НОХД № 1566/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението против обв. В.Х.Н. *** e за престъпление по чл.309 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 от НК, а именно за това, че в периода от 06.04.2015г. до 18.05.2015г., в гр.
Пазарджик, в съучастие като съизвършител с И.В.Н. и с Х.В.Н., действал като
подбудител, е съставил неистински частен документ - Договор за покупко-продажба
на МПС - лек автомобил „*** **“ с ДК № ***, с дата 07.05.2015г., като му е бил
придаден вид, че е подписан от Й.К.К., представляващ „***“ ООД, ЕИК *****като
продавач и от И.В.Н. като купувач, и на 18.05.2015 г. И.В.Н. го е употребила
пред сектор ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик, за да докаже, че съществува
правоотношение между нея и „***“ ООД (покупко-продажба на посочения лек
автомобил).
Повдигнато е обвинение и против обв. Х.В.Н. *** за престъпление по чл.309
ал.1 във вр. чл.20 ал.3 от НК, за това че В периода от 06.04.2015г. до
18.05.2015г., в гр. Пазарджик, в съучастие като подбудител с В.Х.Н. и И.В.Н.,
последните двама като извършители, е съставил неистински частен документ -
Договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил „*** **“ с ДК № *** с дата
07.05.2015 г., между „***“ ООД, ЕИК *****, представлявано от Й.К.К., като
продавач и И.В.Н. като купувач, като съзнателно е създал възможност И.В.Н. да
го употреби на 18.05.2015 г. пред сектор ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик, за да
докаже, че съществува правоотношение между нея и „***“ ООД, ЕИК *****(покупко-продажба
на посочения лек автомобил).
Първоначално производството освен срещу посочените двама обвиняеми е било
образувано и против И.В.Н. *** за извършени престъпления по чл.309 ал.1 във вр.
чл.20 ал.2 от НК, за това че в периода от 06.04.2015г. до 18.05.2015г., в гр.
Пазарджик, като съизвършител в съучастие с В.Х.Н. като извършител и с Х.В.Н.
като подбудител, чрез другиго- В.Х.Н., е съставила неистински частен документ-
Договор за покупко-продажба на МПС- лек автомобил „*** **“ с ДК № ***, с дата
07.05.2015г., като му е бил придаден вид, че е подписан от Й.К.К.,
представляващ „***“ ООД, ЕИК *****като продавач и от И.В.Н. като купувач, и на
18.05.2015г. го е употребила пред сектор ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик, за да
докаже, че съществува правоотношение между нея и „***“ ООД- покупко-продажба на
посочения лек автомобил; и по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с чл.308
ал.1 от НК, за това че на 18.05.2015 г., в гр. Пазарджик, пред В.П.Г.- системен
оператор в сектор ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик, съзнателно се е ползвала от
неистински официален документ, представляващ нотариално удостоверяване на
подписите в Договор за покупко-продажба на МПС- лек автомобил „*** **“ с ДК № ***
с дата 07.05.2015 г., между „***“ ООД, ЕИК *****, представлявано от Й.К.К. като
продавач и И.В.Н. като купувач, на който е бил придаден вид, че е подписан от
нотариус С.Й., рег.№ 470 с район на действие П.ски районен съд, като от нея за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Наказателното производство е прекратено частично спрямо И.Н., поради одобрено
споразумение по отношение на същата.
Производството пред първата инстанция по отношение на подсъдимите Х.Н. и В.Н.
е разгледано по реда на глава ХХVІІІ от НПК- освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, при наличието на
материалноправните предпоставки за това.
В съдебно заседание обв. В.Н., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник. Не се признава за виновен по предявеното му
обвинение и дава обяснения. Лично и чрез защитника си моли съда да бъде оправдан.
Обв. Х.Н., редовно призован не се явява в съдебно заседание. Защитникът му
не оспорва обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и пледира да му бъде
наложена глоба в минимален размер.
Представителят
на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция по отношение и на
двамата обвиняеми да бъде наложена глоба в справедлив размер, като се отчетат
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Към 2015 г. обвиняемите В.Н. и Х.Н. (баща и син) се
занимавали с автомобили. Синът работел в чужбина и когато се прибирал в
България купувал и продавал автомобили. През 2015 г. обв. Х.Н. се прибрал от
Германия с микробус „***“ с рег. ***, с който работел там. МПС било
регистрирано на името на обв. В.Н.. Двамата обвиняеми решили да обявят микробуса
за продажба. Обв. В.Н. публикувал обява и той и съпругата му упълномощили сина
си обв. Х.Н. да се занимава с продажбата. След няколко месеца по обявата се
обадил св. Й.К., който към онзи момент бил управител на „***“ ООД гр. Б.. Той
се нуждаел от такъв микробус и предложил бартер с притежавания от дружеството
л.а. „*** **“ с рег.№ ***. Николови се съгласили и обв. Х.Н. отишъл с микробуса
в гр. Б.. Там се срещнал със св. К., след което били изповядани две сделки за
покупко-продажба на въпросните МПС пред нотариус. Така на 06.04.2015 г. обв. Х.Н.
закупил л.а. „*** **“ с рег. № ***от „***“ ООД гр. Б. с договор за покупко-продажба
на МПС, заверен с peг. № 1592 и № 1593 от 06.04.2015 г. на нотариус А.Д., рег.№
450 с район на действие PC- Б., от името и за сметка на своите родители- обв. В.Н.
и Б.Н.. Пред посочения нотариус била изповядана и сделката за
покупко-продажбата на микробуса, който бил закупен от „***“ ООД чрез управителя
св. К..
Обв. Х.Н. управлявал известно време л.а. „*** **“ с рег.
№ ***без същият да бъде пререгистриран в Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик.
По-късно било решено автомобилът да бъде продаден и била пусната обява. Междувременно
обв. Х.Н. трябвало спешно да замине на работа в чужбина. По тази причина обв. Х.Н.
преценил, че няма възможност и време да пререгистрира автомобила и да се
занимае с неговата продажба, но също така и установил, че и срокът за
пререгистриране на автомобила бил изтекъл. Поради тази причина, обв. Х.Н.
предложил на своята сестра И.Н. и на баща си обв. В.Н. да съставят договор за
покупко-продажба на въпросния автомобил, в който да бъде отразено, че „***“ ООД
продавало на И.Н. автомобила. Предложил също така за продавач в договора да се
подпише обв. В.Н.. Последният и И.Н. се съгласили. В изпълнение на замисъла по
инициатива на обв. Х.Н. на неизвестна дата, в гр. Пазарджик, бил изготвен
договор за покупко-продажба с дата 07.05.2015 г., според който „***“ ООД гр. Б.,
представлявано от св. К., продавало на И.Н. л.а. „*** **“ с рег.№ ***. Обв. В.Н.
положил подпис за продавач в договора от името на управителя на „***“ Й.К..
След това била изготвена и нотариална заверка на договора, на която била
предадена вид, че е положена от нотариус С.Й., рег.№ 470 с район на действие РС-
П..
Впоследствие на 18.05.2015 г. И.Н. подала в Сектор ПП
при ОДМВР- Пазарджик пред св. В.Г.- системен оператор Заявление № 151006009001/18.05.2015
г. за зачисляване в региона, промяна на собственост на л.а. „*** **“ с рег.№ ***.
Към заявлението Н. приложила изготвения от нея и баща й- обв. В.Н. Договор за
покупко-продажба на МПС с продавач „***“ ООД и купувач И.Н., заверен с рег.№
3160/07.05.2015 г. на нотариус С.Й.. Въз основа на посоченото заявление и
представените с него документи автомобилът бил пререгистриран с нов рег. номер-
***.
След време въпросният лек автомобил бил обявен отново
за продажба от страна на обв. Х.Н. и продаден.
На 15.02.2016 г. при нотариус С.Й.се явило лицето Н.М.от
гр. П.като собственик и продавач на л.а. „*** **“ с рег. № ***с
кандидат-купувач на автомобила за изготвяне на Договор за покупко-продажба на
МПС. При проверка на представените му документи св. Й.установил, че сред тях
било копие на договор за покупко-продажба на МПС от 07.05.2015г.
(инкриминираният договор), върху който имало негова нотариална заверка рег.№
3160/07.05.2015 г. Той констатирал, че подписът и печатът в договора не били
негови. Също така положеният щемпел за заверка бил с коренно различен начин на
изписване на датата, а също така и като формат. Отразената нотариална такса на
свой ред също била друга. Св. Й.установил също, че изписаният текст и начинът
на подреждане в щемпела на копието на визирания договор били коренно различни
от оригиналния щемпел. Затова и направил справка в общия регистър на сделките и
установил, че в него нямало вписвания със страни „***“ ООД и И.В.Н.. При това
положение св. Й.разбрал, че представеният му договор е неистински, поради което
и подал сигнал в полицията. Последният станал повод
да бъде извършена проверка по случая, въз основа на която било отпочнато
настоящето наказателно производство.
От обоснованото и компетентно заключение на изготвената в хода на разследването
по ДП почеркова експертиза, става ясно, че подписът
за „продавач“ в ксерокопие на договор за покупко-продажба на МПС с дата
07.05.2015 г. с продавач „***“ ООД гр. Б. и купувач И.Н. бил копие на подпис,
положен от обв. В.Н.. Подписът за купувач в процесния договор не бил копие на
подпис, положен от И.Н. като експертът не могъл да установи дали въпросният
подпис бил положен от обвиняемите В.Н. и Х.Н.. Експертът заключил още, че не
можело да се установи дали подписът за „нотариус“ в изследвания договор бил
положен от някой от тримата обвиняеми. Изследвани били и подписите за „заявител“
и „получател“ в Заявление № 151006009001/18.05.2015 г. за промяна на
регистрация на МПС, като вещото лице установило, че същите били положени от И.Н..
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите Й.К., В.Г.и С.Й., дадени в досъдебната фаза на
процеса, които бяха преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, заключението на почерковата експертиза, а също и от писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните и посочени по-горе гласни доказателства,
т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират и с
приобщените писмени доказателства и заключението на експертизата, като
очертават гореописаната фактическа обстановка по несъмнен начин.
От показанията на св. К. се установява безспорно, че той е сключил договор
за покупко-продажба на процесния автомобил единствено с обв. Х.Н., като това се
е случило в началото на м. април 2015 г. пред нотариус в гр. Б.. Той е
категоричен, че не сключвал и изповядвал продажбата на този автомобил, който е
бил собственост на представляваното от него дружество, пред нотариус в гр. П..
Категорично е заявил, че не е подписвал за продавач инкриминирания договор за
покупко-продажба с дата 07.05.2015 г. Категоричен е също, че човекът, с който е
направил бартера бил млад мъж.
От показанията на св. Й.се установява категорично, че същият не е
изповядвал въпросната сделка за покупко-продажба на процесния автомобил с
продавач „***“ ООД и купувач И.Н.. От неговите показания, подкрепени и от
писмените доказателства, както и от заключението на почерковата експертиза,
писмените доказателства (извадка от нотариален регистър) и веществените
доказателства- отпечатъци от щемпел и печати, е несъмнено, че св. Й.в
качеството си на нотариус не е заверил инкриминирания договор.
От показанията на св. Г., които са във взаимовръзка и с писмените
доказателства по делото, основното от които подаденото от И.Н. Заявление за
пререгистрация на МПС, както и от приложеното веществено доказателство- копие
на инкриминирания договор за покупко-продажба с дата 07.05.2015 г., пък се
установи, че въпросният документ е бил употребен, чрез представянето му пред
свидетелката в качеството й на длъжностно лице, което приема заявленията ведно
с приложените документи за пререгистрация на автомобила, с цел да бъде доказано
наличие на правоотношение (покупко-продажба на МПС) между „***“ ООД Б. и И.Н.,
както и че същият е сключен на 07.05.2015 г.
От еднопосочността и взаимовръзката на тези доказателства, безспорно се
установи, че на 07.05.2015 г. не е възникнало правоотношение между „***“ ООД
гр. Б. представлявано от управителя Й.К. в качеството на продавач и И.В.Н. в
качеството й на купувач с предмет лек автомобил „*** **“ с рег. № ***, както и че не е сключван договор
за такава сделка, нито е била изповядвана такава при нотариус С.Й.в гр. П.,
както и че не е извършвана нотариална заверка на същия. Установи се безспорно
също така, че този договор не е подписван за продавач от Й.К. в качеството му
на продавач. Безспорно е също, че инкриминираният договор е бил употребен чрез
представянето му в Сектор ПП за удостоверяване на съществуването на
правоотношение между „***“ ООД и И.Н..
При постановяване на решението си съдът взе предвид и заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебна почеркова експертиза,
което според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с
нужните професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства,
относими към изследваните обстоятелства. Както се посочи вече от същото става
ясно, че подписът за продавач е положен от обв. В.Н.. Стана ясно също, че
заявлението за пререгистрация на автомобила е било подписано от И.Н.. В съдебно
заседание вещото лице подробно и обосновано поясни, защо е приел, че подписът
за продавач в инкриминирания договор е изпълнен от обв. В.Н., като детайлизира и
анализира всеки един от частните признаци в положения подпис и взетите образци
от подписите на обвиняемия, такива които са нарочно дадени след инкриминираната
дата в хода на разследването по ДП и свободни образци от документи, подписани
от обвиняемия преди инкриминираната дата, като посочи, че дори тези признаци са
повече от изискуемия по принцип брой на съвпадащи признаци, необходими за
извода относно авторството на положения подпис в инкриминирания документ.
Поясни също, че от особена важност при изследването са тези образци от подпис,
които обв. В.Н. е положил свободно върху документи, преди инкриминираната дата,
когато се е намирал в спокойна обстановка.
С оглед заключението на почерковата експертиза, защитено от вещото лице в
съдебно заседание, като взе предвид и анализираните по-горе обективни
доказателства, за съда не остана съмнение, че обв. В.Н. е положил подпис от
името на управителя на „***“ ООД гр. Б. за продавач в инкриминирания договор за
покупко-продажба на процесното МПС с дата 07.05.2015 г. За да направи този
извод обаче съдът взе предвид и още няколко безспорни обстоятелства. На първо
място макар и обяснения- процесни и извънпроцесни да не е дал в производството другият
обвиняем- Х.Н., то неговата позиция изразена чрез защитника му сочи на
неоспорване на фактите, изложени от прокурора в ОА. Един от тези факти е, че
именно обв. В.Н. се е подписал за продавач в инкриминирания документ. Освен това
самият обв. В.Н. е имал интерес да стори това, тъй като по документи той и
съпругата му са собственици на въпросното МПС, доколкото те са сключели
действителният договор за покупко-продажба, действайки чрез своя пълномощник
обв. Х.Н. (виж пълномощно и договор на л.57 и л.59, том І от ДП). При това
положение обв. В.Н. е едно от лицата, задължени да пререгистрира на свое име в
законоустановения срок въпросното МПС в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик. Той е
бил наясно с това свое задължение, затова е имал и интерес, както и мотив да
предприеме това престъпно действие. За това, че е бил наясно със съставения
неистински документ е сам е положил подписа за продавач, недвусмислено сочат и
последващите му действия. След пререгистрацията на автомобила на името на
дъщеря му, той е лицето, което е обявило последващата продажба на автомобила и
е пристъпило към нейната реализация.
Не на последно място другият съучастник в престъпната дейност- И.Н. се е
признала за виновна, за това, че в съучастие с обв. В.Н., действайки двамата като
извършители и с подбудителя обв. Х.Н., са съставили въпросния инкриминиран договор
за покупко-продажба, като тя е употребила същия пред Сектор ПП. И.Н. е сключила
споразумение с прокурора, одобрено от съда, по силата на което е била осъдена
за това престъпление (виж протокол на л.43-45 от делото). Ако И.Н. в
действителност не беше действала в съучастие като съизвършители със своя баща
(обв. В.Н.), както и със своя брат (обв. Х.Н.), в качеството му на подбудител,
съзнавайки, че тя е употребила съставения от баща и неистински документ
(положения от негова страна подпис, на който е придаден вид, че е поставен от
св. К.), то тя не би се признала за виновна в извършването на това
престъпление.
При така установените факти за съда не остана съмнение, че обв. В.Н. е
автор на престъплението, в което е обвинен. С оглед на анализираното по-горе
съдът не даде вяра на неговите обяснения, в които твърди, че не положил подписа
за продавач в инкриминирания документ. Тези обяснения противоречат на останалия
обективен доказателствен материал и най-вече на експертното заключение, но също
така се опровергават и от позицията и на другите двама съучастници. Поради това
и съдът намери обясненията на обв. Х.Н. не за обективен източник на
доказателства, а за израз на заетата от него защитна позиция.
Съдът намира също така и за безспорно установено, че обв. Х.Н. е автор на
престъплението, за което е обвинен. Предвид посочените по-горе анализирани
доказателства и факти, съдът намери че този обвиняем е участвал в извършването
на престъплението, като именно по негова инициатива е бил съставен
инкриминирания документ и е спомогнал неистинският договор да бъде употребен
впоследствие от И.Н., като е имал и мотив за тези свои действия, а именно той е
лицето, което в качеството на пълномощник на своите родители е продало техният
микробус и съответно е закупило процесния лек автомобил, отново за тяхна
сметка, като е имал задължението да финализира докрай тази сделка, в това число
и да пререгистрира МПС в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, като получи пълномощие
за това от своите родители, респ. ги уведоми и организира да сторят това.
Гореизложеното навежда съда и на категоричния и несъмнен извод, че
инкриминирания документ (подписът за продавач в договора за покупко-продажба на
МПС с дата 07.05.2015 г.) е неистински, тъй като не изхожда от лицето посочен,
като негов автор, в качеството на продавач на МПС. Ирелевантно е и обстоятелството дали лицето от чието
име е положен подписа предварително е знаело за съставянето му, защото
наказателната отговорност за съставяне на неистински документ е свързана и със
забраната да се издава документ от чуждо име.
Няма спор, че документът е и частен, тъй като е съставен от недлъжностно
лице и не е съставен по установен ред и форма.
Несъмнено е също, че този неистински частен документ е бил употребен, тъй
като И.Н. се е ползвала от същия като го е представила при пререгистрацията на
МПС в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик пред служителя св. Г.- системен оператор в
сектора.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че
обв. В.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъпния състав на чл.309 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като в периода от
06.04.2015г. до 18.05.2015г., в гр. Пазарджик, в съучастие като съизвършител с И.В.Н.
и с Х.В.Н., действащ като подбудител, е съставил неистински частен документ -
Договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил „*** **“ с ДК № ***, с дата
07.05.2015г., като му е бил придаден вид, че е подписан от Й.К.К.,
представляващ „***“ ООД, ЕИК *****като продавач и от И.В.Н. като купувач, и на
18.05.2015г. И.В.Н. го е употребила пред сектор ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик,
за да докаже, че съществува правоотношение между нея и „***“ ООД (покупко-продажба
на посочения лек автомобил).
Обв. Х.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъпния състав на чл.309 ал.1 във вр. с чл.20 ал.3 от НК, като в периода от
06.04.2015г. до 18.05.2015г., в гр. Пазарджик, в съучастие като подбудител с В.Х.Н.
и И.В.Н., действащи като извършители, е съставил неистински частен документ -
Договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил „*** **“ с ДК № *** с дата
07.05.2015г., между „***“ ООД, ЕИК *****, представлявано от Й.К.К., като
продавач и И.В.Н. като купувач, като съзнателно е създал възможност И.В.Н. да
го употреби на 18.05.2015г. пред сектор ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик, за да
докаже, че съществува правоотношение между нея и „***“ ООД (покупко-продажба на
посочения лек автомобил).
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК и от двамата обвиняеми, тъй като са съзнавали обстоятелството, че не е имало сключен договор между
„***“ ООД гр. Б. и И.Н. за покупко-продажба по отношение на процесното МПС- лек автомобил „*** **“ с ДК № ***, съзнавали са също така, че този договор
не е подписан за продавач от посоченото в него лице, както и че този подпис е
положен от обв. В.Н.. Наясно са били и двамата обвиняеми, че този документ се
съставя с цел да бъде употребен, както и че той е бил употребен като е
използван от И.Н. чрез представянето му пред служител на Сектор ПП при ОДМВР-
Пазарджик при пререгистрацията на автомобила, за да удостовери, че е налице
правоотношение между посочените в него лица. И двамата обвиняеми са били наясно
с общественоопасните последици и иса искали тяхното настъпване.
Обв. В.Н. е участник в изпълнителното деяние, той е
действал в качеството на съизвършител, тъй като е положил подписът за продавач
без знанието и съгласието на лицето посочено като автор на документа и по този
начин съзнателно и целенасочено е съставил въпросния частен документ, на който
е придаден вид, че е подписан от управителя на „***“ООД. Той е действал със
съзнанието, че този неистински частен документ ще бъде употребен от неговата
дъщеря чрез представянето му пред длъжностно лице в Сектор ПП за
удостоверяване, че е налице правоотношение между И.Н. и посоченото дружество.
Казано с други думи обв. В.Н. е участвал в първата част на изпълнителното
деяние на двуактното престъпление. Вторият акт- употребата на инкриминирания
документ е реализирана от осъдената И.Н.. Няма спор в съдебната практика, че в
този случай деецът (обв. В.Н.) действа като съизвършител, като в този смисъл е
и незагубилото сила Постановление №3/22.03.1982 г. на ВС.
Обв. Х.Н. е участник в престъплението като е действал
в качеството си на подбудител, тъй като по негова инициатива е съставен
инкриминирания неистински частен документ, като е склонил баща си обв. В.Н. да
положи подписа за продавач в договора и впоследствие неговата сестра- И.Н. да
употреби този документ като го представи пред длъжностното лице за
удостоверяване на възникналото правоотношение между посочените в договора
страни.
Налице е общност на умисъла между двамата обвиняеми и
осъдената И.Н. относно съставянето и употребата на инкриминирания частен
неистински документ. Всеки от двамата обвиняеми и
осъдената е съзнавал, че участва в осъществяването на престъплението заедно с
другите съучастници и са искали от така съчетаната дейност да настъпят
общественоопасните последици на деянието. Изпълнителното деяние е осъществено
от обв. В.Н. в първия акт на същото (съставянето на документа) и осъдената И.Н.
във втория акт (употребата на документа), като общият им умисъл е формиран с
активната роля на обв. Х.Н., който ги е подбудил към извършването на
престъплението. Субективната връзка между изпълнителите и подбудителя се
изразява в умисъла за задружното осъществяване на конкретно престъпление.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията
на същото.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието- съставяне и употреба на неистински частен документ-
чл.309 ал.1 от НК, което престъпление е умишлено и е
предвидено в Глава ІХ „Документни престъпления“ в НК, които защитават
обществените отношения свързани с документооборота- съставяне, използване и
съхраняване на документите. Документните престъпления, заемат значителен дял в
общата престъпност. Тези престъпления накърняват реда и правната сигурност на
документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществените органи и
организации, създават усложнения в отношенията между организациите и
гражданите.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние като висока с оглед засягането на правната сигурност и
установения правов ред свързан с документооборота, доколкото неистинските
частни документи са ползвани пред държавен орган- Сектор ПП при ОДМВР-
Пазарджик с цел да бъде извършена пререгистрация на автомобила и се издаде
официален докувмент- СРМПС, а в резултат на ползването му тази цел е постигната.
Обществената опасност се завишава и поради това, че деянието е извършено при добре
организирана съучастническа дейност с разпределяне на ролите на всеки един от
участниците в нея, което заслужава по-високата социална, морална и правна
укоримост.
От друга страна съдът прецени невисоката степен на
обществена опасност и на двамата обвиняеми, които не са осъждани, не са
криминално проявени и настоящото деяние е инцидентно в техния живот. По
местоживеене и двамата обвиняеми са положително охарактеризирани.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и на обществените
отношения, свързани най-общо казано с документооборота- съставяне, използване и
съхраняване на различните видове документи.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени добрите характеристични данни, младата възраст на
обв. Х.Н., трудовата ангажираност и на двамата обвиняеми. Чистото съдебно
минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т. к. то е предпоставка за
приложението на чл. 78а от НК.
Като отегчаващи обстоятелства съдът прецени фактът, че
в резултат на престъплението процесното МПС е било пререгистрирано на името на И.Н.,
без тя да е действителен собственик на същото, както и че е издаден официален
документ- СРМПС на това МПС.
Съдът отчете и фактите, че за умишленото престъпление
по чл.309 ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години,
както и обстоятелствата, че обвиняемите са пълнолетни, не са осъждани, не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от
общата част на НК към момента на настоящото деяние и от него не са причинени
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Не са налице и основанията, изключващи прилагането на
чл.78а ал.1 от НК, предвидени в чл.78а ал.7 от НК.
Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени
в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК- за освобождаване на обвиняемите В.Н. и Х.Н.
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на обвиняемата, съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на извършеното и подбудите за неговото извършване.
При тези данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът освободи обвиняемите В.Н. и Х.Н. и им наложи административно
наказание глоба в размер на по 1 000 лева, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
При определяне размера на глобата за всеки един от
обвиняемите съдът съобрази и данните за имущественото състояние на същите.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемите В.Х.Н. и Х.В.Н. да заплатят в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР- Пазарджик сторените по делото разноски в
размер на по 36,88 лева за всеки един от тях, както и по 50 лева за всеки един
от тях за сторените съдебно-деловодни разноски, платими в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: