Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2046
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Е.“ ЕООД
твърди, че има сключена с ответника застрахователна полица № 01600100000275/21.03.2017
г. „Отговорност на спедитора“. В срока
на покритие по тази застраховка, по заявка на Р.В.Б.НВ, ищецът организира
превоз на товар, състоящ се от килими и заготовки за килими, прежда и лепило по
релация от Белгия до България. Във връзка с това, със заявка-договор от
29.09.2017 г., възлага транспорта на този товар на „И.К.“ ЕООД, с транспортно
средство фургон, рег. *********, с дата на товарене 29.09.2017 г. и срок на
доставка 04.10.2017 г. Отговорността на „И.К.“ ЕООД, като превозвач е
застрахована в З. „Б.В.И.г.“, със застрахователна полица от 01.09.2017 г. На
29.09.2017 г. е издадена международна товарителница CMR, подписана от
представители на товародателя и превозвача, съгласно която стоката е натоварена
от товарния пункт в Белгия на преводното средство, индивидуализирано в заявката
и предадена на превозвача за превоз и разтоварване в гр. Сливен. На 05.10.2017
г. ищецът е уведомен, че камионът все още не е пристигнал в разтоварния пункт.
Въпреки опитите на ищеца да осъществи връзка с шофьора на камиона или с
представители на превозвача, такъв контакт не бил осъществен. На същия ден
ищецът уведомил органите на МВР за липсващия товар, като на 10.10.2017 г. подал
сигнал и в СГП за случая. На 09.10.2017 г. е уведомил ответника за настъпилото
застрахователно събитие по горепосочената полица, а именно пълната липса на
товара, като на 18.10.2017 г. е представил
пред застрахователя всички документи, с които разполага по случая. На
18.11.2017 г. Р.В.Б.НВ предявява претенция пред ищеца за заплащане на
обезщетение за недоставения товар в размер на 86768.36 евро. Ищецът е предприел
действия по уреждане на тази претенция по извънсъдебен ред, за което е уведомил
ответника с писмо от 29.01.2018 г. и е поискал неговото одобрение и съгласие
при евентуално постигане на спогодба. С писмо от 05.02.2018 г. ответникът е
поискал от ищеца да представи документи, сред които и договорът за спогодба и
протокол за прихващане към него, след запознаване с които да се произнесе по
искането за изплащане на обезщетение. Проектът за договор за спогодба е
предоставен на ответника с писмо от 29.01.2018 г., след което ответникът не е
възразил и изразил несъгласие с този проект. На 12.03.2018 г. е подписан
договорът за спогодба, с който страните са постигнали съгласие обезщетението за
липсващия товар да бъде в размер на 75 000 евро, която сума да бъде
погасена чрез прихващане на изискуеми и ликвидни задължения на белгийското дружество
към ищеца. На 26.03.2018 г. двете дружества подписват отделен протокол, в които
индивидуализират насрещните си вземания и обективират изявленията си за
прихващане. За сумата от 75 000 евро белгийското дружество е издало
фактура № 186/13.03.2018 г. На 16.04.2018 г. ищецът отправя претенция към
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 75 000
евро, към която представя всички поискани от застрахователя документи, като
допълнително по искане на застрахователя, е представил и удостоверение от
25.06.2018 г., издадено от Софийска районна прокуратура. Към датата на исковата
молба ответникът не е платил дължимото застрахователно обезщетение, поради
което ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от
75 000 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 01600100000275/21.03.2017 г., както и сумата от 3250
евро, представляваща законна лихва върху сумата от 75000 евро за периода от 10.05.2018
г. /в хода на производството е признато за безспорно обстоятелството, че това е
датата, на която ответникът е изпаднал в забава да изпълни задължението си,
съответно това трябва да се приеме за начална дата на претендираната от ищеца
лихва за забава, тъй като в исковата молба са изложени твърдения, че лихвата за
забава от 3250 евро се претендира за период от изпадането на ответника в забава
до датата на исковата молба/ до 04.10.2018 г. Претендира и законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски. В исковата молба е посочена банкова сметка ***и,
съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „ЗД Е.“ ЕАД оспорва
наличието на валидно застрахователното правоотношение по застрахователна полица
№ 01600100000275/21.03.2017 г., с твърдението, че ищецът не представя
доказателства да е платил дължимата по нея застрахователна премия, уговорена
като дължима на четири погасителни вноски, в това число и доказателства за
плащане на първата вноска от дължимата премия. Ако съдът приеме за доказано
съществуването на застрахователното правоотношение, поддържа, че не се
установява настъпването на събитие, покрито от тази застрахователна
полица. Оспорва обстоятелството, че ищецът е в неизпълнение на сключения с Р.В.Б.НВ
договор, тъй като избраният от ищеца- спедитор превоз е следвало да бъде
осъществен с товарна композиция с рег. номер *********ЕС, а видно от
съставената товарителница товарът не е натоварен от изпращача на тази композиция,
а на друга такава с рег. № *********.
След като превозът не е извършен от избрания от спедитора превозвач, то
неизпълнението на договора за превоз не може да бъде основание за ангажиране
отговорността на спедитора, застрахована при ответника с процесната
застрахователна полица. Поддържа, че ищецът е действал като комисионер или
търговски представител по договора за спедиция, съответно не е поемал
задължение да отговаря за изпълнението на превоза и задължение по чл. 354 от ТЗ. Затова приложимото в случая застрахователно покритие е това по клауза „А“
от общите условия към застрахователната полица и липсващият товар не се покрива
от полицата – арг. от раздел ІІ, т. 1, б. „д“ от ОУ. Оспорва изцяло
основателността на иска за лихвата, като поддържа, че застрахователят не е
изпаднал в забава, тъй като предвиденият в чл. 108 от КЗ 15-дневен срок не е
запознал да тече. При условията на евентуалност заявява възражение за
недължимост на застрахователно обезщетение поради умишлено причиняване на
вредата от страна на застрахованото дружество. Оспорва обстоятелството, че
ищецът е платил на правоимащото по договора за превоз лице, което е претърпяло
вреди от недоставянето на товара, доколкото съгласно условията на ИНОКОТЕРМС
СРТ, рискът от загуби и липси преминава върху купувача от момента на
предаването на стоката за превоз. При условията на евентуалност поддържа, че предявените искове са завишени
по размер, тъй като стойността на липсващия товар е по-ниска от платената от
ищеца сума от 75 000 евро. Ако съдът приеме искът за лихвата за
основателен, то моли да бъде съобразено, че срокът от 15 работни дни,
считано от 16.04.2018 г., изтича на
10.05.2018 г. Поради уговореното от страните безусловно самоучастие в размер на
5 % от застрахователното обезщетение, поддържа, че стойността на обезщетението
следва да бъде намалена с 2500 евро.
Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ответника „И.к.“
ЕООД /н/, ЕИК *********не взема становище по предявените по делото искове.
Третото лице – помагач на страната на ответника З. „Б.В.И.г.“
АД, оспорва предявените искове и иска те да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Със застрахователна полица № 01600100000275/21.03.2017
г., ответникът „Е.“ АД застрахова
отговорността на „Е.“ ЕООД за причинени вреди от неизпълнение на поети по
договор за спедиция задължения, включително отговорността на спедитора,
действащ като комисионер, като пълномощник или като търговски представител на
клиента по общите спедиторски условия на НСБС, със срок на застрахователно покритие от 21.03.2017 г. до 20.03.2018 г. Уговорен е лимит на
отговорност в размер на 250 000 евро за всяко събитие и 500 000 евро
в агрегат годишно. Прилага се самоучастие в размер на 5 % от сумата на
застрахователното обезщетение, но с минимум от 500 евро и максимум от 2500 евро
за всяко застрахователно събитие. Уговорена е застрахователна премия по застраховката от 5800 лева с дължим данък
върху нея в размер на 2 % или 116 лева, като общо дължимата сума за премия и
данък от 5916 лева е платима на четири
вноски, в размер от по 1479 лева, с падежи: 21.03.2017 г.; 21.06.2017 г.; 21.09.2017
г. и 21.12.2017 г.
За доказване плащането на така уговорените вноски
ищецът представя следните преводни нареждания – преводно нареждане от
21.03.2017 г., с което е наредено плащане по банкова сметка *** „Е.Б.“ ООД на
сума в размер на 1479 лева, с основание „дебитно писмо 170817/20.03.2017“;
преводно нареждане от 30.06.2017 г., с което е наредено плащане по банкова
сметка *** „Е.Б.“ ООД на сума в размер на 2676.32
лева, с основание „ДП 171862/15.06.2017“ и преводно нареждане от 09.10.2017 г., с което е
наредено плащане по банкова сметка *** „Е.Б.“ ООД на сума в размер на 3970.33
лева, с основание „ДП 172758/173183“. От приетото, като неоспорено от страните,
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което Съдът приема за
безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че ищецът е платил на „Е.Б.“
ООД дължимата по застрахователната полица премия в общ размер от 5916 лева по
банков път, като „Е.Б.“ ООД е превел на
ответника от така получената по полицата сума такава в размер на 4466 лева.
Така извършеното плащане е в изпълнение на представения по делото договор №
2074/02.12.2010 г. за застрахователно посредничество, сключен между „Е.Б.“ ООД
и ответника, съгласно който на „Е.Б.“
ООД се дължи възнаграждение в рамките на предоставения от застрахователя
процент от застрахователната премия за сключените, в резултат на неговото
застрахователно посредничество, застрахователни полици. Дължимата комисиона за
събраната застрахователна премия от 5916 лева възлиза на 1450 лева, съответно
на ответника е преведена разликата между събраната застрахователна премия и
дължимото възнаграждение /5916-1450=4466/.
При подписването на полицата застрахованият декларира,
че е запознат с общите условия на застрахователя и е получил същите, като тези
общи условия са представени по делото.
На 17.10.2016 г., между
ищеца и белгийското дружество Р.В.Б.НВ,
е сключен договор за спедиция, с който на ищеца, като спедитор, е възложено да
организира международни автомобилни превози по суша, въз основа на заявки за
транспорт, изготвени от белгийското дружество, в качеството му на товародател.
От разменена
електронна кореспонденция между ищеца и дружество Р.В.Б.НВ /стр. 37 и стр. 38 от делото/, е
видно, че белгийското дружество е поискало от ищеца да организира превоз и
намери хладилен камион, който да натовари стока от Белгия на 29.09.2017 г. В
изпълнение на това възлагане е направена заявка-договор № P173SLDB10/29.09.2017
г., с която ищецът възлага на „И.к.“ ЕООД организирането на транспорт с фургон,
комплектен 13.60, рег. № *********на товар на рула, с брутно тегло 20 000
кг, с маршрут от Белгия до България, с дата на товарене 29.09.2017 г и срок на
доставка 04.10.2017 г. и договорено навло от 4100 лева без вкл. ДДС, платимо до
30 работни дни след представяне на оригинални CMR и фактура.
Представена е CMR товарителница от 29.09.2017 г., с
изпращач *********НВ, получател Р. В.Б.БГ ЕАД и превозвач „И.к.“ ЕООД, за товар от рула, палети с вискозна
прежда, кашони с етикети и варел течно лепило, с тегло приблизително
19 000 кг., с пломба 006286, който следва да бъде натоварен в Белгия, с
разтоварен пункт в гр. Сливен, като в товарителницата са вписани следните
номера но превозно средство в графата „последователни превозвачи“ – *********.
По делото е представен опаковъчен лист от 29.09.2017
г., в който са описани рулата от килими, палетите с шевна прежда, варел лепило
и кутиите с етикети, като е вписана пломба 006286 и камион *********.
Представена е проформа фактура № 969/29.09.2017 г. за
износ на стоки, освободени от ДДС на обща стойност от 85316.36 евро, с
уговорена доставка СРТ, с транспорт на Евробул, камион *********, пломба 006286, с нетно тегло 16.630 кг и брутно
тегло 17.400 кг. Фактура № 970/29.09.2017 г. е издадена за един палет с ресни и
транспортни разходи, като вътреобщностна доставка освободена от ДДС, с
уговорена доставка СРТ, с транспорт на Евробул, камион *********, пломба 006286, с нетно тегло 15 кг и брутно тегло 30
кг.
От приетото заключение на вещото лице В. по
съдебно-оценителната експертиза, се установява, че има несъответствия между
вписаните вид, количество и обем на стоките, в товарителницата, опаковъчния
лист и фактурите. Стойността на стоката, превозвана с товарителницата от
29.09.2017 г., съгласно разпоредбата на чл. 23, пар. 1 от Конвенцията за
договора за международен превоз на стоки е 86768.36 евро. Текущата цена на
пазара в Белгия към 29.09.2017 г. на процесните материали, при съобразяване на
посоченото в опаковъчния лист количество на лепилото, е 86768.36 евро.
Обичайната стойност на стоките от същия вид към 29.09.2017 г. е 86768.36 евро. Стойността
на процесните стоки към 29.09.2017 г., изчислена при цена 8.33 разчетни парични
единици към 29.09.2017 г. за килограм брутно тегло, съгласно данните от
товарителницата от 29.09.2017 г. възлиза на 158270 разчетни парични единици или
189379.5512 евро. Стойността на процесните стоки към 29.09.2017 г., изчислена
при цена 8.33 разчетни парични единици към 29.09.2017 г. за килограм брутно тегло,
съгласно данните, вписани във фактури №№ 969 и 970 от 29.09.2017 г, възлиза на
145191.90 разчетни парични единици или 173730.82 евро. Стойността на процесните
материали на фактури №№ 969 и 970 от 29.09.2017 г е 86768.36 евро.
На 04.10.2017 г. ищецът уведомява застрахователя, че
със заявка-договор за превоз е поверил товар, състоящ се от платове и
материали, собственост на белгийското дружество *********НВ, за превоз на „И.к.“
ЕООД, като не може да бъде съществена връзка с този превозвач и да бъде
получена информация за движението на товара, съответно може да се предполага,
че товарът е откраднат.
На 18.10.2о17 г. е подадено уведомление до ответното
застрахователно дружество, че във връзка с процесната застрахователна полица
има два инцидента, първият от които касае процесният превоз на стоки на
стойност от 86948.36 евро. Към заявлението са приложени подадени от ищеца
сигнали до Главна дирекция „Национална полиция“ /от 05.10.2017 г./ и Софийска
градска прокуратура /от 10.10.2017 г./.
Видно от удостоверение от 28.11.2017 г. на Главна дирекция „Национална полиция“, във
връзка с подадения от ищеца сигнал е образувана преписка вх. №
328600-58732/05.10.2017 г. по описа на ГДНП, като след извършена проверка
материалите са изпратени във ВКП за произнасяне.
Видно от удостоверение от 14.02.2018 г. на Софийска районна прокуратура, във връзка с
подадения от ищеца сигнал е образувано разследване по досъдебно производство №
446/2017 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 39668/2017 г. по описа на СРП за
престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. От
удостоверение от 25.06.2018 г. на
Софийска районна прокуратура се установява, че разследването по
образуваното досъдебно производство не е приключило, като към 25.06.2018 г. по
него няма привлечени лица в качеството на обвиняеми.
Видно от претенция за щети, предявена от белгийското
дружество *********НВ към ищеца, белгийското дружеството е уведомено от ищеца
на 06.07.2017 г., че превозвачът „И.к.“ ЕООД не е успял да достави стоките на
04.10.2017 г., във връзка с което е подадена жалба до властите в България.
