НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ………..…гр. Варна, 29.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
11605/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по предявен от П.В. Г., ЕГН ********** с адрес ***Б.А.Б.“
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Зърнобазата
ПИ 139 иск с правно основание чл. 232, ал.2, пр.1 ЗЗД за осъждане ответникът да му заплати сумата от 11632,95лева, представляваща дължима
наемна цена за периода 01.10.2017г.- 30.09.2018г. по сключен между страните
договор за отдаване под наем на земеделска земя № 33/27.12.2016г. на собствени
на ищеца недвижими имоти: имот № 011104 в землището на с. И., местност „***“,
община *** с ЕКАТТЕ 33860 с площ от 5,110дка, 1/2ид.ч. от имот № 011134 в
землището на с. И., местност „***“, община *** с ЕКАТТЕ 33860 с площ от
4,991дка, имот № 015018 в землището на с. И., местност „***“, община *** с
ЕКАТТЕ 33860 с площ от 50дка и имот № 033066 в землището на с. И., местност „***“,
община *** с ЕКАТТЕ 33860 с площ от 95,005дка, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Между страните на 27.12.2016г. е бил сключен договор за
отдаване под наем на земеделска земя № 33/27.12.2016г. собствена на ищеца. По
силата на договора ищецът предоставил на ответника за възмездно и временно за
стопанската година 2017/2018г. ползване на собствени земеделски ниви с обща
площ от 155,106дка. Уговорено било възнаграждение за стопанската година в
размер на 75лева за единица площ. Плащането на наемната цена е уговорено да
бъде извършено в срок до 31.12.2019г. Твърди, че се явява изправна страна и е
изпълнил задължението си да предостави безпрепятствено ползване на собствената
си земеделска земя на ответника. Последният се сочи, че не е изпълнил
договорното си задължение за плащане на дължимото наемно възнаграждение,
въпреки настъпилия му падеж, което обуславя и интереса му от заявяване на
настоящата искова молба. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба.
Първото по делото
заседание е проведено на 21.12.2020г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Ищецът е направило
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за
възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът при
проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по
основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл.
232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед
доказване наличие на валидно действащ в периода 01.10.2017г.- 30.09.2018г.
договор № 33/27.12.2016г. за отдаване под наем на земеделска земя на собствени
на ищеца недвижими имоти- ниви, предадени на ответника за ползване, размер на
уговорената наемна цена- 75лева на декар, падеж на задължението- 31.12 следващ
стопанската година. Доказателства за изпълнение задължението на наемателя за
плащане на уговорената наемна цена, не са ангажирани от него.
Предвид горното,
преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за
вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по размер. По
тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Направените такива са за
адв.възнаграждение от 800лева и 465,28лева платена
ДТ. Или разноските следва да се присъдят в общ размер от 1265,28лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „Б.А.Б.“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, Зърнобазата
ПИ 139 ДА ЗАПЛАТИ на П.В. Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 11632,95лева, представляваща дължима
наемна цена за периода 01.10.2017г.- 30.09.2018г. по сключен между страните
договор за отдаване под наем на земеделска земя № 33/27.12.2016г. на собствени
на ищеца недвижими имоти: имот № 011104 в землището на с. И., местност „***“,
община *** с ЕКАТТЕ 33860 с площ от 5,110дка, 1/2ид.ч. от имот № 011134 в
землището на с. И., местност „***“, община *** с ЕКАТТЕ 33860 с площ от
4,991дка, имот № 015018 в землището на с. И., местност „***“, община *** с
ЕКАТТЕ 33860 с площ от 50дка и имот № 033066 в землището на с. И., местност „***“,
община *** с ЕКАТТЕ 33860 с площ от 95,005дка, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 232, ал.2, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ „Б.А.Б.“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, Зърнобазата
ПИ 139 ДА ЗАПЛАТИ на П.В. Г., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 1265,28лева,
представляваща направени в производството съдебно- деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ
при РС- Варна: