Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12
гр. Перник, 11.01.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Наталия
Симеонова и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура –
Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 231 по описа
за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на Б.М.Ц., с ЕГН: **********,*** против решение № 516 от 19.09.2022 г.,
постановено по АНД № 830 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5917750, издаден от ОД на МВР – Перник, с който
на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Б.М.Ц.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП.
Недоволен от решението на
районния съд, касаторът го обжалва. Искането към касационния състав е да отмени
обжалваното решение и да реши делото по същество като отмени електронният фиш.
Касационната жалба е връчена на
ответника, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован не изпраща представител.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага касационният съд да остави в
сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник,
като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, след
като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи
и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с приложимия закон, намира следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред районен съд, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
за разглеждане.
В пределите на извършената
касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира
решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира
касационната жалба за неоснователна.
С електронен фиш серия К, №
5917750, издаден от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Б.М.Ц.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
това, че на 21.04.2022 г., в 18:32 часа в град Перник, Път II-63, км 3+100, срещу кв. „Клепало“, преди
кръстовището с улица „Граово“, с посока към кв. „Стара чешма“, при ограничение
на скоростта от 50 км/ч, валидно за населено място, моторно превозно средство
(МПС) – лек автомобил, „Фолксваген ГОЛФ“ с рег. ****, собственост на Б.М.Ц., е
управлявано със скорост от 72 км/ ч (изчислена след приспаднат в полза на
водача толеранс от 3 км/ч), с което е извършено административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван пред
Районен съд – Перник, който с решение № 516 от 19.09.2022 г., постановено по
АНД № 830 по описа за 2022 г., го е потвърдил.
За да постанови обжалвания съдебен
акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена проверка за
законосъобразност, на база доказателства, събрани и приобщени в хода на делото,
е приел, че производството по издаване на процесния електронен фиш, е проведено
съобразно специалните процесуални правила, регламентирани в ЗДвП. Материалният
закон е приложен правилно, съответно на установеното от фактическа страна, като
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложения на
материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
Първоинстанционният съд правилно
и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на
спора, която на основание чл. 220 от АПК се възприема изцяло от касационния
състав.
По делото е безспорно установено,
че на 21.04.2022 г., в 18:32 часа в град Перник, на път II-63 км 3+100, срещу
кв. „Клепало“, преди кръстовището с улица „Граово“, с посока към кв. „Стара
чешма“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за населено място, МПС
– лек автомобил, „Фолксваген ГОЛФ“ с рег. ****, собственост на Б.М.Ц., е
управлявано със скорост от 72 км/ ч (изчислена след приспаднат в полза на
водача толеранс от 3 км/ч).
Оспореният електронен фиш, който
съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП, съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създаден чрез административноинформационна система, въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи, е издаден по реда на разписаната в ЗДвП процедура. Нормите на чл.
189, ал. 4 – ал. 11, във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, въвеждат
възможност за установяване на административни нарушения на правилата за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, съответно за ангажиране
на административнонаказателна отговорност на извършителите им, по опростена
процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от
автоматизирани технически средства и/или системи. Нарушението е установено с
автоматизирана техническа система, т.нар. СПУКС
(стационарно преносим уред за контрол на скоростта) – преносима система за
контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, с фабричен номер 1743D0.
Електронният фиш съдържа изискваните от чл. 189, ал. 4, изр. второ реквизити.
Съставен е изискваният протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, който също
съдържа необходимите реквизити съгласно Приложението към цитираната разпоредба.
След справка в Централна база данни, поддържана от МВР установено е, че МПС,
чиято скорост е регистрирана с АТС, е собственост на касатора (арг. от чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП). Съответно правилни са
изводите на районния съд, че производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя е протекло без допуснати
съществени формални и процесуални нарушения.
Настоящата касационна инстанция
напълно споделя и направените от районния съд изводи за правилното прилагане на
материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на
отговорността на настоящия касатор.
Изводите на районния съд по
фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон.
Безспорно установеният факт на управление на МПС, собствено на настоящия
касатор към датата на нарушението видно от приложените по делото доказателства,
при ограничение на скоростта от 50 км/ ч, със 72 км/ч., правилно е обосновал
ангажиране на административнонаказателната отговорност на собственика на това
МПС по силата на необорената по реда на чл. 189, ал. 5, изр. второ, предл.
второ от ЗДВП, оборима презумпция, възприета с разпоредбата на чл. 188, ал. 1
от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
С това приложимият материален закон към датата на извършване на процесното
нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на
административното наказание, така и с постановения от Районен съд – Перник,
съдебен акт.
Наложеното с процесния ЕФ
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. е именно разписаното в
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП по вид и във фиксиран размер административно наказание. Предвид това при налагане на същото, съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 14 от ЗДвП,
наказващият орган не разполага с възможност за преценка при определяне на
неговия вид и размер.
Освен горното, видно е от
приложената по делото справка за касатора в качеството ѝ на правоспособен
водач на МПС, налице са данни за множество извършени от Б.М.Ц. нарушения на
въведения в ЗДвП скоростен режим. Което е индикация за необслужване в достатъчна степен на целите
на административното наказване, заложени в чл. 12 от ЗАНН въпреки налаганите й
глоби. В каквато посока са и мотивите на районния съд, с които е отхвърлено
възражението на наказаното лице, че ѝ непосилно е да заплати наложената
глоба.
Това е и единственият довод,
наведен в касационната жалба, който и касационният състав приема за
неоснователен. Действително, разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН регламентира
при определяне на наказанието да се взема предвид имотното състояние на
нарушителя. На следващо място обаче, тази преценка може да бъде извършена само
в границите на предвиденото за налагане административно наказание, предвидено
за извършеното нарушение, освен ако не са факт изрични законови изключения,
каквито обаче към наказанията „глоба“ и
„временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“ не
могат да бъдат предвиждани (арг. от чл.
27, ал. 1 във вр. с ал. 5 от ЗАНН).
Не на последно място, нарушенията
на ЗДвП изрично са изключени от приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, регламентиращ маловажните случаи на административни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, за нарушения по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН.
Изложеното мотивира да се приеме,
че като е потвърдил процесния електронен фиш, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на обжалваното
решение не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост,
а решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и
при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в
сила.
При този изход на спора право на
разноски има ответната страна. Такива не се претендират и не се присъждат.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 516 от
19.09.2022 г., постановено по АНД № 830 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/