Посочено е, че белгийското дружество е предприело действия да изпълни наново
недоставената поръчка на своя клиент, поради което иска от ищеца да му заплати
цената на липсваща стока, в качеството му на единствен изпълнител на превоза на
стока, с когото белгийското дружество е договаряло. На 20.11.2017 г. ищецът
уведомява застрахователя за тази претенция, а на 24.01.2018 г. го уведомява за желанието си да уреди
доброволно спора си с белгийското дружество, с цел да запази дълготрайните си
търговски отношения с него. От застрахователя се иска да вземе становище и да
даде писмено съгласие и одобрение при евентуално постигната спогодба.
На 24.11.2017 г. застрахователят изпраща уведомление
до сдружение Българска асоциация за спедиция, транспорт и логистика, с което го
уведомява за постъпилото уведомление от ищеца, като обръща внимание, че в
рамките на един месец са заведени две щети от ищеца спедитор, по които има
информация, че камионите са изчезнали и до момента не са открити.
На 05.02.2018 г. застрахователят изпраща писмо до
ищеца, с което изисква допълнително документи, във връзка с уведомлението на
ищеца, за да се произнесе по образуваната по това уведомление щета.
Представен е договор за спогодба /в оригинала на
договора, съставен на английски език, приложен по делото на стр. 66-68, е
вписана дата 12.03.2018 г., а в съставения превод на български на този документ
– стр. 69-71 от делото, е вписана дата на договора 30.01.2018 г./, сключен
между ищеца и белгийското дружество *********НВ, за уреждане на отношенията във
връзка с недоставения товар на стойност от 86948.36 евро, като е постигнато съгласие
ищецът да обезщети белгийското дружество за пълната стойност на загубения товар
със сумата от 75 000 евро, която да бъде погасена чрез прихващане на
изискуеми и ликвидни задължения на белгийското дружество към ищеца за
предоставени спедиторски услуги. Страните уговарят, че за извършването на
прихващането ще подпишат отделен протокол, като такъв е подписан на 26.03.2018
г.
На 16.04.2018 г. ищецът заявява пред застрахователя
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за платената по
спогодбата сума от 75 000 евро.
Видно от удостоверение о 24.03.2020 г. на сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна, по данни от автоматизираната информационна
система – КАТ табели с рег. № *******са издадени на 08.01.2018 г., при
първоначална регистрация на л. а. с марка „Фолксваген пасат“, собственост на Е.К.П.като
липсват данни за издадени регистрационни табели със серия СЕ и не съществува
рег. № ******Е.
Видно от удостоверение от 11.06.2020 г. на сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна, по данни от автоматизираната информационна
система – КАТ табели с рег. № ****** са издадени на 10.01.2018 г., при
първоначална регистрация на л. а. с марка „Фолксваген бора“, като липсват данни
за регистрирано пътно превозно средство с
рег. № ******.
Гражданската отговорност на собствениците и ползвателите
на л. а. с рег. № ******, марка „ Фолксваген Бора“ е застрахована със
застрахователна полица на ЗД „Бул инс“ АД, валидна от 28.05.2019 г. до
27.05.2020 г.
От приетото, като неоспорено от страните, заключение
на съдебно-автотехническа експертиза, което заключение Съдът кредитира, като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява че с превозни средства
„Фолксваген бора“ с рег. № ****** и „Фолксваген пасат“ с рег. № *******не може
да се извърши превоз на процесния товар и не е възможно същият, с приблизителна
маса от 19 000 кг да бъде теглен от два автомобила.
Съгласно приетите, като неоспорени от страните, основно и допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, размерът на законната лихва върху сумата от
75000 евро за периода от 02.05.2018 г. до 04.10.2018 г. е 3250 евро или 6356.45
лева, а размерът на законната лихва върху сумата от 72500 евро за периода от
10.05.2018 г. до 04.10.2018 г. е 2980.55 евро или 5829.45 лева.
От събраните по делото доказателства се установява
наличието на валидно застрахователно правоотношение, съгласно което
застрахователят ответник приема срещу заплащане на застрахователна премия да
носи отговорността от възникване в правната сфера на застрахования ищец
спедитор на отговорност във връзка с поетите от него по договор за спедиция
задължения, включително отговорността на спедитора, действащ като комисионер,
като пълномощник или като търговски представител на клиента по общите
спедиторски условия на НСБС. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника
възражение, че сключената между страните застрахователна полица №
01600100000275/21.03.2017 г. не е произвела действия поради неплащане на
първата вноска от уговорената застрахователна премия. От ангажираните от ищеца
доказателства /преводни нареждания, заключението на съдебно-счетоводна
експертиза и договора за застрахователно посредничество, сключен между
ответника и дружеството, на което ищецът е платил дължимите разсрочени вноски
от застрахователната премия/, се
установи по безспорен начин, че ищецът е изпълнил поетото със застрахователния
договор задължение за заплащане на застрахователната премия и дължимия върху
нея данък, в уговорения с договора размер.
Съгласно чл. 435 от КЗ, ако е удовлетворил увреденото
лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на
покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл.
434. В случая ищецът твърди, че е ангажирана отговорността му на спедитор до
договор за спедиция от 17.10.2016 г., за обезщетяване на товародателя за
недоставения товар, като отношенията между претендиращото обезщетението лице и
ищецът са уредени доброволно, чрез подписване на спогодба на 12.03.2018 г.
/Съдът възприема за дата на спогодбата тази, вписана в оригинала на договора,
съставен на английски език/, съгласно която дължимото обезщетение е 75 000
евро, която сума ищецът погасява чрез прихващане със свои изискуеми и ликвидни вземания
за предоставени спедиторски услуги срещу белгийското дружество товародател.
Тази спогодба не е одобрена от застрахователя, съответно същата няма действие
спрямо него – арг. от 434 от КЗ. Затова в настоящето производство ищецът
следваше да установи наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността
му като спедитор във връзка с недоставения товар, какъв е размерът на
нанесените вреди от неизпълнението на договорното му задължение, както и че
извършеното плащане е направено на имащото право да получи обезщетението лице,
т. е лицето, което е претърпяло вреди от недоставянето на товара на посочения в
процесната товарителница получател.
Видно от събраните по делото доказателства, ищецът и
белгийското дружество *********НВ са обвързани от договорно правоотношение с
типичното за договор за спедиция съдържание. В изпълнение на този договор и
направена поръчка от възложителя ищецът спедитор е извършил действия по
организиране на превоза чрез превозвача „И.к.“ ЕООД. При извършването на тези
действия ищецът е действал в качеството на
търговски представител на клиента по смисъла на приложимите Общи
спедиторски условия, приети от Националното сдружение на българските спедитори.
Тези общи условия не са представени по делото, но доколкото същите са публично
оповестени на сайта на Националното сдружение на българските спедитори и същите
са изрично вписани в процесната застраховка, като приложими относно покритата
със застраховката отговорност на застрахованото лице, то Съдът намира тези
клаузи за общоизвестни. Съгласно тези общи условия, спедиторът действа като
търговски представител винаги, когато клиентът може директно да изиска
изпълнение на договора за услуга от изпълнителя й, независимо дали е обявен от
спедитора за страна по договора. В качеството си на търговски представител
спедиторът организира сключването и изпълнението на договори за превоз, за
складиране и физическо манипулиране на стоки и за други услуги, действайки от
свое име, но за сметка на клиента, включително и в случаите, в които е
уговорено специално възнаграждение на спедитора. Затова отговорността на
застрахователя по процесната полица е обусловена от наличието на предпоставки
за ангажиране на отговорността на застрахованото лице за неизпълнение на
задълженията му по договора за спедиция и приложимите към него Общи спедиторски
условия. При съобразяване на това съдържание на
договорното правоотношение между ищеца и белгийското дружество, следва да се приеме, че ищецът спедитор се е задължил
срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за
превоз на товар. Точното изпълнение на това задължение се изразява в сключване
на възложения от доверителя вид превозен договор, така че договорът да има
съдържание, каквото би имал, ако доверителят самостоятелно го е сключил за себе
си, като в случай, че доверителят е дал специфични указания, то те да са
изрично и точно посочени в договора с превозвача. Следователно спедиторът е
длъжен да спазва указанията на доверителя и ако не изпълни това, отговаря за
вредите, освен ако те биха настъпили и при спазване на указанията. В случая не
се установява доверителят да е дал специални условия за извършване на превоза,
освен посочването на маршрута, времето, по което следва да се осъществи и че
същият следва да бъде осъществен с хладилен камион. Спедиторът ищец е съобразил
това указание, като е сключил договор за превоз с превозвач, като е дал указания
относно маршрута и времето на товарене и доставяне на товара, съответни на
изискването на възложителя /в товарителницата не са вписани възражения на товародателя,
че превозното средство, с което ще се извърши превоза, не отговаря на заявените
пред спедитора изисквания/. С това той е положил дължимата грижа, която се
изисква от него и е изпълнил законосъобразно задълженията си по договора за
спедиция, съответно не следва да отговаря за евентуално настъпили вреди или
липси по отношение на товара поради лош избор на изпълнителя. По делото е
установено, че спедиторът е предприел действия да уведоми възложителя за
загубата на връзка с водача на камиона и липсата на доставка на товара /този
факт е изрично признат в отправената от белгийското дружество до ищеца
претенция за плащане/. При наличието на такова уведомяване и ако възложителят
поиска това, за спедитора възниква задължението да извърши т. нар. отчетна
сделка /да прехвърли правата си към третото лице превозвач/. В случая в
отправеното от белгийското дружество към ищеца искане за репариране на вредите
не е посочено, че отговорност от
спедитора се търси поради неупражнени права на товародателя срещу превозвача. В
този смисъл по делото не се установява ищецът спедитор да е в неизпълнение на
задълженията си по спедиционния договор, съответно няма основание да се
ангажира неговата отговорност.
Съдът намира за неоснователни направените от ответника
и неговия помагач З. „Б.В.И.г.“ АД възражения, че ищецът е в неизпълнение на
поетите си задължения като спедитор, доколкото процесният превоз не е извършен
с избрания от спедитора превоз, предвид вписването в процесната товарителница
на различен регистрационен номер на превозното средство от този, вписан в
заявката за възлагане на превоза. От обсъждането на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност може да се направи извод, че вписването в
товарителницата на друг номер /********* вместо В8312 ВР/******/ се дължи единствено на техническа
грешка при вписването на номера в товарителницата. Този извод следва от
безспорната индивидуализация на превозното средство в придружаващите
товарителницата документи /опаковъчен лист и фактури/, както и от еднаквия
номер на пломбата, посочен, както в товарителницата, така и в опаковъчния лист
и фактурите. Освен това, от представените отговори на издадените съдебни
удостоверения и заключението на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че не е технически възможно
отговарящото на вписания в товарителницата номер превозно средство да натовари
товар с характеристиките на процесния, а в товарителницата не е отбелязано
такова възражение.
Съдът намира за основателно направеното от ответника и
третото лице-помагач З. „Б.В.И.г.“ АД възражение, че белгийското дружество
изпращач и продавач на недоставения товар не е правоимащо да получи обезщетение
за липсващата стока лице. Видно от отбелязванията в издадените на купувача фактури,
договорът за покупко-продажба е сключен при условията за доставка СРТ, която
франкировка, съгласно приетите от Международната търговска камара кодове за
доставка ИНКОТЕРМС 10, използвани при
международните търговски сделки, означава превоз, платен до /уговореното
местоназначение/ - Carriage Paid To. Този термин означава, че продавачът
предоставя стоката на определен от него превозвач, като продавачът трябва да
заплати разходите, свързани с превоза на стоката до уговореното местоназначение, както и да поеме задължението
по митническото изчистване на стоката за износ. Купувачът поема всички
рискове от загуби и
липси или повреди на стоките, както и всякакви допълнителни разходи
за доставката на стоката,
след предаването им на превозвача. Под "превозвач" се разбира всеки
човек/лице, който, в договор за превоз, поема задължението да осигури самия
транспорт или да организира превоза на стоката с железопътен, автомобилен,
въздушен, морски, вътрешно-воден транспорт или чрез комбинация от такива видове
транспорт. Ако се осъществява превоз до пункта на уговореното местоназначение с
няколко превозвачи, преминаването на риска става в момента на предаване на
стоката на първия превозвач. Следователно, договор за международна продажба е сключен между белгийското дружество и получателя
на стоката, при условие на доставка CРТ, което означава, че от момента на
предаване на стоката от продавача на превозвача, избран от продавача, рискът от
погиването на вещите е преминал върху купувача, в случая българското
дружество Р. В.Б.БГ ЕАД. Такъв извод може да бъде направен и от чл. 67, ал.1, изр.
първо от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на
стоки, съгласно която ако договорът за продажба налага превоз на стоката и
продавачът не е длъжен да я предаде на определено място, рискът преминава върху
купувача, когато стоката бъде предадена на първия превозвач за изпращане на
купувача съобразно договора за продажба /няма данни страните да са договорили
задължение за продавача да предаде стоката на превозвач на определено място,
различно от мястото на натоварване, съответно неприложимо е посоченото в чл.
67, ал.1, изр. 2 от Конвенцията изключение/. Погиването или повреждането на
стоката, след като рискът е преминал върху купувача, не го освобождава от
задължението да плати цената, освен ако погиването или повреждането се дължи на
действие или бездействие на продавача – арг. от чл. 66 от цитираната Конвенция.
Затова следва да се приеме, че след натоварването на процесната стока, рискът
от изгубването й преминал върху купувача по договора – българското дружество Р.
В.Б.БГ ЕАД, поради което
в момента на натоварване на стоката белгийското дружество е придобило правото
на вземане върху цената й, поради което запазването на собствеността върху
товара е ирелевантно обстоятелство при извършването на преценката кое е
увреденото по смисъла на чл. 435 от КЗ лице, съответно кое е правоимащото да
получи обезщетение лице, съгласно Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/.
Правилата
за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са се осъществили. Така Съдът е длъжен да приеме, че липсват кумулативно необходими предпоставки за възникване на правото на ищеца по реда
на чл. 435 от КЗ да получи от застрахователя сумата, платена въз основа на
сключената на 12.03.2018 г. спогодба с възложителя по договор за спедиция от
17.10.2016 г., поради което предявеният иск за ангажиране на
отговорността на застрахователя е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на производството ответникът има право
на разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК, в размер на 1350 лева /900 лева депозити за възнаграждение на вещо лице
и 450 лева юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 2
вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Е.“ ЕООД, ЕИК ******1
срещу „Застрахователно дружество Е.“ ЕАД, ЕИК ******, искове с правна квалификация чл. 435 от КЗ за сумата
от 75 000 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 01600100000275/21.03.2017 г. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 3250 евро, представляваща
законна лихва върху сумата от 75000 евро за периода от 10.05.2018 г. до
04.10.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
„Е.“ ЕООД, ЕИК ******1
да заплати на „Застрахователно дружество Е.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 вр. 8
от ГПК, разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство в
размер на 1350 лева.
Решението е постановено при участието на З. „Б.В.И.г.“ АД, ЕИК ****** и „И.к.“ ЕООД /н/, ЕИК
*********в качеството им на трети лица-помагачи на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: