Решение по дело №70/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 200
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20195610100070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

               16.05.2019г.            гр. Димитровград

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                        Председател:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                        Членове:

                       Съдебни заседатели:

 

Секретар Валентина Господинова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 70 по описа за 2019г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.2 от Кодекса на труда(КТ) и обективно съединен с него при условията на евентуалност иск с правно основание чл.226 ал.1 т.1 от КТ.

 

В депозираната искова молба ИЩЕЦЪТ – И.К.Г. *** твърди, че имал сключен трудов договор от 10.08.2016г. с ответника, като длъжността, която изпълнявал, била „организатор производство” с място на работа - ПБ Хасково. Цитираният договор бил безсрочен.

На 07.06.2017г. на ищеца било връчено писмено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение. С влязло в сила на 24.10.2017г. решение по гр.д.№ 1787/2017г. по описа на PC - Хасково уволнението на ищеца било отменено. С влязло в сила решение на 03.05.2018г. по гр.д.№ 1454/2017г. по описа на PC – Димитровград ищецът бил възстановен на предишната работа. Същият се явил на работа на 23.05.2018г.

При започване на работа в ответното дружество на 11.08.2016г. ищецът имал две трудови книжки, които били изцяло попълнени, поради което работодателят предложил да му издаде трета книжка - продължение. Това следвало да стане веднага след започване на работа от ищеца, защото при постъпването същият изрично заявил, че не е  съгласен трудовата му книжка да се съхранява при работодателя, като в трудовото му досие липсвала приложена писмена декларация за съгласие. Такава обаче не била предадена на ищеца при сключване на трудовия договор, както и не му била предоставена при прекратяване на трудовия му договор на 08.07.2017г. Едва след предизвикана от ищеца проверка от Инспекция по труда - Хасково, на 25.05.2018г. ответникът предал надлежно попълнената с датите на започване и прекратяване на трудовите правоотношения трудова книжка-продължение. Това задържане на трудовата книжка-продължение или съответно несвоевременното й издаване, водело до отговорност на ответника на основание чл.226 ал.2 от КТ или съответно по чл.226 ал.1 т.1 от КТ.

През периода от 08.07.2017г. до 22.05.2018г. ищецът нямал трудово правоотношение с друг работодател поради невъзможност да представи трудова книжка от предходния работодател. До настоящия момент липсвали извършени плащания на обезщетения по чл.226 ал.1 и ал.2 от КТ.

С оглед на така изложеното ищецът моли съдът да постанови  решение, с което да осъди ответника на основание чл.226 ал.2 от КТ да му плати обезщетение за оставането му без работа за периода от 01.01.2018г. до 22.05.2018г. в размер на 7 825 лв. - брутни заплати за четири месеца и 15 работни дни, за имуществените вреди - пропуснати ползи от реализиране на доходи от труда, който би положил, ако не бил фактът на незаконно задържане на трудовата книжка, ведно със законната лихва върху присъдената сума от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като при условията на евентуалност моли да бъде постановено решение, с което да осъди ответника на основание чл.226 ал.1 т.1 от КТ да му плати обезщетение за оставането му без работа за периода от 01.01.2018г. до 22.05.2018г. в размер на 8 212 лв. - обезщетение за четири месеца и петнадесет работни дни, за имуществени вреди - пропуснати ползи от реализиране на доходи по трудови правоотношения при друг работодател, които вреди работникът търпял от ненадлежното упражняване на удостоверителната функция на работодателя, тоест несвоевременното издаване на необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, ведно със  законна лихва за забава върху присъдената сума от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

 

     ОТВЕТНИКЪТ – „СКАЙ МОНТ“ ЕООД гр.Хасково, в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Същият не оспорва обстоятелството, че страните били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 10.08.2016г. Оспорва обаче твърдението, че към момента на сключване на трудовия договор работодателят се задължил да изготви трудова книжка-продължение на старите такива, която задържал при себе си. Към момента на назначаване на работа ищецът не представил на работодателя оригиналите на трудовите си книжки, а само ксерокопия за справка, за да бъде изчислен стажът, вписан в трудовия договор, след което копията били върнати на работника. На въпрос защо не представя оригиналите на трудовите книжки, ищецът отговорил, че се намират в НОИ за изчисляване на трудовия му стаж с оглед бъдещо пенсиониране. В разговор с него той се задължил впоследствие да представи оригиналите, за да се впише сключването на трудовия договор, което обаче не направил. Непредставяйки трудова книжка-оригинал, работникът не изпълнил свое нормативно задължение, в резултат на което станал причина за невписване на задължителните обстоятелства относно възникналото трудово правоотношение и последващото му прекратяване.

Не се оспорва обстоятелството, че работодателят връчил на ищеца едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Същото обаче било оттеглено с нотариална покана, получена от ищеца. Не се оспорва обстоятелството, че с влязло в сила на 24.10.2017г. по гр.д.№ 1787/2017г. по описа на ХРС било отменено прекратяването на трудовото правоотношение като незаконосъобразно, както и че с влязло в сила на 03.05.2018г. решение по гр.д.№ 1454/2017г. по описа на ДРС работникът бил възстановен на предишната работа.

Възприемайки, че е прогласено прекратяване на трудовия договор, считано от 08.07.2017г., то за работодателя възникнало задължението по чл.350 ал.1 от КТ да впише прекратяването на трудовия договор в трудовата книжка, но само в случай, че тя се съхранява при него. В случай, че тя се съхранява при работника, то работникът трябвало да я предостави на работодателя, за да възникне задължението на последния да отрази в нея факти, свързани с трудовото правоотношение.

     В последния ден на предизвестието работникът не предоставил на ответника трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата във връзка с прекратяване на трудовия договор, поради което и на това основание на работника не била предадена трудова книжка и липсвало към този момент отразяване на това обстоятелство в нея.

Във водения в дружеството дневник за издадени трудови книжки по чл.1 ал.5 от Наредба за трудовия стаж и трудовата книжка не била издавана трудова книжка продължение на работника, тъй като нито било обещавано такова нещо, нито пък работодателят имал задължение за това. Съгласно чл.6 ал.2 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж работникът бил длъжен при прекратяване на трудовия договор да предаде трудовата книжка на работодателя, поради което, ако не го направи, същият бил причината за забавата на работодателя и последният не носел отговорност за обезщетение за вреди от задържане на трудова книжка.

     В случай, че работникът твърдял, че трудовата книжка се съхранява при работодателя той трябвало да я потърси(чрез отправяне на писмено искане-покана) след прекратяване на трудовия договор и едва тогава, ако работодателят не му я върне, той изпадал в забава. Такава покана за връщане на оформена трудова книжка не била отправяна от ищеца. Вместо покана до работодателя, ищецът подал жалба от 04.05.2018г. в Инспекция по труда, въз основа на която била извършена проверка, приключила с Протокол за извършена проверка № 1816761/22.05.2018г. В дадените предписания било указано на работодателя да впише в трудовата книжка на работника обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовия договор и признаване на уволнението за незаконно, но „при представяне на трудовата книжка от И.К.Г.”.

Ответникът оспорва и обстоятелството, че ищецът останал без работа поради непредоставяне(неиздаване) на трудова книжка, тъй като същият можел да започне работа при липса на оригинали на трудови книжки. В тази връзка ответникът заявява, че представената от ищеца Служебна бележка № 98/19.10.2018г. била създадена за делото и била невярна относно отразеното в нея, че причината за незапочване на работа на ищеца било непредставянето на трудова книжка.

Ответникът оспорва и предявения евентуален иск с правно основание чл.226 ал.1 т.1 от КТ по основание и размер, като посочва, че същият изцяло се припокрива с обстоятелствената част на иска по чл.226 ал.2 от КТ, поради което следвало да бъде подведен под същата правна квалификация, което, от своя страна, водело до неговата недопустимост.

Заявява още, че работникът, неупражнявайки едновременно с иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението като незаконосъобразно, правото да поиска и възстановяването му на работа, сам се  поставил в положение да бъде възстановен на работа едва на 23.05.2018г., което можело да стане на 24.10.2017г. при влизане в  сила на първото решение, поради което и нямало да търпи вреди от незапочване на работа в посочения период.

3а периода от 08.07.2017г. до 07.01.2018г. на работника било изплатено обезщетение за оставане без работа по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 9 309.86 лв., поради което същият не можел да претендира обезщетение за оставане на работа на основание, че незаконосъобразно му е задържана или неиздадена трудова книжка, тъй като тези обезщетения обезщетявали едни и същи вреди.

 

     Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

     Безспорно по делото бе установено, че на 10.08.2016г. между страните – И.К.Г. *** е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заел в ответното дружество длъжността „организатор производство”. С връчено на ищеца на 07.06.2017г. Предизвестие № 17/07.06.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят го уведомил, че след изтичане на законния 30 дневен срок трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.326 ал.2 вр. чл.328 ал. т.10б от КТ. С Нотариална покана от 07.07.2017г. това предизвестие било оттеглено от работодателя, като връчването на нотариалната покана е оформено на основание чл.47 ал.5 от ГПК на 25.07.2017г. Междувременно ищецът депозирал искова молба за признаване за незаконно на така извършеното прекратяване на трудовото му правоотношение. В тази връзка с Решение № 582/10.10.2017г., постановено по гр.д.№ 1787/2017г. по описа на РС – Хасково, влязло в сила на 24.10.2017г., прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено с предизвестие от 30 дни, считано от 07.06.2017г., е признато за незаконно и отменено. Впоследствие ищецът сезира и Районен съд – Димитровград, във връзка с което с Решение № 34/31.01.2018г., постановено по гр.д.№ 1454/2017г. по описа на РС – Димитровград, на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ ищецът И.Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „организатор  производство“ в ответното дружество. С получено на 11.05.2018г. известие ищецът е уведомен от съда, че решението, с което е възстановен на работа, е влязло в законна сила и че следва да се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на известието. Със Заповед № 015/23.05.2018г. на работодателя ищецът е възстановен на работа, като в заповедта е посочено, че се е явил и започнал работа на 23.05.2018г.

Междувременно, на 04.05.2018г. ищецът подава в Районна инспекция по труда – гр.Хасково жалба с искане за извършване на проверка в ответното дружество, като излага съображения, че работодателят следва да му предостави трудова книжка – продължение, служебна бележка за доходи, УП2, УП3. На 18.05.2018г. ищецът подава до Инспекцията втора жалба, в която посочва, че работодателят е уведомен за искането му, но отказал да му предаде трудовата книжка с мотив, че същата се намира у ищеца. По повод тези жалби е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в дружеството от Районна инспекция по труда – гр.Хасково. В хода на тази проверка е издаден Протокол за извършена проверка № ПР 1816761/22.05.2018г., с който на работодателя са дадени няколко предписания, сред които и, при представяне на трудовата книжка от И.К.Г., работодателят да впише в същата данните, свързани с прекратяването на трудовото му правоотношение с дружеството и да му я предаде незабавно срещу подпис и дата в дневника за издадените трудови книжки. Дадено е и предписание, при представяне на трудовата книжка от И.Г., работодателят да впише в същата обстоятелства, свързани с признаване на уволнението му за незаконно съгласно съдебното решение и да му я предаде незабавно.

С отправена на 16.05.2018г. покана ищецът е приканен да се яви в ответното дружество, като представи оригинала на трудовата си книжка за вписване на обстоятелства, свързани с трудовото му правоотношение. Тази покана му е връчена на 17.05.2018г.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от страните.

В показанията си пред съда свид.Г.А., служител в Инспекция по труда – гр.Хасково, заяви, че потвърждава констатациите на протокола за извършена проверка, като не си спомня конкретни факти по проверката, които да не са били предмет на отразяване в протокола.

Свид.В.Б., посочена от ищеца, заяви при разпита си в съдебно заседание, че работи в „Химмаш“ гр.Хасково като завеждащ личен състав. В кръга на служебните й задължения, при кандидатстване за работа в дружеството, същата приемала документите на кандидатите. Сред задължителните такива били документ за завършено образование, трудова книжка, медицинско свидетелство, а при необходимост и свидетелство за съдимост, както и автобиография. Трудовата книжка  била необходима за доказване на квалификацията и опита на длъжността на съответния кандидат.

През лятото на 2017г. ищецът кандидатствал за длъжността инженер производство в дружеството, като бил одобрен да започне работа на първи септември с основна заплата 1 300 лв. и 1 % за прослужен стаж. При изискване на трудовата му книжка, същият не представил такава и съответно не започнал работа, тъй като в дружеството нямало практика някой да започне работа и по-късно да представи трудовата си книжка. Ищецът заявил пред свидетелката, че не представя трудова книжка, тъй като не му била върната от предишното дружество. 

Свид.Д.И., посочена от ответника, заяви при разпита си в съдебно заседание, че от 2014г. работи в ответното дружество като отчетник счетоводство и  личен състав. И.Г. започнал работа при тях през 2016г. като организатор производство. Същият не предоставил оригинални трудови книжки, а копия, като обяснил, че оригиналите са в НОИ за изчисляване на пенсия. Представените ксерокопия след това му били върнати. Не му било издадено продължение на трудовата книжка, тъй като същият не представил оригинал на такава, за да се извърши проверка дали преходната трудова книжка е изписана докрай, а и защото, когато се издавало продължение, се вписвала предишната книжка. В периода от започването на работа до отправяне на предизвестието ищецът не предоставил оригиналите на трудовите си книжки. Не бил сторил това и до момента.

При извършването на проверката от Инспекцията по труда било дадено предписание на ищеца да бъде издадена трудова книжка-продължение. До същия била изпратена покана с куриер за предоставяне на оригиналните трудови книжки, но той отново предоставил ксерокопия. Свидетелката въпреки това издала трудова книжка – продължение, за да изпълни предписанията на инспекцията.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена и съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение се посочва, че при проверката в ответното дружество не е установено на ищеца да е изплащано обезщетение по чл.226 ал.1 т.1 или чл.226 ал.2 от КТ. През м.юни 2017г. брутното трудово възнаграждение на ищеца възлизало на 1 660 лева, съответно за периода от 01.01.2018г. до 22.05.2018г. евентуално дължимото обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ би възлизало на 7 885 лева.

За периода от 07.07.2017г. до 07.01.2018г. на ищеца било начислено обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа в размер на 9 960 лева. Обезщетението било изплатено на ищеца на 23.10.2018г. след удръжка на ДОД, плюс дължимите лихви, в размер на 9 309.86 лева.

 

     Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

С първия предявен в настоящото производство иск с правно основание чл.226 ал.2 от КТ ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 7 825 лв.  - обезщетение за задържане на трудовата му книжка в периода от 01.01.2018г. до 22.05.2018г. По този повод следва да се има предвид, че определящото за уважаване на тази искова претенция е обективното неизпълнение на задължението на работодателя по чл.350 ал.1 от КТ. Съгласно тази норма, при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя, като при незаконно задържане на трудовата книжка, работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ.

Тоест за успешното доказване на така предявения иск е необходимо установяване по несъмнен начин наличието на следните кумулативни предпоставки: на първо място, трудовият договор между страните по трудовото правоотношение следва да е прекратен. На второ място, работникът в изпълнение на задължението си по чл.348 ал.3 от КТ да е представил, съответно предал на работодателя трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение. На следващо място, работодателят следва да е задържал незаконно трудовата книжка на работника или служителя след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, и, на четвърто място, следва да са налице претърпени от работника или служителя имуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане на трудовата книжка.

В случая обаче по делото не бяха ангажирани категорични и безспорни доказателства, установяващи кумулативното наличие на тези предпоставки. Съобразно цитираната норма на чл.348 ал.1 от КТ, работникът или служителят при постъпване на работа е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка. Предвид разпоредбата на чл.348 ал.3 от КТ, трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея. Действително работникът или служителят може да остави трудовата си книжка за съхранение и у работодателя, но при евентуален спор в тежест именно на работника/служителя е да докаже този факт. Едва след доказване, че трудовата книжка се е съхранявала от работодателя, респективно че работникът или служителят му я е представил при прекратяване на договора за извършване на вписване, в тежест на работодателя е да установи, че е върнал трудовата книжка. Тоест законът не установява презумция за извършено предаване на трудова книжка от работника на работодателя при постъпването му на работа. За установяване изпълнението на това задължение липсва нормативно регламентирана форма и нормативно изискване за формално удостоверяване предаването на трудовата книжка от работник на работодател и обратно, от което следва, че тези факти подлежат на доказване с всички предвидени в ГПК средства. В случая по делото липсват писмени и гласни доказателства ищецът да е предал на ответника своята, издадена от предходен работодател, трудова книжка, поради което съдът приема, че в хода на производството по делото същият не доказа изпълнението на собственото си задължение да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази в нея необходимите данни, нито наличието на изключението, предвидено в чл.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, а именно, че за първи път е постъпил на работа при ответника. Нещо повече – в самата искова молба ищецът изрично заявява, че не е давал съгласие трудовата му книжка да се съхранява при работодателя.

В тази връзка съдът приема, че работодателят не е изпаднал в забава по отношение на задължението по чл.226 от КТ да върне трудовата книжка на ищеца, като от страна на последния, в условията на насрещно доказване не бяха ангажирани оборващи твърденията на ответника доказателства, изложени във всички находящи се по делото писмени материали, в отговора на исковата молба и поддържани в хода на производството, които негови твърдения намират, от своя страна, и категорично потвърждение в показанията на свид.И., и в материалите по извършената от Инспекцията по труда проверка за спазване на трудовото законодателство, че работодателят не е разполагал в свое държане с трудовата книжка на ищеца.

В настоящия случай, недоказването на релевантните факти и на приложимия фактически състав следва да бъде отнесено във вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределeние на доказателствената тежест в процеса, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и които обосновават претендираното в настоящето исково производство вземане. В този смисъл и доколкото ищецът не доказа по категоричен начин, че е изпълнил трудовото си задължение да представи на работодателя трудовата си книжка, за ответника не е възникнало корелативното задължение по чл.350 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

Вземайки предвид гореизложеното, съдът намира, че не бе доказано осъществяването на  фактическия състав на чл.226 ал.2 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя, поради което така предявеният иск за сума в размер на 7 825 лева – претендирано обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за периода от 01.01.2018г. до 22.05.2018г., за незаконно задържане на трудова книжка след прекратяване на трудово правоотношение, следва да бъде отхвърлен.

С оглед така направения извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.226 ал.2 от КТ, следва да бъде разгледан и евентуално предявения такъв с правно основание чл.226 ал.1 т.1 от КТ. Съгласно тази разпоредба, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото му правоотношение, а съгласно ал.3 обезщетението обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществени такива. Съгласно чл.128а от КТ по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. В тази връзка ищецът твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си да му издаде трудова книжка – в случая „продължение“, доколкото, съобразно твърденията на ищеца предходните две такива били изцяло попълнени. Трудовата книжка несъмнено попада в обсега на документите, с които се удостоверяват факти, свързани с трудовото правоотношение. В хода на производството по делото обаче, по гореизложените доводи, които съдът намира за безпредметно да обсъжда отново, не бе установено основание за възникване на отговорност на работодателя по смисъла на чл.226 ал.1 т.1 от КТ. Липсват категорични доказателства, установяващи възникнало за  работодателя задължение за издаване на трудова книжка на ищеца, като последният изобщо не е представил в ответното дружество предходната си трудова книжка, която да послужи за евентуално издаване на продължение. Нещо повече, особено съществен в случая е фактът, че от находящата се в трудовото досие на ищеца Трудова книжка серия Б № 505372 не се установяват твърденията на ищеца за изцяло попълнен документ, който да обуславя нуждата от съставяне на нов.

Ето защо и предявеният иск с правно основание чл.226 ал.1 т.1 от КТ за сума в размер на 8 212 лева – обезщетение за вреди, претърпени в периода от 01.01.2018г. до 22.05.2018г. за неиздаване на трудова книжка, като неоснователен и недоказан следва да бъде изцяло отхвърлен.

С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в производството разноски в размер на 1 835.60 лева, произтекли от заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. 

 

 

     Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

   ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.Г. с ЕГН : ********** ***, срещу „СКАЙ МОНТ“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Местност Изгрев“ № 99, представлявано от управителя Д.Н.Х., иск за сума в размер на 7 825 лева (седем хиляди осемстотин двадесет и пет лева) – претендирано обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за периода от 01.01.2018г. до 22.05.2018г., за незаконно задържане на трудова книжка след прекратяване на трудово правоотношение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.Г. с ЕГН : ********** ***, срещу „СКАЙ МОНТ“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Местност Изгрев“ № 99, представлявано от управителя Д.Н.Х., иск за сума в размер на 8 212 лева (осем хиляди двеста и дванадесет лева) – претендирано обезщетение по чл.226 ал.1 т.1 от КТ за периода от 01.01.2018г. до 22.05.2018г., за неиздаване на трудова книжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА И.К.Г. с ЕГН : ********** ***, да заплати на „СКАЙ МОНТ“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Местност Изгрев“ № 99, представлявано от управителя Д.Н.Х., произтеклите от делото разноски в размер на 1 835.60 лв.(хиляда осемстотин тридесет и пет лева и 60 ст.).

 

 

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: