Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 9 от 21.01.2011 година по НOХД № 1050/2005 година по описа на Районен съд - град Л.: Подсъдимият П. П. Е. е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 20.00 до 20.30 часа на 27.03.2005 година в град Л., в съучастие като извършител с Т. Д. Б. от град Л., при предварителен сговор и чрез използване на техническо средство – автомобилна заготовка, завършваща с шестостен, противозаконно отнел чужда движима вещ: лек автомобил марка „Ф. Г. III”, с ДК № ОВ ....... АР, на стойност 4378.00 лева, собственост на Ц. Д. Р. от село Златна П. област Л., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието извършил при условието на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК и чл. 54 НК на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от Т. ГОДИНИ, като е признат за НЕВИНОВЕН да е извършил деянието в съучастие с П. П. Т. – като подбудител и е оправдан в тази част на обвинението, както и по посочената цифрова квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато от такÓ наложеното наказание лишаване от свобода, времето през което подсъдимият П. П. Е. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 01.04.2005г. до 11.04.2005г. и с мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от 11.04.2005г. до 06.03.2006 година. Подсъдимият П. П. Т. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че за времето от 20.00 до 20.30 часа на 27.03.2005 година в град Л., в съучастие като подбудител с П. П. Е. и Т. Д. Б. – двамата от град Л., при предварителен сговор и чрез използване на техническо средство – автомобилна заготовка, завършваща с шестостен, противозаконно да е отнел чужда движима вещ: лек автомобил марка „Ф. Г. III”, с ДК № ОВ ....... АР, на стойност 4378.00 лева, собственост на Ц. Д. Р. от село Златна П. област Л., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието извършил при условието на повторност, поради което е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 3 НК. С присъдата подсъдимият П. П. Т. е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 27.03.2005 година до 30.03.2005 година в село С., област Л., в съучастие като подбудител с Е. Й. С. и Д. Й. С., с цел да набави за себе си имотна облага, укрил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи: лек автомобил марка „Ф. Г. III”, с ДК № ОВ....... АР, на стойност 4378.00 лева, собственост на Ц. Д. Р. от село З. П. област Л., за който знаел, че е придобит от другиго чрез престъпление, поради което и на основание чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 2, ал. 2 НК и чл. 54 НК на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато от така наложеното наказание лишаване от свобода, времето през което подсъдимият П. П. Т. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 31.03.2005г до 30.05.2005г. и с мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от 30.05.2005г. до 02.03.2006 година. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено му с присъда № 64/10.06.2002г. по НОХД № 46/2002г. на Районен съд – град Т., в сила от 22.04.2004 година. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият С. С. С. е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 27.03.2005 година до 30.03.2005 година в квартал „Г.”, в град Л., като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, укрил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи: задна декоративна кора с две трилентови тонколони марка „Б.”, басова тонколона, тип „Т.”, марка „ZTE-AUDIO SYSTEM”, буксирно въже и помпа за централно управление – всичките на обща стойност 262.00 лева, за лек автомобил марка „Ф. Г. III”, с ДК № ОВ ....... АР, на стойност 4378.00 лева, собственост на Ц. Д. Р. от село З. П. област Л., за който знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление, поради което и на основание чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 НК и чл. 54 НК на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като е признат за НЕВИНОВЕН и е оправдан по обвинението, че е извършил деянието в съучастие с П. Г. П. от град Л.. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от Т. ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато от така наложеното наказание лишаване от свобода времето през което подсъдимият С. С. С. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 31.03.2005г до 31.05.2005г. и с мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от 31.05.2005г. до 09.11.2005 година. Подсъдимият П. Г. П. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че за времето от 27.03.2005 година до 30.03.2005 година в квартал „Г.”, в град Л., в съучастие като помагач на С. С. С., с цел да набави за себе си имотна облага, да е укрил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи: задна декоративна кора с две трилентови тонколони марка „Б.”, басова тонколона, тип „Т.”, марка „ZTE-AUDIO SYSTEM”, буксирно въже и помпа за централно управление – всичките на обща стойност 262.00 лева, за лек автомобил марка „Ф. Г. III”, с ДК № ОВ ....... АР, на стойност 4378.00 лева, собственост на Ц. Д. Р. от село З. П. област Л., за който знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление, поради което е оправдан по обвинението по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК. Със същия съдебен акт подс·димите П. П. Е., П. П. Т. и С. С. С. са осъдени да заплатят солидарно на Ц. Д. Р. сумата от 300.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като по отношение на подсъдимия П. Г. П. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Против така постановената присъда е постъпил протест от О. П. – град Л.. Представителят на ЛОП излага съображения, че първоинстанционната присъда е необоснована в частта досежно наложените на подсъдимите П. Е. и П. Т. наказания. Посочва, че така наложените наказания, с оглед последиците от тези престъпления, се явяват занижени по размер. Прави искане постановената от Районен съд – град Л. присъда да бъде изменена, като наложените на подсъдимите П. П. Е. и П. П. Т. наказания да бъдат увеличени с по една година. Против постановената от Районен съд – град Л. присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия П. П. Т.. Посочва, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че същата противоречи на закона и че наложеното му наказание е явно несправедливо. Моли присъдата на ЛРС да бъде отменена и делото да бъде върнато на Районна П. – град Л. за допълнително разследване. Жалба против постановената първоинстанционна присъда е постъпила и от адвокат А. Т. и адвокат И. С., в качеството им на защитници на подсъдимия П. П. Е.. В жалбата си защитниците развиват съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за участие на подзащитния им Е. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и че същата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до реалното нарушаване на правата на подсъдимите и незаконосъобразно допускане на недопустими доказателствени средства. В допълнение към въззивната жалба подсъдимият П. Е. посочва, че постановената от първоинстанционния съд присъда е неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че по делото не са събрани преки доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение, а косвените такива го опровергават. Излага подробни съображения относно обстоятелството, че събраните по делото доказателства, респективно – изводите на Районния съд са противоречиви и не доказват участието му извършване на престъпното деяние. На следващо място счита, че при разглеждане на делото са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на подсъдимите и техните защитници. Посочва, че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно времето, в което е извършена кражбата, а подсъдимият има право да научи за кой период от време го обвиняват, че е извършил деянието. По този начин е нарушено правото на защита на подсъдимия, като същия е лишен от възможността да организира защитата си. Счита, че приемането и приобщаването към доказателствения материал на протоколите за изготвяне на ВДС, събрани от използването на СРС по ЗСРС /отм./, е в противоречие с изискванията на закона, практиката на ВКС и най-вече с трайно установената практика на ЕСПЧ. Като друго съществено процесуално нарушение посочва обстоятелството, че първоинстанционният съд в мотивите си се е позовал на оспорените протоколи за оглед на местопроизшествие и за оглед на веществени доказателства, които не са съставени по предвидения в НПК ред, респективно – не могат да бъдат годни доказателствени средства. Моли присъдата на Районен съд – град Л. да бъде отменена, а делото да бъде върнато на Районна П. – град Л. на фазата на досъдебното производство или същата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Против постановената от Районен съд – град Л. присъда е постъпила жалба и от подсъдимия С. С. С.. Излагат се съображения, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Посочва, че в производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните му правата. За такова нарушение счита, че по отношение на него е взета най-тежката мярка, за неотклонение, без да са били налице предпоставките за това. Посочва, че иþготвените по делото веществени доказателствени средства не са били предявени на подсъдимите заедно с другите събрани на досъдебното производство доказателства, а едва преди приключване на съдебното следствие. Твърди, че по този начин се е стигнало до ограничаване на процесуалните му права за избора и организацията на защитата си. На следващо място излага подробни съображения относно липсата на доказателства за извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и за което е признат за виновен от Районен съд – град Л.. Освен това посочва, че предвид ниската стойност на вещите и чистото му съдебно минало, наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца се явява прекалено завишено и явно несправедливо. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на О. П. – град Л. заема становище, че поддържа протеста, така както е депозиран. Посочва, че в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които в съвкупност с приложените веществени доказателства, обосновават извода, че тримата жалбоподатели са участвали в организирането и отнемането на процесния автомобил. Счита, че са налице отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимите, които са от значение за наказателната им отговорност. Посочва, че за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК и най-вече с оглед превантивната роля, която трябва да постигне една присъда, следва наказанията наложени от първоинстанционния съд да бъдат увеличени. Защитникът на подсъдимия П. П. Е., адвокат А. Т. счита, че подаденият протест е неоснователен. Посочва, че по отношение на подзащитния му не са събрани достатъчно доказателства за извършване на престъплението, за което е обвинен и за което е признат за виновен от първоинстанционния съд. Счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними, като най-същественото е свързано с внесения обвинителен акт. В обстоятелствената част на същия е посочено, че подзащитния му е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, между 22.00 часа и 22.20 часа, а в диспозитива на същия е посочено, че престъплението е извършено в интервала 20.00 часа – 20.30 часа. Посочва, че по този начин е нарушено правото му на защита и това не може да бъде поправено в процеса. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел и приложил като доказателства по делото изготвените ВДС, получени чрез използване на СРС. Посочва, че по отношение на Е. в производството са събрани единствено косвени доказателства, като в този случай, за да бъде постановена осъдителна присъда е необходимо от всички тях да може да бъде направен единствения възможен правен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. В случая по делото обаче, не са събрани доказателства, че П. Е. е участвал в отнемането на автомобила. Моли присъдата да бъде отменена и подсъдимият П. П. Е. да бъде признат за невинен или делото да бъде върнато на Районна П. – град Л. за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимите и техните защитници. В своя защита подсъдимият Е. заявява, че се присъединява към изразеното от защитника му становище. Адвокат Б. К., в качеството му на защитник на подсъдимия П. П. Т., заема становище, че обвинението спрямо подзащитния му почива единствено на показанията на един свидетел и данни, получени чрез използване на СРС. Заявява, че показанията на Е. С. са противоречиви, крайно недостоверни и не могат да залегнат в основата на една присъда. Посочва, че изготвените ВДС, получени чрез използване на СРС, е следвало да бъдат унищожени, а те са приобщени към делото няколко години след изготвянето им, което е недопустимо. Счита, че повдигнатото спрямо подзащитния му обвинение за вещно укривателство не е доказано по несъмнен начин, поради което моли постановената от Районния съд присъда да бъде отменена, а П. П. Т. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. В своя защита подсъдимият Т. заявява, че се присъединява към съображенията, изложени от защитника му. Адвокат К. Т., в качеството й на защитник на подсъдимия С. С. С., посочва, че присъдата, постановена от първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна. Счита, че обвинението, което е повдигнато на С. е недоказано, поради което същият е следвало да бъде оправдан. Посочва, че обвинението, за което му е повдигнато обвинение не е за тежко престъпление, поради което е недопустимо да бъдат използвани доказателства, получени чрез използване на СРС. Счита, че както в първоинстанционното, така и във въззивното производство не са ангажирани никакви доказателства, че към момента на придобиването на въпросните вещи С. е знаел, че са придобити от другиго – Б., чрез престъпление и че ги е укрил с цел да набави за себе си имотна облага. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд не е приложил разпоредбата на чл. 218б НК, доколкото причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени на пострадалия още на фазата на досъдебното производство, за да могат тримата обвиняеми – Е. С., Д. С. и Т. Б., да сключат споразумение за прекратяване на наказателното производство. Моли да бъде постановена присъда, с която С. С. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно моли постановената от Районния съд присъда да бъде изменена, като наложеното на С. наказание бъде намалено и същото бъде определено при условията на чл. 55 НК. В своя защита подсъдимият С. заявява, че се присъединява към заявеното от защитника му. В правото си на последна дума подсъдимият П. Е. заявява, че не е извършил деянието и моли съда да бъде обективен. В правото си на последна дума подсъдимият П. Т. също моли съда да бъде обективен. В правото си на последна дума подсъдимият С. С. заявява, че няма какво да каже. Окръжният съд, в качеството на въззивна инстанция, като обсъди наведените с протеста и жалбите оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на присъдата приема за установено следното: При извършената служебна проверка по реда на чл. 314, ал. 1 НПК въззивният съд констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при предявяване на дознанието на уличените лица и при изготвянето на обвинителния акт. От дознание № 244/2005г. на РПУ – град Л. се установява, че материалите по същото са предявени на С. С. С. с протокол за предявяване на дознание от 15.06.2005г. /л. 382 от том ІІ на дознанието/ и на П. Г. П. с протокол за предявяване на дознание от 16.06.2005г. /л. 385 от том ІІ на дознанието/. При извършване на това следствено действие обаче, двамата уличени са представлявани от един защитник – адвокат В. К. Видно от протоколите за разпит на уличено лице /л. 338, 345 и 351 от том ІІ на дознанието/ С. не се признава за виновен, като посочва, че не е извършил престъплението, за което е уличен и че липсват безспорни доказателства, които да подкрепят обвинението за вещно укривателство, извършено в съучастие. От протоколите за разпит на уличено лице /л. 356 и 359 от том ІІ на дознанието/ се установява, че П. се признава за виновен, съжалява за случилото се, като посочва, че С. С. е отишъл в дома му и е поискал да вземат някакви вещи от колата му, които да приберат. С. извадил вещите от багажника на автомобила си и двамата ги прибрали. В разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 5 НПК, съответно в чл. 70, ал. 1, т. 5 НПК /отм./, която е била в сила към момента на предявяване на обвинението, законодателят е предвидил условно задължителна защита тогава, когато наказателното производство се води срещу повече от един обвиняем и са налице противоречиви интереси между всички тях или за част от тях. Противоречиви интереси по смисъла на този текст са налице тогава когато са привлечени към наказателна отговорност две или повече лица и те предприемат действия, в които възпроизвеждат факти, уличаващи един или повече от съпроцесниците им в осъществяването на инкриминираното деяние, респективно когато едно от лицата се признава за виновно, а другото – не признава участието си в извършване на деянието. В този случай винаги са налице противоречиви интереси и участието на защитник е условно задължително. Противоречиви интереси са налице и когато едното лице дава обяснения, а другото отказва, като този извод се прави на основата на виждането, че задължение на решаващия орган е да гарантира и осигури действителното упражняване на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, като прецени, че при неясна позиция и уличаване от страна на другия обвиняем следва да се приеме противоречие на интересите им. Принципното правило е, че във всяка хипотеза, в която с обясненията си единият обвиняем уличава другия и по този начин подпомага обвинението срещу него са налице противоречиви интереси по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 5 НПК, респективно - чл. 70, ал. 1, т. 5 НПК /отм./. Възможността един и същ защитник да представлява повече от един обвиняем в едно производство е допустима единствено и само когато липсват противоречиви интереси по смисъла на т. 5. Когато такива са налице задължение на защитника е да преустанови да дава правни съвети и да представлява и двамата обвиняеми, респективно задължение на прокуратурата и съда е да констатират противоречивостта на интересите и да не осъществяват процесуалните действия с този защитник. В противен случай се нарушава правото на защита и на двамата обвиняеми. В този смисъл са решение № 237/1993г. по н. д. № 63/1993г., ІІ н. о. на ВС и решение № 8/1982г. по н. д. № 659/1981г., І н. о. на ВС.Освен, че посоченото нарушение е от категорията на съществените, то е неотстранимо в следващите фази и стадии на наказателното производство. Участието на защитник, който съгласно нормата на чл. 67, ал. 3, т. 1 НПК /отм./ не може да бъде такъв, представлява съществено нарушение на процесуални правила и налага повторно осъществяване на съответните процесуални действия. В случая по делото възражение в тази насока е направено от защитниците на подсъдимите още в първото по делото заседание, проведено на 09.11.2005 година, но първоинстанционният неправилно е приел, че в случая не става въпрос за съществено нарушение на процесуалните правила. На следващо място настоящият съдебен състав приема, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при изготвяне на обвинителния акт, доколкото същият не отговаря на изискванията, посочени в на чл. 246 НПК, съответно на чл. 235 НПК /отм./. Съгласно цитираната разпоредба в обстоятелствената част на акта на обвинението следва да се посочат престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му, а заключителната част трябва да съдържа правната квалификация на деянието. Между двете части следва да е налице съответствие – посочените факти в обстоятелствената част следва да са релативни на правната квалификация. В т. 4.2. на Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК е посочено главното предназначение на обвинителния акт, а именно да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него. В случая по делото в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва описание на деянията, осъществени от Е. и Т.. По отношение на П. Е. е посочено, че „…заедно със свидетеля Т. Б. отнели с помощта на автомобилна заготовка, завършваща със шестостен и ключ „звезда” № 10, със запилен край лек автомобил „Ф. Г. ІІІ” с ДКН ОВ ....... АР…”. Вярно е, че не винаги непосочването, в обстоятелствената част на акта на обвинението, на начина на извършване на престъплението е основание за връщане на делото на предходна процесуална фаза. Съществено процесуално нарушение обаче е налице винаги когато става въпрос за съставомерността на деянието, за елементите от престъпния състав, както и за участието на обвиняемия в осъществяването му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено как е отнет процесният автомобил; с какви фактически действия; как е използвано цитираното техническо средство и по какъв начин то е способствало за отнеманото на автомобила. С обвинителния акт на Е. е повдигнато обвинение за извършено от него в съучастие със свидетеля Б. деяние. При такова обвинение, освен всички други изисквания, в обвинителния акт следва да бъде посочено и какъв е фактическият състав на действията на всеки от съучастниците. В този смисъл е и решение № 90 от 19.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 687/2002 г., II н. о. По делото обаче липсва посочване на участието на всеки един от тях, и по конкретно на Е., в отнемането на вещта – кой е използвал техническото средство; кой е управлявал автомобила и по какъв точно начин всеки е участвал в осъществяване на деянието, и то като съизвършител. В обстоятелствената част на обвинителния акт не са налице никакви факти, въз основа на които е направен извод относно авторството на деянието, което да е извършено и то виновно от подсъдимия Е.. В него следва да са отразени конкретните факти и обстоятелства, от които да се установява конкретното му поведението, насочено към отнемането на вещта. Освен това в обстоятелствената част на обвинителния акт по настоящето дело се споменава, че "… около 22.00 часа, уличеният П. Е. заедно със свидетеля Т. Б. отишли ж.к. „М.” на град Л. и отнели … лек автомобил”. От тази фактическа обстановка изведнъж се прави извод и се поддържа обвинение за съизвършителство след предварителен сговор. Предварителният сговор, като начин на извършване на престъплението, е въздигат от закона като квалифициращ елемент поради особената укоримост на вината на съизвършителите - предварително обмисляне на престъпния план, премахване на евентуални пречки и други. Всички обстоятелства, характеризиращи тази предварителна общност на умисъла, следва да намерят място в обвинителния акт, за да бъде пълно и точно изяснен начинът на извършване на престъплението. В този смисъл е и решение № 422 от 30.ХI.1995 г. по н. д. № 337/95 г., I н. о. на ВС. В акта на обвинението освен това не е посочено и изпълнителното деяние, осъществено от П. Т. по повдигнатото му по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК обвинение. Подбудителството, като форма на съучастие, е склоняване, т.е. въздействие върху психиката на извършителя по начин, по който у последния възниква решение за извършване на престъплението. Именно мотивирането, кара лицето, което преди това не е имало намерение да върши престъпление – да го направи. За наличието на подбудителство е без значение способът, по който подбудителят е успял да въздейства над изпълнителя да извърши престъпното деяние. Средствата за такова въздействие могат да бъдат от най-различно естество. За да приеме обаче съдът, че е налице подбудителство е необходимо да се констатира, че престъплението е извършено вследствие упражненото въздействие от подбудителя. В случая по делото, в акта на обвинението не се съдържат конкретни факти и обстоятелства, от които може да бъде направен такъв извод. Посочено е, че Т. запитал С. дали може да му намери гараж, като последният „си знаел, че по принцип става въпрос за крадена кола”. Малко по-надолу на същата страница от обвинителния акт е посочено, че Т. позвънил на свидетеля С. и му предал, че е отнет автомобил, който да чака в началото на село С. да му бъде докаран. Липсва обаче описание фактическа обстановка, при която Т. мотивира или склонява С. да извърши престъплението вещно укривателство, като именно това въздействие да е било в основата на вземането на решението да го извърши. Не е уточнено и кои минали осъждания на П. П. Е. са предпоставки за квалификацията за "опасен рецидив" по чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК. На следващо място е необходимо да се отбележи, че съществува противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и заключителната му част по отношение на времето на извършване на кражбата. На страница 2 от акта на обвинението в първите Т. абзаца въобще не е посочена дата, като именно в трети абзац е посочено, че около 22.20 часа Е. и Баев отнели автомобила. След това в четвъртия абзац вече е посочена и някаква дата - „минало известно време и на 27.03.2005 година …” Т. позвънил на Е. С., без да е ясно колко е това известно време – минути, часове, дни. Правят впечатление и посочените на тази страница часове. Около 22.00 часа Е. и Б. отишли в ж.к. „М.” на град Л.; около 22.20 – отнели процесния автомобил; 22.23 часа - Е. Позвънил на П. Т., а в 22.05 часа – Т. позвънил на Е. С.. На страница четвърта, в обобщаващата част от обстоятелствената част на обвинителния акт вече е посочена дата, на която обвинението твърди, че е извършена кражбата – 27.03.2005 година, но е посочен съвсем различен час на осъществяване на деянието - от 20.00 часа до 20.30 часа. Този час е пренесен и в диспозитива на обвинителния акт. Доколкото не е ясно за кой час от посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт се претендира да е извършено престъплението, настоящият съдебен състав намира, че е налице несъответствие във времето, посочено в двете части на акта. Оттук следва, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, съответно на чл. 235 НПК /отм./, тъй като не са включени данни и обстоятелства, които са от значение за квалификацията на деянията така, както са определени в заключителната част на акта. Нарушението е съществено, защото не дава възможност на обвиняемите да узнаят фактическото обвинение в неговата цялост и пълнота, а оттам ограничава правото им на защита. Посочените по-горе нарушения на процесуалните правила не само не са отстранени от първоинстанционния съд, било по реда на чл. 246, ал. 2, вр. чл. 241, ал. 1, т. 3 НПК /отм./, било по чл. 287, ал. 1, т. 1 НПК /отм./, но са задълбочени, като в мотивите на присъдата са отразени по аналогичен начин фактическите положения за всяко едно деянията, някои от които обаче в различна степен са доразвити, вследствие изследване на доказателствения материал по делото, което е недопустимо. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че направените от защитниците на подсъдимите възражения за допуснати и други процесуални нарушения, във връзка с доказателствения материал по делото, са неоснователни. Нарушенията допуснати при събирането и проверката на доказателствата не съставляват основание за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото на прокурора. Съдът сам е задължен по силата на служебното начало да събира доказателства за установяване на обективната истина. В този смисъл правата на подсъдимите дефинитивно не могат да бъдат накърнени, защото доказателствените грешки или пропуски в досъдебното производство са отстраними в съдебната фаза, която съгласно чл. 7 НПК е централната фаза на наказателния процес, а ако не могат да бъдат отстранени, процесуалните последици от допуснатото нарушение се свеждат до изключване на ненадлежно събраните доказателства от доказателствените материали, които могат да се ползват при постановяване на присъдата. Предвид гореизложеното въззивният съд приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, съответно чл. 352, ал. 3, т. 1 НПК /отм./. Същите са довели до ограничаване на пълноценното и ефективно упражняване на правото на защита на подсъдимите. Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/2002г. на ОСНК в т. 4.2., обвинителният акт на прокурора определя основната рамка на предмета на доказване в наказателното производство. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено и какви са съществените елементи от съдържанието му. По този начин се гарантира правото на защита на подсъдимите, а именно да разберат в какво точно се обвиняват, доколкото както обективните така и субективните признаци са включена в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Посочените по-горе нарушения са съществени по своя характер и са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите, защото обвиненията срещу тях не са били ясно и точно формулирани, за да знаят те в какво се обвиняват и да организират защитата си. Съгласно разпоредбата на чл. 314, ал. 2 НПК въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. Вярно е, че предвид чл. 335, ал. 4 НПК въззивният съд може да отмени оправдателна присъда само ако има съответен протест от прокурора. В случая по делото обаче, с обвинителния акт е повдигнато обвинение на четири лица за осъществена от тях усложнена престъпна дейност. И доколкото при обвинение за извършени деяния в съучастие, фактите относно извършването им са едни и същи, то е недопустимо те да бъдат разкъсани. Но при новото разглеждане на делото следва да се има предвид обстоятелството, че е недопустимо да бъде нарушен принципа Reformatio in pejus, т. е положението на подсъдимите да бъде влошено. В този смисъл е и решение № 425 от 02.07.2003г. по н.д. № 281/2003г. на ІІІ н.о. на ВКС, съгласно което разпоредбата на чл. 358, ал.2 и 3 НПК /отм./, съответно чл. 355, ал. 2 и 3 НПК, в следствие на законодателен пропуск е предвидена само в касационното производство, поради което същата следва да бъде отнесена и към въззивното, респективно да бъде съобразена и от първоинстанционния съд. При предявяване на дознанието, като са защитавани от един адвокат, са нарушени правата както на П., така и на С. С.. Това действие следва да бъде повторено по начин, по който да не се нарушават правата на подсъдимите. При новото предявяване могат да бъдат направени нови искания, бележки и възражения, респективно да бъдат извършени допълнителни действия по разследването, които да окажат влияние върху развитието на производството. Освен това, за да не бъдат нарушавани правата на всички подсъдими, обвинителният акт следва да отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. С оглед изложените съображения, въззивните жалби се явяват основателни. Атакуваната присъдата следва да бъде отменена, като делото бъде върнато за ново разглеждане на прокурора. Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 335, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 1 НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 9 от 21.01.2011 година на Районен съд - град Л. по НOХД № 1050/2005 година. ВРЪЩА делото на Районна П. – град Л. за ново разглеждане и отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |