Р Е Ш Е Н И Е

                                            №   

 

Гр. Добрич, 03.07.2023г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на втори май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател : Минка Кирчева

 

При участието на секретаря Ирена Иванова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 1096 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.Д.М., ЛНЧ ********** срещу НП № 20-0851-001090, издадено на 16.07.2020г. от Началник Сектор „ Пътна полиция „при ОДМВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на  200.00 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост. / л. 20 /

В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя не изразява становище по жалбата.

АНО, редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище, приложено към жалбата се моли постановлението да бъде потвърдено / л. 2 /.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Съставен е в присъствие на един свидетел – свидетел при съставяне на АУАН. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34 ал.3 от ЗАНН и е връчено на нарушителя. Настоящият съдебен състав приема направеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение при образуване на административнонаказателното производство, изразяващо се в неосигуряване на преводач за неоснователно, тъй като „..в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд.“ / Решение № 541 от 17.12.2018 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 683/2018 г. /

С оглед изложеното съдът намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формалноправен аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 07.07.2020г., около 06.00ч. св. Б.Г.Б. – полицейски служител в Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич бил изпратен по сигнал за възникнало ПТП по път II 71, на около 2 км. след с. Карапелит, посока гр. Добрич. На място св. Б. установил участниците в ПТП и лично възприел спирачни следи, които фотографирал. Не след дълго, на място пристигнали и свидетелите М.Г. и Г.М. – полицейски служители в Сектор ПП при ОДМВР гр. Добрич. Св. Б. ги запознал с възприетата фактическа обстановка и напуснал мястото на ПТП, тъй като смяната му приключила. Въз основа на разясненията на св. Б., св. Г. в присъствието на жалбоподателя и св. Г.М. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН бл. № 272106, с който вменил на М. административно нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП за това, че при разминаване на остър ляв завой не оставя достатъчно странично разстояние и се удря в движещият се в посока с. Карапелит т.а. с рег. № ***и прикачено полуремарке с рег. № ***.

АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, на 16.07.2020г. Началникът на Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич издал обжалваното НП № 20-0851-001090, като в обстоятелствената част възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП му наложил административно наказание „ глоба „ в размер на 200лв.

Разпитани в качеството на свидетели Б., Г. и М. потвърждават установената в хода на съдебното производство фактическа обстановка. В показанията си св. С.Ж. – водач на т.а. с рег. № ***заявява, че непосредствено след възникване на ПТП не е местил автомобила си, а заедно с М. започнали да чистят пътя от ламарините. В показанията си св. * заявява, че след като са преместили автомобила на жалбоподателката са започнали да чистят остатъците от произшествието от шосето. В изготвената СТЕ, вещото лице установява механизми на възникване на процесното ПТП съпоставяйки повредите по трите превозни средства със спирачните следи на фотоалбума, снимки на л. 51, страница втора и л. 93, както и конфигурацията на платното за движение в района на местопроизшествието / л. 138 и 139 /. При защита на експертизата възникна необходимост от назначаването на допълнителна такава с цел установяване фиксираните спирачни следи на местопроизшествието съответстват ли на гумите на процесния товарния автомобил -влекач, от същото ПТП ли са и как са се получили. За събиране на доказателства с цел изготвяне на назначената експертиза бе изискана и представена справка от ползвателя на МПС, управлявано от св. Ж. / л. 188 /, видно от която т.а. с рег. № ***към 07.07.2020г. се е движил с технически изправни гуми, марка „ Семперит „, поставени на 28.08.2019г., като предните гуми са били сменени на 24.10.2020г., а диференциалните – на 26.02.2021г. При извършения преразпит на свидетелите Г. и Б. не се събраха доказателства, индивидуализиращи гумите на т.а. с рег. ***с цел съпоставка с фотографираните спирачни следи, респективно отговор на поставените въпроси.

 Съдът изцяло кредитира събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и заключението на изготвената СТЕ, установяваща два възможни механизма на възникване на процесното ПТП, предвид събраните доказателства.

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП императивно регламентира задължението на водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства при разминаване да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Т.е. нормата регламентира задължение и на двамата водачи на разминаващите се МПС. Действително АУАН е редовно съставен, поради което и съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.  Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.  В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства, че е извършено административно нарушение и то именно на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП. С оглед установените два механизма на приетата СТЕ, липсата на свидетели очевидци, незаинтересовани от изхода на делото и обективната невъзможност за събиране на доказателства, установяващи по безспорен начин, че фотографираните спирачни следи са оставени от т.а. с рег. № ***, настоящият състав приема, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП остана недоказано както от обективна, така и от субективна страна.

Предвид гореизложеното съдът приема, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. 

С оглед изхода на спора, съдът на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 300лв.

Така мотивиран  и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ НП № 20-0851-001090, издадено на 16.07.2020г. от Началник Сектор „ Пътна полиция „при ОДМВР гр. Добрич, с което на С.Д.М., ЛНЧ ********** за нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на  200.00 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич да заплати на С.Д.М., ЛНЧ ********** сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

                                                                                     

Председател:                                                                                      /М. Кирчева /