ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1959
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. А. С.
като разгледа докладваното от И. А. С. Административно наказателно дело №
20241110200424 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК.
С Решение № 1744 от 10.04.2024 г. по НАХД № 424/24 г. по описа на СРС, НО, 7
състав, Съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН е изменил електронен фиш (ЕФ) серия
К № 8451091 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от СДВР, на И. Е. Г., като ВМЕСТО глоба в размер на 200 лева, наложена
на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е ОПРЕДЕЛИЛ глоба в размер на 100
(сто) лева, на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Съдът не е присъдил разноски на
страните по аргументи, които подробно е изложил в Решението си.
В срока на касационното обжалване на Решението е постъпила молба от адв. Б. К. -
упълномощен представител на жалбоподателя И. Е. Г., която моли за допълване на
съдебното Решение в частта за разноските като изтъква, че представлявала доверителя си
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, и минимално дължимото адвокатско
възнаграждение било 400 лева. Предвид изменението на ЕФ и определяне на глоба от 100
лева вместо 200 лева, адв. К. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
200 лева, пропорционално на уважената част от жалбата.
Административно-наказващият орган СДВР не е депозирал отговор в срока по чл. 248,
ал. 2 от ГПК.
Съдът като разгледа аргументите, изложени в молбата на упълномощения
представител на жалбоподателя, счита следното:
Молбата на упълномощения представител на жалбоподателя Г. е депозирана в срока
на касационно обжалване на Решение № 1744 от 10.04.2024 г. по НАХД № 424/24 г. по
описа на СРС, НО, 7 състав, и е допустима по смисъла на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143
и чл. 144 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 143 от АПК, когато Съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
1
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не предвижда хипотезата, в която НП е
изменено и наложеното административно наказание е заменено с по-леко такова. В тази
връзка и по силата на препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно която заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая с Решението си Съдът
е изменил ЕФ по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН, като е приложил закон за
по-леко наказуемо нарушение, без да е налице съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, а именно – вместо неправилно наложената глоба в размер на 200 лева на осн.
чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е определил глоба в размер на 100 лева на осн. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Съблюдавайки разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и изискването за пропорционалност
на присъдените разноски спрямо уважената част от жалбата на И. Г., в случая действително
на последния е основателно да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение,
намалени наполовина съобразно заплатените по договора за правна помощ или,
алтернативно и съобразно настоящия казус, да се определи адвокатско възнаграждение
наполовина на това, което Съдът би присъдил на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Съдът
следва да посочи, че изчерпателно е изложил аргументи в Решението си защо не счита да
присъжда разноски на жалбоподателя, които единствено би преповторил и в настоящото си
Определение, доколкото не са налице нововъзникнали обстоятелства.
Съдът би присъдил редуцирани разноски на жалбоподателя съобразно уважената част
от жалбата срещу ЕФ единствено ако не е имало сходно искане от страна на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Както Съдът е
посочил в решението си, по хода на съдебното производство се наблюдава еднакъв принос
на процесуалните представители на страните по осигуряване на защита и представителство
на АНО. И двамата процесуални представители са се задоволили с изготвянето на,
съответно, жалба с аргументи, и писмени бележки по същество, като и двамата процесуални
представители не са се явили на проведеното единствено съдебно заседание. Същевременно
резултатът от съдебния акт, реално намаляващ глобата наполовина, влече еднакви
последици по отношение на исканията на двете страни за присъждане на разноски по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и на юрисконсулско възнаграждение по реда на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН.
Докато юрисконсултското възнаграждение е нормативно уредено в чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правна помощ („Възнаграждението за защита в производства
по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“), по
отношение на адвокатското възнаграждение следва да се има предвид Решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, свързано с тарифата на адвокатските
възнаграждения по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което намира
фиксирането на минимален праг на адвокатско възнаграждение за противоречащо на
правото на ЕС и свободата на договаряне. След като в случая не е налице договор за правна
помощ, а предоставяне на безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА,
Съдът не намира за удачно и справедливо да прилага Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, предвид липсата на фактическа и правна сложност и изчерпването на
процесуално представителство с изготвяне на самата жалба. Съобразно изхода на делото
справедливото Решение би било да се присъди юрисконсултско възнаграждение на СДВР в
минималния размер от Наредбата за заплащане на правна помощ и разноски за адвокатско
възнаграждение, платимо от СДВР, в същия размер. Подобен формалистичен подход е
напълно излишен, поради което и както е посочил в Решението си, Съдът не намира за
нужно да присъжда каквито и да е разноски за която и да е от двете страни, доколкото, по
2
изложените по-горе аргументи, същите биха били с еднакво количествено изражение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от адв. Б. К. - упълномощен представител на
жалбоподателя И. Г. Е., за допълване на Решение № 1744 от 10.04.2024 г. по НАХД №
424/24 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение.
Преписи от определението да се връчат на жалбоподателя И. Е. Г. и СДВР.
Определението може да се обжалва от горните лица пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3