МОТИВИ към НОХД №2308/2019 г.:
Обвинението е против подсъдимия Р.А.М.
*** за престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимия се обвинява за това, че на 28.08.2019 г. в гр.С., обл.П., на
ул. „…” №… е отнел чужди движими вещи - сумата от 11900 лева от владението на М.В.К.,***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Р.М. не признава
за виновен, но само за част сумата на отнетите средства. Дава обяснения.
Районният съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за
установено следното:
Пострадалият М.К. ***. В обособена като килер постройка,
намираща се зад къщата, бил поставен метален сандък, в който свидетелката Р.К.,
майка на пострадалия съхранявала лични средства и сумата от около 12 000 лева,
собственост на М.К.. От тях 5000 лева, в банкноти с номинал от по 10, 20, 50 и
100 лева, били поставени в черен на цвят чорап, който бил зашит. Останалите 7 000
лева, в банкноти с номинал от по 50 и 100 лева, били прибрани в дамска чанта
със цип. В тази чанта имало оставени също така златен ланец и пръстен. Самият
сандък се заключвал с катинар.
На 28.08.2019 г. пострадалият М.К. ***, където имал
работа. В дома му останали неговите родители - свидетелите В.К. и Р.К.. Около
14:00 часа, на същия ден подсъдимият Р.М., който по това време бил на 16
години, и неговата майка С.З. отишли до къщата на свидетеля К., защото били
повикани да чистят двора. Докато чистели подсъдимият М. влезнал в килера,
където забелязал металния сандък. Тогава той решил да го отвори и да открадне
нещо от него, ако намери някакви ценност. В изпълнение на това си решение подсъдимият
М. отворил сандъка, чийто катинар не бил заключен. В прозрачен найлонов плик
подсъдимият М. видял банкноти. Взел плика, без да брои парите и го скрил в
джобовете на дрехите си. След това веднага отишъл до дома си, където скрил плика
с парите. Върнал обратно в къщата на пострадалия М.К., където продължил да
чисти с майка си. В това време свидетелката Р.К. видяла, че майката на подсъдимия
М. била влезнала в постройката зад къщата им, сандъкът бил отворен, а парите от
него липсвали. Последвал скандал, в хода на който свидетелката К. обвинила С.З.,
че е откраднала парите, а последната отрекла. Тъй като нито в нея, нито в подсъдимия
М. имало пари в този момент, в крайна сметка те си тръгнали. Когато около 17:00
часа на 28.08.2019 г., свидетелят М.К. се прибрал обратно неговата майка свидетелката
Р.К. му казала, че парите от металния сандък, намиращ се в килера за къщата им,
били откраднати. Свидетелят К. намерил входните врати на къщата и на килера
отключени, като липсвали след от взломяване. Свидетелката Р.К. изразила
съмненията си към майката на подсъдимия М., тъй като тя и синът й били
единствените чужди хора, които били влизали в дома им. Тогава пострадалият К.
незабавно подал сигнал в РУ Септември, като на място били изпратени полицейски
служители, които направили оглед на мястото. В резултат на проведените ОИМ
подсъдимият М. бил установен, като си признал за стореното и отвел полицейските
служители и изпод балатума на пода в дома си извадил скритите там пари. Същите
били предадени с протокол за доброволно предаване. След това бил извършен оглед
на ВД, при който било установено, че общата сума предадена от подсъдимия М.
била 1 750 лева, от които 5 бр. банкноти с
номинал по 100 лева всяка, 9 бр. банкноти с номинал по 50 лева всяка, 24 бр.
банкноти с номинал по 20 лева всяка, и 32 бр. банкноти с номинал по 10 лева
всяка.
С протокол от 10.10.2019 г. сумата от 1 750 лева била
върната на пострадалия К., който я приел без да направи искания, бележки или
възражения.
В хода на досъдебното производство била изготвена
психиатрична експертиза, според заключението на която подсъдимият Р.М. не се
водел на отчет в психиатрично заведение, не страдал от психични заболявания и
умствена недоразвитост, като ниската му обща култура и знания се дължали на
лошото домашно възпитание и неглижирането от страна на неговите родители. По
време на извършване на деянието подсъдимият М. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да контролира постъпките си. Подсъдимият М.
бил психично здрав, като можел да възприема фактите от значение за делото,
както и да дава достоверни обяснения за тях, ако реши това. Подсъдимият М.
можел да участва пълноценно в наказателния процес в качеството на обвиняем и да
взима решения, свързани със своята защита. Въпреки, че нивото на интелекта на подсъдимия
М. било ниско, то това не се дължало на болестно състояние или на умствен
дефицит, а на социалната му занемареност и лошо възпитание. Бариерата на
моралните му задръжки е била определена като ниска, но това било релевантно на
социалното му обкръжение.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.З., М.К., В.К., Р.К., Д.З.,
А. М., С. Г., депозирани в хода на съдебното следствие, показанията на
свидетелите Д.З.,, Р.К., М.К., дадени на досъдебното производство и прочетени
по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, проведената очна ставка
между свидетелите Р.К. и С. Златанова, заключението на психиатричната
експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.
За да стигне до категоричен извод за авторството на
подсъдимия в извършване на престъплението, съдът взе предвид самопризнанието на
направено чрез изявлението в протокола за доброволно предаване, което обаче е подкрепено
от другите доказателства събрани по делото, макар и косвени.
Посоченото от подсъдимия в протокола за доброволно
предаване, че е отсякъл сумата от 1750 лв. от куфар в дома на свидетеля М.К.,
същият е казал и на свидетелите Г. и З. при намирането на парите в дома на
подсъдимия и и доброволното им предаване. Същото подсъдимият е споделил и със
своята майка – свидетелката С.З..
Това свое самопризнание за отнети пари в размер на 1750
лв. от куфар в дома на К., който не е бил заключен и които са били в прозрачен
найлонов плик подсъдимият М. потвърди и в обясненията си в хода на съдебното
следствие.
Обясненията на подсъдимия в частта, че парите са били в
найлонов прозрачен плик, както и че куфарът от който ги е взел не е бил
заключен частта се потвърждават от
протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбума към него и отчасти
показанията на Р.К., че парите, макар да твърди да са 11 000 лв. са били в
прозрачен плик, както и показанията на свидетелите М.К. и Р.К., че по катинара
на куфара не е имало следи от взлом.
Що се отнася до остатъка от сумата предмет на обвинението
от 1750 лв. до 11 900 лв. не се събраха ясни, убедителни категорично
доказателства да са отнети от подсъдимия.
На първо място са налице непреодолими противоречия
относно точната сума собственост на
свидетеля М.К., която се е намирала в куфара.
В показанията си в хода на съдебното следствие както М.К.,
така и Р.К. заявиха, че точната сума била 11 000 лв., докато в показанията
си на досъдебното производство са твърдели че парите са 12 000 лв. Дори
свидетелката К. няколко пъти по време на съдебното следствие смени показанията
си относно точната сума.
На следващо място е налице противоречие в показанията на
свидетелите Р.К. и В.К. относно плика в който са се съхранявали парите, като К.
заяви, че парите на сина й е съхранявала в прозрачен найлонов плик отделно от
техните лични на починалата й сестра пари, докато К. заяви че парите на сина
му, заедно с техните са били „черна кесия“.
Освен това става ясно от показанията на тези двама
свидетели, които в тази част е еднопосочни, че в куфара са се намирали и пари
/3000 лв./ останали от починалата сестра на свидетелката К. поставени в зашит
чорап. Както и че и тези пари са липсвали след проверка от К. на
инкриминиратата дата.
Тези пари обаче нито са заявени като откраднати, нито са
намерени в дома на подсъдимия. Последният категорично отрече дори да ги е
виждал в куфара.
Не на последно място съмненията за отнета сума извън
признатите от него 1 750 лв. се затвърждават и от обстоятелството, че
куфарът е бил отключен при отварянето му от подсъдимия. А както се установява
от показанията на свидетелите Р.К. и В.К. при преброяването на парите два дни
преди инкриминираната дата, куфарът е бил заключен, като ключът за катинара
непрекъснато е стоял у свидетелката К..
Това навежда на извод, че друг, а не подсъдимия би могъл да
е отключил куфара и да е взел средствата преди инкриминираната дата.
Свидетелят Асен М., баща на подсъдимия дава показания, че
цялата сума от 12 000 лв. била открадната от свидетелката С. Златанова, а
намерените в дома на им 1750 лв. били остатъка. Останалите пари свидетелката
Златанова била изхарчила, като част от тях дала на братята си, а с друга част
закупила мебели.
Съдът не дава вяра на тези показания, тъй като са
нелогични и неубедителни. Същите категорично се отричат от показанията на
свидетелката Златанова и обясненията на подсъдимия М.. Освен това няма как
свидетелката З. да е харчила парите, ако ги е била откраднала, тъй като същата
е била в дома на свидетелите Крумови само на инкриминираната дата. Още на
същата дата е установена от свидетелката К. тяхната липса. А претърсването на
дома на подсъдимия и намирането на сумата от 1750 лв. е осъществено на
следващия ден.
При тези доказателства, разгледани отделно и във връзка с
останалите доказателства по делото относно основния факт съдът не достигна до безспорен извод,
че кражбата на сумата от 10 150 лв, собственост пострадалия М.К. е
извършена от подсъдимия.
Всички тези установени обстоятелства, съвпадащ и
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, обосновават категоричен и несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, като е отнел сумата от
1 750 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Р.А.М. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците престъпния състав на чл.194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като
на 20.02.2014 г. в с.Драгор, обл.Пазарджик е отнел чужди движими вещи - сумата
от 1750 лева от владението на М.В.К.,***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
При
извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл,
като е съзнавал всички обективни елементи на състава и
е искал настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия Р.м. за извършеното деяние съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е
висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял
сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената
опасност на конкретното деяние, която не висока, като се има стойността на
предмета на деянието.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия,
съдът взе предвид характеристичните данни, които са негативни.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства за
подсъдимия чистото съдебно минало, направеното самопризнание, ниската стойност
на предмета на деянието и възстановяване на вещите предмет на престъплението, а
като отегчаващи – негативните
характеристични данни.
При данни съдът счита, че не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят, че и най-лекото предвидено
в закона наказание се явява несъразмерно тежко за конкретното деяние, т.е. не
са налице предпоставките на чл.55 от НК.
Затова при превес на смекчаващите вината обстоятелства
съдът прие, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната
и генералната превенции съдът наложи наказание на подсъдимия Р.А.М. при редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК, а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Като прецени личността на
подсъдимия, съдът прие, че за превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо
наложеното наказание да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.69, ал.1
във връзка с чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3
от НПК в тежест на подсъдимия Р.М.
бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 490 лева, от които
320 лева платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, 20 лева, платими по сметка на Районен съд
Пазарджик и 150 лв., вносими по сметка на Национално бюро за правна помощ.
Причините за извършването на престъплението е ниското обществено
съзнание на подсъдимия и стремежът му да се обогати по неправомерен начин.
Съдът прие за невиновен и оправда подсъдимия Р.М. по обвинението за
кражба на пари, собственост на М.К. за разликата до 11 900 лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: