Решение по дело №218/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260134              02.04.2020 година                                   град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                               Търговско  отделение

На 02.12.                                                                                                             2020 година

В публично заседание в следния състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: АНТОНИНА Н.

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.дело № 218 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.

                В исковата молба ищецът твърди, че на 16.08.2018 г. в гр.E., при управление на л.а: „А.“ с рег.№ ***, водача В.С.Т. нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал автомобил с несъобразена скорост, при което причинил ПТП. Вследствие на инцидента са причинени телесни повреди на ищеца М.П.П..

По случая е образувано ДП №146/2018г. по описа на РУ- E., пр.пр.№408/2018г. по описа на РП-E., като към настоящия момент воденото наказателно производство е висящо и не е приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпилото произшествие са допуснатите от водача на л.а. „А.“ В.С.Т. нарушения на правилата за движение по пътищата, който управлявал автомобила с несъобразена скорост. Посочено е, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача на л.а. „А.“ и настъпилите обществено опасни последици - телесни повреди на ищеца М.П.П..

Сочи се, че за увреждащия л.а. „А.“ с рег.№ ***, управляван от водача В.С.Т. има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователна полица №BG/03/118001937137/04.07.2018г. със срок на валидност една година, считано от 04.07.2018 г. до 03.07.2019г. със ЗАД „Б.“ валидна към датата на събитието. Заявено е, че по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2018 г.

Ищецът сочи, че е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество и е представил всички документи, с които разполага. По случая е заведена преписка, по която застрахователя не се е произнесъл в законоустановения срок за това. Счита, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за причинените неимуществени вреди на ищеца.

В резултат на процесното ПТП, М.П.П. е получил следните травматични увреждания: Счупване на тялото /диафаза/ на раменната кост, закрито.

След инцидента на 16.08.2018г., пострадалият е приет за лечение в отделението по Ортопедия и травматология на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ - Велико Търново с оплаквания от болки в дясната ръка в областта на раменната става и невъзможност да движи ръката. Направени са му консултативни прегледи със специалисти и са извършени лабораторни и образни изследвания. От направената рентгенография е установено наличието на спираловидна фрактура на десен хумерус в дисталната трета. Съгласно оперативен протокол от 17.08.2018г. на пострадалия е направена оперативна интервенция-поставяне на метална остеосинтеза. След 5-дневен престой в болницата пострадалия е изписан с окончателна диагноза: Счупване на тялото /диафаза/ на раменната кост, закрито. При изписването са му дадени препоръки за ранна рехабилитация и физикална терапия, като му е издаден болничен лист за 30 дни отпуск по болест.

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, М.П.П. търпи силни болки и много страдания, не се чувства добре физически и емоционално. Твърди се, че възстановяването на ищеца от полученото при злополуката счупване на раменната кост продължава и до днес, като оплакванията му за болка в наранената област не са отшумели. Вследствие, на увреждането ищецът сочи, че месеци наред се е възстановявал от травмата, трябвало е да спазва предписаният му режим и е провеждал рехабилитация и физикална терапия, да не се натоварва физически и психически, имал е оплаквания за болки в увредената област, като за известен период от време е разчитал на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Изпитвал е цялостен дискомфорт вследствие на травмата, не е възстановен, продължава да изпитва болки и редица неудобства в ежедневието си, оздравителния му процес продължава и към настоящия момент, с нарушения на съня е, напрегнат е, не е в състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките, ищецът посочва, че е изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в неговото съзнание.     

В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, М.П.П. е претърпял и имуществените вреди в размер на 1 641.20 лева, които също следва да му бъдат възстановени. Посочените разходи са направени за медицинско изделие, лекарствени средства и ползване на рехабилитационен център.

Ищецът счита, че причинените му неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани. Счита, че паричното обезщетение, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания.

Ищецът твърди, че причинените му вреди са в резултат, на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил „А.“ В.С.Т., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД „Б.“, като са изложени аргументи по чл. 432 от КЗ.

Ищецът моли да се осъди ответника ЗАД „Б.“ да му заплати обезщетение в размер на 25 100 лв., частичен иск от 80 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и претендира присъждане на законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2018г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ; вр. с.чл.430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата. Моли в условията на евентуалност ако съдът прецени, че лихви за забава не се дължат от посочената в исковата молба дата, а седем дни след настъпването на ПТП, претендират при условията на евентуалност лихви за забава от датата на уведомяване на застрахователното дружество за настъпилото събитие – 28.09.2018г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендира за разноските по делото.

В съдебно заседание от 02.12.2020 г. ищецът е направил увеличение на предявения иск за неимуществени вреди на 70 000 лв., частичен иск от 80 000 лв.

В срок е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който ответникът заявява, че оспорва предявения срещу дружеството иск изцяло - както по основание, така и по размер.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Сключена е застрахователна полица “Гражданска отговорност на автомобилистите № BG/03/118001937137, за МПС с регистрационен № *** *.

Счита, че гражданският съд следва сам, на база на събраните по настоящото дело доказателства, да прецени налице ли е възникнала гражданска отговорност по сключената застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите и съответно възникнало ли е задължение за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.

Твърди, че е налице съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан от страна на ищеца, каквото задължение въвежда Закона за движение по пътищата.

Позовавайки се на един от основните принципи в правото, според който никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, ответникът счита, че при определянето на размера на обезщетението следва да се отчете фактът на съпричиняване съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Ответникът счита, че освен, че не е доказана основателността на предявените искове същите са недоказани по размер, а от друга страна - са силно завишени, като становището му се потвърждавало от трайната съдебната практика.

Излага съображения позовавайки се на чл. 52 ЗЗД.

Оспорва предявените искове за имуществени вреди и по основание и по размер.

Твърди, че застрахователят не дължи плащане на евентуално извършените от ищеца разходи. Оспорва както факта, че такива са направени, така и факта, че същите са били наложителни и необходими.

Оспорва приложените към исковата молба фактури, квитанции и другите счетоводни документи. Твърди, че в случай, че бъде доказано действителното закупуване на посочените във фактурите медикаменти, помощни средства и/или услуги, същите не са били необходими на ищеца, във връзка с вреди от процесното ПТП, както и че не са употребявани от него.

Счита, че с оглед КЗ, в сила от 01.01.2016г., приложим е чл.497 от същия, в който изрично е уточнено точно от кой момент застрахователя дължи лихва. Оспорва претендираната от ищеца в исковата молба лихва от датата на деликта. Твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователя не дължи лихва по чл.409 от КЗ.

Моли, да се отхвърлят изцяло предявените срещу ЗАД "Б.” искове, като неоснователни и недоказани, заедно с всички произтичащи от това законови последици, както и да се присъдят направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В случай, че се постанови осъдително решение, ответникът моли, да се отчете съвината за настъпването на произшествието на пострадалия, както и да се осъди противната страна да му заплати направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Ищецът е депозирал допълнителната искова молба, в която посочва, че е допусната техническа грешка при изписването на петитума, поради което моли същият да се чете, както следва :

Моли, да се осъди ответника ЗАД „Б.“ да заплати на М.П.П. обезщетение в размер на 25 100 лв., частичен иск от 80 000 лева за причинените му неимуществени вреда, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение в размер на 1641,20 лв., представляващо обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие процесното ПТП.

Оспорва всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.

Счита, че възражението на ответното дружество за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия - М.П., е неоснователно. Твърди, че наведеният от ответника довод за съпричиняване - непоставяне на обезопасителен колан от страна на ищеца, е голословен и неподкрепен с доказателства. От представените писмени доказателства нямало данни, от които да се направи извода, че пострадалият е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.

По отношение възраженията за ответника за присъждане на лихва за забава, счита същото за неоснователно и излага аргументи по чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, като посочва, че в  случая претендираната законна лихва е върху всяка от сумите, считано от 24.08.2018г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите.

Прави възражение за недължимост на юрисконсултско / адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендиралите от ответника разноски.

Постъпил е по делото отговор на допълнителната искова молба, с който ответникът заявява, че поддържа направените с отговора на исковата молба твърдения и доказателствени искания. Оспорва подадената допълнителна искова молба.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 16.08.2018 г. в гр.E., при управление на л.а: „А.“ с рег.№ ***, водача В.С.Т. е причинил ПТП, вследствие, на което са причинени телесни повреди на ищеца М.П.П..

За л.а. „А.“ с рег.№ ***, управляван от водача В.С.Т. има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователна полица №BG/03/118001937137/04.07.2018г. със срок на валидност една година, считано от 04.07.2018 г. до 03.07.2019г. със ЗАД „Б.“ АД валидна към датата на събитието.

На 28.09.2018 г. ищецът е предявил претенцията си към ответното дружество за заплащане на причинените неимуществени и имуществени вреди вследствие на процесното ПТП. По случая е заведена преписка, по която застрахователя не се е произнесъл в законоустановения срок за това.

От заключението на комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза се установява следното:

В резултат на ПТП М.П.П. е получил: Счупване на тялото /диафаза/ на раменната кост, закрито.

От направената рентгенография е установено наличието на спираловидно счупване на тялото на дясната мишнична кост в крайна трета. Опериран и е поставена на метална остеосинтеза. След 5- дневен престой в болницата пострадалият е изписан с окончателна диагноза: Счупване на тялото /диафаза/ на раменната кост, закрито. При изписването са му дадени препоръки за ранна рехабилитация и физикална терапия, като му е издаден болничен лист за 30 дни отпуск по болест.

Възстановяването до степен годност за физически труд се осъществява при правилно протичане на оздравителния процес за около 2,5-3 месеца.

През времето на възстановяване пациентът е изпитвал болки, които в началото е възможно да са били по-интензивни.

Направените от ищеца разходи са във връзка с проведеното лечение.

Автомобил А.с рег.№ ***, в който се е возил пострадалия е фабрично оборудван с триточкови обезопасителни колани на всички седалки - за пътниците и за водача.

Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията Другата функция на обезопасителния колан е предпазване на пътуващите при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не позволява при преобръщането тялото на пътуващите да се ударят във вътрешната част на купето и също така не позволява изпадане на тялото от автомобила, ако се счупят стъклата, ако отворят се вратите и т. н.

Коланът няма възпиращо действие при движението на тялото встрани

Механизмът на ПТП е следният: На 16.08.2016 г. около 12:30 ч, при сухо време и добра видимост, в гр. E. в посока север, по ул. „М.” със скорост от около 44 км/ч се движи л.а. А. с рег. № ***, управляван от В.Т.. МПС се движи при лек наклон на спускане и навлиза в участък от пътя със завой наляво, с радиус от 11 м. Критичната скорост на плъзгане за безопасно преминаване през участъка за този радиус на дъгата е Vпл = 30 км/ч. Поради движение със скорост, по-висока от критичната, автомобилът губи напречна устойчивост, започва да се плъзга странично и на практика е неуправляем за водача. Плъзгайки се, МПС продължава движението си напред и надясно. На около 5,50 м северно от т.О се удря с предните си челни състави в северната част на бетонен парапет на моста. Вследствие на удара л.а. А. се върти около вертикалната си ос обратно на часовата стрелка, гледано отгоре, навлиза в ската и се преобръща на дясната си страница, подпирайки се в стеблото на дърво с предна част насочена на югозапад. В резултат на настъпилото ПТП, пътникът в л.а А.М.П.П. е получил телесна повреда - счупване на раменната кост.

Техническите причини, довели до възникване на ПТП – то са субективните действия на водача на л.а. А., който не се е съобразил при избора на скорост с всички други фактори, имащи отношение към безопасността на движението. При движение със скорост, по-висока от критичната скорост на плъзгане в завоя е допуснал загуба на контрол над управлявания от него автомобил.

Водачът на л.а. А.е имал техническата възможност да не допусне ПТП като се съобрази при избора си на скорост с релефа на местността и се движи със скорост, по-ниска от критичната скорост на плъзгане и не допуска загуба на контрол над управлявания от него автомобил.

С оглед на конкретния механизъм на ПТП, предвид скоростта на движение на МПС от около 40 км/ч и ударът на автомобила в предна челна част, ако пострадалият не е бил с поставен обезопасителен колан тялото му би политнало свободно напред към мястото на удара и биха били причинени по- сериозни травми, като например: по главата, шийните прешлени на врата, ребрата, гръбнака, горните крайници и други, в резултат на свободното движение на тялото в купето на автомобила и ударите във вътрешната част на купето - стъкла, седалки и др.

С оглед на конкретния механизъм на ПТП действието на предпазния колан няма възпиращо действие за тялото на пострадалия при движението на тялото му встрани надясно, вследствие на въртенето и преобръщането на автомобила. Използването му има значение за предотвратяване на по-сериозни травми по тялото на пострадалия.

От заключението на съдебно психологична експертиза се установява следното:

Преживяното от М.П.П. пътнотранспортно произшествие на 16.08.2018 г. е довело до възникването на Остра стресова реакция, която прераснала в Разстройство в адаптацията. Нарушен е бил психическия баланс на освидетелствания, влошило се качеството на живот, професионално и социално функциониране.

Понастоящем негативните психични изживявания значително са намалили своята сила и интензивност, и не оказват влияние върху цялостното му функциониране.

По делото е разпитана свидетелката Мартина Денчева Иванова, която живее на семейни начала с ищеца. Свидетелката посочва, че на 16.08.2018 г. били на хижа край гр.E.. Тръгнали да пътуват към гр. E., към обедно време. Били в две коли в първата - „А.“ са шофьора, сестра й и М.. Сестра й била на предната седалка до шофьора, М. бил на задната седалка. Свидетелката се возила във втората кола също Ауди с двама приятели. Посочва, че при един остър завой колата просто изчезнала от пътя и политнала в дерето. Тръгнали да ги вадят от колата, която била в дерето. Колата бира обърната на дясната страна, където се намирал М.. Момчетата от другата кола и шофьора издърпали М. от колата, първо издърпали сестра й и после М., защото минало време докато откопчае колана си. Всички били с колан. Оттам с втората кола тръгнали за болницата в E. и се обадили на полицията.

Посочва, че М. се държал за ръката и крещял през цялото време, изпитвайки силни болки. От болницата в E. ги закарали във Велико Търново. Установило се, че освен охлузвания и натъртвания по цялото тяло, ръката на М. е счупена много сериозно и го оперирали. В болница бил седмица. След това половин година си бил вкъщи, имало рехабилитации. След операцията гипса го свалили след един месец, а после бил с шина. Свидетелката заявява, че един месец след операцията му помагала във всички. Ищецът можел да се обслужва с една ръка, макар и трудно.

Преди инцидента работел като танцьор в ансамбъл Загоре. След инцидента половин година бил в болнични. Според свидетелката още има последици от инцидента - от лакътя до рамото ръката е без чувствителност. Прогнозата била това да остане за цял живот и да не се възвърне чувствителността си. Свидетелката заявява, че след ПТП – то, ищецът имал силни болки и кошмари. Страх го било да се вози в кола.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая е безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 16.08.2018 г., по силата на което ЗАД „Б.“ АД АД е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица л.а. „А.“ с рег.№ ***, управляван от водача В.С.Т., валидна от 04.07.2018 г. до 03.07.2019г.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищецът е предявил претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред ответното застрахователно дружество. Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че  основната техническа причина за настъпване на конкретното ПТП са субективните действия на водача на л.а. А., който не се е съобразил при избора на скорост с всички други фактори, имащи отношение към безопасността на движението. При движение със скорост, по-висока от критичната скорост на плъзгане в завоя е допуснал загуба на контрол над управлявания от него автомобил. Водачът на л.а. А.е имал техническата възможност да не допусне ПТП като се съобрази при избора си на скорост с релефа на местността и се движи със скорост, по-ниска от критичната скорост на плъзгане и не допуска загуба на контрол над управлявания от него автомобил.

С оглед изложеното съдът намира, че с това поведение водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при движението си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да контролират във всеки момент ППС, което управляват.

Поради това съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на л. а. Ауди, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.

 

          Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

В настоящия случай в резултат на процесното ПТП, ищецът е получил закрито счупване на тялото /диафаза/ на раменната кост. Установено е наличието на спираловидно счупване на тялото на дясната мишнична кост в крайна трета. Опериран и е поставена метална остеосинтеза. След 5- дневен престой в болницата пострадалият е изписан с окончателна диагноза: Счупване на тялото /диафаза/ на раменната кост, закрито. При изписването са му дадени препоръки за ранна рехабилитация и физикална терапия, като му е издаден болничен лист за 30 дни отпуск по болест. Възстановяването до степен годност за физически труд се осъществява при правилно протичане на оздравителния процес за около 2,5-3 месеца. През времето на възстановяване пациентът е изпитвал болки, които в началото е възможно да са били по-интензивни.

От свидетелските показания се установява, че след ПТП – то, ищецът е търпял интензивни болки, имал е неудобства от личен и битов характер, бил е изнервен, сънувал кошмари и е имал проблеми със съня.

С оглед изложеното съдът като съобрази възрастта на пострадалия; вида, характера и степента на получената травмата, причинените неудобства и ограничения от личен, битов и социален характер; социално-икономическата обстановка в страната, определяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие, както и установеният в нормата на чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, намира, че обезщетение в размер на 20 000 лв. напълно ще обезщети претърпените неимуществени вреди от ищеца вследствие на претърпяното ПТП.

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради неизползване на предпазен колан.

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

Вещото лице извършило автотехническата експертиза посочва, че с оглед на конкретния механизъм на ПТП – то, ако пострадалият не е бил с поставен обезопасителен колан тялото му би политнало свободно напред към мястото на удара. В този случай ищецът би получил по - сериозни травми, по главата, шийните прешлени на врата, ребрата, гръбнака, горните крайници и други, в резултат на свободното движение на тялото в купето на автомобила и ударите във вътрешната част на купето - стъкла, седалки и др. С оглед на механизма на ПТП действието на предпазния колан няма възпиращо действие за тялото на пострадалия при движението на тялото му встрани надясно, вследствие на въртенето и преобръщането на автомобила. Използването му има значение за предотвратяване на по-сериозни травми по тялото на пострадалия. Поради това съдът приема, че при процесното ПТП, ищецът е използвал предпазен колан, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.

По иска за имуществени вреди.

Безспорно е, че във връзка с получените увреждания вследствие на процесното ПТП, ищцата е извършила разходи за лечението и възстановяването си. От представените по делото доказателства се установява, че М.П.П. е извършил разходи в размер на 1 641, 20 лв. за медицинско изделие, лекарствени средства и ползване на рехабилитационен център, за което са представени фактури и фискални бонове. Поради това предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.

 В конкретния случай по делото е представено доказателство, че ищецът е уведомил застрахователя на 28.09.2018 г. за настъпване на застрахователното събитие. По делото липсват данни дали застрахованият делинквент е уведомил застрахователят за настъпилото ПТП, поради което при липса на други данни следва да бъде прието, че именно на 28.09.2018 г. застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищците и от този момент се дължи лихва.

 

Предвид гореизложеното ЗАД „Б.“ АД следва да заплати на М.П.П. обезщетение в размер на 20 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при ПТП на 16.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2018 г., като следва да ОТХВЪРЛИ предявеният иск над сумата от 20 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв. (частичен иск от 80 000 лв.) като неоснователен и искът за законна лихва от 24.08.2018 г. до 27.09.2018 г., като неоснователен.

Предвид гореизложеното ЗАД „Б.“ АД следва да заплати на М.П.П. обезщетение в размер 1 641, 20 лв., представляваща имуществени вреди при ПТП на 16.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2018 г., като следва да ОТХВЪРЛИ предявеният иск за законна лихва от 24.08.2018 г. до 27.09.2018 г., като неоснователен.

 

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 2 679, 23 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер 3 215, 07 лв. /2 679, 23 х20% = 3 215, 07 лв./

 С оглед изхода на делото ЗАД "Б.” следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в общ размер на 971, 20 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждение е от 100 до 300 лв. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.

С оглед вида и количеството на извършената дейност в настоящия случай от юрисконсулта на ЗАД „Б.“ АД съдът следва да определи на основание 25, ал. 2 от Наредбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ЗАД „Б.“ АД направените по делото разноски в размер на 353, 43 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Б.“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 865, 64 лв. за държавна такса, както и сумата от 138, 95 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: (АДРЕС) да заплати на М.П.П. с ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес:***, офис № 10 – адв. П.К. от САК обезщетение в размер на 20 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при ПТП на 16.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2018 г., ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 20 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв. (частичен иск от 80 000 лв.), като неоснователен и искът за законна лихва за периода 24.08.2018 г. до 27.09.2018 г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: (АДРЕС) да заплати на М.П.П. с ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес:***, офис № 10 – адв. П.К. от САК обезщетение в размер 1 641, 20 лв., представляваща имуществени вреди при ПТП на 16.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за законна лихва за периода от 24.08.2018 г. до 27.09.2018 г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: (АДРЕС) да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес: ***, офис № 10 адвокатско възнаграждение в размер на 971, 20 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА М.П.П. с ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес:***, офис № 10 – адв. П.К. да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: (АДРЕС) направените по делото разноски в размер на 353, 43 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: (АДРЕС) да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 865, 64 лв. за държавна такса, както и сумата от 138, 95 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                                     

  

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :