Р Е Ш Е Н И Е
№ 1491
гр.Русе, 30.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в публичното съдебно
заседание на 03-ти октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2759 по описа за 2017г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищцата М.В.К. твърди, че е ползвател на недвижим имот, представляващ
двустаен апартамент, находящ в гр. Р., ул."Х. Я."№ .., вх..., ет...,
ап... В имота се доставяла питейна вода, която се отчитала с водомер, абонатен №
0537122. Заявява, че „ВиК" ООД- Русе
й изпратили писмо с рег.№ К-1117#2/
23.03.2017 г., с което я уведомили, че след извършена на 13.03.2017г. проверка на водомера, находящ
се в нейният имот било отчетено показание 1629 м3 и че разликата между отчетеното при последния
реален отчет показание и показанието в базата данни е с 982 м3 повече, на стойност от 2 238.96лв., които тя следвало да
заплати.
Твърди, че фактически такова количество вода не е възможно да бъде
разходвано в апартамента й в рамките на една година, а още по-малко за един
месец. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата от 2 238.96лв., представляваща
начислена вода и такса канал за периода от 06.02.2017г. до 14.03.2017г., в
недвижим имот, находящ се в гр. Р.,
ул."Х. Я."№.., вх..., ет..., ап....Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищцата в исковата молба
фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК.
Ответникът “Водоснабдяване и канализация” ООД-гр.Русе, представляван от
управителя Сава И. Савов, оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че ищцата е
потребител на предлаганите от него услуги за жилището й, и че при извършен на
07.02.2017г. редовен отчет на средствата за измерване в ЕС, в която е и имота
на К. е отчетена разлика между количеството по общия водомер и сумата от
отчетените/или служебно начислени/ количества по индивидуалните водомери от 937 м3. Заявява и че при проверка на всички
самостоятелни обекти и уреди е констатирана разлика между подаваните от ищцата
отчети и показанията на нейния водомер в размер на 982 м3. Моли иска да се
отхвърли, претендира разноски.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, че ищцата е
потребител на доставяна от ищцовото дружество питейна вода и последното отвежда
отпадъчните й води за имот, находящ се в гр. Р., ул."Х. Я."№.. вх. ..,
ет.... ап.. и ползва услугите на ответното дружество, с абонатен № 0537122.
Няма спор, че общите условия за предоставяне на ВиК услуги са действащи между
страните и уреждат договорните им взаимоотношения.
Представено е писмо с рег.№ К-1117#2/ 23.03.2017 г./л.10/, с което ответното дружество
уведомява ищцата, че след извършена на 13.03.2017г. проверка на водомера,
находящ се в нейният имот е отчетено показание 1629 м3 и че разликата между отчетеното при последния
реален отчет показание и показанието в
базата данни е с 982 м3 повече,
на стойност от 2 238.96лв., които тя следва да заплати.
Ответникът
е издал и фактура от 01.04.2017г./л.34/, с получател- М.В.К., от
която е видно, че последната дължи на “Водоснабдяване
и канализация” ООД-гр.Русе сумата от 2 238.96лв.-представляваща
такса за питейна вода и такса канал за отчетен период 06.02.2017г.- 14.03.2017г.
От представения/л.27/ карнет за отчетените
показанията на водомерите в имота на ищцата № 702 е видно, че за периода
20.05.2014г.-11.12.2015г. не е извършван отчет на процесния водомер, а са
ползвани показания.
По делото са представени и други писмени
доказателства.
Разпитаният в о.с.з. на 04.07.2017г. свидетел В. И./служител
на ВиК/ твърди, че е отчитала имота на ищцата през м.12.2016г. и че не помни на
вратата на ищцата да е имало бележка с показания. Свидетелят К. Т./също служител
на ВиК/ заявява, че 13.03.2017г., установил, че има 1000 м3 на водомера на К..Свидетелят Р. Д.-служител
на ВиК, разпитан в о.с.з. на 03.10.2017г., заявява, че е отчитала ищцата и че
когато нямало залепена бележка на вратата, показанията се начислявали служебно.
Свидетелят установява, че не е виждал следи от теч във входа на ищцата.
По делото е възложена и приета,
съдебна експертиза/допълнена в о.с.з.на 03.10.2017г./, при изготвянето на която
вещото лице след като е извършило оглед на процесния имот и справка на
документацията по делото и при ответника е констатирало, че не е
възможно в имота на ищцата за периода от 06.02.2017г. до 14.03.2017г. да е
изразходвана 982 м3 вода. Вещото лице
счита, че грешката е в главния водомер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Условия за
надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за
дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е
инициирано принудително събиране. В настоящия случай интересът на ищцата
произтича от качеството на потребител и обвързана с Общите условия на
ответника, регламентиращи възможността за служебно начисляване на потребена
вода при неосигуряване достъп до средството за търговско измерване и неизпълнение
на предписание за предоставяне средствата за търговски измервания за перодични
проверки за годността им. По изложените съображения предявеният отрицателен
установителен иск е процесуално допустим и съдът дължи произнасяне по същество
на спора.
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на
чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ищцата е да докаже твърдението си, че с ответника
са се намирали в договорни отношения по отношение доставката и потреблението на
вода, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната
сума. От своя страна ответникът носи тежестта да докаже факта, от който
произтича вземането му.
По делото не се спори, че ищцата е потребител на
доставяна от ищцовото дружество питейна вода и последното отвежда отпадъчните й
води за имот, находящ се в гр. Р., ул."Х. Я."№.., вх.., ет... ап... и
ползва услугите на ответното дружество, с абонатен № 0537122. Няма спор, че
общите условия за предоставяне на ВиК услуги са действащи между страните и уреждат
договорните им взаимоотношения. Искът
е основателен.
Съдът намира, че по делото не е
доказано по никакъв начин от страна на ответното дружество, че ищцата му дължи
процесната парична сума в размера, който й е бил начислен за периода 06.02.2017г.- 14.03.2017г.
Недоказаността на дължимостта на
процесните парични суми, произтича от факта, че според заключението на приетата
по делото експертиза, технически е невъзможно за периода от 06.02.2017г. до
14.03.2017г. да е изразходвана 982 м3
вода в имота на ищцата.
В тази връзка
следва да се отбележи,че издадената фактура от 01.04.2017г./л.34/ не е основание
за плащане, тъй като такова основание е извършената доставка. Процесната
фактура не е подписана от потребителя, поради което не може да се приеме, че
доказва извършването на доставката. При така представените от ответника
доказателства съдът не би могъл да формира извод и да приеме за доказано
обстоятелството, че представените по делото отчетни документи коректно
отразяват количеството доставена вода. Следва да се отбележи и че установяването
на реалната доставка на процесното количество вода е безспорно необходимо, тъй
като водата е движима вещ и продажбата й се подчинява на общите правила на
договора за продажба, в частност – на договора за търговска продажба, доколкото
ответното дружество “Водоснабдяване и канализация” ООД е търговец по смисъла на
чл.1 ТЗ. В този смисъл, купувачът дължи
заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока, каквато в
случая няма данни да е доставена.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че ответника не е доказал по делото, че ищцата му дължи сумата от 2 238.96 лв. за доставена питейна
вода и такса канал за периода 06.02.2017г.-
14.03.2017г., поради което предявеният иск се явява основателен и следва
да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника,
че ищцата не му дължи процесната парична
сума за процесния период.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването
на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на 689.56 лв. – заплатени държавна
такса за производството по делото и възнаграждения на редовно упълномощения
адвокат и вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
“Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Р.,
ул.”Добруджа” № 6, ЕИК *********, представлявано от управителя С. И. С., че М.В.К.
***, ЕГН: **********, не му дължи сумата
от 2 238.96 лв. за
доставена питейна вода и такса канал за периода от 06.02.2017г. до 14.03.2017г.
ОСЪЖДА “ Водоснабдяване и канализация”
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК
*********, представлявано от управителя С. И. С. да заплати на М.В.К. ***, ЕГН: ********** сумата от 689.56 лв. – направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: