Р Е Ш Е Н И Е
№…………
06.02.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ОСМИ ЯНУАРИ две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА
Прокурор: ………………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 866 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1528/01.08.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 9209/2018 г. по описа на същия съд е признал за установено, на
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, че Т.С.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на „***” ЕАД, гр. София, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”***”, №***, представлявано от В. Г. и А.Д., сумата
от 886,53лв.- главница и сумата от 102,86лв.-
договорна лихва, дължими по Договор за потребителски кредит №***/14.11.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК-27.06.2018г., за които суми има издадена заповед за незабавно
изпълнение № 2890/28.06.2018г по ч. гр.д.№4653/2018г на ПлРС, като за разликата
до пълния предявен размер от 1064,97лв. -главница и
от 104,51лв. - договорна лихва е отхвърлил иска, като неоснователен.
Признал е за установено, на
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Т.С.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на „***” ЕАД, гр. София, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ”***”, №***, представлявано от В. Г. и А.Д., сумата от 21,98лв.- лихва за забава, за периода 15.02.2018-
14.06.2018г., за която сума има издадена заповед за незабавно изпълнение
№2890/28.06.2018г по ч. гр.д.№4653/2018г. на ПлРС.
Отхвърлил е предявеният от „***” ЕАД, гр. София, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”***”, №***, представлявано от В. Г. и А.Д., против Т.С.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, иск с правно основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от общо 64,99лв., от която 64,34лв.-
главница и 0,65лв- договорна лихва, по Договор
за потребителски кредит №***/14.11.2017г., като неоснователен.
Осъдил е на основание чл.78,
ал.1, вр ал.8 от ГПК, Т.С.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на „***” ЕАД, гр. София, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. ”***”, №***, представлявано
от В. Г. и А.Д.,
сумата от 550,50лв.- разноски по настоящето производство и сумата
от 62,09лв-разноски по ч.
гр.д.№4653/2018г. на ПлРС.
Постъпила е въззивна жалба от
адв. Б.Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен в качеството й на особен
представител на Т.С.М., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта
му, в която Плевенски районен съд е признал за установено, на основание чл.422,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Т.С.М.
дължи на „***” ЕАД, гр. София,
сумата от 886,53лв.- главница и сумата от 102,86лв.- договорна лихва,
дължими по Договор за потребителски кредит №***/14.11.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-27.06.2018г., за които суми има издадена заповед за незабавно изпълнение №
2890/28.06.2018г по ч. гр.д.№4653/2018г на ПлРС, както и в частта му, в която е
признал за установено, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД, че Т.С.М. дължи на „***”
ЕАД, гр. София
сумата от 21,98лв.- лихва за забава, за периода
15.02.2018- 14.06.2018г., за която сума има издадена заповед за
незабавно изпълнение №2890/28.06.2018г по ч. гр.д.№4653/2018г. на ПлРС, като
неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществено процесуално
нарушение. В жалбата се излага становище, че първоинстанционният съд правилно и
обосновано е приел, че ищецът не е обявил предсрочната изискуемост на кредита и
че същата на е настъпила. За да бъде уважен установителен иск, ищецът следва да
е обявил предсрочната изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Съдът, в мотивите си, обосновано приема, че
такава предсрочна изискуемост не е настъпила, но неправилно приема, в
противоречие на изложеното, че установителните искове са основателни.
Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявените
искове, като неоснователни.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от въззиваемия „***“ ЕАД – гр. София, в който се
изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. Безспорно по делото е доказано, че между „***“ ЕАД – гр. София
и Т.С.М. е сключен валиден договор за потребителски кредит, по силата на който
„***“ ЕАД – гр. София е предоставило на ответника кредитните средства за
ползване. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че непогасеното задължение към „***“ ЕАД – гр. София
е в общ размер на 1191,44 лв. По делото е доказано по безспорен начин, че „***“
ЕАД – гр. София е изпълнило задължението си и е превело договорената сума,
съобразно уговорения в договора начин, като за потребителя е възникнало
задължение да върне предадената парична сума, ведно с лихвата в уговорения в
договора начин и срокове. Съгласно ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на
ВКС съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Съдът взема предвид и настъпването на падежа на определени вноски след
предявяването на иска по реда на чл.422 ал.1 от ГПК. Това е обусловено и от
момента, към който се формира силата на пресъдено нещо – приключване на
съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. След като се приема, че
съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира сила
на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, искът по реда на чл.422 ал.1 от ГПК следва да се уважи
за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено
нещо. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена, с
оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска. Поради това, съдът
правилно е взел предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска.
