РЕШЕНИЕ
№ 1204
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20225330108491 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с основание чл.124 ГПК вр. чл.26,
ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК и чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът А. А. Д. твърди, че е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за
потребителски кредит, по който получил в заем сумата 1000 лв. на ***. На същата дата
за обезпечаване на вземането по договора бил сключен договор за поръчителство с „Ай
тръст“ ЕООД, по който дружеството се съгласило да отговаря за задълженията на
ищеца по договора като съдлъжник в случай на неизпълнение. По договора за
поръчителство се дължало възнаграждение в размер на 958,12 лв. Ищецът твърди, че и
двата сключени договора са нищожни, като излага подробно доводи относно това, че
те противоречат на разпоредби на ЗПК, по-специално чл. 10 и чл. 11, а освен това са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗПК, тъй като поставят в неравноправно
положение интересите на търговеца и тези на потребителя. Освен това се излагат
доводи за нищожност на отделна клауза и по-специално клаузата на чл. 4 от договора
за кредит, която предвижда предоставяне на поръчителство, като по този начин
обвързва кредитополучателя и го принуждава да сключи такъв договор за
поръчителство и да заплати съответно допълнителна сума. Прави се искане да бъде
прогласена нищожността на договора за потребителски кредит и договора за
поръчителство, както и да бъде осъден вторият ответник „Ай тръст“ ЕООД да
възстанови на ищеца заплатена от него сума в размер на 50 лв., представляваща част от
1
уговореното възнаграждение по договора за поръчителство. В случай на отхвърляне на
главните искове евентуално се поддържа искане за прогласяване на нищожност на
клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, както и да бъде осъден първият ответник
да възстанови на ищеца заплатените суми за възнаграждение по договора за
поръчителство в общ размер на 50 лв., претендирани за периода 14.04.2019 г. –
30.04.2019 г. В хода на производството е изменен искът по чл.55, ал.1 ЗЗД, чрез
увеличаването му до 73,70 лв. /лист 67/.
Ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД излагат подробни доводи
относно това, че както договорът за поръчителство, така и договорът за кредит са
действителни и съобразени с изискванията на ЗПК. Ответникът „Ай тръст“ ЕООД
излага доводи, че всъщност сключеният между него и длъжника договор е такъв за
поръчка, а не за поръчителство и спрямо него се прилагат разпоредбите на договора за
поръчка.
Съдът намери за установено следното:
На *** между ищеца Д. и "Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за
потребителски кредит № *** за предоставяне на сумата 1000 лв., която следвало да
бъде върната в срок от 13 месеца, на равни погасителни месечни вноски от по 94,90 лв.
всяка /лист 9/. В договора бил уговорен лихвен процент от 37,74 пункта и годишен
процент на разходите от 50 пункта.
В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено приоритетно разглеждане на
заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят посочи в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок
от 24 часа след предоставяне на обезпечението. Видовете обезпечение, които следвало
ищецът да предостави, според чл. 4, ал.1 били банкова гаранция, съгласно общите
условия, която следвало да се представи в десетдневен срок от подаване на
заявлението; или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от кредитора юридическо лице / поръчител/ в срок от 48 часа от подаване на
заявлението. В чл.4, ал.2 било предвидено, че при непредоставяне в срок на
обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът
няма да породи действия. Според чл.4, ал.3 от договора, в случай че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на
заявлението се определял на 14 дни. Ако до изтичане на този срок заявлението не било
одобрено от кредитора, договорът не пораждал действие.
В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за
предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД и А. Д.. В него било посочено, че
заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави сумата по договор за
потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на
потребителя под формата на поръчителство. Във връзка с това "Ай Тръст" ЕООД поело
2
задължение да сключи с "Кредисимо" ЕАД договор за поръчителство, като поеме
задължение да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови
задължения /чл.1 ал.1/. Срещу това потребителят Д. се задължил да заплати
възнаграждение съобразно приложение №1 от договора - чл.8, ал.1. В приложението е
посочено, че размерът на възнаграждението е 73,70 лв. на месец, като се дължи на
датата на съответното плащане по кредита сключен с "Кредисимо" ЕАД, определено в
погасителния план /лист 57/. Според чл.8, ал.5 от договора за поръчителство
"Кредисимо" ЕАД бил овластен за приема вместо поръчителя "Ай Тръст" ЕООД
всички плащания произтичащи от договора за поръчителство / лист 56/.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
размерът на годишния процент на разходите, ако в него бъде включено
възнаграждението по договора за поръчителство ми бил равен на 365,5054 %. Вещото
лице е установило, че при определен лихвен процент от 37,74 % размерът на лихвата е
233,70 лв., което съответства на начисленото по договора за кредит. По договора за
гаранция ищецът е заплатил за периода от 14.04.2019г. до 30.04.2019г. сумата 73,70 лв.
/ лист 62/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези
обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така сключването на
договор за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД и А. Д., който макар и
съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй като
предоставянето на гаранция чрез посочен от кредитора поръчител, съставлява част от
условията по договора за кредит, водещи до по-голяма вероятност кредита да бъде
одобрен. В този смисъл следва да се тълкуват клаузата на чл.4, ал.3 от договора за
кредит, според който в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение,
срокът на одобрение на заявлението се определял на 14 дни. Така дефинираната в
договора клауза поставя потребителя в по неблагоприятно положение от кредитора.
Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на договора, не
може да компенсира това положение, защото в случая отказът от сключване на
договора от потребителя има съществено по-висока степен на влияние върху неговата
имуществена сфера, отколкото върху тази на търговеца, предоставящ кредити по
занятие. Този извод се подкрепя и от установимия чрез справка в търговския регистър
факт, че дружеството кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството
"Ай Тръст" ЕООД, посочено като лице с което потребителят може да сключи договор
за поръчителство за което да му се дължи възнаграждение. Връзката между двата
договора се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението по договора за
поръчителство, което също се дължи разсрочено е включено в погасителния план и
3
неговото събиране е възложено на дружеството кредитор.
С оглед установената връзка между двата договора и дружествата кредитор и
гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като възнаграждение по договора за
поръчителство е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към
договора за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези които са
предвидени в чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания
договор за поръчителство не са сред изключенията упоменати в чл.19, ал.3 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
конкретния случай, видно от заключението на вещото лице, при включване на
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР неговият размер би бил
365,5054 % - стойност надвишаваща многократно предвиденото в закона ограничение.
Всъщност извод за това може да се извлече и без специални знания при съпоставяне на
размера на размера на предоставената главница с размера на възнаграждението по
договора за предоставяне на обезпечение.
От горното следва, че договорът за кредит е сключен в нарушение на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което означава, че е недействителен съобразно
чл.22 от ЗПК.
Недействителен е и договорът за поръчителство, сключен между ищеца и втория
ответник. Той е сключен в нарушение на изискването на чл.143 ЗЗП, тъй като
уговорката свързана със сключването му е във вреда на потребителя, като не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Срещу заплатеното
възнаграждение ищецът е получава уверение на съдоговорителя, че той ще сключи
договор за поръчителство с кредитора, като същевременно сключването на договора за
гаранция /поръчителство/ с "Ай Тръст" ЕООД е въздигнато като условие,
благоприятстващо отпускането на кредита. Всичко това води до извод за нарушаване
на изискванията на добросъвестността и възлагане в тежест на потребителя на
допълнителни разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи в
противоречие със законовото ограничение / чл.19, ал.4 ЗПК/ размера на дължимите
разходи по кредита. Предвид това договорът за поръчителство също е недействителен
и ищецът не дължи възнаграждението уговорено в него.
Поради нищожността на договора за поръчителство от ***, следва че сумата от
4
73,70 лв., която съответства на внесените от ищеца средства за възнаграждение по
договора, като дадена без основание подлежи на връщане, съобразно чл.55 ал.1 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените главни искове за прогласяване
нищожността на договорите за кредит и гаранция, както и за връщане на сумата 73,70
лв. са основателни и следва да се уважат. Поради уважаване на главните искове съдът
не дължи произнасяне по евентуално предявените.
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответниците следва да заплатят на ищеца деловодни
разноски в размер на 90 лв. държавна такса, 100 лв. възнаграждение за експертиза или
общо 190 лв.
Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна
помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2
ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата 1200 лв. представляваща адв. хонорар съобразно броя на исковете и
размера на минималните възнаграждения по Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по иска
предявен от А. А. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №*** против
„Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Витоша №146 /сграда "А"/, ет.2, Бизнес център "България" договор за
потребителски кредит № ***/***
ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. 143 ЗЗП, по иска
предявен от А. А. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №*** против „Ай Тръст”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша
№146 /сграда "А"/, ет.2, Бизнес център "България" договор за предоставяне на
поръчителство от ***, сключен за обезпечаване на вземанията на „Кредисимо” ЕАД по
договора за потребителски кредит № ***/***
ОСЪЖДА „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Витоша №146 /сграда "А"/, ет.2, Бизнес център "България"
да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на А. А. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул.
*** №*** сумата 73,70 лв. /седемдесет и три лева и 70ст./ платена без основание от
ищеца нищожния договор за поръчителство от ***, сключен за обезпечаване на
вземанията на „Кредисимо” ЕАД по договора за потребителски кредит № ***/***
5
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* и „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК
********* да заплатят на А. А. Д. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 190
лв. /сто и деветдесет лева/ деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* и „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК
********* да заплатят на адв. Р. Н. Р. с личен №*** с адрес гр. ***, ул. *** №***, на
осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________
6