Р Е Ш Е Н И Е
№ 260985 22.11.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На девети ноември две хиляди двадесет и
първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Мария
Пеева
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско дело №2353 по описа
за две хиляди и двадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Положителен установителен иск за
собственост по чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът
В.В.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.Д. Х., моли съда да признае
за установено по отношение на ответното чуждестранно акционерно дружество Суис
Кампер Стор СА /Swiss Camper Store SA/, регистрирано в Търговски бюлетин на Швейцария с вписване от 15.06.2009г.,
със седалище и адрес на управление : Швейцария, гр.Арбедо 6517, ул.“Дел
Каманьола“№18, щото той е собственик на специален автомобил марка „Фиат“, модел
„Адриа 670 СК“, с рег №* **** **, с рама ZFA**************, с двигател 1AE***************, цвят-бял, като искът му е
основан на обстоятелствата, че:
С
договор за покупко-продажба на мпс, сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите на страните с рег.№2443/18.06.18г. на нотариус Е.Б.с район
на действие РС- Бургас, ищецът закупил процесния автомобил от Е.Х.Н., с ЕГН **********,
като за автомобила имало издадено свидетелство за регистрация с №********* от
КАТ-Бургас.
При изпълнение
на задължението му да пререгистрира закупеното мпс в сектор ПП –Пловдив, където
на автомобила била извършена служебна проверка, той бил уведомен, че върху
номера на рамата има интервенция, а на 19.06.18г., с протокол за оглед на
местопроизшествие, закупеното от него мпс, съставляващо кемпер, било иззето
като веществено доказателство по образуваното в тази връзка ДП №72/18г. по
описа на „Криминална полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, като му било съобщено и
това, че автомобилът се издирва от властите в Швейцария, като обявен за
откраднат.
По
негова молба автомобилът да му бъде върнат, тъй като той е негов собственик,
като го е придобил в страната от физическо лице- праводател на годно правно
основание- писмен договор, съставен в предвидената от закона форма, след като
вече му е била извършена регистрация в страната, както и защото трета година е
изоставен на въздействия на природата на специализиран паркинг, застрашен от
погиване, Прокуратурата на РБ постановила отказ, потвърден при обжалването му и
от съда, тъй като чрез пълномощник в страната и ответното дружество било подало
такова искане, и органът по разследваното счел, че е налице спор за материално
право, който следва да бъде решен по надлежния за това ред, стоящ извън
неговите компетенции, като тъй описаното обуславя правния му интерес от водене
на предявения положителен установителен иск за собственост.
/виж
исковата молба и молба вх.№268124/05.11.20г. на л.35-л.36/.
Пледира
по същество за уважаване на предявения иск с присъждане на разноските по
списъка, представен в с.з. от 09.11.21г.
При
връчени му съдебни книжа на 13.04.21г., чрез М.А., служител в дружеството, по
реда на чл.5,ал.1,б.“а“ от Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и
извънсъдебни книжа по граждански и търговски дела, в превод на италиански, с
приложени преведени текстове от относимите разпоредби на чл.40, чл.131 и чл.133
от ГПК, в срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба /виж в тази връзка: Разпореждане №262462/09.11.20г. на л.42; доклад на
съдебния помощник на л.58; писмо изх.№64121/08.03.21г. до МП на РБ на л.67;
писмо вх.№274360/10.05.21г. от МП на РБ на л.69; молба вх.№277597/18.06.21г. на
ищеца с приложен към нея превод на български език на документа, удостоверяващ
връчването на съдебните книжа на ответника, съответно на л.89 и л.90-л.95/.
При
надлежно връчено му съобщение относно разпоредбата на чл.40 от ГПК, а именно,
че страната, която живее в чужбина/има седалището си в чужбина, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията- съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ, както и че ако не посочи съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени, ответникът
не е посочил на този съд свой съдебен адресат по делото, поради което
призовката за насроченото на 09.11.21г. първо съдебно заседание, н акоято е
адресат, е приложена към дело на основание чл.40,ал.2 от ГПК и е счетен за
редовно призован в това заседание, в което не е изпратил свой представител и не
е взел становище по предявения срещу него иск /виж определението на л.97-л.98 и
призовката на л.100/.
Не
пледира по същество и не претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество е основателен и като такъв следва да бъде уважен, при следните
съображения:
І.Относно
компетентността на българския съд да разгледа спора.
По
съображенията, изложени в р.ІІ, т.1 от мотивите на Определение
№260282/12.10.20г., които поддържа и с това решение, този състав е счел, че българският съд е компетентен да разгледа и се
произнесе по повдигнатия пред него спор по едно частно правно отношение с
международен правен елемент, поради което препраща към посоченото определение /виж
това определение на л.17-л.19/.
ІІ.Относно
допустимостта на предявения иск.
Ввъз
основа на писмените доказателства, приложени от ищеца към исковата молба /виж
на л.7-л.15/, по съображенията, изложени в р.ІІ, т.2 от мотивите на Определение
№260282/12.10.20г., които поддържа и с това решение, този състав е счел
предявения иск за допустим, поради което препраща към посоченото определение
/виж това определение на л.17-л.19/.
Въз
основа на данните, изискани по служебен почин на съда от РП- гр.Пловдив, съдът
се е уверил, че не са налице и други законни причини за недопустимост на
предявения иск /виж писмото на л.22 във връзка с р.ІІ, т.2 от Определение
№260282/12.10.21г. на л.17-л.19/.
До
датата на с.з. на 09.11.21г., в което съдът е дал ход на устните състезания по
делото и ги е приключил, на съда не са станали известни нови факти, водещи до
промяна на преценката му за допустимостта на предявения иск.
ІІІ.
Относно основателността на иска.
1.В
с.з. от 09.11.21г. съдът е приел, без възражение от страна на ищеца, като
окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с
Определение №261155/22.06.21г., с което е очертал релевантните за спора факти,
а именно: че ищецът е придобил по възмезден начин владението на процесния
автомобил на правно основание, макар от несобственик, но без да знае това-
т.е., като е бил към датата на покупката му добросъвестен по отношение на
знанието, че праводателят му е собственик на вещта, която му продава, като е
поставил същите в тежест на ищеца /виж това определение на л.97-л.98/.
2.Установи
се в производството по делото, че :
2.1.С
договор за покупко-продажба на мпс от 18.06.18г., с нотариална заверка на
подписите на страните с рег.№2443 от същата дата на Е.Б., нотариус с рег.№***
на НК, с район Бургас, сключен между Е.Х.Н., в качеството му на продавач, и В.В.Д.,
в качеството му на купувач, продавачът е продал на купувача специален автомобил
марка Фиат, модел Адриа 670 СК, рег. №* **** **, рама № ZFA**************,
двигател № 1AE***************, цвят-бял, свидетелство за регистрация №*********, издадено на 16.05.18г.
от КАТ Бургас, в състоянието на мпс към датата на продажбата, заедно с всички
принадлежности към него, за сумата от 2000лв., равна на застрахователната
стойност на автомобила, която продавачът е заявил, че е получил напълно в брой
от купувача, като при сключване на договора са представени описаните в него
документи /виж договора на л.6/.
2.2.
На 19.06.18г., с протокол за оглед на местопроизшествие, извършен по повод
съобщение за налична интервенция по идентификационните номера на рамата на
къмпинг автомобил Фиат Адриа с рег.№* **** **, в присъствие на собственика В.Д.,
е иззет описания лек автомобил и ключ запалване за същия, като във връзка с
тези данни е образувано ДП №72/18г. по описа на отдел КП при ОД на МВР-
Пловдив, пр.пр. №5746/18г. по описа на РП- Пловдив, водено за престъпление по
чл.345а, ал.1 от НК, извършено на 19.06.18г. в гр.Пловдив /виж протокола за
оглед на местопроизшествие на л.11 и данните относно образуваното ДП в
постановлението на л.7/.
2.3.
През 2019г., до РП- Пловдив, по ДП №72/18г., пр.пр. №№5746/18г. по описа на РП-
Пловдив, са подадени молби както от В.Д., ищец по делото, така и от И.А.Х., в
качеството му на упълномощено лице от фирма
Swiss
Camper Store SA, да
им бъде върнат приобщения като веществено доказателство по посоченото ДП
автомобил, като В.Д. е сочил, че се явява добросъвестен владелец на вещта и
иска да я ползва, а упълномощеното лице е сочило, че автомобилът е собственост
на фирмата, от която е упълномощен, като искането му е за мпс с марка Фиат
–Адриа, модел Корал *******, шаси ZF**************, рег.табела *** *** ***.
На
29.05.19г., с две постановления на прокурор от РП-Пловдив, и на двамата
молители е било отказано връщането на кемпер Фиат Адриа 670 СК, с рег.№* ****
**, приобщен по ДП №72/18г. по описа на КП при ОД на МВР- Пловдив, като е
счетено, че е налице спор за собственост по отношение на иззетата като
веществено доказателство вещ, за която в хода на провежданото ДП е установено,
че: номерът на рамата, с която автомобилът е бил регистриран в страната- ZFA**************, е изпълнен с нестандартен шрифт
на неоригинална планка, заварена на мястото на оригиналния номер на рама, който
е маханично заличен; производствената табела, с посочен на нея номер на рама ZFA**************, е също неоригинална; под предно
обзорно стъкло на автомобила е намерен оригинален стикер с номер на рама ZF**************; номерът на двигателя 2489555 е
оригинален и без следи от заличавания; след установяване на оригиналния номер
на рама на автомобила е направена справка в системата на ШИС, при която е
установено, че автомобил с този оригинален номер на рама е бил обявен за
откраднат в Швейцария на 28.11.17г., а съгласно приложена по ДП справка от
ДМОС-МВР, Швейцарската полиция е уведомила българските власти, че провежда
разследване за кражба на кемпер „Фиат Адриа 670СК“, с рама ZF************** и швейцарски регистрационен номер №********, регистриран на името на Swiss Camper Store
SA.
Към
датата на издаване на постановлението от 29.05.19г., с което на В.Д. е отказано
връщане на процесния за спора автомобил, ДП №72/18г. е било спряно, поради
неразкриване на автора на инкриминираното деяние.
/виж
за горното: Постановление от 29.05.19г. на л.7; пълномощно на л.9; молба на
л.10; определение №1073/27-06.19г. на ПРС по чнд №3898/19г. на л.12-л.13; жалба
на В Д на л.14-л.15/.
3.При
тези установени с приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства
в производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на
спора:
Всеки
може да предяви иск за установяване съществуването на едно право, когато има интерес
от това /чл.124,ал.1 от ГПК/, а когато се иска установяване на правото на
собственост по отношение на определена вещ, може да се смята, че интерес от
провеждане на положителния установителен иск за собственост е налице, щом и
друго лице претендира да е неин собственик и тази негова претенция съставлява
пречка пред първия претендент да упражнява в пълнота правомощията на
собственика, какъвто и той твърди да е, а именно- да владее вещта /да държи
вещта като своя/ и да си служи с нея, както е в случая.
Правото
на собственост, съгласно българския закон, се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/.
Придобиването
на движима вещ чрез добросъвестно владение се признава на онзи, който придобие
по възмезден начин владението на движимата вещ на правно основание, макар и от
несобственик, но без да знае това, освен когато за прехвърлянето на
собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална
заверка на подписите /чл.78,ал.1 от ЗС/, като в този случай собственикът на
откраднатата или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в
тригодишен срок от кражбата или изгубването, като това правило не се прилага
при придобиване на вещта от държавно или общинско предприятие /чл.78,ал.2 от
ЗС/.
Движима
вещ се придобива по давност и с непрекъснато владение в продължение на пет
години, но като придобиването по давност е изключено за онзи, който придобие
владението на движима вещ чрез престъпление /чл.80, ал.1 и ал.2 от ЗС/ и не
може да се придобиват по давност вещи, които са публична държавна или общинска
собственост /чл.86 от ЗС/.
Собствеността
на мпс се прехвърля с писмен договор, а когато се касае до прехвърляне на
регистрирани автомобили, подписите на страните трябва да бъдат нотариално
заверени /чл.144,ал.1 и ал.2 от ЗДвП в ред. с бр.77/2017г., приложима към
датата на сключване на договора за продажба от 18.06.2018г./.
От
фактите, установени по делото, за процесния случай може да се каже категорично,
че:
За
придобиването на процесния автомобил от ищеца по давност с непрекъснато
владение в продължение на пет години, по силата на чл.80,ал.1 от ЗС, не може да
става дума, тъй като автомобилът му е бил предаден от продавача по силата на
договора за продажба от 18.06.18г., а на 19.06.18г. е бил вече иззет от него и
приобщен като веществено доказателство по ДП №72/18г., като при наличието на
сключен договор за продажбата му и спиране на ДП №72/18г., поради неоткриване
на автора на инкримираното по него деяние, следва да се счита, че няма данни по
делото ищецът да е придобил владението на вещта чрез престъпление, макар с изключване
приложимостта на чл.80,ал.1 от ЗС да отпада и необходимостта от коментар на
изключението, предвидено в чл.80,ал.2 от ЗС.
Разпоредбата
на чл.86 от ЗС е в случая неприложима, доколкото ищецът е придобил вещта по
силата на договор, сключен с физическо лице- т.е. няма данни да се касае до вещ
публична държавна или общинска собственост.
Договорът
за продажба, по силата на който ищецът е придобил собствеността върху процесния
автомобил, е сключен в предвидената от закона за действителността му форма- писмена,
с нотариална заверка на подписите на страните, тъй като към тази дата е бил
регистриран в страната, за което последно обстоятелство, макар в настоящото производство
да не се събра свидетелството за регистрация с №*********/16.05.18г. на КАТ
Бургас, описано като представено пред нотариуса при сключване на договора, този
състав съди от това, че и в договора за продажба, и при изземването му,
материализирано с протокола за оглед, автомобилът е описан с регистрационен
номер в страната- * **** **, а протоколът за оглед се ползва с официална
удостоверителна сила за описаните в него обстоятелства.
Акцентът
на спора в случая е обаче не дали придобиването по силата на описаната правна
сделка е валидно, с оглед на предвидената за нея в закона форма, която е за
действителност, а дали при сключването и продавачът е притежавал правото на
собственост върху вещта, тъй че да може да го прехвърли на купувача, защото
сделката произвежда своя вещно-транслативен ефект по силата на чл.24,ал.1 от ЗЗД със сключването и, но само тогава, когато продавачът е бил към датата и собственик
на вещта, предмет на продажба, и това е така, защото, както се установява от
данните по делото, автомобил с оригинален номер на рама, изписан на оригинален
стикер под предното обзорно стъкло на иззетия от ищеца автомобил и посочен от легимиралото
се по ДП като упълномощено от ответника лице да иска връщането и, в качеството
на неин собственик, е бил обявен за откраднат на 28.11.17г. в Швейцария, където
се води разследване за кражбата му.
Точно
затова и доколкото към 15.04.19г., на която упълномощеното от ответника лице И.Х.е
подало искане до РП- Пловдив за връщане на вещта на собственика и в лицето на Swiss Camper Store
SA, не е изтекъл
тригодишния срок от датата 28.11.17г., на която автомобил с оригинален номер на
рама, какъвто е разкрит при процесния, е бил обявен за откраднат в Швейцария, независимо
от наличието на сключен и представен от ищеца договор за покупко- продажба на
вещта, по който той е купувач, следва да се обсъди и приложимостта на регламентираното
от чл.78 от ЗС придобиване на движима вещ чрез добросъвестно владение и конкуренцията
на права между онзи, който е придобил на това основание и собственика на
откраднатата вещ.
Релевантните
за това придобиване факти по чл.78,ал.1 от ЗС са в случая частично налични,
доколкото ищецът е придобил владението върху вещта по възмезден начин- срещу
заплащане на уговорената с продавача продажна цена, равна в случая на
застрахователната стойност на автомобила, и на правно основание -сключен писмен
договор за продажба с нотариална заверка на подписите на страните, като няма
данни да е знаел към датата на продажбата, че продавачът не е негов собственик,
тъй като вещта е открадната, а ответникът не е навел и установил в процеса едно
такова възражение, но придобиването по чл.78,ал.1 от ЗС е за ищеца неприложимо,
доколкото вещта, процесна за делото, попада в изключението, предвидено в
цитираната разпоредба, което гласи, че тя се прилага при осъществяване на
описаните вече факти, освен когато за прехвърляне на собствеността върху движимата
вещ се изисква нотариална заверка на подписите, каквато в случая се изисква от
чл.144,ал.2 от ЗДвП.
Така,
единственият друг въпрос, на който следва да се даде отговор от съда при
обстоятелствата, обосновали правния интерес за ищеца от провеждане на този иск,
е въпросът на ищеца ли следва да се върне иззетия от него като веществено
доказателство по ДП №72/18г. по описа на отдел Криминална полиция при ОД на
МВР-Пловдив автомобил или на ответното дружество, доколкото чл.78,ал.2 от ЗС
постановява, че собственикът на откраднатата вещ може да я иска от
добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата и, който е в случая
спазен.
Че
ищецът е добросъвестен владелец на автомобила вече се каза по-горе, доколкото е
придобил фактическа власт върху него на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае към датата на придобиването и, че праводателят му не е
собственик /чл.70,ал.1 от ЗС/, затова остава преценката дали ответното
дружество, което е поискало връщането на автомобила, е негов собственик, защото
именно собственикът, а не друг, може да иска връщането на вещта от
добросъвестния и владелец.
В
настоящото производство не се събраха доказателства, въз основа които да се
направи извод в насока на това, че чуждестранното дружество- ответник по
делото, е собственик на процесния за спора автомобил, доколкото:
Ответникът
не подаде отговор на исковата молба, с който да посочи основанието, на което
твърди да е станал собственик, нито ангажира доказателства за установяване на
такива твърдения.
Така
единствените налични данни, в които съществува информация за това дружество,
свързана с процесната вещ, са тези, съдържащи се в ДП, съгласно писмените
доказателства, приложени от ищеца към исковата молба и конкретно, че автомобил
с разкрития в рамките на ДП оригинален номер на рама ZF************** е бил регистриран в Швейцария на
името на Swiss Camper Store SA с швейцарски регистрационен номер ********.
Дали
фактът на регистрация на името на дружеството в Швейцария е по някакъв начин
свързан с правото на собственост, съгласно чуждия закон, за този съд остава
неизвестно, и като за него не е стояло задължение да извършва служебно проверка
за тези факти, предвид обстоятелствата, при които ищецът е придобил процесната
вещ- чрез сделка, сключена в Република България, а не в чужбина, когато
приложимо би било правото в страната на придобиване на собствеността
/чл.65,ал.1 от КМЧП/.
В
хода на ДП, упълномощеното лице, заявило искане за връщане на вещта от името на
Swiss
Camper Store SA, е
търсило връщане на автомобил, за който са посочени следните белези: марка Фиат –Адриа, модел Корал *******, шаси ZF**************, рег.табела *** *** *** и по
този начин- при липса на категорични данни за идентичност между:
описания
в искането на упълномощеното лице автомобил и иззетия по ДП от ищеца, като
макар под предното обзорно стъкло на последния да е намерен стикер с номер на
рама ZF**************, процесният автомобил е с марка Фиат, модел Адриа 670
СК, а не с марка Фиат –Адриа, модел Корал *******;
описания
в искането на упълномощеното лице автомобил и онзи, който е бил регистриран в
Швейцария на името на ответното дружество, като съвпадението е единствено в
номера на оригиналната рама, но като в Швейцария се разследва кражба на автомобил
„Фиат Адриа 670 СК“ с швейцарски регистрационен номер ********, а искането на упълномощеното
лице, подадено в обсъждания вече тригодишен срок от датата на кражбата, е за
автомобил марка Фиат –Адриа, модел Корал ******* с номер на регистрационната табела
*** *** ***;
като
липсват пълни събрани данни относно съпоставимост на процесния автомобил и
онзи, за който се води разследване в Швейцария като откраднат, като запитването
на българските власи е само въз основа на оригинален номер на рамата, открит
върху стикер под обзорно стъкло на процесния автомобил, но не и при посочване
на данните за номера на двигателя, за който е установено, че е оригинален и без
следи от намеса.
С
оглед гореказаното, както и защото тригодишният срок по чл.78,ал.2 от ЗС е изтекъл
на 30.11.20г., тъй като 28.11.20г. е събота, почивен ден, и в настоящото
производство не се установи преди изтичането му връщането на вещта да е
поискано от добросъвестния владелец от лице, категорично легитимиращо се като
собственик на откраднатата вещ, за която се води разследване в Швейцария, нито
автомобилът, за който се води разследване за кражба в Швейцария, да е със
сигурност процесния за делото, а ищецът се легитимира надлежно като неин
собственик въз основа на сключен писмен договор с нотариална заверка на
подписите на страните, при липса на данни неговият праводател да не е бил
собственик на продаваната вещ към датата на продажбата, следва да се счита, че
правото на собственост върху автомобила е преминало върху купувача в момента на
сключване на сделката-18.06.18г., по силата на общото правило на чл.24,ал.1 от ЗЗД.
Затова,
искът на купувача на вещта да се признае за установено по отношение на
ответното дружество, че той е неин собственик по силата на сделката по
покупко-продажбата му, на което основание е завел иска си, следва да се уважи
като основателен, за да се открие пред ищеца и възможността, като собственик на
автомобила да иска връщането му от органите на воденото досъдебно производство,
по което вещта е иззета като веществено доказателство, и като връщането и няма
да затрудни разкриването на обективната истина по наказателното производство,
какъвто е даденият на съда от РП-Пловдив отговор с писмо
изх.№5746/2018/20.10.20г. /вх.№266119/21.10.20г./.
В частта за разноските.
Присъждане
на разноски в производството претендира само ищецът и такива с увжаване на иска
му, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, му се следват.
Ищецът
претендира по списъка, представен в с.з. от 09.11.21г. присъждане на разноски в
размер на общо 2 919.80лв., от които: 1760лв.- държавна такса за
производство; 1000лв.- заплатен в брой адвокатски хонорар по договор за правна
защита и съдействие; 159.80лв.- заплатени за преводи от български на книжа по
делото /виж списъка на л.105/.
Ищецът
е установил изцяло направата на претендираните по списъка разноски /виж
съответно на л.2, л.34, л.104, л.106-л.109/, тъй че те следва да му бъдат
присъдени.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Уважава иска по чл.124,ал.1 от ГПК на В.В.Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, адв.Д. Х., срещу чуждестранното акционерно дружество Суис Кампер
Стор СА /Swiss Camper Store SA/, регистрирано в Търговски бюлетин на Швейцария с вписване от
15.06.2009г., със седалище и адрес на управление : Швейцария, гр.Арбедо 6517,
ул.“Дел Каманьола“№18,
Като признава за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на договор за покупко
продажба от 18.06.2018г., с нотариална заверка на подписите на страните с
рег.№2443 на нотариус Е.Б.с район Бургас от същата дата, на специален автомобил
марка „Фиат“, модел „Адриа 670 СК“, с рег №* **** **, с рама ZFA************** /оригинален номер ZF**************/, с двигател 1AE***************, цвят-бял, иззет на 19.06.2018г.
като веществено доказателство по ДП №72/18г. по описа на отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, пр.пр. №5746/2018г. на РП- Пловдив.
Осъжда Суис Кампер Стор СА /Swiss Camper Store
SA/, регистрирано в
Търговски бюлетин на Швейцария с вписване от 15.06.2009г., със седалище и адрес
на управление : Швейцария, гр.Арбедо 6517, ул.“Дел Каманьола“№18, да заплати на
В.В.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.Д. Х., сумата от
2 919.80- две хиляди деветстотин и деветнадесет лева и осемдесет стотинки-
разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: