Р Е Ш Е Н И Е
№ 340
гр.
Габрово, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
в публично съдебно заседание на първи октомври, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВАНЯ
НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 912 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 44,
т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК.
Ищцата Н.И.Т. излага, че с
ответника Б.В.Т. са сключили брак на 16.06.1998 г., от който брак имат
родено едно дете, което е навършило пълнолетие. Твърди, че докато живеели
заедно ответникът многократно напускал жилището за седмица или по дълъг период
и не казвал къде отива. Сочи, че преди четири години съпругът й окончателно
напуснал семейното жилище, като последно двамата разговаряли преди три години,
когато изявил желание да се разведат. При установилата се трайна фактическа
раздяла, счита бракът за формален, ето защо претендира да бъде прекратен като
дълбоко и непоправимо разстроен, без да е обективирано искане за произнасяне от
съда по въпроса за вината. Ищцата не претендира издръжка за себе си. Претендира да й бъде
предоставено ползването на семейното жилище находящо се в гр. Габрово, ул. „*******”
№ 12, ет. 1, ап. 2. Желае за в бъдеще да носи предбрачното си фамилно
име И..
В законоустановения срок,
предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение за граждански брак от
16.06.1998 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Община
Габрово, Област Ловеч, на 16.06.1998 г. в гр. Габрово, Б.В.Т., ЕГН ********** и
Н.И.И.,
ЕГН **********, са сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилното
име на своя съпруг – Т., за което е съставен акт за граждански брак № 129
от същата дата.
В производството са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К.С. И., показанията на която
съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, последователни и основани на
личните й възприятия за осъществени в правната действителност факти. Въз основа
на показанията, се установява, че съпрузите не живеят заедно от около 4 години,
като никой от двамата не желае да се съберат отново. След раздялата ищцата
останала да живее в семейното жилище, представляващо общинско жилище, за което
заплаща месечен наем.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани.
По отношение на иска с правна квалификация чл.49, ал.1 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите
може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото
на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и
факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което
тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е
правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи,
независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на
принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на
развод.
Въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, съдът приема, че между страните липсва изискваната от чл.14 СК
взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на
взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Сложилото се
преди около четири години окончателно разделно живеене на съпрузите, сочи че
бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми
предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в
териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка между
съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което състояние не може да
се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл. 15 СК. По делото
липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по
смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните. Напротив, то е
резултат от напускането на семейното жилище от ответника като впоследствие
всеки от съпрузите е заживял с друг партньор.
Продължителната фактическа раздяла между
страните сочи на липсата на всякакви съпружески отношения – прекъснати са
всякакви духовни, икономически и интимни връзки между съпрузите, следователно
раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната
общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и
непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което,
като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо
състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на
решение за развод на страните.
С оглед липсата на изрично искане, съдът не е
сезиран и не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка – чл.49, ал.3 СК.
По отношение на искането с правна квалификация чл.56 СК.
Чл. 56, ал.1, изр.1 СК предвижда при допускане
на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът да го предостави за ползване на единия от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда, като при ненавършили пълнолетие родени от брака деца,
съдът дължи служебно произнасяне. Страните не спорят, че семейното жилище се
намира в гр. Габрово, ул. „*******” № 12, ет. 1, ап. 2, като правото на
собственост върху същото принадлежи на трето лице.
От друга страна, ответникът не е направил
искане за предоставяне ползването на семейното жилище, като не оспорва
претенцията на ищцата, ето защо безусловно ползването се предоставя на нея,
защото конкуренция между страните няма /в този смисъл решение № 1327 от
17.09.1994 г по гр.д.№ 649 за 1994 г на ІІ г.о.на ВС/.
По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК.
Съгласно нормата на чл.53 СК след развода
съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Тълкуването на
разпоредбата налага извод, че съдът следва да е сезиран с искане съпругът,
който при сключване на брака е променил фамилното си име да възстанови
предбрачната си фамилия. Предвид обстоятелството, че ищцата е направила изрично
искане за възстановяване на предбрачното си фамилното си име, този иск следва
да бъде уважен, като след прекратяване на брака, ищцата носи името И..
Предвид изхода на спора и липсата на
произнасяне относно вината, всеки от съпрузите следва да заплати по сметка на
РС Габрово, на основание чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК вр. с чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата 25
лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, като
направените от ищцата разноски за производството остават в нейна тежест.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен с Акт за граждански брак № 129/16.06.1998 г. на Община Габрово,
Област Ловеч, между Б.В.Т., ЕГН ********** и
Н.И.Т.,
ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на Н.И.Т., ЕГН ********** ползването
на семейното жилище, находящо се в гр. Габрово, „ул. „*******” № 12, ет. 1, ап.
2.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК вр.
чл.326 ГПК, след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно
име И..
ОСЪЖДА Б.В.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и
пет) лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и 5
(пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и
пет) лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и 5
(пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: