№ 963
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110114127 по описа за 2024 година
Производство е образувано по предявен от Л. И. К. срещу /ФИРМА/, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че Л. И. К. не дължи на /ФИРМА/, последната, като частен
правоприемник на първоначалния кредитор – /ФИРМА/, сумата в размер на 2264.74 лева,
представляваща главница, за която сума е издаден изпълнителен лист от 07.07.2014г. в
производството по ч.гр.д.№ 2202/2014г. по описа на РС - П., и въз основа на който е
образувано изп.д. № 2014***0401692 по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № *** в КЧСИ, с район на
действие, районна на СГС, поради обстоятелството, че вземането е погасено по давност.
Ищецът твърди, че спрямо него било образувано горепосоченото изпълнително дело,
по изпращане от ЧСИ М. К., с рег. № *** пред когото първоначално за вземането по
изпълнителния лист било образувано изпълнително производство. Счита, че давността за
погасяване на вземането е изтекла с петгодишен давностен срок, който е започнал да тече от
датата на последното изпълнително действие - 06.11.2018г., когато е бил наложен запор
върху банковите сметки на длъжника и е изтекла на 06.11.2023г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
не оспорва исковата претенция. Счита се за основателна. Моли за приложение на нормата на
чл. 78, ал.2 от ГПК по гореизложеното като съдът приеме, че разноските, сторени от ищеца
във връзка с производството, следва да останат в тежест на ищеца.
В съдебно заседание ищецът Л. И. К., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат Я., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да
1
оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила
решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително
основание по чл. 404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението
може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз
основа на факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на
изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след влизане в сила на
изпълнителното основание /заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 2202/2014г. по
описа на РС - П., ГК, поради и което исковите претенции с правно основание чл. 439 от ГПК
са допустими. Твърдението на ищеца е че въз основа на издадения изпълнителен лист
първоначално е образувано изп.д. № 989/2014г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № ***,
преобразувано впоследствие в изп.д. № 1692/2014г. по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № *** в
КЧСИ, с район на действие, районна на СГС. Видно е че изп.д. № 1692/2014г. по описа на
ЧСИ А.Б. е прекратено с постановление от 19.01.2022г. в хипотезата на чл. 488, ал.1,т.8 от
ГПК, което обосновава отново извод, че иска е допустим, тъй като при прекратяване в
горепосочената хипотеза за взискателя съществува възможност винаги да преведе
изпълнителния лист, в който е обективиран изпълнителния титул в изпълнение.
Изпълнителен лист от 07.07.2014г. е издаден по ч.гр.д. № 2202/2014г. по описа на РС -
П., ГК срещу ищеца и в полза на кредитора /ФИРМА/, за сумата в размер на 2264,74 лева,
представляваща главница, за сумата в размер на 15547,12 лева, представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 20.12.2007г. до 25.06.2014г., за сумата от 14416,43 лева
за такси, както и за сума в общ размер на 704,56 лева за разноски.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на взискателя първоначално е
образувано изп.д. № 2014***0400989 по описа на ЧСИ М. К., с рег. № ***, с район на
действие, районна на СГС, като впоследствие по молба на взискателя делото е прехвърлено
при ЧСИ А.Б. и е преобразувано като такова под номер 2014***0401692.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не оспорва исковата молба и твърдяното от
ищеца обстоятелство, че вземането на ответника е погасено по давност, поради което съдът
в сбита форма ще изложи съображенията си формиращи извод за основателността на иска.
В тази връзка съдът кредитира приетия по делото доказателствен материал,
включително и приетото изп. 2014***0401692 по описа на ЧСИ А.Б..
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК се цели
установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния
установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането
под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане.
При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав намира от правна страна, че давността е изтичане на определен
период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с
извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението
тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязло в сила разпределение. Приложима в случая е общата петгодишна
погасителна давност, предвид конкретиката на вземането по материалноправното
правоотношение.
По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително
производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
2
изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение
на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на
вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно
действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно
преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе разрешена с
постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна сигурност и
предвидимост, следва да се приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните
субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Доколкото изпълнително дело
№ 1692/2014г. е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било приложимо в
отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с
тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира.
Следователно доколкото първоначално образувано изп.д. № 989/2014г. по описа на ЧСИ М.
К. и последващото изп.д. № 1692/2014г. по описа на ЧСИ А.Б. са образувани през
м.10.2014г., то подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство е
прекъснала давността, а съгласно постановките на ТР № 2/2015г. давността започва да тече
от 26.06.2015г. Видно е че последното изпълнително действие е от м.06.2018г., като делото е
прекратено с постановление на ЧСИ от 19.01.2022г. При перемпция давността започва да
тече от последното изпълнително действие, като до дата м.06.2023 тя е изтекла. Няма данни
в периода от м.06.2018г. до м.06.2023г. да са извършвани действия от категорията да
прекъснат давността. Служебното задължение на съдебния изпълнител в предприетите
изпълнителни действия, като законна последица от перемпцията не се съотнасят към
основанието, предвидено в разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Перемпцията не изключва
правото на принудително изпълнение. Обратно и след настъпването й правото на
принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това разпоредбата на чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК задължава ЧСИ да я зачете. Перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия /резултатни или безрезултатни/, с които е
прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок. Не се установява по делото да са предприети нови
изпълнителни действия от кредитора по вече перемираното изпълнително дело, нито въз
основа на изпълнителния лист да е образувано ново изпълнително дело, обуславящи
обстоятелства по прекъсване на давностния срок. В обстоятелствената част на исковата
молба е изложено, че срещу ищеца има образувано изп.д. № 953/2021г. по описа на ЧСИ
К.П., но няма представени доказателства в тази връзка. Няма заявени и доказателствени
искания. Алогично е и при висящо изп.д.№ 1692/2014г. по описа на ЧСИ А.Б. по същия
изпълнителен лист да е образувано и друго изпълнително дело пред друг ЧСИ, още повече,
че е видно от отметката на изпълнителния лист, че същият е получен в оригинал от
представител на /ФИРМА/, като последващо конституиран взискател, на който вземането е
било цедирано по силата на договор за цесия от 14.01.2016г. на дата 24.11.2022г. Не се
извличат данни от приетото по делото изп.д. № 1692/2014г. по описа на ЧСИ А.Б.
изпълнителното дело да е изпратено при друг ЧСИ за продължаване на изпълнителните
действия, нито да е образувано ново изпълнително производството след получаване на
изпълнителния лист на 24.11.2022г.
3
По изложеното съдът намира исковата претенция за основателна, а и ответникът не
оспорва иска.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Ответникът обаче с отговора на исковата молба моли съда така
претендираните разноски да останат в тежест на ищеца, като се позовава на нормата на чл.
78, ал.2 от ГПК, а именно, че е признал иска, както и че не е дал повод за образуване на
настоящото производство. Съдът прие така предявеният иск за основателен, което формира
сила на присъдено нещо върху това, че ответникът не притежава право на принудително
изпълнение на своето вземане, като обаче задължителната сила на решението не рефлектира
върху предпоставките по чл. 78, ал.2 от ГПК. Затова ответникът има право на разноски и при
уважаване на този иск, ако не е дал повод за завеждането му и ако е признал иска. Съгласно
закона ответникът не дължи разноски, когато е признал, че вземането не подлежи на
принудително изпълнение, като погасено по давност и преди изтичане на давността не е
предприел действия по принудително изпълнение – така Решение № 365 от 23.09.2022г. на
ВКС по ч.гр.д. № 3019/2022г. на III ГО, ГК. Това означава, че при решаване на въпроса за
разноските съдът следва да се съобрази с поведението на кредитора – ако взискателят
бездейства, не предприема никакви мерки, не сочи изпълнителни способи, други искания и
други изявления с процесуални последици за длъжника, както и за хода на изпълнителното
производство /конституиране на други страни, молби за спиране, молби за предаване на
изпълнителния лист след прекратяване и др./ След като именно бездействието на кредитора
и взискателя съставлява новият факт, изтъкнат и твърдян с иска по чл. 439 от ГПК, и макар
и да е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иска, признанието на иска в един
исков процес, и в конкретност се съобразява и с преценката дали е дал повод кредитора за
предявяване на иска по смисъла на чл. 78, ал.2 от ГПК, за да се възлага върху него тежестта
за разноските /Определение № 744/18.04.2023г. по гр.д. № 1170/2023г. на ВКС, III ГО./ В
настоящият случай, както съдът констатира по-горе няма данни по делото след прекратяване
на изп.д. № 1692/2014г. по описа на ЧСИ А.Б., кредиторът да е образувал ново изпълнително
производство за удовлетворяване на вземането си, няма данни да са продължени
изпълнителните действия и след изтичане на давността. След като няма данни и след като в
настоящото производството ответникът не оспорва осъществяването на релевантните за
предмета на спора факти и обстоятелства, обосноваващи основателността на иска, не е
правно обосновано да се възлагат в тежест на ответника разноските по делото. На ответника
в горепосочената хипотеза следва да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева, с оглед цената на иска правната и фактическа
сложност на делото и обстоятелството, че делото приключи в рамките на едно съдебно
заседание, на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от Л.
И. К., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, **************, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, че Л. И. К. не дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на 2264,74 лева, представляваща главница, за която сума е издаден изпълнителен
лист от 07.07.2014г. в производството по ч.гр.д.№ 2202/2014г. по описа на РС - П., и въз
4
основа на който е образувано изп.д. № 2014***0401692 по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № *** в
КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, поради обстоятелството, че вземането е
погасено по давност.
ОСЪЖДА Л. И. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, **************,
сумата в размер на 200,00 лева, деловодни разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5