**124
гр. П., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720103420 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Р. Е. В. с ЕГН **********, жив. гр. П., ул. К.“ ** с които
се моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника ОД на МВР - П., ЕИК:
*********, със седалище: гр. П., ул. „С.” ** да заплати на ищеца сумата в размер на 2176
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд,
получен от положения от него нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от
01.05.2019г. до 01.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 08.06.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, както да заплати и сумата в размер на 285 лв., представляваща обезщетение
за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден
труд, получен от положения от него нощен труд, при сумирано изчисляване на работното
време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от
падежа до датата на депозиране на исковата молба - 08.06.2022 г., както и заплащане на
направените по делото разноски.
По делото не се спори от страните, че ищеца за процесния период е бил служител в
ОД на МВР -гр.П., работещ по служебно правоотношение, като е заемал длъжността – **
на длъжност - ** „ОП“ във ** при ОД на МВР - П..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва
1
исковете като неоснователни. Ответникът твърди, че при надвишаване на нормата на
работни часове на ищеца било заплащано, на основание чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР възнаграждение за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Счита, че посочената в исковата молба Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, на която се позовава ищеца, се прилага
единствено и само за служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през
процесния период. По тези съображения ответникът моли да бъде отхвърлен предявения
иск.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си
представител, моли да бъде уважена изцяло ищцовата претенция и бъдат присъдени
направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, изпраща представител, и
моли съдът да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Както бе посочено, между страните не е налице спор, че през исковия период от
01.05.2019г. до 01.06.2022г., е бил ** на длъжност - ** „ОП“ във ** при ОД на МВР - П.,
като е полагал труд на 12 часови работни смени съгласно месечни графици за дежурство
утвърдени от началника на ** - П., като смените са дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа при
сумарно изчисляване на работното време.
От заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза, не
оспорена от страните и което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се
изяснява, че за периода от 01.05.2019г. до 10.07.2020г. на Р. Е. В. са, изплатени суми за
положен нощен труд в размер на 396.00 лева. Неплатените суми за приравнени нощни
часове в дневни часове, като извънреден труд /получен- при пороненото преобразуване/ е в
размер на 916,75 дева, за периода от 01.05.2019т, до 10.07.2020г.
Вещото лице В. сочи, че реално неплатената сума е разликата между неплатените
суми за приравнени нощни часове в дневни часове, като извънреден труд/ получен при
посоченото преобразуване/ 916,75 лева, за периода от 01.05.2019г. до 10.07.2020г. и
изплатени суми за нощен труд за процесния период за положен нощен труд 396,00 лева е в
общ размер 520,75 лева. Съответно лихвата за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд по тримесечия, получен от
положения от него нощен труд, при сумирано изчисляване, на работното време с
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от 01.07.2019
г. до датата на депозиране на исковата молба - 09.06.2022г. е в размер на 131.07 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
2
В разглеждания случай за периода до 10.07.2020г. отношенията между страните се
уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. По аргументот чл.142,
ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, чл.3 ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи
на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това
следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно
разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните
правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд. В тази връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от
02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016
г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от
02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121-776/29.07.2016 г., приложими
към процесния период от 01.10.2016г. до 30.11.2019г., липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
3
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен
случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода
от 01.05.2019г. до 10.07.2020г., ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 110ч., като
дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 520.75 лева, след приспадане на
сумата заплатена за нощен труд.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва от падежа на всяко едно вземане до
01.07.2022г., така както е предявен иска в размер на 131.07 лева, съобразно заключението на
вещото лице, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
09.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Предвид горното исковете за псочения период, като основателни и доказани следва да
бъдат уважени до установените от вещото лице размери.
С изменение на ЗМВР е ДВ, бр. 60 от 2020 г. член 187, ал. 1 и 4 от ЗМВР е изменена
нормалната продължителност на работното време за нощта, в сила от 11.07.2020г., което
обуславя неоснователност на претенцията за периода след влизане в сила на това изменение.
Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР след изменението нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта т.е. коефициент 1. С тази
законодателна промяна изрично е уреден въпросът относно продължителността на нощния
труд и преизчисляването му, което изключва субсидиарното или по аналогия приложение на
НСОРЗ, поради и което след 10.07.2020 г. нощният труд не следва да преобразува в дневен е
коефициент 1,143. Посочената разпоредба е материалноправна, регламентирана с § 52 на
ЗИДЗМВР и е влязла в сила на 11.07.2020 г. Изложеното налага извод, че след 11.07.2020 г.
е нормативно уредено превръщането на положените часовете нощен труд от служителите в
МВР в дневни, поради което претенцията за периода от 11.07.2020 г. до 01.06.2022 г. следва
да бъде отхъвлена като неоснователна, доколокто вече не е била налице празнота а
полагането на нощен труд е нормативно уредена. Съобразно законодателната промяна в
ЗМВР, в чл. 21, ал. 3 от последната приета Наредба № 8121 з-1353 от 15 декември 2020 г.
(отм. с Решение № 6356 от 27.06.2022 г. по адм. дело **108/22 г. на ВАС) се сочи, че при
4
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, което отново означава липса на отклонение
при изчисляването на възнаграждението и сочи изрично изключване на положен извънреден
труд за работещите на осем часови нощни смени в рамките на работното време по
утвърдения график.
Ответната страна е изразила становище за прекомерно изплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно предвид фактическата и правна
сложност по делото поради което следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 600.00 лева по двата обективно съединени иска съгласно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените разноски в общ размер на 158.91 лв. за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част на исковите претенции.
Ищеца следва да заплати на ответната страна 73.51 юристконсултско възнаграждение
съобразно отхвърлената част на исковите претенции при определено такова от съда в размер
на 100.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 50,00 лв., както и разноските за
вещо лице в размер на 200,00 лв.
Предвид изложеното Пернишкият районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР -гр.П., ул.С. №1, ЕИК *********, да заплати на
Р. Е. В. с ЕГН **********, жив. гр. П., ул. К.“ **, сумата в размер на 520.75
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 110 часа за период 01.05.2019г.-10.07.2020г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, както и на основание чл.84 ЗЗД, сумата от 131.07 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд, считано от датата, следваща изискуемостта на всяко вземане
/26-то число на месеца, следващ тримесечието, през който трудът е бил
положен/ в периода - 01.05.2019г. до датата на подаване на исковата молба -
09.06.2022г., ведно със законната лихва върху дължимата сума от 520.75
лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.06.2022г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 158.91 лв. - разноски за
адвокатски хонорар изчислени по компенсация съобразно уважената част на
5
исковите претенции, като до пълния предявен размер от 2176 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца
извънреден труд, от 10.07.2019г. до 01.06.2022г., и 285 лв., представляваща
обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за
положения от ищеца извънреден труд ОТХЪВРЛЯ исковете като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Р. Е. В. с ЕГН **********, жив. гр. П., ул. К.“ **, да заплати
ОД на МВР -гр.П., ул.С. №1, ЕИК *********, сумата от 73.51
юристконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА ОД на МВР -гр.П., ул.С. №1, ЕИК *********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П. сумата от
50.00 лв.- дължима държавна такса, както и възнаграждението за вещо лице в
размер на 200,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6