Решение по дело №6481/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

19.12.2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Р.К. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№6481/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против А.С.Ц., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, по ч. гр.д.№ 4837/2016г, по описа на ПлРС,  срещу длъжника, е издадена заповед за изпълнение,  против която е  постъпило възражение по чл414 от ГПК. Твърди се, че отв. Ц., е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр***. Твърди се, че наследодателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.11.2014-30.04.2016г, и не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за  извършване на услугата дялово разпределение с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. Посочва се, че сумите за периода, са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 за топлоснабдяването. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г.  Твърди се, че от страна на ищеца,  ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо отв. М. Ц., че дължи сума от общо 1155,93лв- от които сумата от 1060,33лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2014-30.04.2016г. и сумата от 95,60лв лихва за забава, за периода  05.01.2015-24.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

Ответникът А.С.Ц., чрез адв. С. М.,  в срока за отговор, изразяват становище за частична основателност на иска. Посочва се, че ответника е собственик на 1/6 ид. ч. от процесния имот, по наследство; до м. юни 2016г, партидата е била на  името на др. лице- ***. Посочва се, че  ответника е заплатил припадащата му се 1/6 част от задължението, като се твърди, че останалата част е заплатена от ползвател ***. В заключение моли съдът да отхвърли  иска като погасен чрез плащане. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №3099/30.06.2016г., по ч. гр.д.№ 4837/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява също, че  отв. А.Ц., е собственик по наследство на 1/6 ид. ч. от недвижимият имот, посочен по- горе, с адрес гр. ***. Установява се също, че отв. *** е титуляр на партида, с аб. № 24063, за  имота.  има качеството на ползвател на топлинна енергия за битови нужди, за

По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото се установява също, видно от представеното платежно нареждане, че на дата 20.10.2016г-след датата на  образуване на настоящето производство, от страна на отв. Ц.  е заплатена сумата от 198,45лв. По делото е представено и платежно нареждане от дата 19.10.2016г, въз основа на което е внесена сумата от 992,05лв. , с посочено основание –заплащане на дължима ТЕ, за  периода 01.11.2014-30.04.2016.

В с.з. на 06.12.2016г, процесуалният представител на ищеца, не оспорва факта на плащането, настъпило  хода на настоящето производство и моли съдът да отхвърли иска, като погасен чрез плащане.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение  по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по  наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се  дължи  обезщетение, в размер на законната лихва,  считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.

Съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. В случая, съдът установи, че е налице плащане изцяло на претендираната сума, извършено в хода  на процеса, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като погасен чрез плащане.

Доколкото обаче ответникът е станал причина за завеждане на настоящия иск, тъй като плащането на  претендираната сума е станало в хода на процеса,  същият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. По делото от страна на процесуалният представител на ответника е направено възражение за прекомерност на юрк. възнаграждение на  процесуалният представител на  ищеца.Съобразно нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата- Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно цитираната Наредба, чл.7, ал.2, т.2, минималният размер  на възнаграждението, при материален интерес над 1000 до 5000лв., е сумата от 300+7% за горницата над 300лв. В случая, размерът на дължимото адв. възнаграждение, съобразно на размера  на  заявената претенция е 310,92лв., до която сума следва да бъде редуцирано юрк. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 385,92лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените от ищеца разноски в заповедното производство, в размер на 205лв.

На ответникът не се дължат разноски, тъй като от негова страна няма признание на иска, и заедно с това е станал причина за  завеждане на делото- арг. чл.78, ал.2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника А.С.Ц., ЕГН  **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата общо 1155,93лв- от които сумата от 1060,33лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2014-30.04.2016г. и сумата от 95,60лв.- лихва за забава, за периода  05.01.2015-24.06.2016г ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-29.06.2016г., до окончателното й изплащане за която сума има издадена заповед за изпълнение №3099/30.06.2016г., по ч.гр.д.№ 4837/2016г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1, вр. ал.5 от ГПК, А.С.Ц., ЕГН  **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата  от 385,92лв., съставляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.С.Ц., ЕГН  **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, сумата от 205лв-разноски по ч. гр.д.№ 4837/2016г.по описа на ПлРС.

 

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: