№ 476
гр. Ловеч, 27.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500306 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез упълномощения юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ.,
срещу Разпореждане № 397 от 15.06.2022 година, постановено по ч.гр.дело № 429 по описа
за 2022 година на Троянския районен съд, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника КР. ХР. Р. ,ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.*****.
Жалбоподателят обжалва разпореждането като незаконосъобразно и неправилно.
Счита, че с подадената уточнителна молба е разяснил обстоятелствата относно
формиране на вземането- размера на отпуснатия кредит, каква част от задължението е
заплатена и кога е направена последната погасителна вноска, какъв е размерът на
погасителните вноски и как е формирана неизплатената част от дълга.
Оспорва мотивите на съда за наличието на неравноправни клаузи в договора.
Изтъква, че в първата хипотеза на чл.411, ал.2,т.3 ГПК заповедният съд няма правомощия на
този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. При втората хипотеза е необходимо да изследва представените
доказателства и да ги подведе под нормата на чл.143 ЗЗП, което не е направил. Счита, че
неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на
1
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както
и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми.
След като повтаря уточнителната молба относно размера на претендираното вземане,
акцентира, че договорното възнаграждение е начислено само върху предоставената на
длъжника главница и същото не е задължително за отпускане на кредита. Пояснява, че
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционно, по
избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му да бъде
разгледано в най-кратни срокове, както и дали да има възможност да отлага плащането на
вноски, да намалява размера на месечните вноски, да променя датата на падеж и да
получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Относно таксите по тарифа посочва, че са общо в размер на 30.00 лева, изплатени са
изцяло и не са предмет на настоящето производство.Прилага таблица за извършените до
момента плащания от длъжника.
Заявява, че дружеството претендира вземанията в посочения в заявлението размер,
като в условията на евентуалност, ако съдът счете, че следва да се направят допълнителни
уточнения- да бъдат дадени съответните указания. В тази връзка изразява несъгласие с
искането на РС Троян дружеството да преизчисли дължимите суми, като прихване
платеното по възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, с което да намали
претенцията си по другите вземания. Според жалбоподателя това е предмет на исковото
производство, но не и на заповедното
Моли, да бъде отменено разпореждането, с което е отхвърлено заявлението на
„ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против посочения длъжник и да бъде издадена заповед за изпълнение за всички заявени
вземания.
Частната жалба е подадена по куриер в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало
по повод заявление, подадено до Троянския районен съд от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу длъжника КР. ХР. Р. основано на Договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № ********** от 10.07.2017 година, по силата на който заявителят е
отпуснал на заемателя кредит в размер на 1500 лева. Според заявителя, длъжникът не е
изпълнил задължението, което е поел, и е изпаднал в забава, съгласно погасителния план,
поради което дължи общо сумата 4887.25 лева, включваща: главница в размер на 1405.02
лева; неплатено падежирало договорно възнаграждение – 750.93 лв. за периода от 26.02.2018
г. до 03.09.2019 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1637.11 лева; лихва в размер на 170.25 лева за забава от 27.09.2017 г. до
03.09.2019 г.; законна лихва в размер на 923.94 лв. за периода от 03.09.2019 г. до 30.05.2022
2
г., и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В производството по ч.гр.дело № 429/2022 година Троянският районен съд е издал
Разпореждане № 397 от 15.06.2022 година, с което отхвърлил в цялост заявлението. Приел е,
предвид качеството на длъжника на потребител, че условията за ползване на допълнителен
пакет услуги, противоречат на императивни норми на ЗПК- чл.10а,ал.2 ЗПК, които са от
обществен порядък и за спазването им съдът следи служебно, както и че са в противоречие с
добрите нрави. Предвид направените от потребителя погасителни вноски, в които е включен
и допълнителния пакет услуги, е съобразил, че вземането за главница и възнаградителна
лихва не съответства на претендираното.Наред с това е посочил, че уведомлението за
обявената предсрочна изискуемост не е връчено на длъжника.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му. Разпоредбите на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК,
задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), поради което нормите му следва да бъдат съобразени от съда
служебно. В чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
Тъй като договорът е обявен за предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи на
кредитора непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и законната
лихва за забавеното плащане от датата на забава до изтичане срока на договора.На
кредитора се дължи и възнаградителна лихва, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума
през този период.
Настоящият въззивен състав приема, че вземането за възнаграждение, основано на
договор за закупен пакет от допълнителни услуги по своя характер представлява дейност
по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се цел заобикаляне на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Размерът на това възнаграждение е определен
произволно.То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му (1901.16 лева)
съставлява 126.74% от размера на отпуснатия кредит (1500.00 лева).Заедно с
възнаградителната лихва, която е в размер на 1134.84 лева (ГЛП 41.17%), според договора за
потребителски кредит потребителят трябва да върне на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД
общо 4536.00 лева.
3
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Предвид цитираната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, е недопустимо под формата на
„възнаграждение” кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни
от лихвата.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по
смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни
форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва
че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на
чл.24 от ЗПК. Видно е от съдържанието на договора за потребителски кредит и приложения
погасителен план, че плащането на възнаграждението за допълнителни услуги е включено в
общия размер на месечната вноска по кредита, което означава, че е част от условията за
отпускане на кредита.
Приетата недействителност на Споразумението за допълнителни услуги рефлектира
върху действителния размер на задължението на потребителя, т.е. върху сумата, която
дължи на кредитора във връзка с получения кредит и която включва: главница,
възнаградителна лихва и лихвата за забавено плащане, при наличие на такова. След указание
на районния съд заявителят е посочил с какъв размер е намалил задълженията по всяко от
перата по кредита (повторено и във въззивната жалба), но поради приетата нищожност на
споразумението за предоставяне на допълнителни услуги е невъзможно в заповедното
производство да се извърши прихващане и да се определи действителният размер на
задължението на потребителя.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че след като процесният договор не
е прогласен за недействителен със сила на пресъдено нещо, съдът няма правомощия да
решава спора по същество, като прави прихващане на заплатените суми. В случая
районният съд не е извършил действия по прихващане, а е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, тъй като е приел, че противоречи на закона и добрите
нрави, каквато правна възможност е уредена изрично в чл.411,ал.2,т.2 ГПК. Правилни са и
изводите, че длъжникът не е уведомен за обявената от кредитора предсрочна изискуемост
на вземането.
Обжалваното разпореждане на Троянския районен съд е законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 397 от 15.06.2022 година, постановено по
ч.гр.дело № 429 по описа за 2022 година на Троянския районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5