ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 249
гр. В., 01.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Г.П. Й.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно частно гражданско дело №
20211300500378 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 ГПк във вр с чл.538 ал.1 ГПк във вр с
чл.61 ал.1 ЗН.
Образувано частна жалба от Р. М. Г., настоящ адрес град В., съдебен
адрес град С., ул.“Х.Б.“ № * ,чрез адв.Н.А. против определение от 30.06.2021г.
по гр.д.№ 841/2021 г. ВРС.
С обжалваното определение ВРС е върнал молбата на жалбоподателя с
която е поискал от съда да допусне приемане по опис на наследството,
останало му от негов първи братовчед Р.И.В. б.ж. на с.В., общ.Н. с., област
В. и е прекратил производството по делото.
С обжалваното определение ВРС е приел, че жалбоподателят частично
не е изпълнил указанията, дадени с Разпореждане от 26.04.2021г. - не е
посочил наследствените имоти.
Поради това ВРС на осн.чл.540 ГПК е приложил правилата за исковото
производство - чл.129 ал.З от ГПК , приел е, че заявлението на жалбоподателя
е нередовно, върнал молбата му по чл.61 от ЗН и е прекратил производството.
Поддържа се, че обжалваното определение на ВРС е неправилно.
Жалбоподателят не е могъл да знае какви недвижими имоти е
притежавал наследодателя му- първи братовчед поради липса на контакти
1
приживе. При извършване на публична справка в Агенция по вписванията не
се е оказал притежаван от него недвижим имот.
Липсват документи, които да легитимират наследодателя за собственик
на недвижими имоти.Това е отрицателен факт, които жалбоподателят не
следва да доказва, съгласно правилата на исковото производство, приложими
и в охранителното на осн.чл. 540 ГПК.
Пред въззивната инстанция посочва недвижимия имот, в който
наследодателят е живял и починал, а именно :Дворно място, ведно с
построена в него жилищна сграда и стопанска сграда, находящи се в с.В.,
общ.Н.С., област В., с административен ул.Т.“ № *. Представил е скица на
имота, издадена от община Н.С.
Посочва, че съгласно чл.538 ал.2 от ГПК жалбата може да се основава
на нови факти и доказателства.Същият извод следва от чл.540 от ГПК според
който нормата на чл.266 ГПК , не се прилага в охранителното производство.
На второ място, възможно е наследодателят да не притежава недвижими
имоти и непосочването им от жалбопоадтеля не е недостатък на молбата му
за приемане на наследството по опис.
Моли Съда да приеме жалбата за основателна и доказана, а
обжалваното определение за неправилно, да отмени определението на ВРС за
връщане на молбата и се произнесе по съществото като допусне приемането
по опис на жалбоподателя Р. М. Г. от гр.В. на наследството на първия
братовчед Р.И.В. б.ж. на с.В., общ.Н.С., област В.
ВОС, като взе предвид постъпилата частна жалба, становището в
същата и съобразявайки данните по делото, прие за установено следното :
Частната жалба е процесуално допустима, подадена от лица , имащо
право и интерес от настоящето обжалване, като разгледана по същество е
неоснователна поради следното :
Производството пред ВРс е започнало по заявление за приемане на
наследство по опис с правно основание чл.61 ал.1 ЗН.
С обжалваното определение ВРС е приел, че жалбоподателят частично не е
изпълнил указанията, дадени с Разпореждане от 26.04.2021г. - не е посочил
наследствените имоти.
Поради това ВРС на осн.чл.540 ГПК е приложил правилата за исковото
2
производство - чл.129 ал.З от ГПК , приел е, че заявлението на жалбоподателя
е нередовно, върнал молбата му по чл.61 от ЗН и е прекратил производството.
ВдОС приема, че обжалваното определение на ВРС е неправилно.
След откриване на едно наследство призованите към наследяване лица могат
да приемат същото направо или по опис, както и да се откажат от
наследството. Изявление за приемане на наследството по опис съгласно чл.
61, ал. 1, изр. 1 ЗН трябва да бъде заявено писмено пред районния съдия в
тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. В
рамките на този срок призованото към наследяване лице следва да проучи
състоянието на наследственото имущество /съотношението между активите и
пасивите на същото/, евентуално да предприеме действия по изготвяне на
опис на наследственото имущество по реда на Глава 52 ГПК с такава цел, и да
прецени според своя интерес дали да приеме наследството, да го приеме ли по
опис или да се откаже от наследството. Ако така определеният от закона срок
за размисъл се окаже недостатъчен, призованият към наследяване може да
поиска от районния съдия по местооткриване на наследството срокът да бъде
продължен, в какъвто смисъл е и изречение второ на чл.61, ал.1 ЗН.
Наследството представлява съвкупност от имуществени права и задължения,
които остават след смъртта на наследодателя и преминават върху наследника.
От наличните в кориците по делото доказателства пред Рс-Видин , не се
установява имуществото, притежавано от наследодателят.Липсата на данни
за каквото и да е имущество би могла да обоснове отказ за извършване на
действия по опис, оценка и запечатване по реда на чл.553 ГПК, но не и извод
за недопустимост на претенцията за приемане на наследство по опис .
Пред въззивната инстанция обаче, жалбоподателя конкретизира недвижимия
имот, който желае да приема по опис в качеството си на наследник. По
същество, а не по допустимост на молбата е дължимото произнасяне на
районния съд, в района на който е открито наследството (чл. 61, ал. 1, вр. чл.
49, ал. 1 ЗН), дали твърденията са верни. Ако ги отрече, съдът е длъжен да
прецени дали молбата отговаря на общите изисквания от чл. 61, ал. 1
ЗН. Дължимото съдействие е по упражненото право на приемане на открито
наследство по опис, а то принадлежи на адресатите на чл. 61, ал. 1 ЗН. В
тази хипотеза съдът следи и за преклузивния 3-месечен срок от чл. 61, ал. 1
ЗН.
3
С оглед на горното, съдът намира, че като е прекратил производството
по делото, ВРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде отменен.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определението на ВРС от 30.06.2021г. по гр.д.№
841/2021 г.
И ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по арг. от чл.274 ал.1 т.1 ГПК /2007г./.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4