Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16828 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от П.П.К. искова молба, с която срещу Прокуратурата на Република
България е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение в извършено
престъпление, за което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната
лихва върху сумата от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че през 2007 г. бил привлечен като
обвиняем за извършени от него престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“ вр.
чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от НК. Обвинението срещу К. било във връзка със
заеманата от него длъжност „старши инспектор“ в Митница Калотина за това, че
като помагач, при превоз на товар улеснил преноса през границата на страната,
без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи
размери, като отстранил спънки при извършване на деянието.
С разпореждане от 04.04.2007
г. съдията докладчик констатирал допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, прекратил производството по НОХД № 943/2007 г. по описа
на СГС и върнал делото на СГП.
На 08.05.2007 г. Прокуратурата внесла за втори път
обвинителен акт, който бил разгледан от съдилищата. Три пъти делото било
връщано за разглеждане от въззивния съд. През 2017 г.
ВС потвърдил присъда на САС, с която П.К. бил оправдан по повдигнатите му
обвинения.
Наказателното производство продължило 10 години, 3
месеца и 13 дни, през което време ищецът търпял неимуществени вреди, свързани с
участие в действия по досъдебното производство, както и присъствие в съдебни
заседания; уронване на престижа му; пречки в професионалното и личностно
развитие и ограничения в социалните контакти. Търпял ежедневен стрес и
затруднения в ежедневието. Неимуществените вреди оценява на сумата от
100 000 лева и моли ответникът да бъде осъден да ги заплати, ведно със
законните лихви от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
22.08.2017 г.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва предявения иск,
поради липса на предпоставки за ангажиране на отговорността му. Възразява за
прекомерност на претендираното обезщетение. Продължителността на наказателното
производство се дължала на броя на лицата, срещу които били повдигнати
обвинения.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на държавата
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните
интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя
възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика
от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение
да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното
лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на Прокуратурата – повдигане и поддържане на обвинение
за извършване на престъпления по чл. 242, ал. 1 б. „в“ и б. „д“ вр. чл. 26, ал.
1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на
ищеца.
Не се
спори между страните и от писмените доказателства по делото се установява, че
на 23.01.2007 г. с постановление на следовател при НСлС П.П.К.
е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление в качеството му на
длъжностно лице – старши специалист (митнически) в Митница Калотина,
командирован в Митница Кулата, за това, че в периода 30.01. – 02.04.2003 г. на
ГКПП-Кулата, като помагач умишлено улеснил М.С.Т.да пренесе през границата на
страната без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в
големи размери, като отстранил спънки при извършване на деянието – престъпление
по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“ вр. чл. 20, ал. 4 от НК и че на 15.02.2003 г.,
отново в качеството си на длъжностно лице и като помагач, улеснил С.С.С.да пренесе без знанието и разрешението на митниците стоки
за търговски цели в големи размери, като отстранил спънки при извършване на
деянието.
По
внесения в СГС обвинителен акт е било образувано НОХД № 943/2007 г., което е
прекратено от съдията докладчик с разпореждане от 04.04.2007
г. поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Месец
по-късно, на 09.05.2007 г. в СГС е внесен обвинителен акт, с който П.П.К. е обвинен в същите престъпления.
След
проведени в продължение на повече от четири години съдебни заседания, на
08.11.2011 г. е постановена оправдателна присъда.
По
подаден от СГП протест въззивният съд е постановил
присъда на 04.06.2013 г., потвърждаваща невинността на П.К. за престъпленията,
в които е обвинен.
Състав
на ВКС е постановил решение № 451/20.02.2014 г. по КНОХД № 1810/2013 г., с
което е отменил въззивната присъда и е върнал делото за нов разглеждане от друг
състав на САС.
За втори
път САС е приел за правилна оправдателната присъда, постановена от СГС по
отношение на П.К..
През
2015 г. ВКС отново отменил присъдата на САС и върнал делото на САС.
Постановеното
на 02.12.2016 г. по ВНОХД № 433/2015 г. по описа на САС решение, с което
присъдата от 08.11.2011 г. по НОХД № 1662/2007 г. е потвърдена в частта, в
която П.П.К. е признат за невинен и оправдан по
повдигнатите срещу него обвинения.
С
окончателно решение № 176/22.08.2017 г. по КНОХД № 302/2017 г. ВКС е потвърдил
присъдата по ВНОХД № 433/2015 г. на САС.
Съдът
приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди –
образуване на наказателно производство за извършени от ищеца престъпления, като
е признат за невиновен с влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът
следва да докаже и претърпяване на описаните в исковата молба вреди и наличието
на причинна връзка между тях и незаконн обвинение в
извършване на престъпление.
Съгласно § 1 от ДР
на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Приложимите критерии са свързани с продължителността на
наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите
се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и
професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО
на ВКС).
Събраните
по делото гласни доказателства обосновават извод за настъпила съществена
промяна в начина на живот на ищеца.
Свидетелят Д.И.разказва, че узнала от телевизията за
водените срещу П. дела и останала много изненадана. Помни, че ищецът почти
всеки месец присъствал на съдебни заседания, което му се отразило крайно
негативно в психологически план. Отделно от това, П. не могъл да си намери
работа поради широкото медийно отразяване на обвиненията срещу него. Това
породило финансови и семейни проблеми за ищеца. Започнал да страни и избягвал контакти.
По лични впечатления на И., в дните преди съдебно заседание
П. ставал мрачен и затворен. Съпругата му молила И. да говори с П., за да се
успокои. Ищецът получавал хипертонични кризи и припадал, за което викали „Бърза
помощ“. Вдигал високо кръвно и имал здравословни проблеми. Телесното му тегло
чувствително спаднало. Три-четири пъти И. придружавала П. на прегледи при
психиатър във ВМА, където му предписвали прием на успокоителни.
До 2007 г. с големи компании ходели на почивки в Гърция и
Турция. След като на П. повдигнали обвинение и започнали съдебните дела той
отказвал не само да ходи на почивка, но и да се събира с хора.
Делото приключило през 2016-2017 г. и настъпило известно
подобрение в състоянието на К.. Успокоил се и започнал отново да контактува нормално.
Намерил си и работа. При споменаване на преживяното П. реагирал остро и
отказвал да коментира случилото се. Възстановили се и отношенията в семейството
на ищеца. Въпреки това останал по-затворен. Приятелите, с които преди 2007 г.
семейството на ищеца общувало, се отдръпнали след като разбрали за обвиненията
от телевизионните предавания.
За същите лични, здравословни и професионални проблеми на
ищеца свидетелства и П.Г.в съдебното заседание на 02.04.2021 г.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземе предвид тежестта на обвиненията. Престъплението по чл. 242, ал. 1, б. „в“
и б. „д“ от НК е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 20 000
до 100 000 лева.
Обвинението
в продължавано престъпление, извършено от П. като длъжностно лице е повлияло
негативно емоционалното състояние на ищеца. Естествено е преживяване на
непрекъснати притеснения и страх, че ще бъде несправедливо осъден.
За
продължителен период от време наказателното производство се е развило в съдебна
фаза, като ищецът се е явявал, а това е било свързано с допълнително напрежение
и неудобство. По време на висящността на наказателното производство той е имал не
само здравословни проблеми, но и затруднения в намиране на работа, чиято
естествена последица са финансовите затруднения.
Доказаха
се в настоящото производство и вредите от негативната промяна в качеството на
социалния живот на П.К.. Медийното отразяване на обвинението е провокирало
предпазливост у приятелите на ищеца в общуването с него. Сриването на авторитета
му е довело до психологическа и свързана с нея поведенческа реакция на
доброволно дистанциране от приятелския кръг. Правната сфера на 36-годишният мъж
е била засегната по недопустим начин, с тежки последици за всички аспекти на
живота му.
В
приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, за доказаните неблагоприятни последици
от незаконното повдигане и поддържане на обвинение за извършване на тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК (квалифицирана
контрабанда в особено големи размери и в качеството на длъжностно лице – старши
митнически специалист) дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди
на ищеца е 10 000 лева. На обвинението е дадена широка медийна гласност,
довела до общественото му злепоставяне, което обуславя по-висок интензитет на
засягане на неимуществените блага на ищеца (така решение № 132/03.05.2016 г. по
гр. д. № 5861/2015 г. на ВКС, IV г. о.). Съдът съобразява и
обстоятелството, че за продължителността на наказателното производство П.К. е
получил обезщетение в размер на 3 800 лева. От значение е обаче, че
гореописаните вредни последици за качеството на живот ищецът е търпял повече от
десет години.
Сумата
от 10 000 лева съдът намира за достатъчна, за да компенсира в най-пълна степен
вредите от неоправданата наказателна репресия, нанесена на пострадалия. Целта
на присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Определеното
обезщетение от 10 000 лева се дължи със законната лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 22.08.2017 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да
заплати на Ф.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК, за което
била постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 20.02.2018
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 50 000 лева.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съгласно
чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за
производството и възстановяване на заплатената държавна такса.
Адв. Т. Р.
е оказала безплатна правна помощ на П.К. и съобразно уважената част от иска й
се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 353 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на П.П.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***-8 – адв. Т. Р. сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано
обвинение в извършване на престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и б. „д“ вр.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на
22.08.2017 г. присъда от 08.11.2011 г. по НОХД № 1662/2007 г. по описа на СГС,
НО, 10 състав, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.08.2017 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 100 000 лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 15
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 38, ал. 1 ,т. 2 от ЗАдв., Прокуратурата на Република България, с
адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на адвокат Т.Р., с адрес ***-8
сумата от 353 лева адвокатски хонорар за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: