Определение по дело №237/2019 на Окръжен съд - Сливен

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 14.05.2019 г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 237 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение за прекратяване на производство на основание чл. 130 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като счита, че в случая е налице техническа грешка, която е можело да бъде отстранена по реда на оставяне без движение на исковата молба. Развива подробни съображения в тази насока. Заявява, че може във всеки момент да премине от установителен към осъдителен иск.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и върне делото на СлРС за продължаване на процесуалните действия. Моли да се приеме искането му за допускане на изменение на исковете от установителни на осъдителни.

Ответната  по частната жалба страна е подала писмен отговор в законовия срок, с който я оспорва като неоснователна. Заявява, че атакуваното определение е правилно и иска то да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна, с оглед което следва да бъде уважена.

Неправилно първостепенният съд е счел, че е налице недопустимо производство, тъй като е образувано по недопустими искове.

Този си извод той е обосновал с различията между вземанията на ищеца, заявени от него в заповедното производство и тези, описани в исковата молба по чл. 422 от ГПК, даваща старт на продължението на заповедното производство по исков ред.

Действително в заявлението и издадената на ищеца заповед за изпълнение на парично вземане са посочени главница 234, 60 лв. за периода 01.07.2017г. – 31.07.2017г. и съответната лихва за забава, а в исковата молба е посочена главница 138, 72 лв. за период 01.08.2016г.-31.08.2016г.

Вярно е и, че идеята на заповедното производство по чл. 410 от ГПК и следващото го исково такова по чл. 422 от ГПК предполага идентичност на вземанията, като в противен случай редът на чл. 422 от ГПК е неприложим, но в случая не може да се констатира еднозначно и категорично липсата на обективно тъждество – най-малкото поради това, че е налице съвпадение в субективния носител на задължението /ответника/ и на основанието на вземането – заплащане на стойността на доставена  вода, както и поради това, че ищецът изрично се позовава на проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1550/17г. на СлРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение, оспорена от ответницата, срещу която е предявил установителните искове.

В такъв случай е налице едновременно и съвпадение, и разминаване, и е неправилно съдът да приеме, че превес има разминаването в част от основните елементи, дефиниращи параметрите на спора, за решаването на който е сезиран, и да счете искът за недопустим, без да положи процесуални усилия да отстрани неяснотата и едва след като се убеди категорично, че се касае за друго вземане – да прекрати производството. Формалният подход в случая не е подходящ, доколкото не е била изяснена недвусмислено волята на ищеца – следвало е да бъде поканен да уточни претенциите си именно поради частичните съвпадения.

Като не е оставил без движение исковата молба и не е дал указания в тази насока на ищеца, а е прекратил производството като недопустимо, първостапанният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед горните мотиви. Искането за преминаване от установителен към осъдителен иск не може да бъде разгледано в това производство от въззивната инстанция, а следва да бъде отправено по надлежен ред пред решаващия съд.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение № 1099 от 04.04.2019 г. по гр. д. № 2071/18г. на СлРС, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА гр. д. № 2071/18г. по описа на СлРС на районен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед горните мотиви.

 

Определението  не подлежи на  касационно обжалване.

 

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: