РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1070
гр. Пловдив, 13 юли 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
разгледа докладваното от Председателя
ч. адм.дело № 1908 по описа за 2021 год. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба, предявена от „АКВА ДОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Независимост“ № 158, ап. 22,
представлявано от В.С. М., чрез адвокат К. Т., против Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка
(запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-260-00069005/18.06.2021
г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно
управление /ЦУ/ на Националната агенция по приходите /НАП/.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като се иска
неговата отмяна, както и спиране на допуснатото предварително изпълнение до
окончателното решаване на спора по същество на основание чл. 60, ал. 5 от АПК.
Конкретните съображения в тази насока се свеждат до обстоятелството, че още в
деня след проверката е сключен договор за монтиране на фискално устройство в
автомата на самообслужване и приходите от дейността на дружеството към момента
се регистрират по надлежния ред. С това
нарушението било отстранено, поради което налагането на мярката не би
постигнало целеният от закона ефект. Сочи се, че мярката се явява несъразмерна
като накърнява значимо правната сфера на оспорващия, без да е налице
противопоставим обществен интерес. Поддържа се, че мярката незаконосъобразно е
насочена към дружеството – жалбоподател, тъй като то не е собственик на вендинг апарата, а само организира дейността му по силата
на сключен договор. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения са
изложени в писмено становище, приложено по делото. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение, съобразно представен списък на разноските.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С посочената
заповед е разпоредено запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - автомат на
самообслужване - вендинг кафе автомат за топли
напитки, находящ се в гр. Пловдив, ул. Нестор Абаджиев № 57, инсталиран в
производствен цех на територията на РОБЪРТШОУ ЕООД, стопанисван от „АКВА ДОМ“
ЕООД, ЕИК ********* и забрана достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.
186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на
административния акт.
За да постанови
този резултат, ответният административен орган е приел следното от фактическа
страна:
При осъществена
оперативна проверка на 10.06.2021 г. в 10,53
часа на цитирания по-горе търговски обект, стопанисван от „АКВА ДОМ“ ЕООД, е установено, че дружеството в качеството му на лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (наричана по-долу за краткост
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. или само Наредбата) е допуснало нарушение на разпоредбите на същата,
като не е регистрирало и отчитало всяка извършена продажба на стоки чрез
автомат на самообслужване с електрическо захранване, без да е монтирало, въвело
в експлоатация и без да използва регистрирано в НАП ФУ (ФУВАС или
ФПр) от датата на започване на дейността на обекта - 02.06.2021 г.
В хода на проверката е извършена контролна покупка
на една чаша на стойност 0,10 лв., заплатени в брой от Елена Меркова - инспектор по приходите, чрез пускане на монета от
0.10 лв. в монетника на автомата, като за продажбата
след приемане на монетата автоматът е пуснал празна чаша, но на екрана на
автомата не се е визуализирал номера на ФБ, час или име на задълженото лице, а
се визуализирал надпис температура на стоките в автомата и наличния кредит
поради липсата на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП фискално устройство (ФУВАС -
Фискално Устройство за Вграждане в Автомати на Самообслужване), на което да се регистрират осъществените
продажби. За потвърждаване на горното след покупката на чашата се е извършила
повторна покупка на кафе на стойност 0.40 лв., като отново не са се
визуализирали описаните по-горе данни поради липса на ФУВАС. Покупката е
извършена с две монети от по 0.20 лв., като се визуализира на дисплея само
надпис „ready".
Кафе машината е отворена в присъствието на
управителя на дружеството — В. Минкова, при което е установено, че в нея няма
монтирано ФУ, а в хранилището й са налични 54,60 лв. Констатирано е също, че към
момента на проверката от машината се извършват продажби, макар в нея да не е
монтирано и въведено в експлоатация ФУ (ФУВАС или Фискален принтер,
вграден в автомата).
От извършена справка в информационната система на
НАП е установено, че за „АКВА ДОМ" ЕООД няма данни за регистрирано в НАП
ФУВАС за гореописаното съоръжение, на което да се отчитат оборотите от
извършените продажби.
Според представените писмени обяснения (Декларация
от 10.06.2021 г.) от управителя на дружеството Вилияна Минкова, вендинг машината осъществява дейност на адрес „ул. Нестор
Абаджиев" 57 - фирма Робъртшоу, считано от 02.06.2021
г.
За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0069005/10.06.2021 г.
При това положение е направен извод, че
дружеството не е въвело в експлоатация и не е регистрирало в НАП фискално
устройство, с което е нарушило чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118. ал. 4, т. 1 от ЗДДС, а това съответно се
явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. ,.Б" от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка.
В процесната заповед,
ответният административен орган е включил разпореждане за допускане на
предварителното й изпълнение, основано на разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС във
връзка с чл. 60 от АПК, според мотивите на което предварителното изпълнение на
наложената ПАМ се налага, за да се защитят особено важни държавни интереси (спазването
на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което
се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство на съоръжението от задълженото
лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице
доходи и размера на неговите публични задължения), да се предотврати съществуващата
опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и защото
от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда за фиска, а именно съществено
отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект
Сочи се, че наличието
на въведено в експлоатация и работещо фискално устройство /ФУВАС/ в обекта е
нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи
търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки.
Прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - липса на
фискално устройство (ФУВАС, ФПр), накърнява
съществено държавния интерес и фискалната политика в страната и причинява
значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени
извършените от него продажби, укрива 100 % от реализираните си обороти и като
последица се явява неправилното определяне на дължимите налози. Неотчитането на
приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и не
позволява да се установи фактически реализираният оборот от проверяваното лице.
С оглед липсата на въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално
устройство (ФУВАС, ФПр) и като са преценени установената
сума в моиетиика на устройството – 54,60 лв., комуникативната
локация на търговския обект, находящ се в производствен цех в гр. Пловдив, вида
на предлаганите стоки - топли напитки (сред които чай и кафе —
с ежедневна консумация), с възможност за реализиране на високи обороти предвид
множеството потенциални клиенти, постоянното търсене и ниските цени на предлаганите
стоки, пасивното поведение на лицето, което в рамките на половин месец
осъществява продажби от процесния обект, без да ги отчита по съответния ред -
чрез ФУ, като същевременно не са налице данни и след проверката да са
предприети действия за съобразяване със законовите изисквания, предвидени в
Наредбата и ЗДДС, е прието, че с това свое поведение проверяваното лице
накърнява съществено обществения интерес н фискалната политика на държавата,
тъй като не позволява да бъдат проверени всички реализирани обороти и като
последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.
Прието е още, че
създадената организация в този търговски обект няма за цел и не водил до
изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни контролният
орган формирал извода, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от
данъчното облагане - което води винаги до негативни последици за фиска. Необходимостта от предварително изпълнение е
обосновано с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са
довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена
опасност.
За удостоверяване
компетентността на ответния административен орган да издава актове от
категорията на процесния, по делото е представена Заповед № ЗЦУ-ОПР-1148/25.08.2020
г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени като длъжностни лица с
компетентността да издават заповеди за налагане на ПАМ по реда на чл. 186 от ЗДДС.
В подкрепа на
твърденията си, с жалбата, с която е сезиран съда, жалбоподателят е представил
договор за предоставяне на оборудване от дата 11.06.2021 г., в сила от същата
дата, сключен между „Вендинг и Корпоративни услуги“
ЕООД и „РОБЪРТШОУ“ ЕООД, според който „Вендинг и
Корпоративни услуги“ ЕООД като собственик предоставя за ползване на територията
на „РОБЪРТШОУ“ ЕООД вендинг кафе автомати за топли
напитки – 5 броя, със задължение да ги инсталира и поддържа.
Представени са
също и „Параметри на споразумението“ без дата и без яснота за какво
споразумение или договор става въпрос, влизащи в сила от 08.06.2021 г., по
силата на които „АКВА ДОМ“ ЕООД преотдава за ползване
на „Вендинг и Корпоративни услуги“ ЕООД места на
територията на „РОБЪРТШОУ“ ЕООД за опериране на вендинг
кафе автомати за топли напитки – 5 броя.
Към жалбата е
представени и Договор № 4020/5-11.06.2021 г. за абонаментно сервизно обслужване
на фискално устройство, според който считано от същата дата дружеството „Фиском 33“ ЕООД е поело абонаментно сервизно обслужване на
фискално устройство с идн. № ZK107235, ФП50122650, на
„Вендинг и Корпоративни услуги“ ЕООД, за обект – кафе
автомат: адрес: гр. Пловдив, ул. ”Нестор Арабаджиев“ № 57
Въз основа на изложеното съдът съобрази следното от
правна страна:
Според
разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от същия закон, с
която се налага принудителна административна мярка /ПАМ/, подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при наличие на
предпоставките, възведени в чл.60 от АПК. Следователно, за да пристъпи към
допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ,
административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички
предпоставки, включени в хипотезата на тази разпоредба и да мотивира
разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като установи, че то
се налага, за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
Обратно на
твърденията на жалбоподателя, съдът намира, че в настоящия случай са налице
условията на ал. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на
процесната заповед в хипотезата на защита на особено важни държавни интереси
във фискалната сфера и на трудно поправими вреди от закъснението на
изпълнението.
Както вече бе
казано, според мотивите на заповедта, предварителното изпълнение на наложената
ПАМ се налага, за да се защитят особено важни държавни интереси, да се
предотврати съществуващата опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта и защото от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка е посочено, че
предварително изпълнение на ПАМ е наложително за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения от същия вид, с цел да се
защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет
за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за
правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите
публични задължения. Конкретно е посочено, че наличието на въведено в
експлоатация и работещо фискално устройство /ФУВАС/ в обекта е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски
обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки, като
неизпълнението на това задължение винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се
стига до отклонение от данъчното облагане.
Като е отчел
търговското значение на мястото на проверявания обект, вида и ниските цени на
предлагани стоки (сред които чай и кафе — с ежедневна консумация) и като е
съобразил размера на неотчетените продажби (54,60 лв.), органът по
приходите правилно е приел, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява
съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не
позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се
явява неправилното определяне на дължимите данъци.
Трайно в
съдебната практика се възприема, че за нуждите на предварителното изпълнение на
наложената ПАМ следва да се прави разлика между целта на тази мярка и целта на
предварителното й изпълнение. В хипотезата на чл. 60 от АПК засягането на
държания интерес представлява обстоятелство, изключващо общите правила за
изпълнение на административните актове, което подлежи на установяване в
условията на пълно и пряко доказване от страна на административния орган.
Постигане на целите на ПАМ - предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид, охрана интересите на държавния бюджет
от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните
задължения, кореспондират с нормата на чл. 22 от ЗАНН и са различни от
необходимостта да се премине незабавно към промени в правната сфера на
оспорващия. Каза се, тази промяна може да се разпореди при обосноваване на
някоя от хипотезите на чл. 60, ал. 1 от АПК, след надлежен анализ на всички релеванти за конкретния случай факти и обстоятелства,
какъвто в случая е направен от страна на приходна администрация.
Констатираното в
случая нарушение не е неиздаване на фискален касов бон за сумата от 0,10 лв., а
е за неизпълнение на задължението за монтиране, въвеждане в експлоатации и
използване на регистрирано в НАП фискално устройство в апарат на самообслужване
от датата на започване на дейността на обекта. По правилото на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не се допуска извършване на продажба на стоки и
услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите,
посочени в тази наредба. Без съмнение тази императивно въведена забрана, върху
която се опира организацията на цялостната фискална дейност, е в защита на
особено важни държавни интереси. Съответно неспазването на това задължение води
до пряко и интензивно засягане на тези особено важни държавни интереси, които
изискват незабавна защита.
Освен това е
необходимо да се отбележи, че вредата от нарушения на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е в размера на укритите приходи, дължимият
данък върху добавената стойност, който не се внася върху стойността на
неотчетените продажби и дължимият корпоративен данък, който не се внася върху
неотчетените приходи от продажбите. Тази вреда настъпва с неотчитане на
продажбите чрез надлежно монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в
НАП фискално устройство и е трудно поправима с ревизионно производство по чл.
122 и сл. от ДОПК. Изрично в чл. 60, ал. 1 от АПК е предвидено, че предварително
изпълнение се допуска, за да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, както и ако от закъснялото изпълнение може да последва значителна или
трудно поправима вреда. Установяването на укрити приходи от продажби, до което
ще се стигне при липса на надлежно монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство за документиране на продажбите, попада в
хипотезата „трудно поправима вреда” от чл. 60, ал. 1, предл.
4 от АПК. В този смисъл е и Определение № 8037 от 22.06.2017 г. на Върховен
административен съд, Първо отделение, постановено по адм. дело № 3336/2017 г. и
други.
Недоказани
остават твърденията на жалбоподателя, че процесната вендинг
машина е била собственост на друго лице към момента на проверката.
Представените договори и споразумения визират облигационни отношения, поставени
в действие по уговорка на страните след датата на извършване на нарушението.
Още повече, в нито едно от представените споразумения от 08.06.2021 г. и
11.06.2021 г., родово определените вещи -
вендинг кафе автомати за топли напитки – 5
броя, не са индивидуализирани с фабричен сериен номер или друг показател,
позволяващ еднозначен извод, че именно тези вещи са били първоначално
инсталирани и въведени в експлоатация в обекта на проверка на заявената дата
02.06.2021 г., в изпълнение на двустранно споразумение от 01.06.2021 г., въз
основа на което „АКВА ДОМ“ ЕООД се е легитимирало пред контролните органи като
собственик на оборудването.
Не се
потвърждават и твърденията, че нарушението е било отстранено преди налагане на
административната принуда. Жалбоподателят не ангажира доказателства да е
инсталирал и регистрирал в НАП предвиденото в закона ФУ. Договорът за сервизно
обслужване не е годен да преодолее този доказателствен
дефицит. Отделно същият отново не съдържа индивидуализиращи данни в коя от
петте вендинг машини е инсталирано ФУ. При това
положение съдът е обвързан да приложи последиците от недоказване на сочените от
жалбоподателя факти и обстоятелства, от които се стреми да черпи изгода, като
приеме, че такива не са възникнали.
Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че Разпореждането
за предварително изпълнение е издадено от материално компетентен орган, в
предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. Фактическите констатации на органите на НАП по отношение на допуснатото
предварително изпълнение са истинни, а направените въз основа на тях правни
изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която
преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. Това
има за последица неоснователност на жалбата с която е сезиран съда. Тя ще
следва да бъде отхвърлена.
Според чл. 60,
ал. 5 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително
изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й
решаване. Именно в тази връзка е направено и искане за спиране на допуснатото
предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по същество. Удовлетворяването
на едно такова искане (за спиране на предварителното изпълнение), предполага
наличие на особено важен за дружеството интерес, който преценен и съпоставен с
основанията за допуснатото предварително изпълнение, да обоснове необходимост
от по-ефективна защита. В тежест на адресата на принудителната мярка е да заяви
и докаже наличието на особено важен за него интерес, който да налага спиране на
изпълнението на заповедта. Това в случая не е сторено, поради което съдът
намира искането за недоказано, съответно за неоснователно.
Основен принцип в
административния процес е принципът за съразмерност. Разпоредбата на чл. 6, ал.
2 от АПК въвежда забрана с административния акт и неговото изпълнение да се
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която се издава актът. В случая имущественият интерес на
жалбоподателя не може да се противопостави по значимост на интереса на фиска. Жалбоподателят не е посочил интереси и права, които
да са засегнати повече от необходимото за целта, за която се издава актът. По
тези съображения съдът приема, че предварителното изпълнение не нарушава
принципа за съразмерност на мярката (обоснована с разпоредбата на чл. 6, ал. 1
от АПК), със засегнатия интерес.
Изложеното до тук
налага извода за липса на основания за спиране на допуснатото предварително
изпълнение.
При този изход на
делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на
изрична уредба в АПК (тъй като настоящото производство е по реда на този
кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретният размер по всеки спор се определя от
съда. В случая представителството, осъществено от юрисконсулт, се изчерпва със
становище по съществото на спора, а и казусът не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Ето защо, на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ
състав,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АКВА ДОМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Независимост“
№ 158, ап. 22, представлявано от В.С. М., предявена чрез адвокат К. Т., против Разпореждане, с което е
допуснато предварително изпълнение на
принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до
същия), обективирано в Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-260-00069005/18.06.2021 г.,
издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно
управление на Националната агенция по приходите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „АКВА ДОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Независимост“ № 158, ап. 22, представлявано от **Стоянова
Минкова за СПИРАНЕ на допуснатото предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-260-00069005/18.06.2021
г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно
управление на Националната агенция по приходите, до приключване на съдебното
производство с влязъл в сила съдебен акт.
ОСЪЖДА
„АКВА ДОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Независимост“ № 158, ап. 22, представлявано от В.С.М., да заплати на
Национална агенция за приходите, сумата от 100 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: