№ 316
/ 21.5.2019 г.
Р Е Ш
Е Н И Е
21.05.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи
граждански състав в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Димитър Цветанов, като
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 140 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „. Ф. Е. гр.С. ЕИК: 2., представляван от Б. И. Н., управител,
чрез пълномощник юрисконсулт Александър Сашев Гюров против В.Г.И. ***.
Предявеният иск е установителен и
е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД
и чл.92 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че
на 07.11.2017г. сключва договор за предоставяне на кредит от разстояние №188766
с ответника при условията на ЗПФУР. Поддържа, че сключването на договора се
извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес, на който са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Ответникът е запознат с тези условия, съответната процедура е извършена от
ответника и в резултат, на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер
на 1 800 лева. Договорът е за рефинансиране, като от отпуснатата сума за
покриване на предишно задължение е послужила сума в размер на 1 072.03
лева, а остатъка в размер на 727.97 лева е преведен на ответника по посочен от
него начин. Съгласно договора за ответника възникнало задължение да погаси
заема на 14 броя вноски, всяка по 89.13 лева. Ответникът е платил вноската за
главница за 07.12.2017г. и по този начин дължими остават вноските за периода от
06.01.2018г. до 01.01.2019г. в размер на 1 671.43 лева. Поддържа, че
кредитополучателя дължи и договорна лихва, която е уговорена в договора и
същата е в размер на сумата от 386.10 лева. Ищецът претендира и неустойка в размер
на 1 158.69 лева, като твърди, че кредитополучателят е запознат с
обстоятелството, че може да се породи задължение за неустойка.
Ищецът твърди, че въпреки
договореното между тях, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да
погасява вноските, което обстоятелство принудило кредитора да депозира
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд
- Монтана, където е образувано
гражданско дело №3061/2018 г. и е издадена Заповед за изпълнение за посочените
по-горе суми. Заявява, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в
срок възражение от длъжника, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК
предявява и настоящия установителен иск.
Предвид гореизложеното моли съда
да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на „. Ф.
Е. гр.София към В.Г.И. *** в размер на следните суми: главница размер на
1671.43 лева, договорна лихва в размер на 386.10 лева, неустойка в размер на
1158.69 лева, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да му бъдат присъдени и
разноските, извършени в заповедното производство, както и направените в
настоящото производство разноски. Заедно с исковата молба са представени и
писмени доказателства. Направено е и искане за изискване на ч.гр.д.№ 3061 по
описа на МРС за 2018 година.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът В.Г.И. ***, редовно уведомена, не представя писмен отговор на
исковата молба и не взема становище по предявения установителен иск.
Доказателствата по делото са
писмени.
Съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.2 ГПК,
поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията на съдебния
състав за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се
постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл.238, ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства.
В случая съвкупността от фактите,
наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност
писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова
претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени
доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна
страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална
нередовност. От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че
ответникът продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 3061/2018 година
по описа на МРС.
Ето защо исковата претенция като
основателна следва да бъде уважена като се признае за установено, че ответникът
дължи претендираните парични суми.
Съобразно този изход на делото
ответната страна следва да заплати на ищеца и направените в заповедното и исковото
производство разноски, както следва: 67.32 лева държавна такса и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, а по исковото сумата от 64.32 лева държавна
такса и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
По горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземане от „. Ф. Е., ЕИК:
2., със седалище и адрес на управление град С. р. Т. ж. В. у. Б. №. а.
представляван от Б. И. Н., управител, към В.Г.И. ЕГН
********** ***, възлизащо на главница размер на 1 671.43 лева, договорна лихва
в размер на 386.10 лева, неустойка в размер на 1 158.69 лева, ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението, 05.12.2018г., до окончателното
изплащане на дължимите суми, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 3061/2018 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА В.Г.И. ЕГН
********** *** да заплати на „. Ф. Е., ЕИК:
2., със седалище и адрес на управление град София сумата от 167.32 лева –
реализирани в заповедното производство разноски и сумата от 364.32 лева
разноски реализирани в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: