Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260044
гр. Ботевград, 11.08.**23 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдия *** гражданско дело No 83 по описа на съда за **** г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединение искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК
/отрицателен установителен иск за собственост/, чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ и, като са направени искания по
чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищците-
С.Г.П. и В.Г.В.,***, конституирани на основание чл. 227 от ГПК в качеството им
на наследници на мястото на първоначалния ищец В.С.Г. твърдят, че с Решение No 6386/31.07.**02 г. на Общинска
служба по земеделие, гр. Правец, е било възстановено правото на собственост на
наследниците на ***на недвижим имот, описан като “други от 2,465 дка”, шеста
категория, находящ се в строителните граници на град Правец, представляващ имот
с No ***, нанесен в изработен през 1991 г. кадастрален план, в зона за отдих „***“,
при съседи: път, ***, *** М., дере и Радул М.. Сочи, че имотът не е бил
застроен към момента на реституирането му, като е бил заснет по частен път и нанесен
в плана на зона за отдих „***“ (одобрен със заповед No РД02-14-141/08.08.1991
г.). От постановяване на решението ищцата В.С.Г. стопанисвала
посочения имот - посещавала го редовно, поддържала го, в това число заплащала
на собственици на съседни имоти да го правят вместо нея (предимно почистване и
косене). Другите наследници не се интересували от имота, а през годините не е
имало претенции от страна на трети лица към него. Спрямо наследниците тя винаги
е демонстрирала намерението си да свои целия имот. През **07 г. е декларирала
имота в данъчната служба, като до **18 г. включително редовно е заплащала
следващите се публични задължения.
Излага
се, че В.С.Г. е един от наследниците на
покойния ***, притежаваща 1/24 ид.ч. от правото на собственост върху имота по
наследство. На П.В.В. се припадат 1/6 наследствена идеална част от имота.
Поддържа се, че първият ответник П.В.В. не е упражнявал фактическа власт върху
имота, но на 17.04.1989 г. се снабдил с нотариален акт за собственост върху
същия имот, придобит по давностно владение, наследство и отказ от наследство.
За издадения нотариален акт ищцата не е знаела, тъй като това се случило преди
започването на процедурата по неговото реституиране. С нотариалния акт другият
наследник е бил признат за собственик на дворно място от 1**0 кв.м., ведно с
построената в него къща на 70 кв.м., намиращи се в землището на гр. Правец,
махала „**“, Софийска област, извън регулацията на града, при съседи: ***, път
и дол. Описаният в нотариалния акта недвижим имот е част от имота, възстановен
с цитираното решение на ОСЗ- Правец. Твърди се, че описаната в нотариалния акт
от 1989 г. къща е била съборена и не е съществувала към датата на съставянето
му. Сочи, че с влизането в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ се
заличава изтеклата придобивна давност за имотите, подлежащи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ до датата 22.11.1997 г., и следователно няма как преди тази
дата някой да се легитимира като собственик на подлежащ на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ имот на посочените в нотариалния акт от 1989 г. основания, в
случая ответникът П.В.В.. Заявява се, че П.В.В. не е носител на правата,
признати с констативния нотариален акт от 1989 г. В качеството си на наследник
е бил носител на 1/6 ид.ч. от наследственото имущество на ***, а след
приключването на реституционната процедура в наследствената маса е бил включен
процесният имот. През годините, обаче, ищцата В.С.Г. е демонстрирала пред останалите наследници, че счита
имота за собствен. Предвид факта, че П.В.В. не е осъществявал фактическа власт
върху тази част от процесния имот изобщо, нито е оспорвал действията на ищцата,
то като собственик по силата на придобивна давност В.С.Г. е придобила и
неговата наследствена част като част от целия имот, върху който е упражнявала
владение.
Излага
се, че през **12 г. фактическата власт на В.С.Г. върху
спорната част от имота била отнета, тъй като ответникът П.В.В. продал частта от
имота на ответника С.К.А., който след извършване на продажбата на 25.04.**12 г.
заградил закупената според него част. Частта имала лице към пътя и обхващала
парцел с граници: път, дол, другата част от спорния имот и наследници на *** по
решението на ПК (наследници на ***). От тогава между страните има спор за това
коя част е продадена, респективно се владее от втория ответник. Не е било ясно
къде точно минава границата между частта, владяна от ищцата В.С.Г., и владяната от втория ответник. Последният оградил
закупената част и не давал възможност и да бъде определена границата между
двете части на процесния имот, а достъпът до частта, владяна от ищцата, като
цяло бил затруднен от неговите действия.
Твърди
се, че през февруари **19 г. се снабдила с констативен нотариален акт с
признато право на собственост чрез упражнено давностно владение и наследство,
касаещ неоспорената към този момент част от имота с площ 1404 кв.м., при
граници: път, имот на ***, имот на наследници на ***и заградената от С.А. част.
След като узнал за действията й, през март **19 г. ответникът С.К.А. заградил
целия имот, претендирайки да е негов собственик, с което я лишил от
възможността да ползва имота изцяло. Снабдил се и с констативен нотариален акт
от 17.04.**19 г. за собственост на основание давностно владение и покупка, но
вече за целия процесен имот.
Твърди
се, че покупко-продажбата, обективирана в нотариалния акт от 25.04.**12 г., е
нищожна на основание чл. 26, ал.2, изр. 1, пр.2 от ЗЗД - поради липса на
съгласие. Към момента на извършване на сделката П.В.В. не е могъл да разбира
или да ръководи действията си, предвид наличие на трайно увреждане на неговата
психика към онзи момент и до сега. Наред с това се изтъква, че сделката от **12 г. няма транслативен ефект
за правото на собственост - изцяло, съответно върху частта от процесния имот с
площ 1**0 кв.м. (частта от имота, която не се следва по наследство на първия
ответник), тъй като праводателят на втория ответник - П.В.В., не е притежавал
правата, признати му в нотариалния акт от 1989 г., а евентуално прехвърля само
1/6 ид.ч. от процесния имот, на която се явява носител по наследствено
правоприемство праводателят му.
Молят
съда да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да признае
за установено в отношенията между ищците и ответника П.В.В., че последният не е
собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 1**0 кв.м. - част от
имот с No ***, намиращ се в землището на гр. Правец, махала „**“, Софийска
област, по регулационния план на гр. Правец, при съседи: ***, път и дол; на
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД да прогласи нищожността на
договор за покупко-продажба на недвижим ***от
25.04.**12 г. на Нотариус No 371 в рег. на НК, с район на действие PC
Ботевград, като сключен при липса на
съгласие; на основание чл. 108 от ЗС да осъди ответника С.К.А. да й предаде
владението на недвижим имот, представляващ дворно място от 2654 кв.м., имот No ***,
намиращ се в землището на гр. Правец, Софийска област, зона за отдих „***“,
махала ***, по регулационния план на гр. Правец, при съседи: ***. При условията
на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли иска за предаване на владението на
целия имот, моли на основание чл. 108 от ЗС да осъди ответника С.К.А. да й
предаде владението на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с площ от 1404
кв.м., находящ се в махала „***” или „Радулска”, със селищен характер, в
землището на гр. Правец, област Софийска, при съседи: път, имот на ***, имот на
наследници на ***и имот на С.К.А.. Прави искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът да отменени следните констативни нотариални актове: 1. Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, наследство
и отказ от наследство от 17.04.1989 г., ***, издаден от съдия при Ботевградския
районен съд; 2. Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез
давностно владение и покупка от 17.04.**19 г., ***, на Нотариус No 371 в рег.
на НК, с район на действие PC Ботевград. Претендират присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът- С.К.А. в депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва изцяло иска като недопустим, а
по същество като неоснователен. Твърди, че е придобил правото на собственост
върху процесния имот на годно правно основание. Сочи, че той и праводателят му
са владели имота повече от 30 годни безпрепятствено. Стопанисвали са го и са
демонстрирали пред всички съседи, че са единствените собственици на този имот.
Ищцата не е предявявала претенции да бъде собственик в този период. Оспорва
твърдението, че имотът е със земеделски произход, като твърди, че същият се е
намирал в строителния полигон на землището на гр. Правец, мах. “**”.
Ответникът- П.В.В. в депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Б.М., оспорва иска като неоснователен.
Оспорва всички изложени в исковата молба фактически твърдения. Твърди, че
ответникът В. е владял процесния имот. По време на владението на имота по
никакъв начин не му е била оспорвана собствеността върху имота, нито от ищцата,
нито от някой друг. Оспорва и твърдението, че към датата на сключване на
договора от 25.04.**12 г. отв. В. не е разбирал и ръководил постъпките си, като дееспособността му е била потвърдена от
психиатър. Сочи, че не е бил поставян под запрещение. Заявява, че имотът е
съществувал в реални граници и е в строителния и регулационен полигон на кв. „**“
гр. Правец, същият не е земеделски имот и не е влизал в обработваемите и
притежавани имоти от АПК Правец.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно
от заверено копие на решение No 6386 от 31.07.**02 г. на ОСЗ- Правец по
преписка по заявление вх. No А91/30.09.1991 г., със същото по т. 15 е
възстановено правото на собственост на наследниците на ***върху следния недвижим
имот: Други от 2.465 дка, шеста категория, находящ се в строителните граници на
гр. Правец, в м. „Селище“, имот No ***, „***“ от план, изработен 1991 г., със
забележка, че съгласно Удостоверение No АБ-ПС-57/05.06.**02 г. по чл. 13, ал. 4
и 5 ППЗСПЗЗ на общинската администрация, гр. Правец имотът, означен по скица от
24.03.**02 г. на СД „Мюпет“ с No *** се намира в зона за отдих „***“, мах. ***
на гр. Правец, одобрено със Заповед No РД-02-14.141/1991 г., заявен с пореден No
24 от заявлението и установен с емлячен регистър 285/48. Приложено е заверено
копие на скица на имот No *** по регулационния план на гр. Правец, в местността
„***“, с площ от 2.465 дка, заверена на 15.04.**02 г.
Видно
от представените заверени копия на Декларация от ***и Препис извлечение от
Декларация No 285 от него, същият е декларирал имот от 2 дка по вид на имота -
селище.
От
заверено копие на Удостоверение за наследници No 476 от 23.10.**18 г. от Община
Правец се установява, че ***е починал на 02.02.1952 г., като е оставил законни
наследници 6 деца. Съгласно
удостоверението, В.С.Г., негова внучка, се явява наследник на ***с наследствена
квота от 1/24 ид.ч., а П.В.В., също негов внук, е наследил квота от 1/6 ид.ч.
Видно
от заверено копие на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение, наследство и отказ от наследство No 119, том I,
дело No 239/1989 г. от 17.04.1989 г. на съдия при Ботевградския районен съд,
със същия П.В.В. е признат за собственик въз основа на обстоятелствена проверка
на следния недвижим имот: Дворно място от 1**0 кв.м. с построената върху него
къща от 70 кв.м., находяща се в землището на гр. Правец, махала “**”, извън
регулацията на града, при съседи: ***, път и дол.
Видно от заверено копие на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим ***на Нотариус No 371 по РНК, с
район на действие PC Ботевград, на 25.04.**12 г. г. между ответника П.В.В., от една стана като продавач, и ответника С.К.А. от друга страна като
купувач, е сключен договор, по силата на който отв. В. е продал на отв. А. следния
свой собствен недвижим имот: Поземлен имот - Дворно място от 1**0 кв.м., находящо се в
землището, извън регулационния план на гр. Правец, в махала “**”, при съседи: ***,
път и дол.
По делото е представено заверено
копие на Споразумителен протокол от 22.09.**18 г. във връзка със спор за
собственост на процесния имот между С.А. и В.Г., който не е подписан от С.А..
Видно от заверено копие на
Нотариален акт – констативен за собственост на недвижими имоти, придобити на
основание наследство и давностно владение No ***, на Нотариус No 408 по РНК, с район на действие PC
Ботевград, със същия на 08.02.**19 г. В.С.Г. е призната за собственик на
основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен
имот с площ от 1404 кв.м., находящ се в махала “***” или “Радулска”, която има
селищен характер, землището на гр. Правец, при съседи: път, имот на ***, имот
на н-ци на ***, и имот на С.К.А.. Видно от представения Протокол от 08.02.**19 г. на Нотариус No 408 по РНК по
нотариално дело No 17/**19 г., за съставянето на нотариалния акт пред нотариуса
са дали показания като свидетели ***
С Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез давностно владение и покупка
***, на Нотариус No 371 по РНК, с район на действие PC Ботевград, на 17.04.**19
г. С.К.А. е признат за собственик на основание покупко-продажба и давностно владение,
върху следния недвижим имот: Дворно място, извън регулационния план в
строителен полигон на махала “**”, гр. Правец, с площ от 2654 кв.м., при
съседи: ***, път и дол. Видно от приложеното по делото заверено копие на
нотариално дело No 214/**19 г., на Нотариус No 371 по РНК, и Протокол от 17.04.**19
г. по него, при съставянето на нотариалния акт пред нотариуса са дали показания
като свидетели ***
От
заверено копие на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 07.05.**19 г. на прокурор при РП- Ботевград е видно, че по жалба на В.Г. е
образувана преписка No 728/**19 г. по описа на БРП за това, че съседът й по
имот в мах. “**” вгр. Правец – ***, е заградил имота й. Видно от същото, по
жалбата е постановен отказ да се образува досъдебно производство.
От
Справка изх. No 339 от 22.02.**22 г. от РС- Ботевград се установява, че от
направена справка в особена книга за приемане и отказ от наследство, водена в
РС- Ботевград за периода от 02.02.1952 г. до 17.04.1989 г. не се установява да
има вписано приемане или отказ от наследство на ***, починал на 02.02.1952 г.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите *****.
От
показанията на свидетелите ***, съседи на
процесния недвижим имот, се установява, че този имот винаги е съществувал,
съществува от 1924 година, както и техният съседен имот, като в него е имало
стара къща и там е родена В.. Свид. *** Г. сочи, че от **02 г., когато имотите са
им върнати като земеделските земи, единственият човек, който се интересувал от
мястото, е В.Г.. Само тя косила имота и го поддържала, а впоследствие плащала
на свид. ***и нейния мъж, брат на свид. *** Г., да го косят. След като С.
закупил имота, той обработвал предната част, неговата половина от имота, а В.
обработвала задната част. Свид. *** Г. заявява, че не знае от коя година С.
обработва мястото. През **18 година С. предявил претенции за цялото място и го
заключил. От показанията на свид. Г. и *** се установява, че имотът винаги е
имал ограда от мрежа и колове, била разрушена на места, но С. я възстановил
откъм пътя – първо с мрежа, после с дървена оградата. Свид. *** излага, че
живее в съседния имоти от 1998 година и тя с мъжа й - ***, брат на ***, с
когото живее на семейни начала, се грижат за мястото от **06-**07 година, като В.
им плащала. Сочи, че джанките в имота са
изкоренени от тях двамата, без да са използвали специална техника, с ръце
изчистили два декара. Заявява, че С. се появил за първи път на мястото преди 7-8
години. Излага, че е чула, че П. е продавал имота, като смята, че В. е знаела
за това.
От
показанията на свидетелите Й.И.М., П.Б.Б.,
***се установява, че С. закупил имота от около 2 дка от П.В. през **05 г., като
тогава С. му платил част от продажната цена, за която двамата се споразумели,
като това се случило в присъствието на свид. Й.М.. Свид. П.Б. на свой ред сочи,
че е присъствал на уговорката и доколкото си спомня, двамата се разбрали тогава
да му даде половината от общата сума. Със закупуването му през **05 г. С., с
помощта на свидетелите Й.М., П.Б., ***, разчистил имота. Всички посочени
свидетели излагат, че мястото било напълно изоставено, било като гора, имало
бурени, храсти, къпини, дървета. Отпред оградата била паднала, от лявата страна
имало някаква телена мрежа. Тъй като не успели ръчно да изчистят мястото,
понеже било обрасло много с дървета и храсти, С. организирал да го изчисти с
багер. Първо възстановил оградата от мрежа, след това направил нова ограда от
мрежа, като заградил целия имот през **07-**08 г., а впоследствие направил
ограда на част от имота с дървени летви, капаци, сложил и порта от към пътя. Откакто
С. дал парите на П.В., само той обработва мястото, целия имот, грижи се за
мястото, коси го. Свидетелите сочат, че преди около 2-3 години разбрали, че С.
има проблеми с имота, като някой му е бутнал портата.
По
отношение на обстоятелствата кой е обработвал процесния имот след **05 г.,
както и за състоянието на имота към този момент, показанията на двете групи
свидетели – тази на свид. Й.И.М., П.Б.Б.,
***, от една страна, и тази на свид. ***, от друга, са взаимоизключващи се,
като първите твърдят, че след **05 г. изцяло и само отв. С.А. обработва имота,
като тогава същият е дал част от продажната цена на продавача – отв. *** В.,
както и че към този момент имотът е бил запуснат, изцяло обрасъл и непочистен,
а втората група свидетели заявяват, че след възстановяване на правото на
собственост на имота през **02 г. само В.Г. го е поддържала и косила (конкретно
свид. *** Г.), а след като С.А. закупил част от имота, от преди 7-8 години, той
обработвал неговата част, а В. нейната половина, до преди няколко години,
когато С. заградил целия имота.
В показанията
на свидетелите *** съдът
счита, че липсва логика относно част от показанията им, касаещи именно посочени
обстоятелства, поради което и при преценка на това на коя от двете групи
взаимоизключващи се показания да даде вяра, съдът дава предпочитание на първите. Така, макар
свид. *** Г. изрично да сочи, че процесният имот винаги е съществувал, още през
1924 г. и в него е имало стара къща, т.е. имотът е със селищен характер и не е
бил обобществяван, същата заявява, че В. обработва имота от **02 г., когато й е
бил възстановен като земеделска земя, за което липсва логическа основа. Същата
свидетелка, която излага, че с В. се познават от деца, тъй като имотите им са
съседни, заявява, че не знае от 1989
година кой е обработвал имота, но от **02 година, когато бил върнат,
единственият човек, който се интересувал от него, била В.. Съдът счита, че няма
логика в това свидетелят, която винаги е имала съседен имот на процесния, да
разполага с конкретни спомени за имота едва след конкретната година **02 г., от
която е решението на ОСЗ за възстановяване на правото на собственост, и то при
положение, че имотът реално не е бил обобществяван и същият е бил в реално
владение на собствениците му (както и имотът на свидетелката). Съдът открива
вътрешни противоречия и в показанията на свид. ***и липса на логично обяснение
за изложени от нея твърдения. Така същата заявява, че В. е косила и поддържала
имота, а след това, от **06-**07 г. плащала на нея и мъжа й да го поддържат.
Заявява, че те двамата с мъжа й са изкоренили джанките в имота, без техника, с
ръце изчистили два декара. Така след като твърди, че имотът е бил поддържан от В.,
то липсва логика в твърдението, че свид. *** и мъжа й – брат на свид. *** Г.,
са го изчистили. Наред с това, показанията на свид. *** съдържат и неточности,
различни посочвания за времето, когато са се случвали събитията - така веднъж заявява, че С. е сложил
оградата преди 4-5 години, после - “Може
би преди 5-6 години я сложи”, което също е основание съдът да не кредитира
показанията й като точни и достоверни.
При така констатираните
противоречия в показанията на двете групи свидетели съдът и с оглед изложеното,
съдът дава вяра на показанията на свид. Й.И.М., П.Б.Б., ***, които изцяло
кредитира като непосредствени,
напълно логични и кореспондиращи помежду си. Същите са незаинтересовани от
изхода на спора и дават конкретни, ясни и точни показания във връзка с
изложените обстоятелства.
От
изслушаното по делото заключение по съдебно-техническа експертиза на вещото
лице В.Я., неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно, се установява, че процесният имот не е нанесен нито в действащия,
нито в предходни кадастрални и регулационни планове, не е нанесен и в
кадастралната карта, одобрена със Заповед No РД-18-714/11.10.**19 г. на ИД на
АГКК. Имотът попада в строителен полигон No 11, гр. Правец, мах. “***”, одобрен
със Заповед No РД-02-14/ 25.06.1987 г. на КТСУ към МС, като в полигона не са
нанесени имотни граници. Съгласно заключението, имотът, описан в т. 15 от
Решение No 6386/31.07.**02 г. за възстановяване правото на собственост на земи
в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Правец
на ОСЗ гр. Правец и имотът, описан в
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез давностно
владение и покупка No 39/17.04.**19 г. , том II, рег. Nо 1842, дело Nо 214/**19 г. на нотариус No 371 в регистъра на
НК, с район на действие PC Ботевград, са частично идентични. От същото
заключение се установява, че по местоположение, площ и граници имотите, описани
в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение, наследство и отказ от наследство Nо 119/17.04.1989 г., том I, дело
239/1989 г., издаден от съдия при Ботевградския районен съд, имотът, предмет на
договора за продажба по Нотариален акт за продажба на недвижим имот No
140/25.04.**12 г., том I, рег. No 16**, дело No 132/**12 г. на нотариус No 371
в регистъра на НК, с район на действие PC Ботевград, са идентични.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По иска
с правно основание чл. 124 от ЗС, предявен срещу ответника П.В.В..
С така
предявения иск се иска да бъде установено по отношение на посочения ответник,
че същият не е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 1**0
кв.м. - част от имот с No ***, намиращ се в землището на гр. Правец, махала „**“,
Софийска област, по регулационния план на гр. Правец, при съседи: ***, път и
дол
Съгласно чл. 124, ал.
1 от ГПК може да се предяви отрицателен установителен иск, за да се установи,
че не съществува едно правно отношение или едно право, когато ищецът има
интерес от това. Съобразно задължителните указания, дадени в ТР No 8 от 27.11.**13
г. по т. д. No 8/**12 г. на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. Съгласно същото ТР в производството по този
иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът
- фактите, от които произтича правото му.
Изложените в исковата
молба твърдения на първоначалния ищец, че е собственик на процесния имот на
основание наследство и давност, а
ответникът П.В.В. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост
на имота от 17.04.1989 г., и се е разпоредил със същия чрез договор за
покупко-продажба от 25.04.**12 г. в полза на ответника С.А., обуславят и
правния му интерес от предявяване на установителния иск. Съставянето на
констативен нотариален акт за собственост представлява оспорване правото на
собственост с правни действия, поради което и съдът приема, че е налице правен
интерес от предявяване на иска, като същият се явява допустим.
По същество съдът
намира иска за неоснователен.
В
случая ответникът П.В.В. се легитимира като собственик на процесния имот по
предявения срещу него отрицателен установителен иск с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, наследство и
отказ от наследство No 119, том I, дело No 239/1989 г. от 17.04.1989 г. на
съдия при Ботевградския районен съд, с който е признат за изключителен
собственик на имота - Дворно място от 1**0 кв.м. с построената върху него къща
от 70 кв.м., находяща се в землището на гр. Правец, махала “**”, извън
регулацията на града, при съседи: ***, път и дол. Констативният нотариален акт
не създава права и не обуславя възникването на правни последици, а само
удостоверява съществуването им, като съгласно ТР No 11/**13 г. на ВКС, ОСГК
същият не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост. При оспорването на
признатото с акта за собственост право на собственост обаче, тежестта за
доказване се носи от оспорващата страна.
В настоящото производство доказателствената
сила на нотариалния акт за констатиране правото на собственост на основание
наследство и давностно владение на ответника П.В. не бе опровергана от
събраните по делото доказателства от ищците, претендиращи наличие на собственост
по отношение на имота, респ. собственически права в тяхно лице, а именно на
първоначалния ищец, като наследници на които са конституирани в производството.
Единствените ангажирани от ищците доказателства в тази насока се съдържат в
показанията на свидетелите *** Г. и Данка ***, които обаче не установяват
относими за спора факти към релевантния момент – съставянето на КНА през 1989
г., тъй като и двамата свидетелите възпроизвеждат впечатленията си за фактическата
власт върху имота след **02 г. (свид. *** Г.), и без конкретен период, но след
1999 г. (свид. Данка ***, от когато заявява, че е съсед на имота). При това
съдът намира, че ответникът П.В. се легитимира като собственик на процесния
имот към 1989 г. със съставения в негова полза титул за собственост -
Нотариален акт No 119/1989 г.
Неоснователно
се явява твърдението в исковата молба, че на основание чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ
до датата на възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, е имало законова невъзможност
имотът да бъде придобит по давност, като съгласно цитираната разпоредба изтекла
придобивна давност за имотите, подлежащи на възстановяване по този ред, се
заличава до датата 22.11.1997 г. В случая, от събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по приетата СТЕ
непротиворечиво се установява, че имотът никога не е бил земеделска земя,
същият е имал селищен характер, попада в строителния полигон на гр. Правец, в
него е имало построена къща, като такъв е и съседният имот – на свид. *** Г..
Последната изрично заявява, че имотът винаги е съществувал, т.е. по същество,
че не е губил имотните си граници, не е обобществяван, като в построената в
имота сграда е била родена В.Г.. Поради това, и след като имотът никога не е
бил земеделска земя, то правото на собственост на същия не е подлежало на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно цитираната от ищците разпоредба
на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ не намира приложение по отношение на този имот, респ.
не е съществувала законова пречка за придоб***е правото на собственост на имота
чрез давностно владение.
Същевременно
съдът намира, че по делото не се събраха доказателства за претендираното от
първоначалния ищец В.Г. правоизключващо правото на собственост на ответника В. нейно
такова, а именно придоб***ето му чрез давностно владение от нея в периода след
възстановяване на имота като земеделски от ОСЗ – Правец през **02 г. В исковата
молба се твърди, че В.Г. стопанисва имота от **02 г., от постановяване на
решението за възстановяване на правото на собственост. От събраните по делото
доказателства и конкретно гласни такива, съдържащи се в показанията на
свидетелите Й.И.М., П.Б.Б., ***, се
установява, че след **05 г. имотът се владее от ответника С.А., който тогава,
след като е заплатил част от продажната цена на отв. П.В., е разчистил имота,
поправил е частично повредената ограда, а впоследствие косил и поддържал имота.
При това от заявения в исковата молба начален момент на давностно владение от В.Г.
– **02 г., до **05 г., когато ответникът С.А. е установил фактическа власт
върху имота, В.Г. не би могла да придобие правото на собственост на твърдяното
основание – давностно владение.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК срещу ответника П.В., с който се оспорва правото му на
собственост на имота, предмет на КНА No 119/1989 г., се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска
с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД - прогласяване нищожността
на договор за покупко-продажба на недвижим ***от 25.04.**12 г. на Нотариус No 371 в рег. на
НК, с район на действие PC Ботевград,
като сключен при липса на съгласие.
Съдът
намира така предявения иск за неоснователен.
Ищците
обосновават претендираната нищожност на процесния договор за покупко-продажба с
твърдението, че към момента на извършване на сделката прехвърлителят П.В.В. не
е могъл да разбира или да ръководи действията си, предвид наличие на трайно
увреждане на неговата психика към онзи момент и до сега. Последното обаче не
означава липса на съгласие за сключване на договора по смисъла на чл. 26, ал.
2, предл. 2 от ЗЗД. Договорът е сключен при липса на съгласие, когато то е
изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за
обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без
съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора, т.е. налице е
“съзнавано несъгласие”, както и в случаите, в които волеизявление въобще
липсва. В случая е представен двустранно подписан договор за покупко-продажба
на недвижим, сключен с нотариален акт, между ответника П.В.В. като продавач и
ответника С.К.А. като купувач, като същият обективира двете насрещни съвпадащи
волеизявления, а именно съгласие за сключване на договора за продажба на имота.
Твърденият порок на сделката – невъзможността на отв. П.В. да разбира или да
ръководи действията си, предвид наличие на трайно увреждане на неговата психика
към онзи момент, не е основание за нейната нищожност, а е предвидена в чл. 27
от ЗЗД като основание за нейната унищожаемост, като съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗЗД унищожение може да се иска само от страната, в чийто интерес законът
допуска унищожаемостта, в случая това би бил ответникът по иска и прехвърлител
по договора – П.В., но не и ищцата.
Наред с
това следва да се посочи, че и по същество в производството по делото не се
събраха доказателства за твърдението, че отв. П.В. към релевантния момент на
сключване на договора не е могъл да разбира или ръководи действията си поради
наличие на трайно увреждане на неговата психика.
Предвид
това предявеният иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на процесния договор се явява неоснователен на
предявеното от ищеца основание – липса на съгласие, поради което следва да бъде
отхвърлен.
По иска
с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен срещу ответника С.К.А..
Разпоредбата
на чл. 108 от ЗС урежда възможността собственикът на една вещ или имот да го
иска от всяко лице, което го владее или държи, без да има правно основание за
това. За да бъде основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както
правото си на собственост, така и факта на владението от страна на ответника,
като то трябва да е без правно основание. Липсата на която и да е от
предпоставките има за последица неоснователност на иска и неговото отхвърляне.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в производство по чл. 108
от ЗС ищецът е този, който следва да докаже правото си на собственост върху процесния
имот и то на заявеното от него правно основание. По настоящото дело това не бе
установено.
Както
беше посочено по-горе, в исковата молба първоначалният ищец В.Г. претендира
придоб***е на правото на собственост на процесния имот от 2654 к.м., предмет на
този иск, чрез давностно владение, осъществено от нея в периода след
възстановяване на имота като земеделски от ОСЗ – Правец през **02 г., от когато
само тя стопанисва и владее целия имот.
По силата на чл. 79, ал. 1 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а по силата на ал. 2, ако
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 68 от ЗС владението представлява упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго,
като своя. В чл. 70, ал. 1 от ЗС е предвидено, че владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е
била опорочена.
Съгласно
посоченото по-горе, съдът приема за установено в производството по делото от
събраните гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Й.И.М., П.Б.Б., ***, че след **05 г. имотът се
владее от ответника С.А., който тогава е установил фактическа власт върху същия
без правно основание, т.е. като недобросъвестен владелец. Със закупуването на
част от имота с площ от 1**0 кв.м. от отв. П.В. през **12 г., владението на
отв. С.А. по отношение на тази част е станало добросъвестно. От заявения в
исковата молба начален момент на давностно владение от В.Г. – **02 г., до **05
г., когато ответникът С.А. е установил фактическа власт върху имота, В.Г. не би
могла да придобие правото на собственост на твърдяното основание – давностно
владение нито на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, нито на основание чл. 79, ал. 2
от ЗС чрез кратка придобивна давност от 5 години. Следва да се посочи, че макар
в исковата молба да се претендира придоб***е на правото на собственост от В.Г.
на целия имот от 2654 кв.м. чрез давностно владение, осъществено от нея, то
ангажираните от ищцовата страна свидетели в показанията си твърдят, че след
закупуването на имота от отв. С.А. той е обработвал неговата част, а В.Г. е
обработвала нейната половина от имота. Същевременно, и със съставеният в нейна
полза Нотариален акт – констативен за собственост на недвижими имоти, придобити
на основание наследство и давностно владение No 17/**19 г., В.Г. е призната за собственик на
основание наследство и давностно владение на поземлен имот с площ от 1404
кв.м., т.е. за частта от целия имот без продадената такава като Дворно място от
1**0 кв.м. на отв. С.А.. Предвид изложеното съдът приема, че за частта от имота
с площ от 1**0 кв.м. от страна на ищците не са събрани никакви доказателства за
придоб***ето му на основание давностно владение, осъществено от В.Г. след **02
г., а за частта от 1404 кв.м., за която в полза на същата е съставен нотариален
акт за собственост- констативен No 17/**19 г., то констатацията на нотариуса
относно принадлежността на правото й на собственост беше успешно опровергано от
събраните по делото доказателства.
Поради
това съдът намира предявеният иск по чл. 108 от ЗС за предаване на недвижим имот, представляващ дворно място от 2654
кв.м., имот No *** по регулационния план на гр. Правец, находящ се в землището
на гр. Правец, зона за отдих „***“, махала ***, за неоснователен и като такъв
същият следва да бъде отхвърлен.
По предявения
евентуален иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен срещу ответника С.К.А..
С така
предявеният е направено искане за осъждане на ответника, в случай на отхвърляне
на претенцията по чл. 108 от ЗС за предаване на владението на целия имот от
2654 кв.м, то да предаде на ищеца владението на недвижим имот, представляващ
Поземлен имот с площ от 1404 кв.м., находящ се в махала „***” или „Радулска”,
със селищен характер, в землището на гр. Правец, а именно за имот с площ от
1404 кв.м., част от имота с площ от 2654 кв.м.
Съдът
намира за неоснователен и така предявения евентуален иск за част от имота, като
приема, че от заявения в исковата молба
начален момент на давностно владение от В.Г. през **02 г. и до **05 г., когато
ответникът С.А. е установил фактическа власт върху целия имот, В.Г. не би могла
да придобие правото на собственост на твърдяното основание – давностно владение
нито на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, нито на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС
чрез кратка придобивна давност от 5 години - изцяло по съображенията, изложени по-горе по иска
по чл. 108 от ЗС за целия имот, включително и за процесната част от него.
По искането по
чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК
при уважаване на иск за собственост срещу лице, в полза на което е издаден
констативен нотариален акт за собственост на имота, то нотариалният акт се
отменя или изменя. Отмяната или изменението на нотариалния акт за констатиране правото на
собственост се явява предвидена в закона последица от уважаване на иска,
поради което се постановява от съда, дори без да има направено искане за това
от страната.
В случая, с оглед изводите на
съда по предявения отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.
1 от ГПК срещу отв. П.В. и по иска по чл. 108 от ЗС срещу ответника С.А., то съдът приема, че не са
опровергани констатациите в издадените Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение, наследство и отказ от наследство
*** от 17.04.1989 г. на съдия при Ботевградския районен съд – в полза на отв. В.,
и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез давностно
владение и покупка *** от 17.04.**19 г. на Нотариус No 371 по РНК, с район на
действие PC-Ботевград – в полза на отв. А., с които е признато правото на
собственост на съответния ответник, поради което и претенцията за отмяната им
следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора и направеното искане от страна на ответника С.А. за заплащане
на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците
следва да му заплатят такива в размер на 900.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, съгласно представеното доказателство за реално направените от
страната разноски - договор за правна защита и съдействие.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника А.. Същият е страна по три от предявените
четири иска в производството – по чл. 26 от ЗЗС, по чл. 108 от ЗС и евентуален
иск по чл. 108 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба Nо 1/**04
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, (приложима към момента на плащането),
за защита по граждански дела за
една инстанция при минималния интерес до 1000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение е 300.00 лв., следователно в случая би било 900.00 лв. Следва да се посочи, че цената дори само на
евентуалния иск по чл. 108 от ЗС обуславя минимално адвокатско възнаграждение
по този иск в размер на 736.10 лв. (съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата),
а също и че претендираното от ищците адвокатско възнаграждение за един адвокат е
1800.00 лв. Платеното адвокатско възнаграждение от отв. А. в размер на 900.00
лв. се явява под минималния размер, изчислен като възнаграждение за всеки един
от трите иска, по които същият е страна, предвид което и възражението на ищците
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника му е
неоснователно.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.П., с ЕГН **********,
с адрес: *** No ** и В.Г.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, (наследници на първоначалния
ищец В.С.Г., с ЕГН ***********), срещу П.В.В., с ЕГН **********, с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че П.В.В. не е собственик на недвижим
имот, представляващ Дворно място от 1**0 кв.м. - част от имот с No ***, намиращ
се в землището на гр. Правец, махала “**”, Софийска област, по регулационния
план на гр. Правец, при съседи: ***, път и дол, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Г.П., с ЕГН **********, с адрес: *** No ** и В.Г.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, (наследници на първоначалния ищец В.С.Г., с ЕГН ***********), срещу П.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и
С.К.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 26, ал.
2, предл. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен от ответниците с Нотариален акт No 140, том I, рег.
No 16**, дело No 132/**12 г. от 25.04.**12
г. на Нотариус No 371 по РНК, с район на действие PC- Ботевград, поради липса
на съгласие от страна на П.В.В., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.П., с ЕГН **********,
с адрес: *** No ** и В.Г.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, (наследници на
първоначалния ищец В.С.Г., с ЕГН ***********), срещу С.К.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване правото й на
собственост на основание наследство и придобивна давност на следния недвижим
имот: Дворно място от 2654 кв.м., представляващ имот No ***, находящ се в
землището на гр. Правец, Софийска област, зона за отдих “***”, махала
“Радулска”, по регулационния план на гр. Правец, при съседи: ***, и осъждане на
ответника да им предаде владението върху имота, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на
евентуалност от С.Г.П., с ЕГН **********, с адрес: *** No ** и В.Г.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, (наследници на първоначалния ищец В.С.Г., с ЕГН ***********), срещу
С.К.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
признаване правото й на собственост на основание наследство и придобивна
давност на следния недвижим имот: Поземлен имот с площ от 1404 кв.м., находящ
се в махала “***” или “Радулска”, със селищен характер, в землището на гр.
Правец, област Софийска, при съседи: път, имот на ***, имот на наследници на ***и
имот на С.К.А., и осъждане на ответника да им предаде владението върху имота,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
исканията на С.Г.П., с ЕГН **********, с адрес: *** No ** и В.Г.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, (наследници на първоначалния ищец В.С.Г., с ЕГН ***********), с
правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, наследство и
отказ от наследство *** от 17.04.1989 г. на съдия при Ботевградския районен
съд, и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез давностно
владение и покупка *** от 17.04.**19 г. на Нотариус No 371 по РНК, с район на
действие PC-Ботевград, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Г.П., с ЕГН **********, с
адрес: *** No ** и В.Г.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
да заплатят на С.К.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 900.00 лв. /деветстотин лева/ за направените разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: