РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Велико Търново, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101814 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.410 ал.1 от КЗ
вр. чл.49 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на ************** П С С. от гр.****,
при управление на влекач марка „*****, реализирал ПТП с материални щети по влекача-
ъгъл предна лява броня, ъгъл предна дясна броня и напречна кормилна щанга, вследствие
преминаване през необезопасена и необозночена неравност/отрязана асфалтова настилка/ на
пътното платно. Сочи се, че мястото на ПТП не е посетено от органите на МВР и не е
съставен Протокол за ПТП, тъй като автомобилът можел да се придвижва на собствен ход
след ПТП-то. Сочи се, че за процесния автомобил има сключена застраховка „Каско +,
клауза “Пълно каско”, със застраховащ „***** застраховател ищцовото дружество, със срок
на действие на застраховката 23.11.2019г.-22.11.2020г. Сочи се, че във връзка с настъпило
застрахователно събитие пред ищцовото дружество е образувана щета №*****. Излагат се
твърдения, че стойността на вредите на застрахования автомобил възлиза на сумата 1045,62
лв., която ищецът заплатил на застрахованото лице, с преводно нареждане на 24.04.2020г.
Ищецът счита, че следва да се ангажира отговорността на****като се аргументира с това, че
ПТП-то е настъпило по пътен участък, част от републиканската пътна мрежа, за който ***не
е изпълнила задължението си да го поддържа или обезопаси. Ищецът сочи, че ответната
агенция била поканена да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, но не
последвало плащане. С оглед гореизложеното ищецът отправя искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 1060,62лв., от която 1045,62лв.- представляваща
1
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско", за виновно причинени
имуществени вреди на влекач марка „*************** сумата 15лв.-представляваща
обичайните разноски, направени при определяне на обезщетението, както и сумата 69,71лв.-
мораторна лихва за периода 21.10.2020г.-17.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът *****” е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява, че
оспорва предявения иск като неоснователен по съображения подробно изложени в отговора.
Заявява, че не е доказан механизма на ПТП, при липса на Протокол за ПТП, както и че не се
установява причинно-следствена връзка между констатираните вреди и твърдяното събитие,
както и че ПТП-то е възникнало на път, стопанисван от АПИ. На следващо място сочи се, че
водачът е длъжен да съобразява скоростта на движение, съгласно нормата на чл.20 от ЗДвП.
Прави възражение, че щетите са настъпили в условията на съпричиняване от страна на
водача на МПС, който следва да се движи със скорост позволяваща му спиране на безопасно
разстояние при възникнала опасност. Моли съда да отхвърли предявения иск. В условията
на евентуалност, ответникът прави искане да се намали обезщетението с ½ , поради
съпричиняване на щетата от страна на водача на МПС. Претендира разноски.
С отговора е направено искане по чл.219 ал.1 от ГПК за привличане на трето лице-
помагач на страната на ответник и с определение от 04.08.2021г. на основание чл.219 ал.1 от
ГПК съдът е конституирал в процеса «А»АД, ЕИК *****, в качеството на трето лице -
помагач на страната на ответника Агенция «*****».
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното заверено копие на застрахователна полица ****процесният
автомобил е имал валидна застраховка „Каско +” със срок на действие 23.11.2019г.-
22.11.2020г.
На *********************** преминава през необозначена и необезопасена
неравност/отрязана асфалтова настилка/ на пътното платно, вследствие на което настъпило
ПТП, при което са причинени имуществени вреди по автомобила- ъгъл предна лява броня,
ъгъл задна дясна броня и напречна кормилна щанга.
По подадено пред застрахователя уведомление за настъпило застрахователно
обезщетение е образувана щета ****** при застрахователя, като стойността на описаните
имуществени вреди по влекача марка „****** е определена на 1045,62 лева и ищцовото
застрахователно дружество е заплатило таази сума на застрахованото лице- „****, с
платежно нареждане от 24.04.2020г.
С регресна покана изх.*****ответникът е уведомен от страна на ищеца, че последният
встъпва в правата на увредения и е отправена покана за заплащане на платеното от ищеца
обезщетение в размер на 1045,62 лв. и 15лв., представляваща обичайни разноски, направени
при определяне на обезщетението.
Видно от представените с отговора писмени доказателства, за периода 2019г.-2020г.
2
*** е издала Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на нови и
ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни съоръжения в обхвата на пътя и
обслужващата зона №3 от 23.04.2019г. на фирма „А” за изграждане на електропроводно
трасе в съответствие с одобрен проект за обект, засягащо път ******.
От заключението на назначената по делото съдебно авто-техническа експертиза се
установява, че на 14.04.2020г. на републикански **************** преминава през
необезопасена и необозначена нервност на пътя-отрязана асфалтова настилка, при което се
увреждат предна дясна и лява част на броня и напречна кормилна щанга на системата на
управление на влекача. Общата стойност на подменените детайли е 1000, 62лв. и 45лв. за
труд. Според експертизата скоростта на движение на влекача е не по-висока от 50 км., като
мястото на ПТП не позволява движение с по-висока скорост. Според вещото лице
вероятната причина за реализираното ПТП от техническа експлоатационна гледна точка и
нанесените увреждания на влекача е преминаване през изрязано асфалтово покритие на
платното за движение, което се пресича перпендикулярно с траекторията на автомобила, но
не по-широко от 1м.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Пл. С. С., който
разпитан каза, че е управлявал процесния влекач към месец април 2020г и възникнал
инцидент на кръстовището, откъдето се излиза от бензиностанция „М” по околовръстния
път на гр.Л, южно от бензиностанция ****, където двете платна са еднопосочни и били
прорязани в широчина на около метър. Движел се с не повече от 2 км./ч, тъй като излизал от
кръстовище. Нямало знак или маркировка поставени на пътното платно. Двете платна били
изрязани от ляво и от дясно. Свидетелят каза, че е нямал възможност да заобиколи този
участък, защото отляво е остров между две еднопосочни платна, а в дясно е тротоар с
гориста местност. При движението усетил, че влекача потъва отпред, пропаднал в изрязания
асфалт, вследствие на което се увредили части по автомобила-по бронята отляво и от дясно
и по кормилната уредба. Влекачът бил без ремарке. Водачът закарал влекача на сервиз.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан по
следните съображения:
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от регресна претенция
на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата.
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да докаже на първо място
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице
към момента на застрахователното събитие и заплащане на застрахователното обезщетение
на увреденото лице.
От представените по делото доказателства, в т.ч. застрахователната полица, се
установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото
застрахователно дружество и собственика на влекач марка „******
3
От представеното платежно нареждане се установява, че застрахователят е оценил
настъпилите щети в размер на 1045,62 лв., която сума е изплатена на застрахованото лице с
платежно нареждане от 24.04.2020г.
Съгласно чл.410 ал.1 от КЗ, застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени при неговото определяне. За да се ангажира тази отговорност, следва да се
докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното
поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на
гаранционно – обезпечителна отговорност на „********” по чл.49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни
действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на
възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря
заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил
работа.
В настоящото производство не е спорно, че участъка, където е възникнало ПТП е
част от републиканската пътна мрежа и представлява републикански път ***********
Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗП *****осъществява дейностите по
изграждането ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгласно разпоредбата
на чл.3 от ЗдвП лицата, които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, а
според чл.167 ал.1 от ЗДв.П лицата, които стопанисват пътя сигнализират незабавно за
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В разпоредбата на
параграф 1 т.19 от ППЗДвП е отбелязано, че „препятствие на пътя” е нарушаване цялостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества ли други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства в т.ч. свидетелските показания се установи, че на пътното платно е имало
нарушаване цялостта на пътното покритие /изрязано асфалтово покритие/, която е
представлявала препятствие по смисъла на цитираната разпоредба. Установи се, че
въпросното препятствие не е било обозначено и обезопасено с необходимата маркировка.
Спорен момент в настоящото производство е дали е установен механизма на
процесното ПТП, настъпилите вреди и причинната връзка между ПТП и вредите. Не се
спори, че ПТП не е било посетено от органите на МВР и не е съставен протокол за ПТП, но
съдът намира, че в конкретния случай не е било задължително съставянето на протокол за
ПТП, тъй като към момента на ПТП е действала Наредба №Із-41 от 12.01.2009г, съгласно
чл.6 т.4 на която, когато повредите по МПС не са причинени от друго ППС /какъвто е
настоящия случай/ не е необходимо посещение на органите на МВР на мястото на
произшествието, както и не е необходимо съставяне на протокол за ПТП. В тези случаи при
настъпване на застрахователно събитие застрахованият е задължен да уведоми
4
застрахователя съгласно Общите условия на договора за застраховка. Не е спорно, че
лицето Пл. С. С., който е управлявал застрахования влекач е уведомил застрахователя и
декларирал пред него за настъпване на застрахователното събитие.
В конкретния случай, независимо, че няма протокол от ПТП, съгласно съдебната
практика, механизма на ПТП може да се доказва посредством всички допустими от закона
доказателствени средства. Съдът счита, че събраните по делото доказателства- писмени,
гласни и заключението на назначената съдебна авто-техническа експертиза установяват
настъпилото ПТП и причинените в резултат на ПТП вреди по автомобила.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел- водача на влекача, който
лично е възприел препятствието на пътя. Изложеното от свидетеля в съдебно заседание
кореспондира с декларираните от същия след процесното ПТП обстоятелства пред
застрахователя, както и с другите писмени доказателства и заключението на вещото лице.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на вреда не
може да се говори за непозволено увреждане. В случая са налице материални щети –
увредени предна дясна гума и джанта на автомобила. От заключението на експертизата се
установява, че щетите по увредения автомобил могат да настъпят при преминаване през
посочената неравност на платното за движение. Вещото лице е дало заключение за
пазарната стойност на вредите към момента на ПТП, която според вещото лице възлиза на
сумата 1045,62 лв., включващо материали и труд. Това е размера на щетата под формата на
претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща
на обезщетяване от Агенция ***** на основание чл.49 от ЗЗД. Размерът на обичайните
разноски при определяне на обезщетението възлиза на 15лв.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на
водача на МПС, с твърдения, че същия не се е съобразил с пътните условия и с нормативно
регламентирани задължения по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. По делото се установи, че
скоростта на движение на водача е била около 2 км/ч, много под разрешената за мястото на
движение. В двете платна е имало отрязани участъци от асфалта и не е имало възможност да
се избегнат, предвид на мястото, където е възникнало ПТП-то, като видно от изложеното
от свидетеля не и имало обективна възможност за заобикалянето им. Действително чл.20,
ал.2 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение, наред с
други фактори, и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. За да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се
породи задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП за водача, е необходимо и ответникът да е
изпълнил задължението си по чл.167, ал.1 от ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние
като сигнализира незабавно препятствията по пътя и ги отстранява във възможно най-кратък
срок. В този смисъл липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до
извод, че за водача на автомобила в конкретната ситуация не е възникнало задължение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от
негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се уважат противопоставените
възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието на
5
ответника при изпълнение на посочените по – горе задължения по чл.30 ал.1 от ЗП, чл.48,
т.1, б.”а” от ППЗП и чл.167, ал.1 от ЗДвП за поддържане на пътя в състояние, безопасно за
движението и отстраняване на съществуващите неравности по пътното платно.
С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в
правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице
условията за ангажиране на отговорността ответната Агенция "***** по отношение на
застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ. С оглед изложеното, съдът
намира претенцията на застрахователя за основателна и доказана в претендирания размер от
общо 1060,62 лв. включващ размера на обезщетението и обичайните разходи за
определянето му.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и претенцията за
мораторна лихва, която се дължи от изпадане в забава и в случая се претендира, считано от
поканата до подаване на исковата молба, която искова претенция за посочения период
/21.10.2020г.- 17.06.2021г./, изчислена по реда на чл.162 от ГПК възлиза на сумата 69,71лв.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на исковата молба /18.06.2021г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 100лв. за държавна такса, 100лв. за възнаграждение за вещо
лице и 305лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът също е претендирал присъждане на направени по делото разноски, но с
оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ******, със седалище гр******, да заплати на “Д******ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ***** представлявано от ****-главен изпълнителен
директор и *****-изпълнителен директор, сумата от общо 1060,62 лв. /хиляда и шестдесет
лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща платено застрахователно обезщетение в
размер на 1045,62лв. по застрахователна полица *****г за застраховка на МПС “Каско +” за
причинени имуществени вреди по влекач марка „****** от настъпило на 14.04.2020г. на
републикански път **************** застрахователно събитие, за което е образувана щета
№******* и 15лв. обичайни разходи, сумата 69,71лв./шестдесет и девет лева и седемдесет
и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава, за периода 21.10.2020г.-
17.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба – 18.06.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от общо 505
лв. /петстотин и пет лева/, представляваща направени по делото от ищеца разноски за
6
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице- помагач, а именно: «А****АД,
ЕИК***** -трето лице помагач на страна на ответника ******.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице-помагач.
Препис от решението да се връчи на страните и на третото лице-помагач.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7