№ 4984
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110119678 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Ищецът Д. Д. Ф. твърди, че заедно с ответницата М. Д. Д. са съсобственици на
следните движими вещи, представляващи 1/ лек автомобил с рег. № ****, марка „***“,
модел „***“, рама № *******, сив металик; 2/ **** с рег № ****, модел „***“, рама №
****** и 3/ ремарке за лек автомобил с рег. № ****, рама № **** придобити от тях по време
на брака помежду им. Поддържа, че вещите се намират в негово държане, а ответницата не е
предявявала претенции за използването им, както и че той е заплащал данъци и всички
консумативи по обслужването им. Сочи, че бракът им е прекратен с влязло в сила решение
№ 20005038/16.01.2022 г. по гр. дело № 832/2020 г. по описа на СРС, 83 състав, при което
всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху
вещите, при които квоти отправя искане за допускането им до делба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Д. Д. е подала отговор на исковата молба,
с който не оспорва фактическите твърдения относно начина на възникване на
съсобствеността и размера на квотите на всеки един от съделителите. Поддържа, че
описаните движими вещи са закупени от двамата по време на брака им, както и че не са
постигнали разбирателство за подялбата им. Оспорва твърдението на ищеца, че никога не е
предявявала претенции за ползването им, като твърди, че ответникът не е давал възможност
да ги използва. Твърди, че л. а. „*** ***“ е закупен със спестявания на двамата, както и с
пари на нейната майка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са
съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на
делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена
1
тежест на съделителя, предявил иска.
В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема,
че действително между ищеца Д. Д. Ф. и ответницата М. Д. Д. е възникнало и към
настоящия момент все още съществува състояние на съсобственост по отношение на
описаните в исковата молба движими вещи. За да достигне до този извод съдът съобрази
най-напред данните, удостоверени в представените 3 броя свидетелства за регистрация –
част I /л. 9-11 от делото/, установяващи, че процесните МПС-та са регистрирани на името на
ищеца Д. Д. Ф., както следва л. а. с рег. № ****, марка „***“, модел „***“, рама № *******,
сив металик - на 08.03.2016 г., **** с рег № ****, модел „***“, рама № ****** – на
18.08.2016 г. и ремарке за лек автомобил с рег. № ****, рама № **** – на 17.12.2014 г.
Действително, по делото не са представени конкретните договори за покупко-продажба,
легитимиращи Ф. като собственик на процесните МПС-та, респ. считано от кога той е
придобил това качество, но както теорията, така и съдебната практика приемат, че
собствеността върху тях може да бъде доказана не само с писмен договор за придобиването
му /чл. 144, ал. 1 ЗДвП/, но също така и със свидетелство за регистрация на МПС.
Последното представлява официален свидетелстващ документ, доколкото се издава в
рамките на възложена със закон компетентност – арг. чл. 144 и чл. 145 ЗДвП и Наредба № I-
45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, издадена на основание чл.
140, ал. 2 ЗДвП, както и чл. 33, ал. 2 от горната Наредба, поради което удостоверява правото
на разпореждане на собственика с превозното средство и при необходимост го легитимира
като собственик, както е в настоящия случай. На следващо място между страните не се
спори, че считано от 23.08.2008 г. те са били в брак помежду си, в какъвто смисъл е
представеното в заверен препис решение от 16.01.2022 г., постановено по гр. дело №
832/2020 г. по описа на СРС, 37 състав, в сила считано от 22.02.2022 г. /л. 4-8 от делото/, с
което същият е бил прекратен. Следователно, доколкото към момента на регистрация на
всяко едно превозните средства Д. Д. Ф. е бил в брак с ответницата М. Д. Д., то те са
придобити от него в режим на съпружеска имуществена общност – арг. чл. 21, ал. 1 СК от
2009 г. Също така по делото не се твърди, а и не се доказва, че в периода от 17.12.2014 г.
/най - ранната дата измежду тези, посочени в трите свидетелства за регистрация – част I/ до
момента на прекратяване на брака помежду им - 22.02.2022 г., е настъпила промяна в
правата върху тях. Ето защо, с прекратяване на брачната връзка помежду им, на основание
чл. 27, ал. 1 СК следва да се счита за прекратена и съществувалата между тях съпружеска
имуществена общност. Същата се е трансформирала в обикновена гражданска съсобственост
по отношения на включените в нея МПС-та, като всеки един от бившите съпрузи е станал
носител на по 1/2 идеална част, при които квоти процесните движими вещи следва да се
допуснат до делба.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, изр. 2 ГПК когато се допуска делба на
движими вещи, съдът се произнася по въпроса кой от съделителите ги държи. Ето защо,
доколкото в настоящия случай предмет на делба са процесните 1/ лек автомобил с рег. №
****, марка „***“, модел „***“, рама № *******, сив металик; 2/ **** с рег № ****, модел
„***“, рама № ****** и 3/ ремарке за лек автомобил с рег. № ****, рама № **** то с
настоящия съдебен акт съдът дължи изследване и на въпроса относно точното
местоположение на всяко от превозните средства. В случая, в открито съдебно заседание на
06.03.2025 г. изрично страните са заявили, че не спорят относно моментното фактическо
положение на процесните движими вещи, а именно: в държане на ищеца, поради което
съдът приема, че именно това е действителното им местонахождение.
По отговорността за разноските:
Според последователната практика на ВКС (определение № 144/24.04.2012 г. по гр.
дело № 70/2011 г. и решение № 03/06.02.2012 г. по гр. дело № 189/2011 г.), решението по
2
първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което присъждането на разноските
се прави с решението по извършване на делбата във втората фаза, а не с с настоящия
съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши делба между Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: ***** и М.
Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, на следните техни съсобствени движими вещи: а
именно: 1/ лек автомобил с рег. № ****, марка „***“, модел „***“, рама № *******, сив
металик; 2/ **** с рег № ****, модел „***“, рама № ****** и 3/ ремарке за лек автомобил с
рег. № ****, рама № **** които се намират във фактическа власт на ищеца Д. Д. Ф., при
следните КВОТИ:
1/2 (една втора) идеална част – за Д. Д. Ф.;
1/2 (една втора) идеална част – за М. Д. Д.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3