява и към момента на
предявяване на исковата претенция, и в частност към датата на изготвяне на СПЕ
пострадалият все още да е търпял посочените неблагоприятни последици от незаконното
обвинение. При снемане на анамнезата той признал, че настроените му е добро, чувства се
добре и чака лятото с голямо желание. Няма нарушение в съня, няма никакви болести и не е
имал минали хронични, соматични и неврологични заболявания. При тази фактическа
установеност следва да се приеме, че не са налице основания за присъждане на обезщетение
в по-висок размер, като сумата в посочения размер напълно ще обезщети понесените
неимуществени вреди, с оглед техния характер, интезитет и продължителност.
Ответникът не е доказал и съществуването на основания за редуциране на
обезщетението с оглед релевираното от ответника възражение за съпричиняване по реда на
чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като с процесуалното и извънпроцесуалното си поведение той не
е допринесъл за повдигане на обвинение. Извършването на действия, които не са престъпни
по своя характер никога не могат да бъдат възприети като основание за повдигането и
поддържане на обвинение срещу невиновното лице, поради което същите не са допринесли
за настъпване на вредоносния резултат.
С оглед съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК като валидно, допустимо и
правилно.
Предвид изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба на М. Н. не
следва да му бъде присъждана претендираната държавна такса в размер на 5 лева. Същият
не е доказал и извършването на други разноски, като не е приложил и доказателство за
осъществена безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38 от ЗА от неговия процесуален
представител, поради което не следва да му бъдат присъждани такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260313/13.06.2022 г., постановено по гр. дело №
2282/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която ПРОКУРАТУРАТА НА Р.Б., с адрес гр.
*********** e осъдена да заплати на М. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****************, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева) за причинените на ищеца
неимуществени вреди за периода 26.02.2013г. - 29.02.2016г. в резултат на
незаконосъобразно повдигнато на 26.02.2013г. обвинение за извършено престъпление по чл.
144 ал.3 вр. ал.1 от НК по досъдебно производство № 374/2013г. по описа на Второ РУП -
8
В., за което е оправдан с влязла в сила Присъда № 27/30.01.2014г., постановена по НОХД №
5046/2013г. на ВРС , потвърдена с Решение № 53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/2015г. по
описа на Окръжен съд-В, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата , на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
както и в частта, с който е отхвърлен иска за разликата над сумата от 5000 лева до
претендираната сума от 20000 /двадесет хиляди/ лева, както и в частта за разноските.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба по реда и условията на чл. 280
от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9