Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3838
13.11.2018
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17218 по
описа на съда за 2017г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 74,
ал. 2 ЗС от Й.Д. и Г.Д. срещу М.Х..
Ищците твърдят, че е през 2002г. ответницата е закупила целият първи етаж
със застроена площ от 119.24 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите части,
избите и стълбището от сграда и дворното място, съставляващо УПИ ***, с площ от
480 кв.м. по плана на гр. С.. През 2003г. тя предала владението на двамата ищци
и обещала по- късно да прехвърли и собствеността. Предвид това ищците започнали
да упражняват фактическа власт върху имота като свой. За периода от 2003 до
2014г. те извършили редица подобрения в имота като поставили алуминиева и ПВЦ
дограма, поставили тапети, ремонтирали ВиК инсталация и други, посочени в
исковата молба. Твърдят, че всички подобрения били извършени със знанието на
ответницата и без нейното противопоставяне. През 2017г. ответницата продала
имота на Ц.Г., а ищците получили покана да предадат владението. Смятали да
предадат доброволно владението, поради което искат ответницата да бъде осъдена
да им заплати сумата от общо 6000 лева, представляваща увеличената стойност на
имота вследствие на извършените подобрения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва се ищците
да имат качеството владелци на имота. През 2002г. ответницата поканила ищците
да живеят при нея временно, докато си намерят жилище. Всички били наясно, че
това е временно положение и нямало обещание за прехвърлянето на собствеността.
През 2006г. отношенията им се влошили и ответницата отишла да живее при
семейството на с. си на втория етаж. През 2009г. тя поискала от ищците да
напуснат жилището, но тъй като те не сторили това, била принудена да заживее на
избения етаж. Предвид горното счита, че ищците са били единствено държатели на
имота. На следващо място твърди, че през последните осем години не е влизала на
етажа и опитите и да направи това са били неуспешни. Поради това не знаела
какви ремонти са били извършени. Единствените подобрения, за които знаела били
свързани с подмяната на дограмата, на което се противопоставила. Относно
ремонта на терасата заявява, че тя била закупила материалите необходими за
изграждането на парапета, а ищците участвали единствено с труд. Заявява, че не
възразява ищците да вземат от имота движимите си вещи вкл. и котела на
локалното парно, което било изградено. Прави възражение за погасяването на
претенцията по давност.
Предвид неоснователното ползване
на имота от ищците, предявява насрещен иск за заплащането на сумата от 7280 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 14.02.2013г. до
18.07.2017г.- дата на отчуждаване на имота. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на
насрещния иск, с който се
взема становище за неговата неоснователност. Твърди се, че ответницата е
предала владението върху имота, както е посочено в исковата молба. Считат, че
владението им не можело да бъде възмездно, тъй като било установено със
съгласието на ответницата, която била собственик на вещта. Освен това заявяват,
че били поканени от ответницата да живеят при нея безвъзмездно, което покривало
състава на заем за послужване. Твърдят, че през целия период ответницата не ги
е канила да напуснат. Възразяват, че претенцията по чл. 59 ЗЗД е неоснователна
и поради това, че ищците са били владелци на имота и отношенията им с
ответницата се уреждали от чл. 73 ЗС. На последно място считат, че искът не е
съразмерен със средния пазарен наем, тъй като състоянието на имота било такова
заради подобренията на ищците, които не били заплатени. Намират, че
обезщетението следва да се определи във вида на имота при неговото предаване на
тях. Искат претенцията да бъде
отхвърлена. Претендират разноски.
С определение от о.с.з. от
10.07.2018г. размерът на претенциите бе
увеличен, съответно от 6000 лева на 9243 лева и от 7280 лева на 8786 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
С доклада на делото, обективиран в
определение от 04.05.2018г. като безспорно и ненуждаещо се от доказване са
отделени обстоятелствата, че ищците са упражнявали фактическа власт върху
първия жилищен етаж на сградата собственост на ответницата за периода
2003-2017г., като до 2006г. в имота е живяла и ответницата. Това се установява
и от разпитаните по делото свидетели и представените с исковата молба
нотариални актове. Спорно се явява обстоятелството дали ищците са упражнявали
фактическата власт като владелци за себе си
или като държатели за друго лице, при които са налице различни моменти, от
които започва да тече погасителната давност.
Твърденията в исковата молба,
обуславят приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС- ищците твърдят, че имотът
им е бил предоставен във владение, като било обещано да им бъде прехвърлен
впоследствие. Ищците са знаели, че имотът е собственост на ответницата, но това
не изключва задължението на съда да изхожда от презумпцията- до доказване на
противното, този който държи вещта я държи като своя и следователно я владее. В
този смисъл т. 2 на Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.,
Пленум на ВС и Решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I
г. о., ГК.
От събраните гласни доказателствени
средства се установява, че до 2003 г. ищците са живели при родителите на Г.Д.,
а след това са били поканени от ответницата да живеят заедно с нея в процесния
имот. Всичко това е станало малко след придобиването на имота. Няма категорични
данни за това фактическата им власт да е възникнала като държане. В тази насока
ответницата твърди, че им е предоставила имота само временно, с уговорка за
ползването му, докато си намерят друго жилище. Тези
твърдения обаче противоречат на нейното поведение, като в продължения на 14
години от нанасянето им и на 11 години от нейното
напускане, тя не е предприела действия за освобождаването на имота.
Същевременно, ремонтите извършвани от ищците не са дребни поправки, а са на
значителна стойност и през големи периоди от време, което е характерно за лица,
имащи собственическо отношение към подобряваната вещ. Никой от разпитаните
свидетели не дава конкретни показания за съществуването на твърдяното от
ответницата съглашение за временно ползване на имота, като освен самите страни
не се установява друго лице да е било пряк свидетел на разговорите в тази
насока. Свидетелката Р.Г. споменава за такава уговорка, но като информация
предоставена й от самата ответница. С това тя всъщност възпроизвежда изявления
на самата страна за изгодни за нея обстоятелства, което изключва
доказателствената стойност на показанията й в тази част. Категорично се
установява единствено отправената от ответницата покана ищците да живеят в
имота, която самостоятелно (без данни за други уговорки) не опровергава
презумпцията на чл. 69 ЗС. Следователно подобренията в имота са извършени от
ищците в качеството им на владелци, а липсата на правно основание за тяхното
владение ги определя като недобросъвестни.
В действителност от показанията на
свидетелката Р.Г. се установява, че ищците са били канени многократно да
освободят помещенията и те са отказвали, но това не прекъсва владението, нито
го превръща в държане. Владението се прекъсва при изразена воля за това на
владелеца или ако се изгуби фактическата власт, при превръщането му в държане
или от момента, когато бъде смутено от собственика с предявяването на иск. По
делото не се установява някое от тези обстоятелства да се е реализирало преди
2017г.
Владението не се прекъсва и от
знанието на ищците, че имотът е чужд, тъй като недобросъвестното владение по
същество винаги е свързано със съзнание у владелеца, че владяната вещ е чужда.
Направеното с исковата молба признание на това кой е бил собственикът на имота
през периода на фактическата власт не изключва владението на ищците, най-
малкото защото се прави години след извършването на самите подобрения.
Извършените в имота подобрения се
установяват от свидетелите на ищците. Те посочват, че е бил направен ремонт на
канализацията, че са били сменени прозорците, входната врата, поставени са
тапети, боядисани са таваните и е направен ремонт на кухнята. Показанията им
установяват и извършването на преустройство на отоплителната инсталация.
Всички подобрения са извършени преди
възмездното прехвърляне на имота на 18.07.2017г., поради което ответницата се
явява материално правно легитимирана да отговаря по иска. Принципното положение
е, че при извършване на подобрения в чужд имот, за собственика възниква
задължение към подобрителя, ако в резултат от извършеното имотът е увеличил
стойността си. Задълженията за заплащане на подобренията възникват в тежест на
лицето, което притежава собствеността върху имота по времето, когато те са били
извършени, и не следват имота в ръцете на последващ собственик, който придобие
същия след това. В този смисъл Решение № 79 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5723/2007 г., III г. о.
Обезщетение следва да бъде присъдено
за подмяната на прозорците, ремонта в канализацията, подмяната на входната врата,
за ремонта в кухнята и за преустройството на отоплителната инсталация,
включително за поставянето на нов котел. По отношение на последното, вещото
лице в т. 22 на двете СТЕ посочва, че е бил извършен монтаж на нови щрангове,
радиатор-панелен, доставка и монтаж на котел, монтаж на помпа и направа на
разширителен съд с изолация от вата и замазка. При приемането на първата СТЕ, в
о.с.з. от 27.03.2017г. вещото лице конкретизира, че в две от избените помещения
(преходни) са монтирани котли за отоплителната инсталация на всеки етаж, като
може да се демонтира само видимата част- котел и помпа. След това тръбите били
вертикални, захранвали само първия етаж и било необходимо преустройство на
инсталацията, за да бъде пригодена за двата етажа. При така събраните
доказателства, извършеният от ищците ремонт реално е улеснява ползването на първия
етаж, като позволява неговото самостоятелно отопляване. Поради това отделната
отоплителна система за жилището трябва да бъде разглеждана като едно неделимо
цяло, а не като съвкупност от различи елементи. Котелът на твърдо гориво е бил
прикрепен към сградата, свързан с останалата част от инсталацията и необходим
за нейното ползване по предназначение. Ето защо за него също следва да бъде присъдено
обезщетение.
Претенцията се явява неоснователна
за ремонта на терасата. От показанията на свидетелката Г., се установява, че при
извършването му са участвали всички деца на ответницата, а материалите са били
доставени от друга семейна къща. Конкретното участие на ищците не се доказва. До
извод в обратна насока не може да се стигне от показанията на свидетелите на
ищците, които не са били преки очевидци на събитията. Те единствено споменават за
извършеното преустройство като констатация, без да излагат конкретни обстоятелства
за това как е реализирано, с какви средства и от кои лица.
Дължимото обезщетение следва да бъде
определено по реда на чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС, като от събраните по
делото гласни доказателствени средства се установява, че ответницата е знаела
за извършваните в имота подобрения. Смяната на дограмата и ремонтът на
канализацията са били извършени в периода, когато ответницата е живяла заедно с
ищците в същото жилище. Знанието за подмяната на входната врата на етажа и преустройството
на отоплителната инсталация не се оспорва от ответницата, като същото се потвърждава
и от разположението на тези вещи, а именно в общи части на сградата, до който
всички живущи, вкл. ответницата, са имали достъп. Знанието за подмяната на
тапетите и ремонта в кухнята съдът намира, че се установява от показанията на
двамата свидетели на ищците, който посочват поне две посещения на ответницата в
имота през 2014г. и през 2015г., след тяхното извършване. Данни за
противопоставяне са налице единствено относно смяната на дограмата, като в тази
част показанията на Р.Г. не следва да бъдат кредитирани, предвид противоречията
с останалите събрани гласни доказателствени средства и евентуалната заинтересованост
на свидетелката, която се явява съсобственик в процесния имот, като съпруга на Ц.Г.-
лист 8 от делото.
Обезщетението следва да се присъди в
размер на увеличената стойност на имота от общо 6720.54 лева, представляваща
сборът на СМР по точки 1-17 и 20-22 от ДСТЕ- лист 118. Обезщетението следва да
се определи съобразно ДСТЕ, тъй като от самото заключение, от показанията на
свидетелката Г. и от протокола за предаването на имота е видно, че състоянието
на имота към монета на първоначалния оглед и състоянието му към дата на напускането
на ищците се различава съществено. Тези разлики са се получили именно от
действията на ищците, които са премахнали кухненското обзавеждане, комарниците
и щорите от дограмата и батериите на ВиК инсталацията.
В заключение следва да се посочи, че
дори да се приеме, наличието на противопоставяне, в полза на ищците отново
следва да се присъди същата сума, тъй в случая тя е по-малката от двете по чл.
74, ал. 1 ЗС. Установяването на противопоставяне не би могло да доведе до
отхвърляне на претенцията. Основанието на претенцията за пресъждане на вземане
за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно
обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда
принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72
и чл. 74 ЗС,
чл. 60
- 62 ЗЗД
и чл. 59 ЗЗД.
Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика
на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните
отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на
съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на
фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с
установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за
качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец,
гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е
определен размерът на съдебно предявеното вземане ("увеличената стойност
на вещта", "по-малката от двете суми", "до размера на
обедняването", "до размера на обогатяването") не ограничават
съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез
тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане,
но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не
е обвързваща за съда. Изложеното представлява обобщение на практиката,
формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК
(решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I г. о., ГК решение №
129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, решение №
131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, решение №
159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО, решение №
180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО, решение №
820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО, решение №
912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО, решение №
134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г).
Неоснователно е възражението за
погасяване на вземането по давност. Погасителната давност за вземането на недобросъвестния
владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсването
на владението, от превръщането му в държане или от момента, в който бъде
смутено от собственика с предявяването на иск, което е станало едва през 2017г.
Ето защо претенцията следва да бъде уважена за
сумата от 6720.54 лева за
обезщетение за извършени подобрения за сменена дограма, ремонт на канализация, смяна на врата, за
подмяна на тапети и боядисване, за ремонт на кухня и преустройство на
отоплителната инсталация. Сумата се дължи по равно на двамата ищци, а именно по
3360.27 лева.
За разликата над тази сума до
претендираните след изменението 9243 лева, както и за ремонта на терасата,
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно предявения насрещен иск:
Ответницата претендира от ищците
плащането на обезщетение в размер на 8786 лева за неоснователното ползване на
имота за периода от 14.02.2013г. до 18.07.2017г. От представените от самите
ищци нотариални актове се установява, че за този период тя е притежавала
правото на собственост върху жилището. Безспорно се установява и ползването на
имота от ищците- ответници по насрещния иск. Не се установява между страните да
е възникнало твърдяното в отговора на насрещния иск правоотношение по договор
за заем за послужване. Доказва се единствено, че ответницата е поканила ищците
да живеят заедно с нея, което не е достатъчно, за да се обоснове съществуването
на облигационно правоотношение.
Ето защо и претенцията се явява основателността.
В този случай
обедняването на ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на ответника,
като се съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът е могъл да получи,
съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която той би
следвало да плати за ползването на имота, но я е спестил предвид липсата на
валидно облигационно правоотношение. В този смисъл е и константната практика на
ВКС – решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822 от 2009 г., ІІІ г.о.,
решение № 131 от 27.10.2009 г. по т.д.№ 268/2009 г., І т.о., решение № 1025 от
23.12.2009 г. по гр.д. № 3841/2008 г., І г.о. и др. Претендираното вземане по
размер следва да се установи с помощта на експертиза, тъй като са необходими
специални знания. Приетата по делото
ДСТЕ, която съдът кредитира, установява, че размерът на средния пазарен наем за имота за процесния
период е общо 8786 лева. Такава е и сумата, която претендира ищцата по
насрещния иск, поради което претенцията й е основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
Относно разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски в размер
на 486.95 лева по съразмерност, съобразно
уважената част от претенцията за подобрения.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата имат право на разноски в
размер на 122.81 лева по съразмерност съобразно отхвърлената част от
претенцията за подобрения.
Следва да бъдат
присъдени и разноски по насрещния иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищцата по него в размер на 795.19 лева.
При изчисляването
на дължимите разноски заплатените от страните адвокатски възнаграждения бяха
разделени по равно за защита по главната и насрещната претенция и се присъждат
съобразно изхода на спора по всяка от тях. Ищците претендират и плащането на
допълнително адв. възнаграждение от 600 лева, но за уговарянето на такова не са
представени доказателства.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.М.Х.,
ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати
на Й.Д.Д., ЕГН ********** и на Г.В.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от общо
6720.54 лева, представляваща
обезщетение за подобренията, извършени в първи жилищен етаж на двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 119 кв.м., находяща се в УПИ***********, по регулационния план на
гр. С., изразяващи се поставяне на алуминиева и ПВЦ дограма, ремонт на
канализация в тоалетна и поставяне на теракота, смяна на входна врата, поставяне
на тапети и боядисване на тавани, ремонт в кухня и преустройство на
отоплителната инсталация да обслужване единствено първия етаж с поставяне на
нов котел на твърдо гориво, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата НАД сумата от 6720.54 лева ДО сумата от 9243 лева, включваща
и обезщетение за подобренията за
оформяне на тераса.
ОСЪЖДА Й.Д.Д., ЕГН
********** и Г.В.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на М.М.Х., ЕГН
********** с адрес: ***, сумата от 8786 лева- главница, представляваща обезщетение
в размер на средния пазарен наем за ползване без правно основание на първи
жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 119 кв.м., находяща се в УПИ ***********, по регулационния план на
гр. С. за периода от 14.02.2013 г. до 18.07.2017 г., ведно с
1/2 ид.ч. от общите части, избите и стълбището.
ОСЪЖДА М.М.Х.,
ЕГН **********, да заплати на Й.Д.Д.,
ЕГН ********** и Г.В.Д., ЕГН **********,
сумата от 486.95 лева- разноски в производството по
съразмерност за иска за подобрения в имота.
ОСЪЖДА
Й.Д.Д.,
ЕГН ********** и Г.В.Д., ЕГН **********, да заплатят на М.М.Х., ЕГН
**********, сумата от 122.81 лева- разноски в производството по
съразмерност за иска за подобрения в имота.
ОСЪЖДА Й.Д.Д.,
ЕГН ********** и Г.В.Д., ЕГН **********, да заплатят на М.М.Х., ЕГН **********,
сумата от 795.19 лева- разноски в производството по иска за
обезщетение за ползване на имота.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:/п./
/Тоско Ангелов/
Вярно
с оригинала
ВД