РЕШЕНИЕ
№ 891
гр. ***, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110123214 по описа за 2024 година
Предявен e установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б.
„а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за признаване за установено съществуването на парично
задължение в размер на сумата от 488,96 лв., представляваща обезщетение за отмяна на
полет № *** от 16.06.2023 г. по направление *** ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.02.2024 г. до окончателното плащане, за която
сума по ч. гр. дело № 7245/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.02.2024 г.
Ищецът Д. И. М. твърди, че е закупила от ответника „***, действащ на територията
на *** чрез търговското му представителство, самолетен билет за извършване на въздушен
превоз по направление *** за дата 16.06.2023 г. с полет № ***, излитащ по разписание в
15:50 часа и пристигащ по разписание в 18:40 часа. Поддържа, че резервацията е приета
под****, но осъществяването на полета е било отменено, за което въздушният превозвач не
я е уведомил. Поддържа, че билетът е бил презаверен за следващия ден – 17.06.2023 г., което
е наложило ищцата да пътува от **** а впоследствие от ***, пристигайки до крайната точка
със закъснение, като разстоянието между двете летища е до 1 500 км (1 100,77 км), поради
което приложение намира чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., според който при
отмяна на полет на територията на общността до 1 500 км разстояние в полза на пътника се
поражда право да претендира обезщетение в размер на 250 евро, чиято левова
равностойност възлиза на сумата от 488,96 лв. Сочи, че вследствие отмяната на полета е
претърпяла неудобства, поради което на 28.06.2023 г. е подала жалба до ответника,
използвайки онлайн-платформата на превозвача, с искане за изплащане на обезщетението,
но същият е отказал да стори това, мотивирайки се, че отмяната на полета се дължи на
събития извън контрола на превозвача, а именно: поради ограничения/рестрикции, наложени
от трафик контрола и от правилата на летищата по маршрута на полета. Оспорва наличието
на извънредни обстоятелства, които да са от естество да изключат отговорността на
ответника в деня на полета – 16.06.2023 г., тъй като нито на летището на излитане (***),
1
нито на летището на кацане (***), е имало влошена метеорологична обстановка. В тази
връзка посочва, че всички полети около часа на излитане и съответно на кацане на полета са
редовно изпълнени или с малки закъснения, без да е имало други отменени полети нито на
летището в ***, нито на летището в ***, поради което причината за отмяна на полета се
дължи на технически и/или оперативни причини, които нямат характер на извънредни
обстоятелства, изключващи отговорността на въздушния превозвач. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„***, действащ на територията на *** чрез търговското му представителство, с който не
оспорва сключването с ищеца на договор за въздушен превоз за редовен полет № *** от
16.06.2023 г. по направление *** както и, че резервацията й за него е била приета и
регистрирана, за което на същата е издадена бордна карта. Не оспорва отмяната на полета,
но заявява, че причината за това се дължи на обстоятелства, които не могат да му се вменят
във вина, а именно: многонационално военно обучение на *** – ***, провело се на летището
на 16.06.2023 г., вследствие на което предоставянето на слотове за излитане на самолети
значително се е забавило. Заявява, че се касае за мащабно обучение, провело се в *** в
периода от 12.06.2023 г. до 23.06.2023 г., като в него са взели участие 25 държави членки на
военния съюз, в т. ч. близо 10 000 войници и 250 бойни самолети. Поддържа, че причината
за отмяна на полет № *** е именно провеждането на обучението, тъй като въздушният
оператор не е получил на време слот за излитане, поради което е бил принуден да отмени
полета. Позовава се на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., считайки, че изтъкнатите
от него обстоятелства имат извънреден характер и не са могли да бъдат избегнати, поради
което са годни да освободят въздушния превозвач от отговорност. Сочи, че е направил
всичко възможно за осъществяване на полета, предоставяйки на ищцата безплатни билети за
полет *** и *** от които тя се е възползвала, пристигайки благополучно до крайната си
дестинация. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 17.09.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на облигационно правоотношение между тях
по силата на договор за въздушен превоз за редовен полет № *** от 16.06.2023 г., който е
следвало да излети от летище*** на 16.06.2023 г. в 15:50 часа и да пристигне на 16.06.2023 г.
в 18:40 часа на летище ***, без така планираното време на кацане да е било спазено, като
разстоянието между **** е под 1 500 км.
Видно от представената по делото включително и в превод на български език справка
за статус на полет № **** от 16.06.2023 г. с направление от летище *** до летище ***,
същият е следвало да бъде изпълнен с въздухоплавателно средство с номер на опашка ***,
но е отменен.
От представените справки за пристигащи и кацащи съответно на летище *** и
летище ***, каквото е наименованието на летище ***, полети на 16.06.2023 г. се установява,
че процесният полет е единственият със статус отменен. Установява се и че в същия час на
заминаване от летище *** – 15:50 часа, са насрочени още три полета, един от които е излетял
навреме, а останалите два – със закъснение.
Установява се от приетото като писмено доказателство по делото извлечение от
информационната система на ответника за направени резервации на името на ищцата, че
същата е имала резервация за процесния полет *** от 16.06.2023 г. с код за резервация ****,
направена от туристическа агенция „***** на 16.05.2023 г. В същата справка се посочва, че
полетът е отменен поради неспазване на слотово време, което причинява закъснения при
изкачване, засягащи ротацията на самолета, като на пътника са предложени като
2
алтернатива полети *** и *** за достигане до първоначалната крайна дестинация, с което
предложение ищцата се е съгласила.
Видно от придружена с превод на български език статия от 12.06.2023 г., публикувана
на електронен адрес **** със заглавие „*** е домакин на най-голямото военновъздушно
учение на ***“, в периода от 12.06.2023 г. до 23.06.2023 г. на територията на страната се е
провело учение ***, определено като най-мащабното такова в историята на ***, в което
участие са взели 25 държави с около 10 000 войници и 250 самолета, повечето от които
разположени в няколко германски военновъздушни бази, като тренировъчните мисии са се
провели предимно над Северно море, Балтийско море и Южна ***.
По делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, от което се установява, че действително в периода от 12 до 22 юни
2023 г. в европейското въздушно пространство се е провело най-голямото учение за
разгръщане на военновъздушни сили в историята на ***, довело до средно забавяне на
закъснял полет от 17 минути, при общо забавяне на ден средно от 23 590 минути (18 % от
общото мрежово забавяне). Експертът изяснява, че на 16.06.2023 г. на летището в ***
графикът на излитащите и кацащите самолети е бил силно нарушен, като голяма част от тях
са пристигали и заминавали със закъснение от порядъка на един час. В заключението се
посочва още, че на процесния полет е наложен първоначален слот, получен в 11:50 часа с час
на излитане 15:00 часа, който налага един час закъснение, като същият е леко коригиран в
12:13 часа за час на излитане 14:59 часа, а като причина за забавянето било отразено „време
по маршрута“, код *** и ***варване на контрол на въздушно движение по маршрута, код 81.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: възникване и съществуване на валидно облигационно
правоотношение с ответника по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз
на пътници, в рамките на което за ответника е възникнало задължение да изпълни полет №
**** от 16.06.2023 г. по направление *** за който ищцата има потвърдена резервация, в
колко часа е трябвало да пристигне полетът и в колко е пристигнал, както и какво е
разстоянието между точките на двата полета.
В случая, исковата претенция се основава на чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, в който е уредено правото на парично
обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време
поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния
превоз съобразно планираното разписание. Пътниците на закъснели полети с повече от три
часа до крайния пункт на пристигане са в аналогично положение, доколкото търпят същото
неудобство – загуба на време, равно на или по – голямо от три часа закъснение спрямо
планираното разписание на полета им - в този смисъл е Решение от 19.11.2009 г. на СЕС по
съединени дела С-402/07 и С-432/07, което при тълкуването на разпоредбите на Регламента е
задължително.
Съгласно чл. 3, § 1, б. „а“, вр. чл. 3, пар. 2, б. „а“ от Регламента, същият се прилага за
пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която
договорът се прилага, какъвто е и настоящият случай – точката на заминаване се намира в
гр. ***, като е поставено изискване същите да имат потвърдена резервация за полета, и
3
освен в случай на отмяна по чл. 5, да се представят на гишето за регистрация, както е
предвидено, и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен
път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не
е предвиден час – не по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Посочените
обстоятелства подлежат на доказване чрез представяне на издадените на съответния пътник
превозни документи – потвърдена резервация и бордна карта или багажен етикет. По
смисъла на чл. 2 б. „е“ и „ж“ от Регламента „билет“ означава валиден документ, даващ
право на транспорт, или нещо еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна
форма, издаден или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител,
а „резервация" - фактът, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че
резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператор.
В случая, между страните не се спори, а и е обявено за безспорно с доклада по
делото, че между ищцата и ответника е възникнало облигационно правоотношение въз
основа на договор за въздушен превоз, по силата на който превозвачът е следвало да
извърши полет № LH 1704 на дата - 16.06.2023 г. с маршрут *** с планиран час на излитане
15:50 часа и час на кацане в крайната си дестинация в 18:40 часа местно време, като
разстоянието между гр. *** и гр. *** е под 1 500 км. Не се спори също така, че процесният
полет е бил отменен и не е изпълнен в очаквания ден, което се установява и от приложените
и неоспорени от страните справки за пристигащи полети на летище ***, съответно за
излитащи полети от летище *** за 16.06.2023 г. Само за пълнота следва да се отбележи, че
предвид установената отмяна на планирания полет, съгласно допус***то изключение в чл. 3,
§ 2, б. „а“ от Регламента, за ищцата не е налице задължение за установяване явяването си на
летището в гр. *** в съответен интервал от време преди предвидения час за излитане.
Ето защо, спорният по делото въпрос касае настъпването на твърдяните от ответника
обстоятелства – провеждането на територията на летището в гр. *** на многонационално
военно обучение на *** – ***, довело до значително забавяне в предоставянето на слотове за
излитане, както и представляват ли те такива от „извънреден характер“ по смисъла на чл. 5,
§ 3 от Регламент № 261/2004 г., които не са могли да бъдат избегнати, поради което са
наложили отмяна на процесния полет № LH 1704, планиран за 16.06.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г. във връзка със
съображения 14 и 15 от Преамбюла на същия въздушният превозвач не дължи заплащане на
обезщетение, ако отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Тези елементи от
освобождаващия от отговорност фактически състав следва да са налице кумулативно при
стриктното ограничително тълкуване на фактите от хипотезата, предвид целта на
договарящите страни за постигане на висока степен на защита на пътниците във въздушния
транспорт. За да бъде извънредно, това обстоятелство следва да не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на въздушния превозвач и поради естеството и произхода му да
се намира извън ефективния контрол на същия. В съображение 14 от Преамбюла на
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредните
обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни
мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач. В съображение 15 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. е
посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на
решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен
ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.
4
Между страните не е спорно, а и от приетото по делото заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че действително в периода от 12 – 23.06.2023
г. в европейското въздушно пространство се е провело най-голямото учение за разгръщане
на военновъздушни сили в историята на ***. Според заключението, последното учение
действително е довело до забавяне на полети на летище ***, като на 16.06.2023 г. графикът
на излитащите и кацащите самолети бил силно нарушен със забавяния около час при голяма
част от самолетите, включително и на процесния полет, на който е даден слот за излитане
също с един час закъснение.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че от
страна на ответника не се установява при условията на пълно и главно доказване наличието
на твърдяното в отговора на исковата молба извънредно обстоятелство – забавяне в
предоставянето на слотове за излитане, което да е толкова значително, че да е довело до
необходимостта от отмяна на процесния полет. Проведеното от *** обучение действително е
станало причина за забавяния и по-висока ***вареност на европейските летища, в това
число и на летище ***, но доколкото зададеното време на излитане според предоставения за
това слот, е с около един час закъснение, то не се установява закъснението да е значително и
да е довело до невъзможност за изпълнение на полета в същия ден. Нещо повече, установи
се, че забавянето е в сходен времеви интервал и за останалите полети, които е следвало да
излетят от летище *** на 16.06.2023 г., но единственият отменен полет е процесният с №
***, като останалите са излетели или навреме, или със закъснение. При липса на
представени доказателства за обратното, от последното обстоятелство следва, че отмяната
на процесния полет е изключение, въпреки допуснатите забавяния и в останалите полети с
приблизително еднакво времетраене като това на полета до летище ***. За ответника не се
установява да са били налице обективни пречки, които да са довели до невъзможност за
изпълнение на процесния полет, макар и със закъснение в първоначалния час на излитане,
подобно на всички други полети за съответния ден.
Нещо повече, дори да се приеме, че твърдяното значително забавяне в предоставянето
на слотове за излитане, засегнало процесния полет, действително е било налице, до какъвто
извод съдът не достигна, от страна на ответника не се доказва предприемането на всички
разумни мерки за избягване на отмяната на полета по смисъла на съображение 15 от
Преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. В случая, по делото не се твърди, а и не се
установява, че за въздушния превозвач не е имало достатъчно време да предприеме
необходимите мерки, за да не допусне значителното забавяне в предоставянето на слотове за
излитане в случай, че такова изобщо е било налице, да доведе да отмяната на полета,
доколкото обучението на *** е започнало още на 12.06.2023 г., при дата на процесния полет
16.06.2023 г. Не се доказва и наличието на каквато и да било пречка да се изпълни полет №
***, макар и със закъснение в обявеното време за излитане в рамките на един час, както и
предприемането на подобно действие от страна на превозвача да доведе до непоносими
жертви за него с оглед капацитета на предприятието. От друга страна, самото наличие на
извънредно обстоятелство не е самостоятелно основание за освобождаване на превозвача от
отговорност за заплащане на обезщетение. За да се освободи от отговорност въздушният
превозвач следва да докаже освен, че така настъпилото извънредно обстоятелство се явява в
причинно-следствена връзка със закъснението на процесния полет, така и, че е предприел
всички разумни мерки за избягване на процесното закъснение. В случая мерките, които
авиопревозвачът е предприел, се изразяват в презаверяване на билета на ищцата за два
полета на следващия ден – 17.06.2023 г., които след прикачване в гр. Рим да доведат
пасажера до крайната му дестинация. Това действие, обаче, по никакъв начин не изчерпва
разумните мерки, които превозвачът е могъл и е бил длъжен да предприеме. В т. 3 от
постановеното Решение на Съда по дело C-74/19 (LE срещу Transportes Aйreos Portugueses
SA), е прието, че член 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004
трябва да се тълкува в смисъл, че премаршрутирането на пътник — извършено от въздушен
5
превозвач с друг опериран от самия него полет поради извънредно обстоятелство, засегнало
превозващото пътника въздухоплавателно средство — вследствие на което този пътник е
пристигнал на следващия ден спрямо първоначално предвиденото, не представлява
„разумна мярка“, освобождаваща този превозвач от задължението му за плащане на
обезщетение, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от този
регламент, освен ако не е съществувала никаква друга възможност за премаршрутиране,
директно или с връзка, с полет, опериран от самия него или от който и да е друг въздушен
превозвач и с не толкова късно време на пристигане като следващия полет на съответния
въздушен превозвач, или ако извършването на такова премаршрутиране представлява за
последния жертва, непоносима с оглед на капацитета на предприятието му към релевантния
момент. В мотивите на решението съдът е приел, че в съответствие с целта за гарантиране
на високо равнище на защита на пътниците, посочена в съображение 1 от Регламент №
261/2004, както и с изискването за разумно премаршрутиране при задоволителни условия и
при първа възможност, предвидено в съображения 12 и 13 и в член 8, параграф 1 от този
регламент, при настъпване на извънредно обстоятелство въздушният превозвач, който
възнамерява да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците,
предвидено в член 5, параграф 1, буква в) и член 7 от посочения регламент, като вземе
разумните мерки, припомнени в предходната точка, по принцип не може да се ограничи
само с предлагане на премаршрутиране на съответните пътници към техния краен пункт на
пристигане със следващия опериран от самия него полет, който пристига в крайния пункт на
следващия ден спрямо първоначално предвиденото за пристигането им. Всъщност грижата,
която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от
задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с
които разполага, за да осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при
първа възможност, едно от които е да потърси други полети, директни или с връзка,
евентуално оперирани от други въздушни превозвачи от същия или друг въздушен алианс и
с не толкова късно време на пристигане като това на следващия полет на съответния
въздушен превозвач. Едва при доказана липса на други директни полети или полети с връзка
до същата дестинация, пристигащи по-рано от фактически извършения полет, или при
доказана липса на възможност за премаршрутиране поради запълване на местата за тези
полети, превозвачът може да се освободи от отговорност, като превози пътника със
закъснение повече от 12 часа. В настоящата хипотеза по делото не се установява ответникът
да е извършил проверка за наличие на други полети по същото направление, тъй като не са
ангажирани доказателства какви полети са били налични от *** до *** на 16.06.2023 г., на
кои авиокомпании и с какви часове на пристигане, както и имало ли е налични места на тези
полети. Не се твърди и не се доказва на ищцата да е било предложено премаршрутиране с
друг полет, който да осигури максимално ограничаване на забавянето при пристигане в
крайната дестинация.
Ето защо, съдът приема, че по делото не е доказано наличието на извънредни
обстоятелства, които да изключат отговорността на ответника за неточно изпълнение на
сключения договор за въздушен превоз, а още по-малко той да е предприел мерки за тяхното
отстраняване в случай, че се приеме, че такива изобщо са били настъпили, поради което той
дължи претендираното обезщетение по смисъла на основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г.
Доколкото процесният полет попада в хипотезата на чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 г., то размерът на исковата претенция е нормативно установен, а именно:
250,00 евро (с левова равностойност от 488,96 лв.).
Изложеното обосновава извод, че са осъществени всички юридически факти,
включени във фактическия състав на процесното вземане за компенсаторно обезщетение в
размер на 488,96 лв., поради което предявеният иск се явява основателен и следва да се
уважи изцяло, като тази сума се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
6
заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– цялостна основателност на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищцата следва да се присъдят сторените разноски в производството по ч. гр. дело №
7245/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, които съответно
възлизат на 25,00 лв. – платена държавна такса в заповедното производство, както и на 25,00
лв. – платена държавна такса в исковото производство. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на адв. В. В. Ч. - М. следва да се присъди претендираното от нея
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
полза на ищцата, а именно: сумата от 400 лв. – за производството по ч. гр. дело № 7245/2024
г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 400 лв. – за настоящото исково
производство. Съдът прие, че такова се дължи в нейна полза, тъй като за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., както е в настоящия случай на л. 11 от
заповедното дело, както и на л. 8 от настоящото дело, като не е необходимо страната
предварително да установява и доказва съответното основание за предоставяне на безплатна
правна помощ – в този смисъл е определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019
г. по описа на ВКС, IV г. о. С оглед изхода на спора, сторените от ответника разноски следва
да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. И. М., ЕГН **********, с
адрес: **** срещу „***, действащ на територията на *** чрез търговското си
представителство, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. ***, *****, сграда Б, ет. 5, установителен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., че
ответникът дължи на ищцата сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение за
закъснение на полет № *** от 16.06.2023 г. по направление *** ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2024 г. до окончателното плащане,
за която сума по ч. гр. дело № 7245/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.02.2024 г.
ОСЪЖДА „***, действащ на територията на *** чрез търговското си
представителство, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. ***, *****, сграда Б, ет. 5, да заплати на Д. И.
М., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 25,00 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 7245/2024 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 25,00 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „***, действащ на територията на *** чрез търговското си
представителство, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. ***, *****, сграда Б, ет. 5, да заплати в полза
на адв. В. В. Ч. – М. с рег. № *** и адрес на кантората: ****, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в производството по ч. гр. дело №
7245/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 400,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
7
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8