Въззиваемият счита, че предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договора за банков кредит, поради
предсрочна изискуемост следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки ще предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. В
настоящия случай е безспорно, че ответникът не е уведомен за предсрочната
изискуемост на задължението по процесния договор за потребителски кредит, а
договорът е изцяло падежирал на 15.07.2019 г. Въззиваемият моли Окръжния съд,
да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендират се и направените по делото разноски.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В тази
връзка следва да се посочи, че решението в отхвърлителната си част не е
обжалвано е не е предмет на настоящето производство.
Правилно
и обосновано на събраните по делото доказателства РС-Плевен е приел за
установена фактическата обстановка по делото, която накратко е следната:
Не се
спори между страните, че по между им е сключен за потребителски кредит №***/14.11.2017г.,
като въззиваемото дружество е предоставило на въззивницата сумата от 950,87лв.,
за покупка на стока, която сума кредиторът превежда по сметка на продавача, със
срок на договора– 15.07.2019г., падеж- 15- то число на месеца. Договорени са:
еднократна такса за оценка на риска от 114,10лв., дължима към момента на
подписване на договора; застраховка Комбо Живот- на стойност 50,43лв. и на
застраховка Комбо Безработица, на стойност 51,44лв., като стойността им е
включена в общата стойност на кредита. В договора е посочен ГПР от 24,97% и ГПЛ
от 12,05%, с обща дължима сума по кредита- 1169,48лв., по погасителен план,
вкл. главница, договорна лихва и такса оценка на риска, инкорпориран в
договора, с месечна вноска от 64,99лв. Изрично в чл. 16.2 е предвидено, че при
пълно или частично просрочие на три поредни месечни погасителни вноски,
вземането по договора става предсрочни изискуемо, считано от падежа на третата
вноска и считано от тази дата, върху цялото вземане, кредиторът начислява
законна лихва и предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е
необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на длъжника.
Също така
не се спори и е видно от представените касова бележка, на стойност 849лв., че е закупена стока
на 14.11.2017г. , а от застрахователно удостоверение,че са сключени застраховки
Живот и Безработица, с посочена обща застрахователна премия от 101,87лв.,
подписано от страна на кредитополучателя - въззиваем.
Безспорно е, че въз основа на
заявление по чл. 417, т.2 от ГПК, с представяне на извлечение от сметка, е
образувано ч. гр.д.№4653/2018г. на ПлРС, по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение №2890/28.06.2018г. срещу въззиваемата, връчена по реда на
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Спорни между страните са
въпросите дължи ли въззиваемата заплащането на сумите, за които е издадена
заповедта за незабавно изпълнение?
Основната претендирана сума е за
главницата по предоставения потребителски кредит. Спрямо нея изцяло правилни и
обосновани на събраните по делото доказателства са изводите на РС-Плевен, че
същата се дължи без последната вноска, доколкото нейния падеж не е настъпил към
момента на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Независимо,
че този падеж е настъпил към момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящия въззивен състав, то липсата на жалба в тази част на решението не
позволява преразглеждане на този въпрос.
На първо място следва да се
отмете факта, че правата на въззиваемата, като потребител са изцяло спазени. На
нея още с подписване на договора е предоставено своевременно на
хартиен носител и на български език, необходимата информация, под формата на Стандартен
европейски формуляр, което е декларирано от нея и е посочено изрично в чл.25.13
от представения договор.
Правилно съдът е
приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за потребителски кредит. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване на приложимата правна норма дадено в т.18 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В.
и Т.К. „В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.“
Именно такава е и
конкретната хипотеза. Налице е договор за банков кредит, налице е уговорка за
предсрочна изискуемост в него при пълно
или частично просрочие на три поредни месечни погасителни вноски. Липсва обаче
надлежно уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, което да е достигнало да него преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
След като кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем, тогава правно релевантни за определяне съществуването на
задължението са всички други факти, които го характеризират.
Оплакванията в жалбата са в
насока, че след като съдът правилно е приел, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на договора за банков кредит не е следвало да уважава въобще иска.
Тези оплаквания са неоснователни. И по този въпрос е налице задължително за
съдилищата тълкувателно становище относно приложението на закона, отразено в Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на
ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдията съдията Е.В.. В т.1 от същото изрочно е
казано, че „Допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските
с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки,
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.“ Точно така е процедирал и РС-Плевен в настоящия случай, като внимателно е
изследвал настъпването на падежа на всяка една от вноските по банковия кредит и
е обосновал своя краен правен извод.
Договорът за банков кредит е
сключен с погасяване на равни месечни вноски. Въззивницата е следвало да
заплаща считано от 05.02.2018г. до 15.07.2019г. на всяко петнадесето число на
месеца сумата от по 64.97лв. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 27.06.2018г. Към датата на последното съдебно заседание в РС-Плевен,
когато е приключено съдебното дирене – 04.07.2019г. е настъпил падежа на всички
вноски по този заем, без последната, чийто падеж настъпва на 15.07.2019г. Това
са общо 17бр. вноски по 64.97лв. или общо сумата от 1104.49лв. /по погасителен
план/. В тях освен главницата и договорена лихва са включени и стойността на
двете застраховки Комбо Живот- на стойност 50,43лв. и на застраховка
Комбо Безработица, на стойност 51,44лв. и еднократна такса за оценка на риска
от 114,10лв. Съдът счита, че правилно и обосновано РС-Плевен е приел, че таксата
за оценка на риска следва да бъде изключена от общия размер на вноските, защото
е неравноправна клауза, макар, че в тази част решението не е обжалвано. Правилно
обаче в размера на заема е включена стойността на двете застраховки, тъй като
същата е предоставена в заем при сключването им, а не е заплатена с лични
средства на въззиваемата. При това положение общото задължение е за 1053.73 от
които 950.87лв. /главница 849лв. + застраховки 101.87лв./ и лихва 102.86лв. при
договорения ГПР от 12.05лв., който правилно е приет от РС-Плевен за
непровиторечащ на нормите на потребителския закон и следователно действителен.
При тези данни дължимата сума за главница, съобразно и заключението на вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза е за сумата от 898.04лв. /950.87лв.
разделена на 18 равни месечни вноски от които 17 дължими/. Съдът е уважил иска
за сумата от 886.63лв. главница, което обуславя и изцяло дължимост на тази
сума. Лихвата е правилно изчислена на 102.86лв. и правилно уважена в този
размер.
Също правилно и основано на
заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото е и присъждането на
лихва за забава от 21.98лв. за периода15.02.2018 -
14.06.2018г., тъй като несъмнено въззиваемата не е заплатила нито една от
вноските и е изпаднала в забава още с първата от тях.
Ето
защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Плевенски районен съд е
валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и
поради това следва да бъде потвърдено, като се отчитат изложените в настоящето
мотиви, както и се препраща на осн. чл.272 от ГПК към неговите.
При този изход на процеса следва Т.М.
да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество разноски, по настоящето
производство, в размер на 406,00лв., /306лв.
депозит за особен представител и 100лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК/.
Водим от горното на основание чл.272 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1528/01.08.2019г., на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 9209/2018 г.., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1,
вр ал.8 от ГПК, Т.С.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***”
ЕАД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”***”,
№***, представлявано от В. Г. и А.Д.
деловодни разноски, по настоящето производство, в размер на 406,00лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3
т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: