Р Е Ш Е Н И Е
№….........../14.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 14658 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу И.А.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 155, ал. 1 от ЗЕ във вр.
чл. 79, ал. 1, ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 936,60 лв., представляваща
главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016
г. до 31.03.2019 г. по партида № *** за имот, находящ
се в гр. Плевен, ул. ***, от които 407,27 лв. за отопление без индивидуално
разпределително устройство и 529,33 лв. за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 107,40 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 02.12.2016 г. до 14.05.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8434/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, от
1994 г. ответникът бил собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, за
който при ищеца била разкрита партида № ***, като присъединяването на сградата
към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД било извършено през м. януари 1986 г. В
имота на ответника имало един брой щранг – лира в
баня без индивидуално разпределително устройство (ИРУ). В периода от 01.10.2016
г. до 31.03.2019 г. ищцовото дружество доставило до обекта топлина енергия на
обща стойност 936,60 лв., от които 407,27 лв. за отопление без ИРУ и 529,33 лв. за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация. Посочените суми не били изплатени от ответника в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, съобразно приложимите Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.” ЕАД на
потребители в гр. Плевен от 2007 г., поради което същият дължал и законна лихва
за забава, възлизаща на 107,40 лв. за
периода от 02.12.2016 г. до 14.05.2019 г. За дължимата главница и лихва ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените установителни искове и претендира присъждането и на
съдебно-деловодни разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, с която поддържа исковата претенция и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
особеният представител на ответника депозира отговор на исковата молба, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Не оспорва, че ответникът е собственик на процесния обект на потребление.
Оспорва присъединяването на обекта към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ АД,
както и реалното доставяне на топлинна енергия в исковия период. Оспорва също и
размера на претенциите.
С тези аргументи по
същество моли за отхвърляне на предявените искове.
Идентично искане
особеният представител адв. В.В.
поддържа и в открито съдебно заседание.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представения
нотариален акт № ***г. (л. 31) и справка в Служба по вписванията – Плевен за
вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № *** за лицето И.А.А. (л. 29), че по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 09.05.1994 г. ответникът е придобил собствеността върху
процесния обект на потребление, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, за който при
ищцовото дружество е разкрита партида с абонатен № ***.
Приобщен е и договор за включване в система за
индивидуално топлоотчитане от 19.09.2001 г. (л. 33),
сключен между ЕТ „СИТ-П.П.“, в качеството му на топлинен счетоводител, и собствениците на Етажна собственост с адрес:
гр. Плевен, ул. ***. Според чл. 1 от договора със същия се регламентират
отношенията между страните по повод доставката, монтажа и експлоатацията на
увреди за индивидуално измерване на топлоенергията, монтирани в жилището на
клиента върху радиаторите от топлинния счетоводител, отчитане на ползваната
топлоенергия и разпределението на същата.
Видно от приложените справки за консумирана топлинна
енергия за периода 01.10.2016 г. -
31.03.2019 г. по партида № *** (л. 10-28), за имота на ответника са
начислени задължения в общ размер на 951,65 лв., от които 407,27 лв. за
отопление без индивидуално разпределително устройство, 529,33 лв. за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, и 15,05 лв. за предоставена услуга
дялово разпределение, за които суми са издадени фактури в периода 31.10.2016 г.
– 31.03.2019 г.
Ангажирани от ищеца са
и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.“
ЕАД за потребители на гр. Плевен, одобрени с Решение № ОУ-067/03.12.2007 г. на ДКЕВР (л. 36).
От приетото и неоспорено от страните заключение
на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 109 и сл.) се потвърждава
размерът на задълженията за отопление без индивидуално
разпределително устройство (407,27 лв.) и за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация (529,33 лв.) за процесния период, като се установява още, че
дължимите суми не са заплатени. Вещото лице определя мораторната лихва за
периода от 02.12.2016 г. до 14.05.2019 г. в общ размер на 107,40 лв., от които 1,86
лв. лихва върху главницата от 15,05 лв. с ДДС за предоставена услуга дялово
разпределение и 105,54 лв. лихва върху главниците от общо 936,60 лв. за отопление
без индивидуално разпределително устройство и за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация (съобразно таблицата – приложение № 2 към заключението).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза, проведена чрез съдебна поръчка по реда на чл. 25 ГПК и чл. 122 ПАС пред Районен съд – Плевен (л. 140 и сл.), се устновява, че процесният обект се намира в топлофицирана жилищна сграда с общ отопляем обем от
15790,84 куб.м, като действителният негов обем е 179,76 куб. м. Изяснява се, че
в обекта са демонтирани всички отоплителни тела, както и водомерът за топла
вода, а за отопление в банята на имота се използва щранг-лира,
изработена от два броя гладки тръби. Според вещото лице за процесния период
01.10.2016 г. – 31.03.2019 г. абонатната станция е доставяла топлинна енергия,
респ. жилището на ответника е получавало дял от нея, като начислената топлинна
енергия е в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на топлоснабдяването и дяловото разпределение е извършено
коректно от топлинния счетоводител. При изслушването на вещото лице по реда на
чл. 200 ГПК пред Районен съд – Плевен (л. 138) инж. Йордан Йорданов пояснява,
че не е посещавал лично имота поради епидемиологичната обстановка в страната и
свързаната с нея забрана за посещения, като данните е взел от фирмата за дялово
разпределение и топлофикационното дружество.
