№ 1468
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000502108 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение № 900043 от 24.01.2023г., постановено по гр.д. № 120/2020г. по описа на
ОС-Благоевград, са частично уважени субективно съединените искове с правно основание
чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, е осъдена да заплати в
полза на Х. М. Б. и С. М. Б. сумите от по 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лв., частични
искове от по 240 000 /двеста и четиридесет хиляди/ лв., представляващи обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на техния баща М. С.
Б., а в полза на А. И. Б. сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв., частичен иск от 200
000 /двеста хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие безвъзвратната загуба на нейния съпруг М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от
19.06.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.10.2019г. до
окончателното им изплащане.
Със същото решение са отхвърлени исковете за неимуществените вреди в останалата им
част, както следва: за разликата над 150 000лв. до предявения размер от 180 000 лв.,
предявен като частичен от 200 000 лева, както и за разликата над по 180 000 лв. до
претендираните по 200 000 лв. за двете деца, както и претенцията за законна лихва върху
главниците, считано от 26.06.2019г. до 03.10.2019г. като неоснователни в тази им част.
Присъдени са разноски, като ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати в полза на адв.
адв.П. К. сумата от 17 083,24 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
1
процесуално представителство в настоящото производство, както и сумата от 20 400 лв.
дължима д.т. в полза на ОС-Благоевград, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
По компенсация А. И. Б., С. М. Б. и Х. М. Б., са осъдени да заплатят в полза на ЗК
„Лев Инс“ АД, на основание чл.78 ал.3 ГПК, разноски, в размер на сумата от 278, 80 лв.
разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на Агенция Пътна инфраструктура-трето лице
помагач на ответника
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото - основна и насрещна.
Жалбоподателката-ищец А. И. Б. оспорва решението в неговата отхвърлителна част -
за разликата над 150 000 лв. до 180 000 лв., като посочва, че съдът правилно е определил
размерите на паричните еквиваленти за Х. М. Б. и С. М. Б. - деца на пострадалия М. С. Б., но
неправилно е определил размера на обезщетението за търпените от ищцата А. И. Б. морални
вреди, в резултат на смъртта на нейния съпруг М. Б. при настъпването на пътния инцидент.
В обжалваното решение съдът е посочил, че е съобразил степентта на родство, а именно А.
Б. е загубила дългогодишния си брачен партньор, с когото в продължение на около 25 г. са
градили отношениа на емоционална и физическа близост, взаимна обич, уважение,
разбиране и подкрепа, като ищцата А. Б. е загубила човека, с когото е изградила общ доми и
е създала две деца, с когото е градила плановеда изживее живота си, като двамата съпрузи Б.
са били дълбоко свързани и разчитащи един на друг, като поради внезапната смърт на М., се
е преобърнала драматично живота на ищцата /40 годишна към датата на инцидента/, но
въпреки това намират, че е определил занижено обезщетение за претърпените от
преживялата съпруга морални вреди. А. е понесла много тежко новината за смъртта на
пострадалия и продължава да скърби, плаче, като е променила изцяло начина си на живот -
вече не пътува по работа в Англия, както преди инцидента. Не са отчетени в достатъчна
степен продължаващите болки и страдания на ищцата, това че не е прежалила загубата на
своя партньор. Съдът въобще не е коментирал с необходимата задълбоченост личността на
починалия - че е бил работоспособен и трудолюбив човек, работил на трудов договор и
допълнително се занимавал със земеделие, като всеотдайно се грижил за своето семейство.
По този начин ОС-Благоевград изцяло е игнорирал свидетелските показания, от които се
установява, че след смъртта на починалия А. се сринала психически, като се е отказала да
прави ремонт на дома, какъвто мислели да направят заедно с М. приживе. Размерът на
обезщетението за причинени неимуществени вреди от причиняване смъртта на съпруг едва
на 44 години, в разцета на силите му, с много планове за бъдещето показва явно незачитане
на човешкия живот и здраве и не репарира по никакъв начин нанесените вреди от морално
естество. Това е довело до определяне на занижен размер на присъденото обезщетение
спрямо преживялата съпруга. Починалият М. Б. е работел, получавал е добри доходи и
е издържал семейството си. Той е работил на трудов договор в БДЖ с постоянен и много
добър доход и отделно от това се е занимавал със земеделие. Семейството е притежавало
ниви, които са обработвали и в които са отглеждали картофи, зеленчуци и други
2
насаждения, с които са търгували и с които е било изхранвано цялото семейство. А. остава
без семеен партньор и сама на възраст, когато най-много има нужда от неговата издръжка,
опора и подкрепа. Децата в същото време, които към датата на инцидента са в началото на
житейския си път - С., току-що навършил пълнолетие, а Х. все още непълнолетна, остават
завинаги лишени от бащина обич, закрила и издръжка. И двамата са се готвели за кандидат
студентски изпити, като това е било и желанието на техния баща, а именно да продължат
образованието си във висше училище, което обаче след неговата смърт се оказва
невъзможно, тъй като доходите в семейството рязко спадат и С. е принуден да търси работа,
за да помага за издръжката на семейството. Независимо от възрастта си, децата винаги имат
нужда от грижите и подкрепата на родителите си.
С оглед гореизложеното А. И. Б. претендира да й бъде заплатено обезщетение в
размер на сумата от 180 000 лв., частичен от 200 000 лв., т.е. за още 30 000 лева, ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 04.10.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и да бъде потвърдено решението в останалата му част, като въззивната
жалба на ответника бъде оставена без уважение, като недопустима, неоснователна и
недоказана. Моли за увеличение на размера на обезщетението. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗК „Лев Инс“ АД оспорва решението в неговата осъдителна
част, както следва:
1. за А. И. Б. за разликата над сумата от 75 000 лв. до присъдения размер от 150 000 лв., т.е.
за разликата от 75 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие
безвъзвратната загуба на нейния съпруг М. С. Б., в резултат на настъпилия пътен инцидент,
ведно със законната лихва до окончателното плащане;
2. за Х. М. Б. и С. М. Б. над сумите от по 75 000 лв. до по 180 000 лв., т.е. за разликата от по
105 000 лв. за всеки един от тях (погрешно е посочено от процесуалния представител на
ответника, че се обжалва сумата за разликата от по 75 000 лв., като с оглед уважени
размери на исковете от по 180 000 лв. - разликата е в размер от по 105 000 лв. за всеки
от ищците) за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната
загуба на техния баща М. С. Б., в резултат на настъпилия пътен инцидент, ведно със
законната лихва върху сумите до окончателните плащания.
Посочва, че настъпилият летален изход за М. С. Б., починал в пътен инцидент на дата
19.06.2019 г., се дължи на факта, че е пътувал без да постави предпазен колан в л.а. „Сузуки
Витара”, с per. № ********. Пътникът на задна седалка М. Б. не е положил грижата на
добрия стопанин, да се държи за седалката пред него, поради което е настъпил летален
изход, за разлика от втория пътник, който не е пострадал. Моли да бъде отчетен принос на
50 % от наследодателя на ищците М. С. Б., който не е проявил грижата на добрия стопанин,
не се е обезопасил с предпазен колан, в качеството на пътник на задна седалка в л.а. „Сузуки
Витара'’, с per. № ********, не е пътувал правилно облегнат за задна седалка, не се е
задържал за наличните ръкохватки, при възникналата опасност, поради което единствен е
получил наранявания, несъвместими с живота. На задна седалка се е возил и друг пътник, в
лицето на М. И. Б., който единствено има рана в областта на гърдите, без други увреждания.
3
Единият пътник е успял да се обезопаси, но другия свободно е полетял с глава към челното
стъкло на автомобила и е починал от черепно-мозъчна травма. Твърди, че М. С. Б. има вина
на 50 % за собствената си смърт. Съдът не е отчел никакъв принос и не е обсъдил
неразумното поведение на М. С. Б., в качеството му на пътник в автомобил. Моли да бъде
намален размера на обезщетенията на ищците на 50 %, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
На второ място моли да бъде отчетен принос от водача на л.а. „Сузуки Витара“, А. В., който
неправилно е управлявал МПС в средата на пътя, в нарушение на чл. 15, чл. 20 и чл. 23
ЗДВП на 20 %, като МПС е било технически неизправно превозно средство, с което е
причинил смъртта на М. Б. над 50 %, като го е качил да го вози на автостоп, знаейки за
техническата неизправност на автомобила. Посочва, че присъдените парични суми са
прекомерни, като не съответстват на заявеното по основанието на претенциите, на
установеното при съдебното дирене и на доказаното по отношение на заявените като
правопораждащи твърдения, съотнесено към обективните критерии, определящи
прилагането на принципа за справедливост, въведен от чл.52 ЗЗД. Не е доказано, че М. С. Б.
е имал стабилни доходи с които да обезпечи семейството си. Определеното обезщетение в
размер на 480 000 лв. е драстично завишено в предвид икономическата конюнктура на
страната, икономическата конюнктура на мястото на настъпване на събитието и конкретно
доходите на М. С. Б.. Събраните по делото доказателства не установяват каква личност е бил
пострадалия, какъв начин на живот е осигурил на съпругата си А. И. Б. и на пълнолетните
си деца, които вече са в работоспособна възраст. На самостоятелно основание и поради
акцесорния му характер счита, че неправилно е уважен и предявения иск за присъждане на
законна лихва по отношение на главниците, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди. Оспорва периодът, за който се дължи лихва, като до настоящия момент не е
предоставен способ за изпълнение, няма данни за банкова сметка на пострадалите лица.
Отделно механизмът на ПТП е сложен, трудно е да се определи кой точно е отговорен за
събитието. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Х. М. Б. и С. М. Б. оспорват жалбата на застрахователя и молят съда
да потвърди решението в неговата осъдителна част.
Третото лице помагач АПИ не изразява становище в писмен вид.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците А. И. Б., ЕГН **********, Х. М. Б., ЕГН ********** и С. М. Б., ЕГН
**********, твърдят, че в резултат на ПТП настъпило на 19.06.2019г. около 13:15 часа по
път II - 84 в района на гр.Якоруда се движил т.а.„Мерцедес Актрос“ per. № ******** с водач
С. Д. И., който управлявайки с несъобразена с пътните условия скорост, навлязъл в лентата
за насрещно движение и блъснал странично л.а.„Опел Астра“ per. № ********, управляван
4
от А. Ф., след което блъснал челно и л.а.„Сузуки Витара“ per. № ********, управляван ог А.
А. В.. Вследствие на инцидента починал пътуващия на задната седалка в л.а.“Сузуки
Витара“М. С. Б. на 44г. Твърдят, че са преживяли изключително тежко смъртта на М. С. Б..
Смъртта му била неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката им била изпълнена с чувство
на обич, уважение и взаимна привързаност, семейството им било сплотено и задружно. М.
С. Б. бил опора на семейството си, всички разчитали на него, радвали се на неговите грижи
и морална подкрепа. Предявили пред застрахователя претенции за заплащане на
обезщетения като са представили всички документи, с които разполагат. С писмо с обратна
разписка от 02.10.2019г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. До момента
на сезиране на съда с исковете застрахователят не е изплатил претендираните обезщетения.
Претендират сумите от 180 000 лева като частичен иск от 200 000 лева, обезщетение за
причинените на А. И. Б. неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие на причинената смърт на съпруга й М. С. Б.; сумата от по 200 000 лева като
частичен иск от 240 000 лева, обезщетение за причинените на Х. М. Б. и С. М. Б.
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на
причинената смърт на баща им М. С. Б.; ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 26.06.2019г. до окончателното им изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът Лев инс АД оспорва предявените искове по основание и размер.
Признава наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” за т.а. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП с твърдения че произшествието е причинено от водача на
л.а.“Сузуки Витара“ рег.№ ******** - А. М. В., предприемайки маневра изпреварване на
забранено за това място, без да съобрази пътната обстановка, както и че вина за
произшествието има и Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като пътната настилка била в
лошо техническо състояние, което станало причина за да настъпи събитието. Релевира и
възражение за съпричиняване настъпването на вредоносния резултат- смъртта на М. Б.-
пътник на задната седалка в л.а.“Сузуки Витара“ с рег.№ ********, от страна на последния,
тъй като в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП не си поставил обезопасителен колан.
Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 19.06.2019г. около 13:15 часа на път II
- 84, в района на 82 км, като правоспособен водач, С. Д. И. е признат за виновен в това, че
управлявайки т.а. марка „Мерцедес Актрос“ per. № ********, в посока от гр.Якоруда към
гр.Разлог, е нарушил правилата за движение, установени в чл.16, ал.1, т. 1 ЗДвП, а именно:
като водач на ППС нарушил забраната на пътно платно с двупосочено движение, да не
навлиза и да се движи в насрещната лента за движение, освен при изпреварване, в
резултат на което е допуснал ПТП с движещите се един зад друг в насрещната лента за
движение л.а.марка „Опел Астра“ per. № ******** и л.а.„Сузуки Витара“ per. № ******** и
по непредпазливост е причинил смъртта на возещия се на задна лява седалка в л.а.„Сузуки
Витара“ per. № ******** М. С. Б., както и средни телесни повреди на още двама пътници,
видно от влязла в сила на 15.07.2022г. присъда № 900409 от 18.03.2021г., постановена по
нохд № 140/2020г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, /л.167/
5
От заключението на депозираната на л.219 основна автотехническа експертиза,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че причините за настъпване на процесното ПТП са изцяло в субективните
действия на водача на товарен автомобил марка и модел „Мерцедес Актрос“ per. №
********. Уточнява, че л.а. Сузуки Витара е бил фабрично оборудван с триточкови колани
както на предните, така и на задните седалки. Ударът за л.а. Сузуки е челен, което означава,
че коланът би имал решаващо значение за намиращите се в л.а. пътници.
От заключението на депозираната на л.206 СМЕ, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, с оглед механизма на ПТП- в
резултат на удара тялото на починалия пътник се е изместило напред, възможно и напред и
нагоре, при което всички тежки травматични увреждания на М. Б. се дължат на действието
на инерционните сили, действащи в предно-задна и вертикална посока и биха могли да
бъдат преодоляни при правилно поставен предпазен колан. Тялото му е намерено между
двете предни седалки. Според вещото лице поставянето на предпазен колан би намалило
тежестта на описаните травми, а също така, предвид и механизма на ПТП (челен удар с т.а.),
настъпването на фаталния край при поставен предпазен колан би могъл да бъде
избегнат. Пострадалият М. е бил на задна лява седалка, без поставен предпазен колан с
оглед получените при ПТП травми, поради което останалите пътници в л.а. /всички
те с поставени колани/ имат само средни телесни повреди. В о.с.з. на 06.10.2022г. в.л.
уточнява, че прави този извод при сравнение с травмите и разликата в уврежданията
на останалите пътници в л.а. Има едно характерно увреждане на вбиване на
гръбначния стълб към големия тилен отвор, което именно е причинило тежката
ЧМТ. Такива увреждания могат да се получат при падане от високо.
Относно обстоятелството бил ли е М. С. Б. с поставен обезопасителен колан
непосредствено преди инцидента по делото са ангажирани гласни доказателства -
показанията на свидетелите А. В. / водач на л.а.„Сузуки Витара“ -участник в процесното
ПТП/ и Р. У. /съпруга на св.В./, в които непротиворечиво се сочи, че към 19.06.2019г.
автомобилът не е бил оборудван с обезопасителии колани за задните седалки в превозното
средство. Съдът е кредитирал напълно показанията в тази им част и приел за несъмнено
доказано, че М. Б. е седял на задната лява седалка в „Сузуки Витара“ без поставен
обезопасителен колан.
САС не споделя този извод, тъй като е безспорно установено, че настъпилият летален
изход за М. С. Б., починал в пътен инцидент на дата 19.06.2019 г., се дължи на факта, че е
пътувал без да постави предпазен колан в л.а. „Сузуки Витара”, с per. № ********, не се е
задържал за наличните ръкохватки, при възникналата опасност, поради което единствен е
получил наранявания, несъвместими с живота. На задна седалка се е возил и друг пътник, в
лицето на М. И. Б., който единствено има рана в областта на гърдите, без други увреждания.
В този смисъл единият пътник на задна седалка е успял да се обезопаси, а другият свободно
е полетял с глава към челното стъкло на автомобила и е починал от тежката черепно-
мозъчна травма – пряк резултат на свободно движещо се тяло в купето.
6
САС констатира, че А. В. и неговата съпруга У. са заинтересовани от изхода на
делото, тъй като в настоящия състав на САС вече е преминало друго гр.д.№ 2503/2021г.
/докладчик съдия Т./ в рамките на което двамата са претендирали обезщетение за вреди от
същото ПТП. Безспорно и двамата са били с поставени колани.
С оглед гореизложеното САС намира за неправилен по същество изводът на
първоинстанционният съд, че починалият не е допринесъл нито за настъпването на ПТП,
нито за обема на вредите т.е. същият е бил без колан, това според вещото лице се намира в
пряка причинно-следствена връзка с неговата смърт, при гореописания механизъм на ПТП.
Възражението на застрахователя в тази насока е доказано пълно и главно. Що се отнася до
т.н. независимо съизвършителство по смисъла на чл.53 ЗЗД, това не е предмет на
настоящото производство, а подлежи на изследване в друго такова за разпределението на
вината, ако се докаже наличието на двама деликвенти, допринесли за настъпване на ПТП.
От удостоверение за наследници /л.11/ е видно, че починалият е оставил наследници по
закон, в лицето на А.-съпруга, и две деца С. и Х.. С уведомление от 04.10.2019г. /л.15/
ищците са уведомили ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от смъртта на М.
вреди, но таковя няма изплатено до момента.
С оглед горното ищците, сега въззиваеми, разполагат с активна материално-правна
легитимация по предявените искове.
По делото са събрани гласни доказателствени средства досежно обема на причинените
неимуществени вреди, а именно – показанията на св. М., Б., разпитани в о.с.з. на
10.05.2021г., чийто показания съдът правилно е кредитирал като логично обосновани и
вътрешно непротиворечиви.
Свидетелят М. /зет на М. Б./, посочва: „Те /семейството на ищците и починалия Б./ бяха в
много добри отношения, той /починалият/ се грижеше много за тях...живееха заедно,
хранеха се заедно...М. гледаше картофи....Не мога да опиша как са били жена му и децата,
много им беше тежко и сега им е тежко ...те скърбят за баща си, и за мъжа си
още....Продължават да се занимават със земеделие, но няма кой да им помага.. .Момчето
беше на 22 г., имаше мечти - не можа да почне да учи, нямаше такава възможност... почна
работа в ЖП участъка... Момичето, може би и тя няма да учи, защото нямат възможност...“.
Свидетелят Б. /приятел от детските години на М./ описва починалият като добър човек,
който се е грижил за семейството си близо 25г., обичащ и подкрепящ съпругата и децата си.
Сочи, че в семейния им живот нямало проблеми. Преди ПТП М. Б. живеел със съпругата,
децата си, и родителите си, занимавал се със земеделие. Семейството правело планове да
ремонтира къщата си, но поради внезапната смърт на Б. планът не се реализирал. Съпругата
понесла много тежко смъртта му, почти месец била в шок, не осъзнавала какво се е случило,
децата също били шокирани. Според свидетеля ищците вече се посъвзели, но няма как да
преодолеят загубата на М. Б..
Правилно ОС е кредитирал показанията на свидетелите М. и Б., тъй като същите се
7
основават на лични и непосредствени впечатления, логично обосновани и последователни,
кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което и въпреки близките
отношения на свидетелите със семейството на ищците, съдът ги счита за напълно
достоверни.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за
съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен
фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на т.а., който е навлязъл в
насрещното платно за движение, където се е намирал л.а. Сузуки Витара. Правилни са
изводите на първа инстанция, че не е доказано пълно и главно наличието на
независимо съизвършителство по смисъла на чл.53 ЗЗД, но дори да има такова, то е
правно ирелевантно към предмета на доказване. Що се отнася до АПИ няма пълно и
главно доказване на факта, че пътната настилка е била в лошо състояние към датата
на деликта, поради което т.а. е преминал в насрещното платно.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищците вреди и смъртта на М..
Спорен пред въззивна инстанция е въпросът има ли съпричиняване от страна на починалия,
поради непоставяне на колан. Според ОС Благоевград починалият М. Б., седящ на задна лява
седалка, не е бил с обезопасителен колан по обективна причина - в автомобила не е имало
поставени обезопасителни колани за задните седалки. Затова съдът е приел, че в случая не е
налице извършено от М. Б. нарушение на чл.137а ЗДвП, доколкото бидейки без
обезопасителен колан, по причина на липсващ такъв в превозното средство, седящият на
задна лява седалка пътник не се е поставил сам в риск и не е допринесъл обективно за
настъпилите травматични увреждания, както и на последвалата смърт.
САС не споделя този извод на първа инстанция, тъй като изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
8
настъпване. В случаите, при които пострадалият е пътувал в лек автомобил, без да ползва
предпазен колан, това обстоятелство не обуславя само по себе си приложението на чл.51
ал.2 ЗЗД . Намаляване на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. В случая това е доказано пълно и главно.
Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на
увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в
който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите. Безспорно М. Б. е пътувал без
поставен предпазен колан, с който колата е била фабрично оборудвана. Ако бил пътувал с
такъв колан би получил по-малко по брой и с по-малка тежест травматични увреждания, тъй
като щяло да се ограничи второто движение на главата и тялото му и те нямало да достигнат
предните части и детайлите на автомобилното купе и пострадалият да получи тежките
увреждания, тъй като щяло да се ограничи второто движение на тялото, съответно да не се
получат толкова тежки увреждания. Затова САС приема, че е налице доказване на
нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП от страна на пострадалия, който не е изпълнил
задължението си да си постави предпазния колан, с който колата е била фабрично
оборудвана. Приема, че при наличие на предпазен колан, смъртта не би настъпила.
Пострадалият е допринесъл за причиняване на уврежданията си, поради неизползване, с
оглед намаляване риска от увреждане чрез ограничаване на подвижността на тялото, на
предпазен колан, с какъвто е бил комплектован автомобилът. Така тежките увреждания в
областта на главата и тялото са настъпили именно поради неизползване на предпазен колан.
САС не кредитира свидетелските показания на св.В., че макар л.а. да е фабрично оборудван
с колани, вкл. на задната седалка, такива не са били налични към датата на ПТП, което е
житейски нелогично. Съгласно Директива на Е. 81/576 от 20.07.1981г., предвиждаща, че на
задните седалки на автомобилите, пускащи се на пазара от държавите-членки на ЕС,
задължително се монтират предпазни колани - надбедрени или триточкови, снабдени или не
с прибиращи устройства.
Следва да се посочи, че не е оспорено заключението на вещите лица съгласно чл.200 ал.3
ГПК като не е проведено насрещно доказване на това, проведено от ответника, носещ
доказателствена тежест относно съпричиняването. За да приеме за установено, че л.а. е бил
оборудван с предпазни колани към датата на злополуката, въззивният състав (освен
установения по делото факт, че автомобилът е бил фабрично произведен с поставени
предпазни колани), акцентира върху обстоятелството, че не е въведено в процеса твърдение,
че л.а. не е бил оборудван с предпазен колан на задната дясна седалка с допълнителната ИМ.
Това обстоятелство кореспондира на указанията, дадени от първата инстанция в доклада по
чл. 146 ГПК, според които в тежест на ответното дружество е било да докаже единствено
факта, че починалият не е ползвал предпазен колан. Съдът не е указал на ответника
необходимостта да установи, че към датата на злополуката автомобилът е бил оборудван с
предпазни колани с оглед липсата на твърдение на ищците в обратния смисъл в
допълнителната искова молба /л.61/. Тези твърдения са въведени състезателно в процеса
9
едва в последното о.с.з. и след приемане на двете заключения на АТЕ и СМЕ, което според
САС е преклудирано. Затова приема, че застрахователят е доказал пълно и главно
релевираното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се
в непоставяне на колан. Нарушението е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. САС го определя на 20%.
Ищците по настоящото дело попадат в кръга на легитимираните лица, които имат право да
получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищците претендират претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за тях човек – съпруг за А. /на 40г./,
баща за С. и Х. /на 19г. и 17г. към датата на смъртта/
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че починалият е бил на 44г. години към
датата на ПТП през 2019г., с когото според свидетелските показания, ищците са живеели
сплотено и задружно повече от 20 години заедно. М. е починал на 44 г., в разцвета на силите
си, бил е жизнен и трудоспособен, като е полагал труд в БДЖ, за да осигурява издръжката
на семейството. Смъртта му е внезапна, неочаквана и много травмираща, тъй като
отношенията помежду им били основани на нормалните за връзката взаимна обич,
привързаност, морална и материална подкрепа. Към момента на смъртта съпругата му е
била на 40 години, а децата съответно на 20 и на 17 г. Безспорно се доказа, че преживените
от ищцата А. Б. морални страдания са изключително травмиращи поради факта, че е
загубила дългогодишния си брачен партньор, с когото в продължение на около 20г. е
градила отношения на емоционална и физическа близост, взаимна обич, уважение,
разбиране и подкрепа. Ищцата А. Б. е загубила човека, с когото е изградила общ дом и е
създала две деца, с когото е градила планове да изживее живота си. Безспорно се установи
по делото, че съпрузите Б. са били дълбоко свързани и разчитащи един на друг, поради
което внезапната смърт на М. Б. е преобърнала драматично живота на ищцата /на 40г. към
датата на инцидента/. Следва да се има предвид, че загубата на обичан човек винаги е
източник на силни душевни страдания за близките хора и в частност за другия партньор,
като възстановяването от трагични събития и адаптацията в разцвета на живота и в зряла
възраст протичат по -трудно и продължително. Ето защо, съобразявайки и всички обективни
фактори, свързани с обществено-икономическите условия на живот и практиката на
съдилищата по приложение на чл.52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че
справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД е сумата от 120 000 лв. Завинаги е
лишена от любовта, моралната и материална подкрепа, останала без опора в живота и
натоварена с отговорността сама да бъде опора на двете си деца. Несъмнено загубата на
любимия човек е непрежалима, довела до тежки емоционални преживявани, психическа
травма, от която все още не се е възстановила.
Що се отнася до децата, двамата завинаги са останали без любовта, подкрепата и грижите на
10
своя баща, който не може да бъде заместен от майката. Фигурата на бащата в тази им
възраст, на прага на самостоятелния им живот, е особена значима за справянето им с
трудностите в живота, за насочването им към професия и реализация, за изграждането им
като самостоятелни индивиди със свои отговорности, както и за формирането им като
личности. И двамата са разчитали на подкрепата на баща си като стожер на семейството. С.,
като по-голям, се е наложило да поеме мъжките задължения в семейството и грижата за
майка си. И двамата са приели тежко смъртта на баща си, не могат да приемат загубата му,
като животът им коренно се променил. Всички били в шок от ненавременната му и
неочаквана смърт, изпитвали и все още изпитват неописуема мъка, избягват социални
контакти, станали затворени и мълчаливи, често говорят за баща си. Известието за смъртта е
причинило голям шок на ищците, които са изпитали силни душевни болки и страдания,
дължащи се не само на особената близост между тях предвид родствената им връзка, но и
поради съвместното съжителство през годините, в които са споделяли всички радостни и
трудни моменти, като сплотено и задружно семейство.
Независимо от гореизложеното съдът намира, че определените от първа инстанция
обезщетения в прекомерен размер от по 180 000 лв. не е адекватен на икономическата
конюктура в страната за 2019г., както и с оглед възрастта на децата. Затова обезщетенията
следва да бъдат намалени до по 120 000 лв. При отчитане на принос на пострадалия в
размер на 20% съпричиняване т.е. по 24 000 лв. ,следва да бъдат присъдени по 96 000 лв. за
всеки от ищците. Относно претенциите за заплащане обезщетенията , ведно с лихви за
забавено изпълнение , считано от 02.10.2019г. - датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната осъдителна част за разликата
над 96 000 лв. до 150 000 лв. за съпругата и до 180 000 лв. за децата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 315 000 лв. като жалбата на застрахователя е частично
основателна до общо 222 000 лв., а тази на ищцата е изцяло неоснователна. Затова в нейна
полза не се дължат разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката-ищец А. Б. дължи в полза на
жалбоподателя-ответник направените разноски за въззивното производство, в размер на
платена д.т. 5700 лв. и 540 лв. възнаграждение. От тях дължими са само 4398 лв.
При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на адв.К. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 2004г., върху сумата от 21 000
лв./отхвърлената част от жалбата на застрахователя - над 75 000 лв. до 96 000 лв./ за всеки от
ищците или 330 лв. плюс 830 лв. = 1160 лв. плюс 20% ДДС или 1392 лв. по 3 = 4176 лв. за
въззивна инстанция.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени както
следва:
11
Ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски.От приложения по
делото договор за правна защита и съдействие се установява, че те и адв.П.К. са уговорили
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Ето защо и като съобрази
уважената част от исковете и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя минимален размер
на възнаграждението по всеки един от исковете както следва: по уважен иск в размер на 96
000 лв. - 830 лв. плюс 3% за разликата над 10 000 лв. = 3410 лв. плюс 20% ДДС или 682 лв.
или общо по 4092 лв. за всеки от ищците. Така общо се дължи възнаграждение в размер на
12 276 лв. за процесуално представителство пред първа инстанция.
Ответникът в процеса е направил разноски както следва: 160 лева депозити за свидетели, 700
лева депозит за вещо лице по СМЕ, 1 000 лева възнаграждение за вещо лице по САТЕ,
адвокатско възнаграждение 450 лева или общо сумата в размер на 2 310 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от претенциите /222 000 лв. при обща цена 510 000 лв./ съдът следва да
присъди в полза на страната съдебни разноски в размер на 1005.50 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БОС държавна такса в общ размер на общо 11520
лв., съобразно уважената част от исковете.
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 900043 от 24.01.2023г., постановено по гр.д. № 120/2020г. по описа на
ОС-Благоевград, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 96 000 лв. до 150 000
лв. А. И. Б. и над 96 000 лв. до по 180 000 лв. за Х. М. Б. и С. М. Б., д.т. и разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. Б., ЕГН **********, Х. М. Б., ЕГН ********** и С. М. Б.,
ЕГН ********** съдебен адрес за призоваване: гр. Казанлък ул. “Славянска” № 6, офис
10, чрез адв.К., срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 51, субективно съединени искове, както
следва:
1. за Х. М. Б., ЕГН ********** и С. М. Б., ЕГН **********, за разликата над по 96 000 лв.
/деветдесет и шест хиляди лева/ до сумите от по 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лв.,
частични искове от общо 240 000 /двеста и четиридесет хиляди/ лв., представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на
техния баща М. С. Б., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.10.2019г.
до окончателното им изплащане, като неоснователни в тази им част.
2. за А. И. Б. за разликата над 96 000 лв. /деветдесет и шест хиляди лева/ до сумата от 150
000 /сто и петдесет хиляди/ лв., частичен иск от общо 200 000 /двеста хиляди/ лв.,
12
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
безвъзвратната загуба на нейния съпруг М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от
19.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2019г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен в тази им част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Черни връх“ № 51 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.П. К. сумата от 12 276 лв.
/дванадесет хиляди двеста седемдесет и шест лева /, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на тримата ищци пред първа инстанция с
вкл.ДДС, както и сумата от 4176 лв. /четири хиляди сто седемдесет и шест лева/ за въззивна
инстанция..
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН **********, С. М. Б., ЕГН ********** и Х. М. Б., ЕГН **********,
с адрес с.***, община *** ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА ЗК „Лев Инс“ АД, седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 сумата от 1005.50 лв. /хиляда и пет
лева и петдесет стотинки/ направени разноски пред първа инстанция съразмерно на
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 4398 лв. /четири хиляди триста деветдесет
и осем лева/ представляваща разноски и юрисконсултското възнаграждение, дължимо за
явяване пред въззивна инстанция, съобразно уважената част от жалбата, на осн.чл.78 ал.3 и
8 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Черни връх“ № 51 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Държавата, по Бюджета на съдебната
власт, сумата от 11 520 лв. /единадесет хиляди петстотин и двадесет лева/, дължима
държавна такса съобразно уважената част от исковете на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Решението е постановено при участието на Агенция Пътна инфраструктура като трето лице
помагач на ответника.
В осъдителната част - до по 75 000 лв. за всеки от ищците, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13