Р
Е Ш Е
Н И Е
№...............
Гр. София,10.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-21 състав, в публично заседание на единадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от съдия Данаилова т.д. № 1051
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от У.С.
ЕООД срещу С.П.Б. ЕООД , П.У.2 ЕАД и П.Е.Е.С.А.П.,
Гърция.
Ищецът
твърди, че е кредитор на С.П.Б. ЕООД, по отношение на което дружество е открито
производство по несъстоятелност с решение от 12.06.2018 г. на САС, 9 състав по
т.д.№6431/2017 г., като е определена начална дата на неплатежоспособността му
-29.04.2014 г.
Твърди, че длъжникът С.П.Б. ЕООД учредил П.У.2 ЕАД (втория ответник) с
учредителна апортна вноска на описаните в исковата молба 55 самостоятелни
обекти в сграда и идеални части от право на собственост върху имота, върху
който е построена сградата, като апортът е извършен на 02.02.2015 г. Преди учредяване на апорта и преди
построяване на сградата, в която се намират апортираните самостоятелни обекти, С.П.Б.
ЕООД е учредило на 14.10.2013 г. ипотека върху поземления имот, в която е
построена сградата и върху правото на строеж за построяването й в полза на
Банка Пиреос България АД за обезпечаване на чужди задължения )на КМБ България
АД).
От
своя страна П.У.2 ЕАД(вторият ответник) учредило на 27.02.2015 г. особен залог
върху търговското си предприятие, включващо и правата върху недвижимите
имоти, в полза на третия ответник - П.Е.Е.С.А.П.,
Гърция за обезпечаване на задължения на длъжника С.П.Б. ЕООД по договори от
27.02.2015 г., както и втори особен залог върху търговското си предприятие в
полза на същия ответник от 06.10.2015 г. и за обезпечаване на задължения на С.и
Крис Кеш § Кери ЛТД по два договора от
30.09.2015 г.
Преди
учредяване на залога била вписана възбрана върху недвижимите имоти, които са
предмет на апорта и част от търговското предприятие на П.У.2 ЕАД, по
изпълнително дело, образувано от Банка Пиреос България АД, в което изпълнително
дело изпълнението е насочено срещу същите имоти въз основа на учредената
ипотека в полза на Банка Пиреос. В това изпълнително дело като присъединен
взискател участвало дружеството –трети ответника П.Е.Е.С.А.П., Гърция, в
качеството му на заложен кредитор. Имотите, описани в исковата молба били продадени на публична продан с влязло
в сила постановление за възлагане на
дружеството П.Е.Д.П.ЕАД, като получената при продажбата им сума била
разпределена от съдебния изпълнител между ипотекарния кредитор Банка Пиреос
България АД и заложния кредитор П.Е.Е.С.А.П., Гърция.
При
тези твърдения и твърдения за увреждане, свързаност между първите двама
ответници (страни по апорта) и твърдения за безвъзмездност на сделката между
вторите двама ответниците (договора за особен залог на търговско предприятие) и
като са позовава на чл.649 ТЗ относно легитимацията си, ищецът предявява искове за обявяване на относителна
недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на С.П.Б. ЕООД на учредителния апорт от 02.02.2015 г. и договорите за особен залог на търговско
предприятие от 27.02.2015 г. и 30.09.2015 г.,
както и осъдителен иск срещу третия ответник П.Е.Е.С.А.П., Гърция за
връщане в масата на несъстоятелността на получената от този ответник сума при разпределението по изпълнителното
дело на сумите, постъпили в резултат на публичната продан на недвижимите имоти,
с които С.П.Б. ЕООД се е разпоредило чрез апорт, от който се извлича
увреждането., в размер на 6849966,42 лв.
Ответникът
П.Е.Е.С.А.П., Гърция оспорва исковете, като счита да се недопустими. По
същество навежда доводи за възмездност на договора за особен залог, тъй като
представлява една от уговорени сделки, чиято цел е да обезпечи вземанията във
връзка с финансиране довършването на търговския център П.У.2. от които са част
недвижимите имоти, посочени в исковата молба като първоначална собственост на С.П.Б.
ЕООД. Счита, че липсва увреждане по отношение на кредиторите на С.П.Б. ЕООД в
резултат от учредяването на особения залог, тъй като с този договор не се
извършва каквото ида било разпореждане с имущество на Стърлинг, като договорът
няма отчуждителен характер а обезпечителен такъв, като само неоправдано
учредени обезпечение следва да се приемат за увреждащи. Счита, че
първоначалната сделка – апорт също няма увреждащ характер, тъй като
апортираните имоти вече са били обремени с ипотека в полза на Банка Пиреос
България. С оглед доводите за възмездност на сделките поддържа доводи за липса
на знание за увреждане на кредиторите на С.П.Б. ЕООД.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В
тежест на ищеца е да докаже качеството си на кредитор на дружеството, по отношение на което е
открито производство по несъстоятелност, съответно сключване на
безвъзмездна разпоредителна сделка с
недвижими имоти между това дружество и втория ответник, която уврежда масата на
несъстоятелността, евентуално знание за увреждането, както и обстоятелството,
че страните по атакуваната сделка са свързани лица. Твърденията си, че
последващата сделка представлява разпореждане със същото имущество, съответно
безвъзмедния му и увреждащ характер, евентуално знание за увреждането.
Не са спорни между страните
качеството на кредитор на ищеца и сключването на посочените в исковата молба
сделки – апорт и договори за особен залог, както и извършените в изпълнително
производство действия по продажба на
недвижимите имоти и извършеното разпределение на суми.
Кредиторите на несъстоятелния длъжник разполагат с
легитимация да предявят иска по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност на извършени разпореждания от длъжника, които ги увреждат, а
съгласно чл.649, ал.2 ТЗ и с легитимация за предявяване на обусловените искове за попълване на масата на
несъстоятелността. Съгласно задължителните указания по т.3
на ТР 2/2017 на ВКС, ОСГТК кредиторите, включително кредиторите на
несъстоятелността, могат да се защитят при последващи разпоредителни сделки,
като атакуват цялата поредица от сделки, като исковете подлежат на уважаване,
ако последният приобретател е придобил имота възмездно и недобросъвестен, т.е.
знаел е за увреждането постигнато чрез поредицата от сделки в случаите, в които
цялата поредица от сделки са безвъзмездни, а при поредица от сделки, включващи
възмездни и безвъзмездни разпореждания - при установена недобросъвестност на последния
придобил възмездно имуществото. В случаите, в които не са налице предпоставките
за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, в тълкувателното
решение са изложени мотиви, че искът за относителна недействителност на
поредицата от сделки следва да се отхвърли, независимо, че са налице основания
по отношение на някоя от междинните сделки.
На следващо място, целта на иска по чл.135 ЗЗД е
извършени от длъжника и последващи приобретатели сделки с имущество да не могат
да се противопоставят на кредитора, в случая кредиторите на несъстоятелността,
за да послужи същото това имущество за неговото/тяхното удовлетворение, като
срещу него се насочи индивидуално принудително изпълнение, а при
несъстоятелност на длъжника- имуществото да се осребри и постъпленията от него
се разпределят в несъстоятелността.
В случая съдът
намира, че за ищеца липсва интерес от търсената защита, тъй като по негови
собствени твърдения недвижимите имоти, с които длъжникът се е разпоредил
първоначално с апорт, от което се извлича увреждането на кредиторите, в крайна
сметка не се намират в патримонинума на никой от ответниците, тъй като чрез
публична продан, която не подлежи на атакуване по реда на чл.135 ЗЗД, са
придобити от трето за спора лице. Следователно чрез атакуване на предхождащи
публичната продан сделки недвижимите имоти не биха могли да бъдат върнати в
масата на несъстоятелността, респективно да бъдат осребрени в производството по
несъстоятелност на С.П.Б. ЕООД, поради което и липсва правен интерес от
воденето на искове за относителна недействителност на сделки, тъй като това
няма да доведе до попълване на масата на несъстоятелността чрез връщане на
излязлото от нея имущество, каквито твърдения излага и самия ищец .
Съответно като резултат от уважаването на иск по
чл.135 ЗЗД не би могло да се стигне до попълване на масата с друго, заместващо
излязлото от патримониума на длъжника имущество чрез осъдителен иск, какъвто
резултат очевидно цели ищеца с иска за парично вземане, а още по-малко такъв
иск би могъл да се приеме за обусловен от иска по чл.135 ЗЗД, респективно да
обуслови специалната легитимация на кредитор да го предяви. Както беше
посочено, резултат от уважаване на Павловия иск може да бъде само и единствено
възможността чрез индивидуално или универсално принудително изпълнение
определено имущество, което е излязло от патримониума на длъжника чрез
увреждащата сделка или поредица от сделки, обявени за относително
недействителни, да послужи за удовлетворение на кредиторите и законът не
предвижда тази възможност да се трансформира в парично вземане, освен ако
предметът на първоначалното разпореждане не е парична сума, какъвто не е
настоящият случай.
Следователно производството по делото е
недопустимо, като изводът в противен
смисъл на Софийския апелативен съд по реда на инстанционния контрол по
отношение на определението за връщането на исковата на първата инстанция,
задължава първата инстанция да се произнесе с акт по същество по предявените
искове, но не влияе върху вътрешното убеждение на съдията, че недопустимите искове
не могат да пораждат благоприятни последици за ищците по тях и следователно не
могат да бъдат уважавани, като е безпредметно обсъждането на предпоставките за относителна недействителност
на част от сделките, които са довели до излизането на посочените в исковата
молба недвижими имоти от патримониума на С.П.Б. ЕООД /н./, след като дори и
уважаването им не би позволило осребряването на имотите в масата на несъстоятелността.
По изложените съображения съдът
приема, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Право на
разноски при този изход от спора имат ответниците, като такива е претендирал
само ответникът П.Е.Е.С.А.П., Гърция, комуто следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 135000 лв., които се
установява да са заплатени във връзка с процесуално представителство по делото..
На основание чл.649, ал.6 ТЗ С.П.Б. ЕООД /н./ следва да бъде осъдено да
заплати дължимата държавна такса от 158653,44 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените от У.С.
ЕООД, ЕИК******* срещу С.П.Б. ЕООД,ЕИК******, П.У.2 ЕАД, ЕИК******** и П.Е.Е.С.А.П., Гърция искове по чл.135 ЗЗД за
обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите в несъстоятелността
на С.П.Б. ЕООД на извършена от С.п.ЕООД
на учредителна апортна вноска в капитала на П.У.2 ЕАД на недвижими имоти,
вписана в търговския регистър на 02.02.2015 г., вписване 20150202131738, както
и на сключените между П.У.2 ЕАД, ЕИК******** и П.Е.Е.С.А.П., Гърция договор за особен залог на търговско предприятие
от 27.02.2015 г., вписан в търговския
регистър на 09.03.2015 г., вписване №20150309101105 и договор за особен залог
на търговско предприятие от 06.10.2015 г., вписан в търговския регистър на
14.10.2015 г., с вписване №20151014093910.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от У.С.
ЕООД, ЕИК********* срещу П.Е.Е.С.А.П., Гърция иск за връщане на сумата от
6849966,42 лв. в масата на несъстоятелността на С.П.Б. ЕООД.
ОСЪЖДА
У.С.
ЕООД, ЕИК********* да заплати на П.Е.Е.С.А.П.,
Гърция сумата от 135000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„С.П.Б.
ЕООД,ЕИК******да заплати по бюджетната
сметка на Софийски градски съд сумата от 158653,44 лв., представляваща
държавна такса по делото.
Решението е постановено при участието на
синдика на С.П.Б. ЕООД
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: