Решение по дело №753/2025 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 393/06.06.2025г. по НАХД № 753/2025г. по
описа на БРС

Съдебното производство е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр.Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия А. В. Т., ЕГН: **********, *, с
постоянен и настоящ адрес- гр. Бургас, *, *, за това, че на 15.05.2020г. в гр. Бургас, в
качеството си на управител и представляващ „Д*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, *, след като дружеството изпаднало в неплатежоспособност- със
спиране на плащанията по изискуемо публично-правно задължение към държавата,
свързано с търговската му дейност, произтичащо от дължим Данък върху добавената
стойност в размер на 5593.41 лева по месечна справка-декларация по ЗДДС № 02003-
101725, с която са декларирани задължения за периода 01.03.2020г. - 31.03.2020г., и в 30-
дневен срок от спиране на плащанията- в периода от 15.04.2020 г. до 14.05.2020 г., не
поискал от Окръжен съд - Бургас да открие производство по несъстоятелност по отношение
на „Д*“ ЕООД, ЕИК *, като не подал нарочна писмена молба по реда на чл.625 и сл. от
Търговския закон- престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Пред районния съд делото протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият не се
явява лично. За него се явява адв. В. В. от АК-Бургас.
В хода на съдебните прения прокурорът от БРП поддържа предложението, така както
е внесено. Счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички
признаци на престъпния състав, което се доказва от приобщените в съдебното производство
доказателства и доказателствени средства. Счита, че са налице предпоставките за
приложението на чл.78а НК, като с оглед всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, предлага на същия да бъде наложено наказание – „Глоба” към средния
размер.
Защитникът на обвиняемия поддържа, че не се доказва извършването на вмененото
във вина на обвиняемия престъпление, най-вече поради липсата на представителна власт.
Бургаският районен съд, като съобрази становището на страните и прецени събраните
в наказателното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият А. В. Т., ЕГН: **********, *, с постоянен и настоящ адрес- гр. Бургас,
*, *.
Дружество „Д*“ ЕООД, с ЕИК * било регистрирано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията на 27.07.2009 г., като първоначалното наименованието на
дружеството било „*“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас. Същото е
основано от полската гражданка Б. Т. - родена на *, ЛНЧ: **********- съпруга на обв. Т..
На 09.10.2010 г. наименованието на дружеството е било променено на „Д*“ ЕООД,
като е било запазено седалището му и адреса на управление.
На 04.07.2017 г. дружествените дялове на „Д*“ ЕООД били придобити от друго
дружество - „*“ ЕООД, ЕИК:*, регистрирано на *, със седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, *. Едноличен собственик на капитала на „*“ ЕООД бил украинският гражданин *,
роден на *, а като управител и пълномощник- с всички права по представителството и
управлението на дружеството бил вписан обв. А. Т..
На същата дата -04.07.2017г., като управител на „Д*“ ЕООД бил избран обв. А. Т.,
ЕГН: **********, като това обстоятелство било вписано в Търговския регистър на
1

14.07.2017 г.
С решение от 07.01.2021 г. наименованието на „Д*" ЕООД било променено на „*”
ЕООД, както и седалището и адреса му на управление, а именно - гр. * * /търговски дом
„*”/. На същата дата бил приет и учредителен акт на вече учреденото търговско дружество
„*” ЕООД. Тези обстоятелства били вписани в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията на 21.01.2021 г.
На 08.01.2022 г., на осн. чл.141, ал.5 от ТЗ, обв. Т. депозирал писмено уведомление до
„*“ ЕООД, с което поискал да бъде заличен от търговския регистър като управител на това
дружество. На 20.05.2022 г. в Търговския регистър било вписано заличаване на управителя
А. В. Т. на горепосоченото основание.
Счетоводното обслужване на „Д*" ЕООД се извършвало от св. *, работеща на трудов
договор в дружеството на длъжност счетоводител. Същата ежемесечно осчетоводявала
предоставените й от обв. Т. фактури и изготвяла дневниците за покупки и продажби,
месечните справки-декларации по ЗДДС, декларации образец 6 и Годишните данъчни
декларации, които подавала в ТД на НАП-Бургас по електронен път, чрез Квалифициран
електронен подпис (КЕП). Свидетелката следяла задълженията на дружеството към НАП и
доставчиците и ги съобщавала своевременно на обв. Т., в качеството му на управител и
представляващ „Д*" ЕООД. Плащанията на задълженията към НАП и доставчиците се
извършвало единствено от обв. Т., като св.* не е била упълномощена по сметките на
дружеството.
През 2019 г. „Д*" ЕООД започнало да изпитва финансови затруднения във връзка с
изплащането на публичните си задължения и тези към доставчиците си.
На 10.04.2020г. св.* подала месечна справка-декларация по ЗДДС № 02003-101725, за
периода 01.03.2020г.-31.03.2020г, с която били декларирани задължения в размер на 5593.41
лева за Данък върху добавената стойност от сделки на дружеството в страната. Срокът за
доброволно плащане на така описаното публично-правно задължение към държавата
изтичал в края на двадесет и четвъртия час на 14.04.2020г. Въпреки надлежното му
уведомяване за изискуемостта на горепосочените задължения и тяхната безспорност, обв. Т.
не извършила никакво плащане по тях.
След 14.04.2020г.,т.е. от 15.04.2020г. „Д*" ЕООД спряло плащанията си по посочените
изискуеми и безспорни публично-правни задължения към държавата, като било
неплатежоспособно, съгласно чл.608,ал.З от ТЗ. Обвиняемият Т., в качеството си на
управител и представляващ дружеството, в 30-дневен срок, считано от 15.04.2020г.,
следвало да подаде молба пред Окръжен съд-Бургас за откриване на производство по
несъстоятелност, по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон, но не го сторил.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите: М.А. Т., В.А. Т., ** *,
Б. Т..
Писмените доказателства: справка съдимост; извлечение от търговския регистър (л.
73 от Том 4 на ДП); учредителен акт (л. 70, том 4 от ДП); документи от НАП (том 2 от ДП),
както и от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза (л. 16-27 от Том 3
от ДП), включително и отговорите на вещото лице в съдебно заседание.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
2

чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на всички гореизброени свидетели,
доколкото ги намира за логични, последователни и взаимнодопълващи се. Съдът не намира
никакви причини да се съмнява в добросъвестността им, поради което и кредитира
изложеното от тях. Въпросните показания намират своята опора и в приложените по делото
множество писмени доказателства, поради което и съдът ги използва при изграждане на
вътрешното си убеждение.
Съдът основава своето решение и на заключението на изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, която е компетентно извършена и отговаря изчерпателно и
достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
Съдът цени и всички приобщени и описани по-горе писмени доказателства. Против
приемането им не са депозирани никакви възражения, поради което и съдът ги оценя като
достоверни и ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.

От правна страна:
На база на така установените факти, настоящият състав счита, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 227б, ал.2,
вр. с ал.1 НК.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. по
тълк. д. № 5/2014 г. на ОСНК на ВКС - управителят и представителят на търговско
дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от
НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението
на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на
управление.
Разпоредбата на чл. чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК изисква от обективна страна
деецът да е управител и представляващ търговско дружество и който в срок до 30 дни от
спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.
Престъплението е формално и за съставомерността на деянието не е необходимо да са
настъпили вредни последици от него.
Съгласно чл. 607а от Търговския закон производство по несъстоятелност се открива
за търговец, който е неплатежоспособен Според разпоредбата на чл. 608 от ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Според алинея 2 на същата норма неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
e спрял плащанията, като съгласно алинея 3 неплатежоспособност може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори.
Безспорно се установява, че към процесния период обвиняемият е бил управител на
„Д*“ ЕООД. Видно от учредителния акт на л. 70, том 4 от ДП, на 04.07.2017г., като
управител на „Д*“ ЕООД бил избран именно обв. Т., като това обстоятелство е вписано на
14.07.2017 г.- л. 73, том 4 от ДП. Следва да се отбележи, че за ангажиране на наказателна
отговорност е без значение кое лице е собственик на дружеството, а е важно кое лице е
управител. Това е така, тъй като се предполага, че именно управителят е лицето, което е
запознато с дейността на дружеството и извършва всички действия от негово име и за
негова сметка.
3

От фактическа страна по делото се установи, че след 14.04.2020г., т.е. от 15.04.2020г.
„Д*" ЕООД е спряло плащанията си по посоченото изискуемо и безспорно публично-правно
задължение към държавата, което предполага неговата неплатежоспособност, съгласно
чл.608,ал.З от ТЗ. Изтичането на срока за доброволно изпълнение на публичното
задължение е правопораждащия юридически факт , създаващ задължение за заявяване на
неплатежоспособност пред БОС. Обвиняемият, в качеството си на управител и
представляващ дружеството е следвало в 30-дневен срок, считано от 15.04.2020г., да подаде
молба пред Окръжен съд-Бургас за откриване на производство по несъстоятелност, по реда
на чл.625 и сл. от Търговския закон, но не го е сторил Според заключението на назначената
по делото съдебно- счетоводна експертиза, „Д*" ЕООД, с ЕИК *, е неплатежоспособно, като
началната дата настъпилата неплатежоспособност е 15.04.2020г., което е и датата на спиране
на плащанията по изискуемите публичноправни задължения към държавата, свързани с
търговската му дейност, произтичащи от дължим Данък върху добавената стойност в размер
на 5593.41 лева по месечна справка- декларация по ЗДДС № 02003-101725/10.04.2020г. От
тази дата дружеството не е можело да покрие краткосрочните си задължения с
краткотрайните си активи, съществуващите задължения не са обезпечени с имуществото на
предприятието и същото е изцяло зависимо от външни източници на финансиране.
Следователно към 14.04.2020 г. може да се приеме, че дружеството е неплатежоспособно и
от тази дата е започнал да тече, предвиденият в чл. 227б, ал. 2 от НК 30-дневен срок, в който
обвиняемият е следвало да поиска от съда дружеството да бъде обявено в несъстоятелност.
От данните по делото се установява, че в този срок – т.е. до 14.05.2020г. обвиняемият, в
качеството си на представляващ, е бездействал и не е изпълнил задължението си да поиска
от съда да бъде образувано производство по несъстоятелност.
За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи бездействие-
неподаване на молба за обявяване в несъстоятелност, когато са били налице предпоставките
за това. Предпоставките в случая са спиране на плащанията по ликвидно и изискуемо
задължение, като не са били налице изгледи в дългосрочен план да бъде платено
задължението. Т.е. налице е установяване в наказателния процес на неплатежоспособност
към инкриминирания период. Поради това и са неоснователни възраженията на защитата
относно приетата експертиза. Вещото лице посочи, че възможността да се посрещат
частноправни задължения не влияе на извода за наличие на неплатежоспособност.
Напротив- вещото лице посочва, че се установява неплатежоспособност по смисъла на ТЗ в
конкретен период, при което не е подадена молба до съда, с което е осъществен състава на
престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Налице е и субективната страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Обвиняемият е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Обвиняемият в качеството си на представляващ е съзнавал, че
дружеството, което представлява не е имало възможност да изпълнява свое парично
задължение, към държавата, свързано с търговската му дейност, произтичащо от дължим
данък върху добавената стойност, знаел е, че в такъв случай следва да поиска от ОС-Бургас
откриване на производство по несъстоятелност и е знаел, че с бездействието си ще
застрашил обществени отношения свързани с със запазване интересите на кредиторите, но
от волева страна е искал точно това.

По наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. с ал.1 НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба до пет хиляди лева. В
същото време по отношение на обвиняемия са налице законово предвидените предпоставки
за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
4

1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години,
когато е умишлено;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние, нито са налице
множество престъпления;
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието в полза на обвиняемия следва
да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
криминални прояви, както и че същият е неосъждан (действително, предпоставка за
прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в
разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер, а лицето не е осъждано
за каквито и да е престъпления). Също така, по мнение на съда, публичното задължение,
което не е било посрещнато не е в голям размер.
Не се констатират отегчаващи обстоятелства, като възникването на други задължения
след инкриминирания период не може да се вземе предвид при определяне тежестта на
наказанието.
Поради изложеното, съдът намира, че обвиняемият е лице с ниска степен на
обществена опасност. Поради тези съображения, съдът счита, че спрямо следва да му се
определи наказание при наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства в
минималния размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:
Обвиняемият, след като бе признат за виновен, следва на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по делото в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 702.00 /седемстотин и два/ лева,
както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Бургас сумата от
80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в съдебното производство и сумата от 5.00
/пет/ лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен
лист.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.

5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	393
Дата:	6 юни 2025 г. (в сила от 24 юни 2025 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20252120200753
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 февруари 2025 г.

Решение по дело №753/2025 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите