Решение по дело №3015/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница – Варна, чрез юрк.Р. Г., против Решение № 259/09.09.2024г. на Районен съд – Девня /ДРС/, I-ви състав, постановено по НАХД № 134/2024г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № [Наименование]/2000-20/15.03.2024г., с което на С. М. Л. – И., [ЕГН] за нарушение на чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, е наложена глоба, в размер на 6559,49лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. Със същото решение Териториална дирекция Митница – Варна при Агенция „Митници“, е осъдена да заплати на С. Л. – И. разноски за производството, в размер на 650,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Конкретно сочи, че ВРС неправилно е приел, че по делото били събрани множество писмени материали, които съдържат данни за сделката между страните – за дата, предмет, цена, заплащане и митническа стойност, която е договорната такава за стоката, поради което е необходимо да се изследва само действителната воля на страните по покупко-продажбата. Излага подробни съображения за това, че събраните доказателства кореспондират изцяло с извършеното нарушение от С. Л. – И., като резултатът от извършено виновно деяние е частичното избягване на определения с НП размер на публичните държавни вземания. Твърди, че събраните писмени и гласни доказателства установяват, че митническата стойност за употребявания автомобил по митническата декларация от 18.06.2021г. не е платената действителна или подлежаща на плащане цена на стоката при нейната продажба за износ с местоназначение на митническата територия на Общността. Писмото от американските митнически власти представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, т.к. е изготвено от длъжностно лице в кръга на службата му, по установената форма и ред, и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Позовава се на разпоредбата на чл.140 от Регламента за изпълнение 2015/2447 и твърди, че нито в хода на административнонаказателното производство, нито по-късно, са представени документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, което е дало основание за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество. В приложения към декларацията документ за покупко-продажба не са посочени съществени реквизити за всяка външнотърговска сделка – начин и срок на разплащане, банка и банковата сметка на продавача, срокове и начин на разплащане. Твърди, че РС-Девня е постановил обжалваното решение в противоречие с установената фактическа обстановка и събраните доказателства, като реалната митническа стойност следва да се определи на основание чл.74, § 3 от Регламент № 952/2013, вр. чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение № 2015/2447 и това е цената, декларирана в износната декларация, като пазарната цена е без касателство за целите на митническия контрол. Във връзка с доводите на РС-Девня за допуснато нарушение на чл.33, ал.2 ЗАНН моли съдът да съобрази, че поради констатираните признаци на престъпление първоначално образуваната преписка е била прекратена, а настоящата е образувана по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН - въз основа на Постановление на Окръжна прокуратура – Варна от 20.12.2023г. за прекратяване на досъдебно производство № **/2022г. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде отхвърлена, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Г., която моли жалбата да бъде уважена.

Ответната страна – С. М. Л. – И., лично и чрез адв.Г., оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за нейната неоснователност в писмени възражения вх.№ 7720/11.11.2024г. и в пледоария по същество. Навежда доводи и че административнонаказателното производство е проведено в нарушение на сроковете по чл.34 ЗАНН, както и че е изтекла давността за административнонаказателно преследване. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в производството пред ВРС не са събрани доказателства, обосноваващи категоричен извод за невярно деклариране на внесения употребяван автомобил и липсват данни за извършено нарушение по чл.234 ЗМ. Моли решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред РС-Девня е установено, че на 16.06.2021г. на Пристанище Варна – Запад пристигнал контейнер [Наименование], натоварен със стока. На 18.06.2021г. за част от стоката в Митнически пункт Варна – Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим допускане за свободно обръщение № 21BG002002051736R8. Стоката била декларирана като употребяван автомобил с повреди, [Марка], модел "Рав" 4, първа регистрация на 02.01.2019г., раб. обем 2488 куб.см, мощност 139 KWDIN, шаси [Наименование], с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 10 %, държава на износ САЩ, обща фактурна стойност 5520,00 щатски долара, условие на доставка CFR Варна, декларирана митническа стойност 8840,61лв. Въз основа на декларираните данни били заплатени държавни вземания в размер на 884,61 лв. мито и 1964,93 лв. ДДС. Получател на стоката била С. М. Л. – И..

При проведена последваща проверка по линия на международното сътрудничество относно декларирани митнически стойности на употребявани автомобили, българските митнически органи получили отговор от американските митнически власти, с приложена електронна информация за износ (EEI), съгласно която за горепосоченото моторно превозно средство, при износа му е декларирана стойност 17919,00 щатски долара = 28698,35лв. При тази стойност били установени дължимите държавни вземания – 2933,90лв. мито и 6474,58лв. ДДС.

Прието било, че С. Л. е извършила нарушение по чл.234, ал.1 ЗМ, за което й бил съставен АУАН № BG16082022/2000/М-266/16.08.2022г. Впоследствие на 21.12.2022г. било образувано ДП № ***/2022г. за престъпление по чл.255, ал.1, т.2 НК, а административнонаказателното било прекратено с Резолюция № BG2022/2000-210/МР/11.01.2023г. Досъдебното производство било прекратено с Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна от 20.12.2023г. и въз основа на него, по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН било издадено НП № BG2024/2000-20/НП от 15.03.2024г., с което на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 ЗМ, на С. М. Л. – И. била наложена глоба, в размер на 6559,49лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

За да отмени наказателното постановление ДРС е приел, че за да се осъществи състава на чл.234, ал.1, т.1 ЗМ следва лице да избегне или да направи опит за пълно или частично заплащане/обезпечаване на мита или на други държавни вземания, събирани от митническите органи. В случая е декларирана конкретна стока и заплатената за нея цена, за която митническите органи са приели, че не е действителната цена. Този извод е обоснован със справка от американските митнически власти, която представлява разпечатка от информационна система за обработка на данни, подадени от физически или юридически лица, във форма утвърдена от Митницата в САЩ и по отношение на своето съдържание не представлява официален документ по смисъла на чл.84д, ал.2 ЗМ. Според ДРС се касае за частен документ, който не е в състояние да послужи за определяне на стойността, вкл. да удостовери, че визираната от износителя цена е реално уговорената, в частност заплатена или подлежаща на плащане. Същевременно по делото са налице множество писмени материали, които съдържат данни за сделката между страните, в частност за дата, предмет, цена, заплащане. Актосъставителят и АНО не оспорват същите относно самата сделка, а само по отношение на цената, като този извод е изведен единствено от получената справка. В тази връзка ДРС е приел, че е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко – продажбата. Прието е, че в конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на разпоредбата на чл.140 от Регламент (ЕС) 2015/2447, според която в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по–ниска от действителната. В случая не може да се направи несъмнен извод, че приетата с НП стойност е договорната, респективно следва да се приеме, че декларираната при вноса е действителната такава. Отделно, ДРС е приел и допуснато нарушение на чл.33, ал.2 ЗАНН, поради наличието на данни за паралелно водене на две административнонаказателни производства.

Така постановеното решение като краен резултат е правилно.

РС – Девня е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован от закона и от доказателствата извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Настоящата инстанция не споделя мотивите на ДРС за допуснато нарушение на чл.33, ал.2 ЗАНН, изразяващо се в паралелно водене на две административнонаказателни производства, както и възражението на ответника за неспазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, т.к. административнонаказателното производство, образувано със съставения АУАН № BG16082022/2000/М-266/16.08.2022г., е надлежно прекратено с Резолюция № BG2022/2000-210/МР/11.01.2023г., а наказателното постановление е издадено по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН – въз основа на Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна от 20.12.2023г., с което е прекратено ДП № ***/2022г. Смятано от датата на прекратяване на досъдебното производство, наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Не е изтекла и давността за преследване по чл.80, ал.1, т.5 НК, т.к. нарушението е извършено на 18.06.2021г., а НП е издадено на 15.03.2024г. – преди изтичане на тригодишния срок. Не е изтекла и абсолютната давност по чл.81, ал.3 НК – четири години и половина.

Неоснователно касаторът поддържа, че събраните доказателства обосновават безспорно извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ.

От материалите по приетата административнонаказателна преписка безспорно се установява, че административнонаказателното производство е образувано след последваща проверка по чл.84, ал.1, т.1 ЗМ на процесната митническа декларация, извършена по реда на последващия контрол по чл.48 МК. В хода на последващия контрол, митническите органи са предприели действия по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с възникнали съмнения в декларираната митническа стойност на процесния автомобил – вж.докладна записка № 32-222422/04.07.2022г. на н-к отдел „Митническа стойност“. Проведена е проверка по линия на международното сътрудничество, като въз основа на отговора от американските митнически власти е обоснован извод, че действителната митническа стойност е тази, посочена в износната декларация – 17919 USD (28698,35лв. с курс за митнически цели 1,60156 за 1 USD.

Този извод на митническите органи, обосновал повдигането на обвинение за нарушение „митническа измама“, респ. санкционирането на същото с процесното НП, не се подкрепя от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства.

Доколкото изводът за извършено нарушение „митническа измама“ е обоснован с установена различна митническа стойност на стоката, при преценка законосъобразността на НП следва да се има предвид, следното:

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439; Решение от 9 юли 2020г., Директор на ТД Югозападна – Агенция Митници, С-76/19, EU:C:2020:543, т.34.

По правило и съгласно чл.70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, § 1, вр. § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение – на която се позовава касатора, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл.74, § 2, букви а) до г) МК, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост – Решение от 9 ноември 2017г., LS Customs Services, С-46/16, ЕU:C:2017:839, т.52.

В случая, независимо от наличието на данни за предприемането на действия по оспорване на митническата стойност по реда на чл.140 от Регламента за изпълнение, митническата стойност на процесната стока е определена по общото правило по чл.70 МК, като е прието, че цената на стоката е тази, посочена в износната декларация.

Информацията, относно декларираната от износа стойност на процесния автомобил, е получена по линия на сътрудничеството между митническите администрации на РБ и САЩ, съгласно Спогодбата между правителствата на двете държави, утвърдена с РМС № 754/15.11.2022г. издадена от Министерството на финансите, ДВ, бр.45/27.05.2004г., в сила от 01.04.2004г. Процедурата е задействана по предвидения в чл.13 от Спогодбата ред и в обхвата на предвиденото по чл.3, т.1 и чл.5 от нея.

Видно от отговора на американските власти рег. № 32-177817/01.06.2022г., от страна на Министерството на вътрешна сигурност на САЩ, Служба „Митници и гранична охрана“, се предоставя единствено електронна информация за износ (ЕЕІ) и пояснения по съдържанието й. Не са представени фактура или друг документ, от който да се установява декларираната в износната декларация стойност и от какво конкретно е формирана. Безспорно представената от Службата „Митници и гранична охрана“ на САЩ информация в EEI може да се отнесе към процесната стока предвид съвпадението на данните за изпращач и идентификационни данни на автомобила (VIN), но посочената в износната декларация стойност не обвързва българските митнически власти.

Отговорът на Министерството на вътрешна сигурност на САЩ, Служба „Митници и гранична охрана“, е съставен от длъжностно лице в рамките и за целите на процедурата по сътрудничество по Спогодбата, поради което е официален документ, но същият по арг. от чл.179, ал.1 ГПК има обвързваща доказателствена сила единствено за изявленията пред Службата и за извършените от него и пред него действия. В контекста на съдържанието на дадения отговор, същият има удостоверителна сила единствено относно характера на ЕЕI - че е американския еквивалент на декларация за износ в ЕС и декларира стойността при износ за конкретната държава, както и относно разясненията по съдържанието и означенията в тази декларация.

Относно декларираната при износа стойност, отговорът на американските власти няма обвързваща доказателствена сила. Всъщност, никъде в този отговор не е извършено удостоверяване, че посочената в износната декларация стойност е определена на базата на оригинална фактура и представлява действително платената и подлежаща на плащане цена за процесния автомобил. Липсват данни да е извършвана проверка на износителя и на представените от него документи при оформяне на износа за Р България, в т.ч. на документите, с които е извършена продажбата на автомобила и на извършените в тези връзка плащания. Липсва и удостоверяване от страна на митническите власти на САЩ на изявление на продавача, че при продажбата е получена по-висока цена от тази, посочена в декларацията за внос, както и че представения при вноса документ за продажба е неистински.

Износната декларация също не е официален документ и няма обвързваща сила относно декларираните при износа обстоятелства, в т.ч. и за декларираната при износа стойност.

Както е приел СЕС в Решение от 15 септември 2011г. по дело С-138/10, ДП Груп, точки 33 - 35, съгласно чл.59, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм. МК), в митническото право на Съюза е приложим принципът, съгласно който за всяка предназначена за поставяне под митнически режим стока следва да се подаде декларация. По този начин определянето на необходимите за прилагането на митническата правна уредба елементи по отношение на стоките се извършва въз основа не на направени от митническите органи констатации, а на предоставените от декларатора данни.

Следователно, митническата декларация представлява, видно и от член 5, точка 12 МК, актът, с който деклараторът изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим. Затова поради естеството си на едностранен акт тази декларация не представлява „решение" по смисъла на член 5, точка 39 МК. Следователно, стойността на стоката декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка и надлежно доказване, каквото в случая митническите органи не са извършили.

Следва да се има предвид, че правилата за митническо остойностяване са изрично регламентирани и МК не предвижда такова за определяне на митническата стойност на база стойността, декларирана при износа. Нито от страна на американските власти са представени фактура, договор или друг документ, удостоверяващ заплащането, респ. дължимостта на по-висока цена за процесния автомобил, от посочената при заявяването на режим допускане за свободно обращение, нито митническите органи са установили такава в рамките на проведения последващ контрол на декларирането по чл.48 МК.

Дори да се предположи, че декларираната при износа стойност е документално обоснована с договор или фактура, касае се за частни документи без обвързваща доказателствената сила и в тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл.70, § 1 МК.

В рамките на административнонаказателното производство не е извършван такъв анализ и липсват данни митническата стойност на процесните автомобили да е определена при спазване на разпоредбите на чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение, вр. чл.74, § 2 или § 3 МК.

По изложените съображения правилно ДРС е приел, че нарушението по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ не е доказано, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените в производството разноски, а именно 875,00лв., които съгласно представена разписка на л.15 са изплатени изцяло в брой. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. същото изцяло кореспондира с обжалвания материален интерес, обема на предоставената адвокатска защита и фактическата, и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 259/09.09.2024г. на Районен съд - Девня, I-ви състав, постановено по НАХД № 134/2024г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на С. М. Л. – И., [ЕГН], разноски за производството в размер на 875,00лв. (осемстотин седемдесет и пет лева).

Решението е окончателно!