Решение по дело №946/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 13
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20203530100946
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Търговище , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
Секретар:Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20203530100946 по описа за 2020 година
Предявен е иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят в молбата, че са собственици по дарение и наследство на недвижим
имот, находящ се в с.Д. и представляващ : ДВОРНО МЯСТО с площ от около 1520 кв.м., за
което е отреден парцел VI – 125 в кв. 28 по плана на селото, който имот е бил собственост
на техния баща, а той го е дарил на синовете си - втория ищец и Н. В. Н., който е починал
през 2018 год., а негови наследници по закон са ищците. В молбата ищците твърдят, че
както общите им праводатели, така и те владеят и ползват имота повече от 50 години и
въпреки, че разполагат с нотариален акт от 1975 год. при подготовка на документи за
продажба на имота установили, че имота, който считат за своя собственост е отразен като
общински – зими по чл.19 от ЗСПЗЗ. Твърди се в молбата, че тъй като имота винаги е бил
частна собственост, не е отчуждаван, не е включван в ТКЗС или други сродни организации,
същия не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Считайки, че упражнявайки явно и
необезпокоявано владение върху имота, присъединявайки владението на праводателите си
продължило повече от 50 години са придобили собствеността върху същия на основание
наследство и дарение ищците молят съда да постанови решение, с което да ги признае за
собственици по отношение на ответника на процесния имот на това основание. В съдебно
заседание поддържат молбата, чрез процесуален представител. Не претендират разноски в
производството.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. В отговора ответника е
заявил, че признава иска, като твърди, че заявения от ищците имот № 125 по плана на с.Д.
по разписния лист на селото е отразен като собственост на В. Н. А., въз основа на
нотариален акт от 1962 год., както и че част от ПИ № 125, след 1984 год. и при сега
1
действащия план е изключена от регулацията на селото и тази част, представляваща ПИ с
идентификатор ***** по КТ на с.Д. е отразена като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, но за нея няма
съставен акт за общинска собственост. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител ответника признава иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното: От приложеното по делото удостоверение за наследници е видно, че ищците са
наследници по закон на Н. В. Н., починал на ***** год., като първата е негова съпруга, а
втория и третия от ищците са съответно брат и сестра на наследодателя. Видно от
приложения по делото нотариален акт № 118, том I, дело № 355/1975 г. на Районен съд-
Търговище В. Н. А. е дарил по равно на двамата си сина Н. Н., праводател на ищците и на
С. Н.-втория ищец следния недвижим имот : Дворно място от около 1520 кв.м., за което по
плана на с.Д., общ.Търговище е бил отреден парцел VI -125 в кв.28, при съседи : улица, В. К.
и В. Н.. Ответника по делото е признал, че имот № 125 по плана на с.Д. по разписния лист
на селото е отразен като собственост на В. Н. А. – праводател на страните, въз основа на
нотариален акт от 1962 год., както и че част от ПИ № 125, след 1984 год. е изключена от
регулацията на селото и тази част, представляваща ПИ с идентификатор ***** по КТ на с.Д.
е отразена като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, но за нея няма съставен акт за общинска
собственост. Видно от приложената скица на поземлен имот, изходяща от СГКК Търговище
ПИ с идентификатор ***** е с площ от 1417 кв.м., с предназначение на територията :
земеделска, начин на трайно ползване : нива, категория на земята : 4 и същия имот в КК на
с.Д. е отразен като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Безспорно е по делото, че ПИ с идентификатор
***** е част от парцел VI -125 в кв.28 целия с площ от около 1520 кв.м. От показанията на
разпитаните по делото св. Б. и С. се установи, че описания по-горе имот, в това число и
частта, която е изключена от регулация е владян и ползван от от ищците и техния
праводател повече от 10 години, като владението е било явно и необезпокоявано и никой не
е оспорва правата нито на ищците, нито на техните праводатели върху имота. От
показанията се установи още, че имота има трайно установени граници и поставена ограда и
се ползва като дворно място, а не като земеделска земя. Безспорно е по делото, че на ищците
не е било известно обстоятелството, че част от имота, който са наследили, владеят и ползват
е извън регулацията на селото, като едва при опит да се снабдят с документи установили, че
част от имота се води земя по чл.19 от ЗСПЗЗ – собственост на общ.Търговище. Безспорно е,
че тъй като обстоятелството, че част от имота е останала извън регулацията на селото и е
получила статут на зем.земя, не е било известно на ищците не са били подавани документи
за възстановяване на същата по реда на ЗСПЗЗ, както и че никога тези части не са били
отчуждавани, включвани в ТКЗС или други сродни организации.
При така установеното съдът счита,че предявения иск е основателен и доказан.
Установи се по делото, че ищците и техните праводатели са владяли изключената от
регулация част от имота им повече от 30 години, като владението е било явно и
необезпокоявано, както и че макар да е изключена от регулация тази част от имота им
2
никога не е ползвана като земеделска земя, същата не е била отчуждавана и включвана в
ТКЗС и по отношение на нея са неприложими законовите ограничения за придобиване по
давност. Установи се, че по силата на наследство и дарение ищците са придобили
собствеността върху целия имот в това число и изключената от регулация част, която
винаги е била във владение първо на техните праводатели, а в последствие и във владение на
ищците, без някой да оспорва правата им, с оглед на което иска се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Страните не са претендирали за присъждане на съдебни разноски, поради което
същите следва да останат за тях, така както са ги направили.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Общ.Търговище, че Б. Х. Н.,
ЕГН ********** от с.Д., ул.“Я.“ № 10, общ.Търговище, С. В. Н., ЕГН ********** от
гр.Търговище, кв.“З.“ ,***** и Г. В. М., ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.“З.“, *****,
действащи чрез пълномощник адв.Д. М. от ТАК, със съдебен адрес: гр.Търговище, ул.“Ц. И.
А.“ № 1 са собственици по наследство и дарение на следния недвижим имот: Поземлен
имот, с идентификатор № ***** по КК и КР на с.Д., община Търговище, одобрени със
Заповед № РД-18-38/29.06.2017 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, с площ от 1417
кв.м., с предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: 4, при граници: ПИ с идентификатори № *********; № *********; №
********* и № *********, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
3