РЕШЕНИЕ
№ 2958
гр. Бургас, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120102364 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. В. Й., ЕГН
**********, адрес за призоваване в ................................., против МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД,
ЕИК *********, седА.ще и адрес на управление в ..........................., представлявано от
управителя д-р С. Г. А. и д-р Т. П. С., адрес за призоваване по месторабота в
............................., за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от
5000 лева за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в преживяване начувство
на обида, унижение и огорчение, вследствие неетичното отношение и поведение на д-р Т. П.
С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането. При
условията на евентуалност, в случай че съдът прецени, че не са нА.це основанията за
солидарна отговорност, от съда се иска да осъди всеки един от ответниците да заплати на
ищцата сумата от 2500 лева като обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в преживяване на чувство на обида, унижение и огорчение, вследствие
неетичното отношение и поведение на двамата ответници.
В исковата молба се излагат твърдения затова, че бащата на ищцата е бил пациент,
настанен за лечение при ответното дружество, в отделение по ..................., чийто началник е
ответникът С.. Твърди се още, че на 22.04.2017 г., след посещение на пациента, било
констатирано от ищцата изключително лошото му физическо състояние, при което поискала
обяснения от ответника д-р С.. Последният се държал изключително арогантно, от което
ищцата се почувствала унизена, силно обидена и огорчена. Отговорността на ответното
дружество се обосновава с обстоятелството, че като работодател на ответника С.,
болничното заведение упражнява контрол на действията на своя служител. В подкрепа на
иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответниците депозират писмен
отговор, с който претенцията се оспорва като недопустима и неоснователна. Твърди се, че
1
ищцата не е пациент нито на болничното заведение, нито на ответника С., поради което и
няма правен интерес от заведения иск. По същество намират иска за неоснователен поради
липса на предпоставките по чл.45 ЗЗД. Не се оспорва, че В. В. е бил пациент в ответната
болница. Твърди се, че е приет в тежко състояние и от проведеното лечение не са
произлезли вреди за здравето на пациента. Оспорват се твърденията за обидно и унизително
отношение от страна на ответника д-р С. и се излагат доводи за агресивно поведение от
страна ищцата и нейното семейство. Молят за отхвърляне на предявените в условията на
евентуалност искове. Ангажират доказателства.
С определение от 19.05.2022г. дружеството ЗК „Евроинс“ АД, ЕИК ********* със
седА.ще и адрес на управление в ............................, е конституирано като трето лице помагач
на страната на ответниците.
Предявеният иск е с правно основание чл. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като ищецът следва да установи фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно – виновно противоправно дияние от страна на
ответника, претърпени от ищеца вреди, както и причинна връзка между деянието на
ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува законова
презумпция в полза на увредения, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, че поведението на причинителя
на вредата е виновно, поради което вината на дееца се предполага до доказване на
противното. На следващо място, за да бъде осъществен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД е
необходимо да бъдат установени всички елементи на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД, като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на
възложената работа или от бездействието на изпълнителя, когато е следвало да се
осъществят определени действия.
В настоящия случай между страните не се спори, че ответникът д-р С. е началник на
отделение по ........................ в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД и е работил там към процесната
дата.
Не се спори още, че ищцата е дъщеря на В. Т. В. , починал на ..............г., който е бил
пациент на ответника д-р С., приет за лечение в ответната МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД на
21.04.2017 г. Претендираните от ищцата неимуществени вреди обхващат личните й
преживявания във връзка с общуването с лекуващия лекар на нейния баща и персонала на
болницата на 22.04.2017г., поради което проведеното лечение на пациента не е предмет на
изследване в процеса.
От показанията на свидетеля С.В. – майка на ищцата, се установява, че съпругът й В.
В. е бил приет за лечение в болницата в ................. На следващия ден свидетелят и нейните
две дъщери – ищцата и нейната сестра, както и съпругът на последната, посетили пациента.
Качили се в стаята и го заварили в много тежко състояние, ръката му била посиняла, не бил
съвсем в съзнание. Децата й започна да говорят за ръката му. Дъщеря й искала обяснения,
но никой не искал да спре и да й отговори. Тъй като с тях бил и докторът, който го лекува
още от гр. В. – д-р М., той му прегледал ръката, която била синя до лакътя. Тогава голямата
й дъщеря започна да вика, да иска обяснения от лекуващия лекар, да дойде “да каже защо е
на това положение”. Според свидетеля вероятно санитарката е извикала лекаря от
болницата. Когато дошъл, дъщеря й поискала обяснение защо пациента е в това положение.
Докторът обаче не искал да дава обяснения и започнел да говори с насмешка. Тогава дъщеря
й започна да вика, казала му, че има достойнство и че трябва й да даде обяснения. Така
2
започнА. “да се разправят”. Дъщеря й започнала да вика и да говори на санитарката, да пита
какъв е този абокат и защо са го оставили така. Всички започнА. да викат, защото не може
“да се остави човека на произвола на съдбата”. Свидетелят посочва, че докторът не искал да
дава обяснения и не се върнал повече. Доктор М. видял положението на пациента и казал, че
сигурно са го оставили така, защото като че ли вече си отива. Посочва още, след като си го
прибрА. вкъщи, през нощта на 23.04. съпругът й починал.
Свидетелят д-р Б.М.М. посочва, че е лекувал бащата на ищцата в гр. В. и е бил
помолен от ищцата, която заедно със сестра й, майка й и съпругът на сестра й, са пожелА. да
ги придружи до болница ..............., където е бил стациониран пациента В. В.. Когато влезли
в стаята той бил сам, десният горен крайник – ръката е била със син цвят. Свид. посочва, че
това означава, че са настъпили необратими промени – тромбоза на акселарната вена,
крайникът бил студен, безчувствен и започнА. да се образуват леки мехурчета, което е
признак, че заболяването преминава в четвърти стадий. От лакътя надолу крайникът нямал
никаква сетивност, пациентът усещал силна болка в рамото и бил в съзнание.
Уточнява, че това заболяване понякога напредва с часове и процесът е необратим,
затова е важно да се реагира своевременно. Направило му впечатление, че пациентът е
неглижиран, с оглед състоянието му и промяната от предходната седмица до датата на
свиждането. В стаята дошла медицинска сестра и той я помолил да разкаже с какво е
лекуван, с каква диагноза е приет и какво е извършено. Тя обяснила, че има дежурен лекар,
който ще извика, за да разговарят. След около 20 минути дошъл лекар, с когото като колеги
обсъдили състоянието на пациента и докторът казал, че ще бъде направено всичко, което е
необходимо. Обяснил, че няма много перспектива за пациента. Свидетелят посочва, че
дъщерите на пациента се почувствА. доста дискомфортно. Уточнява, че след разговора с
лекуващия лекар се прибрал в стаята при пациента. Вратата била леко притворена и имало
разговори на висок тон. Според свидетеля ищцата попитала сестрата защо е в това
състояние и е оставен без грижи, от което са произлезли последвА.те реакции. Сестрата
имала оправдателно поведение, малко по-арогантно към близките на пациента и не успяла
да обясни нормално. Опитала се да обоснове, че те са го довели в това състояние.
Свидетелят д-р Б. М. М. посочва, че разговорът му с колегата се състоял извън
болничната стая - отново в коридора, до манипулационната, където преди това е разговарял
и с медицинската сестра. След като се върнал при пациента, той му споделил, че не е
доволен от това, което се случва и иска да го приберат. Докато разговарял с него чул
разговори, които се водят много близо до стаята. Ищцата и близките й разговаряли с
доктора. Свидетелят не е чул конкретни думи, но тонът бил “като на разправия”. Преди да
влезе доктора в манипулационната и да извикат свидетеля, той посочва, че отново е имало
разговори на висок тон, но не може да каже подробности. Направило му впечатление, че има
караница. Уточнява, че някои лекари се сърдят, когато ги питат за състоянието на
пациентите. Свидетелят не разбрал кой е провокирал и как е започнала разправията. Чувал
се високият тон и на двете страни в разговора. След това докторът разговарял със свидетеля
нормално. После ищцата и семейството й продължили да говорят с него отвън, като тонът
вече бил по-нормален.
От показанията на свид. Е. А. М. и свид. В. К. И. – .................... в ответното дружество
по време на инцидента, в отделението по ................., се установява, че по време на
свиждането на пациента В. е възникнал конфликт с близките на пациента и е бил повикан
лекуващият лекар и завеждащ отделението доц. С.. Свид. М. – сестра в отделението към
този момент – уточнява, че поведението на близките на пациента е било агресивно, особено
на съпругата и дъщеря му. Сестрата обяснила, че не може да предоставя документация и
трябва да повика компетентния за това лекар. Посочва, че ищцата е обиждала и казвала, че
3
не се грижат за баща й, че ще ги съди и питала “дА. знаем коя е”. При пристигането на
доц.С. той обяснил на близките какви изследвания са направени и какво е видял. Като цяло
свидетелят описва ответника като не агресивен човек, който се държи с нормален тон и
отношение с всички. При разговора с доктора дъщерята на пациента избутала сестрата и
затворила вратата, но въпреки това се чувА. обидни думи, а от своя страна д-р С. казал, че
го е приел по тяхно желание, че показателите му са добри. Виковете се увеличавА. при
затворената врата, но всичко се чувало. Сестрата се притеснила и извикала охраната на
болницата. След намесата им началникът на отделението излязъл от стаята, предоставил на
близките всички необходими документи и им обяснил какво е неговото състояние. Те
пожелА. до го изпишат, въпреки, че са били предупредени за рисковете.
Свид.И. – ............... в отделението, също е присъствала в деня на свиждането. Когато
дошли близките на пациента те започнА. да крещят и да викат. Свид. разбрала, че искат
документи от сестрата, която им обяснила, че не може да им предостави такива, а това може
да направи само лекар. Близките на пациента обвинявА., че неадекватно е бил гледан
човекът. Тогава сестрата се обадила на доцента. Когато дошъл и влязъл в стаята, за да
поговори с близките, те изблъскА. сестрата от стаята и затворили вратата. Въпреки това се
чувА. викове и крясъци от вътре. Сестрата се обадила на охраната и когато отворили
вратата, доцентът излязъл от стаята. Свидетелят И. го чула да казва: „Вие какво очаквате.
Човекът е с последен стадий на рак, което се потвърждава от ПЕТ скенера от В.“. Посочва,
че е чула, че близките не са доволни от лечението. Не може да посочи конкретни изрази.
Докторът казвал, че им е обяснил, че пациентът е за палеативни грижи, но по тяхно
настояване го е приел в отделението. Чула го да им казва, че ако не са доволни, да разпишат
документите, да си вземат пациента и да го заведат в друго болнично заведение.
Видно от представените писмени доказателства във връзка с инцидента по сигнал на
ищцата е извършен медицински одит от компетентната Изпълнителна агенция, сезиран е
омбудсмана, както и РЗИ-Б. и Министерство на здравеопазването. В писмо на РЗИ-Б. се
посочва, че проверката е констатирала пропуски в медицинското обслужване на пациента,
касаещи неспазване на принципите за своевременност и качество на медицинската помощ.
Във връзка с обжалването на издадено Наказателно постановление от ИА “Медицински
одит”, с което е наложена глоба на д-р Т. П. С. е било образувано НАХД№ 1453/2018 г. на
БРС, с което е прието, че от страна на ответника С. е извършено нарушение на утвърдения
медицински стандарт и добрата медицинска практика съгл. чл.79 вр. чл. 81, ал. 2, т.1 и т. 4
от Закон за здравето, като е съдът е изменил размера на определената санкция от 300лв. на
150 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения главен иск за
доказан по своето основание. Доколкото отговорността на ответната болница е
функционално свързана с деянието на практикуващия лекар, следва на първо място да бъде
установено, дА. такъв е извършен от негова страна.
Несъмнено между ищцата и лекуващия лекар доц.др. С. е възникнал конфликт на
посочената дата, който е бил провокиран от влошеното здравословно състояние на пациента
и е намерил израз в острото негативно отношение от страна на ищцата към положените за
баща й грижи. Съдът кредитира показанията на двете групи свидетели, които
непротиворечиво установяват, че конфликтът е започнал именно от потърсените от страна
на ищцата обяснения за състоянието на пациента. Начинът, по който е поискана
инфрормацията от нейна страна, както според свид.С.В. (.................), така и според
медицинския персонал (свид. Е. А. М. и свид. В.И.), може да се определи като скандал,
съпроводен с викове и остри реплики. От своя страна лекуващият лекар многократно е
изразил, че пациентът е бил “не перспективен”, като основание за здравословното му
4
състояние във въпросния ден. Това се установява както от показанията на свид. д-р М., така
и от изложеното от самия ответник в последвалата писмена документация по случая и
подадените от него възражения (л.54 от делото). Изявлението, че пациентът е получил
“повече от необходимите лечебни процедури и внимание, въпреки състоянието и
напредналостта на заболяването”, действително отразяват мнението на специА.ста по
отношение на такива пациенти. За проведеното лечение обаче и нарушението на
медицинските стандарти ответникът е понесъл своята административно-наказателна
отговорност и същата е свързана с преживените болки и страдания от самия пациент и
същите не са предмет на делото. Затова за релевантните в настоящия процес факти и
обстоятелства следва да се извърши преценка относно личните преживявания от ищцата –
дъщеря на пациента – по време на конфликта. От показанията на свидетелите се установи,
че ответникът е изказал своето мнение, че “няма много перспектива за пациента”, казал е на
близките „вие какво очаквате, човекът е с последен стадий на рак”, както и че е започнал до
говори “с насмешка”. С тези свои думи и поведение ответникът е задълбочил конфликта,
вместо да го потуши и разреши. Това поведение, вероятно провокирано от острия и
агресивен тон на близките, не съответства на критериите за прилагане на палеативни грижи,
за които самият ответник е посочил, че са необходими. Съгласно чл. 96 Закон за здравето
този вид грижи включват и морална подкрепа на пациента и неговите близки, каквито в
случая не са били оказвани. Напротив, установено е че в резултат на отношението на
лекуващия лекар ищцата е преживяла негативни емоции, които свидетелят М. описва като
“дискомфорт”, а нейната майка с думите: “дъщеря ми каза, че няма да остави тази работа
така и ще се бори до край”, “че има достойнство”, “че е човек с положение”, които по-скоро
изразяват желание за отмъщение, огорчение и обида. Затова съдът приема, че искът е
доказан по своето основание, доколкото за ищцата са произлезли неимуществени вреди.
Това съвсем не означава обаче, че следва да бъде толерирано агресивното и
неуважително отношението към пофесионА.стите полагащи медицински грижи, независимо
от заеманата длъжност. Създадената стресова ситуация и изненадата от неочакваното
състояние, в което ищцата е заварила своя баща, са засилили негативните емоции и
преживявания у нея. Те обаче не са изцяло и пряко свързани с изказаното от лекаря, а от
предхождащите инцидента интервенции. Ескалацията на напрежението у ищцата и нейните
близки е станала проводник за възникнА.я конфликт и това обстоятелство съдът приема за
несъмнено установено. Същото следва да бъде отчетено при определяне на размера на
претърпените вреди, с оглед принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД. За определянето му от значение е в каква степен и колко продължително са засегнати
чувствата на пострадА.я, отражението в семейството и близките, както и влиянието на
деянието на ответника върху психичното състояние на съответното лице. В случая, извън
преживения дискомфорт и стрес, както и чувството за обида, не е настъпила промяна в
отношението на близките или друг вид обществен отклик. Ето защо, съдът намира за
съответно на доказаните по делото неимуществени вреди, се явява обезщетение размер на
500лв. Този размер е съобразен и с поведението на ищцата по време на инцидента, която е
допринесла за възникване на конфликта. Независимо от състоянието на силен стрес,
моралните задръжки и дължимо уважение към лекарската професия изискват запазване на
добрия тон в общуването между лекар и пациент.
Доколкото не се спори по делото, че ответната МБАЛ “Бургасмед” ЕООД се явява
възложител на работата на доц.д-р С., който при и по повод изпълнение на служебните си
задължения е причинил деликта, следва да отговаря солидарно за причинените от него
вреди, съгласно чл. 49 ЗЗД.
По изложените съображения предявеният главен иск за солидарното осъждане на
5
отвентиците да заплатят обезщетение на ищеца се явява основателен до размера от 500лв.,
като за горицата до претендираните общо 5000лв. искът е неоснователен и недоказан.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането –
22.04.2017г., съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По отношение на направеното от страните искане за присъждане на разноски и
според изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 20 лв. (държавна такса), а в полза на ответника МБАЛ
“Бургасмед” ЕООД – сумата от 650лв. (адвокатско възнаграждение) и в полза на ответника
С. – 540 лв. (адвокатско възнаграждение), съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, ЕИК *********, седА.ще и адрес на
управление в ..........................., представлявано от управителя д-р С. Г. А. и доц.д-р Т. П. С. –
началник на отделение по ..................... с адрес за призоваване по месторабота в
......................, да заплатят солидарно на Д. В. Й., ЕГН **********, адрес за призоваване в
................................., сумата от 500 лева (петстотин лева) за причинените й неимуществени
вреди вследствие неетичното отношение на д-р Т. П. С., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането - 22.04.2017г., както и сумата от 20 лева
(двадесет лева) – представляващи направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 500 лева (петстотин лева), до пълния претендиран размер от 5000 лв. (пет
хиляди лева).
ОСЪЖДА Д. В. Й., ЕГН **********, адрес за призоваване в ................................., да
заплати на МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, ЕИК *********, седА.ще и адрес на управление в
..........................., представлявано от управителя д-р С. Г. А., сумата от 630 лв. (шестстотин и
тридесет лева), представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. В. Й., ЕГН **********, адрес за призоваване в ................................., да
заплати на д-р Т. П. С. – началник на отделение по .................... с адрес за призоваване по
месторабота в ....................., сумата от 540 лв. (петстотин и четиридесет лева),
представляващи разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач ЗК „Евроинс“ АД,
ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6