РЕШЕНИЕ
№ 2527
гр. Пловдив, 06.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
ПЕТЯ ШЕЙРЕТОВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело
№ 2934 по описа
за 2019 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на С.А.Щ.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат Н.П. ***, срещу принудителна административна
мярка – репатриране на моторно превозно средство (МПС), представляващо
автомобил марка БМВ, цвят сив, с рег. № ***, извършено на 17.09.2019 г. в 09:20
часа, от ул. „Преслав“ № 30, гр. Пловдив, от орган по репатриране към сектор
„Общинска полиция – Пловдив“ при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
и нищожност на приложената мярка и се иска отмяната й от съда. Сочи се, че за
да бъде върнат автомобил е заплатена сума в размер на 60 лева. Твърди се, че не
е извършено нарушение на правилата за паркиране и престой. Поддържа се, че
административната принуда е приложена без правно основание и от орган без
материална компетентност. Претендира се присъждане на сторените в хода на
съдебното производство разноски.
3. Ответникът С.И.Н., в
качеството на контролен орган към сектор „Общинска полиция – Пловдив“ при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Със заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г. министърът на
вътрешните работи, на основание чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и чл. 33, т.9 от Закона
за Министерство на вътрешните работи делегирал на длъжностните лица на
ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности от структурните звена
на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в Столична дирекция на вътрешните
работи и областните дирекции на Министерство на вътрешните работи, правомощието
да преместват или да нареждат да бъде преместено, паркирано пътно превозно
средство на отговорно пазене на предварително оповестено място, без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Със
заповед № 18ОА2593/06.11.2018 г. на кмета на община Пловдив са определени
държавни служители от сектор „Общинска полиция - Пловдив“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, които могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик
или на упълномощения от него водач. Под т. 45 в заповедта е посочен и С.И.Н. -
младши инспектор, на длъжност полицай.
Съгласно
писмо изх. № 237200-9795/27.09.2019 г. на началник сектор „Общинска полиция -
Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, С.И.Н. заема
длъжността полицай в група „ООР“ към сектор „Общинска полиция - Пловдив“ и
изпълнява своите служебни задължения като старши на екип за репатриране на
неправилно паркирани МПС на територията на община Пловдив.
7. Според ежедневна
ведомост от 17.09.2019 г., от
08:00 до 08:00 часа, утвърдена от началник сектор „Общинска полиция - Пловдив“,
С.И.Н. е определен за наряд с репатриращ автомобил № 503, за времето от 08:00
часа до 20:00 часа, без конкретен участък в град Пловдив.
8. На 17.09.2019
г. Недев
е изготвил докладна записка, в която е посочено, че на същата дата при работата
му по безопасност на движението от 08:00 часа до 20:00 часа, в 09:20 часа на
ул. „Преслав“ № 30, в град Пловдив, на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е
репатриран автомобил марка
БМВ, цвят сив, с рег. № ***, тъй като е бил паркиран в зоната на пътен знак
В-27 с допълнителна табела Т-17 за репатриране. Автомобилът е оставен за
съхранение на паркинг на бул. „Н.Цанов“ № 24 в 09:45 часа.
При
репатрирането е изготвен снимков материал, от които е видно че на 17.09.2019
г., в 09:15 часа, МПС с рег. № *** е спряно от дясната страна, срещу посоката
на движение, в зоната на пътен знак В-27 с допълнителна табела Т-17. Няма
индикации за включени аварийни светлини, вратите и прозорците са затворени, в
автомобила няма водач или пасажери.
9. Според
свидетелство за регистрация № ********* С.А.Щ. е собственик на лек автомобил
марка БМВ, модел „X5”, с рег. № ***.
ІV. За правото:
10. Нарушението на забрана за паркиране
на определено място, като административно нарушение, е основание за налагане на
ПАМ - принудително преместване на превозно средство. Хипотезите, при които това
е допустимо, са три /чл.171 т.5 б. „Б“ ЗДвП/ - двете визират състояние, при
която паркираното превозно средство пречи на останалите участници или създава
опасност за тях, а третата хипотеза изисква предварително да бъде оповестено
чрез нарочен знак, че от забраненото за паркиране място се извършва принудително
преместване /тази хипотеза е посочена в докладната по процесното репатриране/.
Принудителната
административна мярка - преместване на превозното средство, представлява проява
на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната
сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. За да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя следва: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определени в правната норма.
11. В случая законът не предвижда съставяне на нарочен
акт в писмена форма за налагане на процесната принудителна административна
мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни мерки се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
аргумент на противното за мярката по чл.171 т.5 б. “б” от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата
се налага чрез фактически действия. Тази законово установена форма на издаване на
акта допуска доказването на административното нарушение с всички допустими
средства, в т. ч. и снимков материал. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за административното производство факти се
установяват с всички незабранени със закон доказателствени средства, включително
веществени доказателства. В случая снимковият материал представлява именно
веществено доказателство, събрано в хода на административното производство по прилагането
на ПАМ, поради което е годно доказателствено средство и има сила и пред съда,
съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК /така Решение № 3018 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 112/2013 г., VII о./.
На следващо
място, за да бъде валидна съответната ПАМ, същата следва да бъде разпореден от
компетентен орган. В закона не е посочено изрично кой е административният
орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ, при
което следва да се приеме, че той следва да е от кръга на субектите по чл. 168
ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица
от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя. Следователно правният акт, по силата на
който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в дадения случай, е
нареждане на органа по репатриране за преместване на МПС, което е паркирано в
нарушение на нормативните изисквания.
12. Процедурата по прилагане на процесната принудителна административна мярка е регламентирана в ЗДвП – чл.168, ал.1 и чл.171, т.5, б. ”б” и Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19. 01. 2012 г. на общински Съвет - Пловдив /https://www.plovdiv.bg
/.Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача. Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение /чл. 93, ал. 2 от ЗДвП/.
Според чл. 94, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП за престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя; на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по
посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни
средства.
Цитираната нормативна уредба налага извод, че
фактическият състав на визираната в чл.171, т.5, б. ”б” от ЗДвП мярка за
административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането
й, е ясно установен в закона - да е налице паркиране на моторно превозно
средство в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен
пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.
13. При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че процесната
принудителна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган
във вида по начина и реда, определени в правната норма. По делото е безспорно установено, че
процесният автомобил, на установената дата, място и час, е бил паркиран в
нарушение на чл. 94, ал. 3 вр. чл.171, т.5 б. ”б” от ЗДвП и чл. 80, ал. 1 от Наредба № 18 oт
23.07.2001 г. Оспорващият не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа
на възраженията си за липса на извършено нарушение. Не се твърди, нито се
установява видът на процесното превозно средство и нуждите за които е
използвано да са сред хипотезите на изключение от забраната, въведена чрез
сигнализацията с пътен знак В-27 с допълнителна табела Т-17, указваща
принудително преместване на спрелите в нарушение на правилата за движение в
населени места ППС.
Мярка е
приложена съобразно закона при наличието на съответни фактически и правни
основания, в рамките на предвидените за контролния орган правомощия в условията
на обвързана компетентност, поради което се явява съразмерна на засегнатия
частен интерес. Що се отнася до оплакванията на оспорващия за размера на
заплатената от него такса за преместване на ППС, следва да се отбележи, че
последната не е елемент от фактическия състав на принудителната мярка. Тя е
последица от мярката, поради което не подлежи и на преценка в настоящото
производство за съответствие с принципите на чл. 6 от АПК.
14. Мотивиран от
горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира че оспорената
принудителна административна мярка е валидна, приложена при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона, поради което подадената срещу нея жалба се явява неоснователна.