Видно от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 8434/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 21.05.2019 г. заявление от „Т.П.”
ЕАД срещу И.А.А. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Същата е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в указания му едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил положителните установителни искове,
предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК вземания за главница за незаплатена топлинна енергия за отчетен период от
01.10.2016 г. до 31.03.2019 г., както и начислена лихва за забава. Следователно
основателността
на исковете е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни
предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по повод продажбата на топлинна енергия за процесния обект на
потребление, реално доставяне и потребление на претендираните количества
топлинна енергия в сочения отчетен период, настъпила изискуемост на задължението
за заплащане на тяхната стойност и неизпълнението му. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания, както и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва, а именно точното изпълнение.
От събраните писмени доказателствени средства
(договор
за включване в система за индивидуално топлоотчитане
от 19.09.2001 г.) и заключението на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира напълно като правилно и обосновано, се доказва, че сградата –
етажна собственост с административен адрес: гр. Плевен, ул. „Димитър
Константинов“ № 11, вх. В, е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.”
ЕАД.
Доказва се също, че
през 1994 г. ответникът е придобил правото на собственост върху самостоятелен
обект – апартамент № 21 в същата сграда, поради което той се явява „битов
клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и „купувач“ на
топлинна енергия съгласно чл. 3, ал. 1 от Общите условия. При това
положение между ищеца, в качеството му
на снабдител на топлинна енергия, и ответника, като клиент за битови нужди, е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за продажбата
на топлинна енергия, сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Съдържанието на същото е уредено от Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.П.“ ЕАД за потребители
на гр. Плевен, одобрени с Решение № ОУ-067/03.12.2007 г. на ДКЕВР и
публикувани в един централен и в един
местен всекидневник, влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите, на основание чл. 150, ал. 2
ЗЕ.
По делото е установено, че в имота на ответника е
налична щранг-лира в помещение - баня, като няма
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители и водомер за топла
вода. Независимо от това обаче, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата. Съответно същите са задължени за заплащането на дължимите суми за отопление
без индивидуално разпределително устройство и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
От експертното заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че абонатната станция е
доставяла топлинна енергия и
жилището на ответника е получавало дял от нея в отчетния период от 01.10.2016 г. до
31.03.2019 г., както и че същата е разпределена по предвидения ред в Общите
условия и чл. чл. 61, ал. 1 от Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването. Следователно за ответника е възникнало
насрещното задължение за заплащане стойността на доставената топлинна енергия,
на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия, респ.
главният иск се явява доказан по основание.
Същият е доказан и по
размер от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което
незаплатените задължения на ответника за разглеждания период по утвърдените от
КЕВР цени възлизат на претендираната обща стойност от 936,60 лв., от която
407,27 лв. за отопление без индивидуално разпределително устройство и 529,33
лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.
В чл. 29, ал. 1 от
Общите условия са предвидени следните начини за заплащане на топлинната енергия
от купувачите, а именно: 1.) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета
изравнителна вноска; 2.) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за имотите в сградата и една изравнителна вноска; 3.) по реална месечна
консумация. Независимо от избрания начин, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл. 31, ал. 1 от Общите условия. Доколкото падежът
на паричните задължения е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му, без да е необходима нарочна покана (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД), и дължи заплащането на
мораторна лихва върху просрочената главница в размер на законната лихва за
забава, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е и клаузата на чл. 31, ал. 6 от Общите условия.
Според експертното
заключение на съдебно-счетоводна експертиза за периода от падежа на всяка
фактура до крайния момент на исковия период – 14.05.2019 г., обезщетението за
забава върху дължимите главници за отопление без
индивидуално разпределително устройство (407,27 лв.) и топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация (529,33 лв. ) възлиза на обща стойност от 105,54 лв. Затова и
акцесорният иск следва да бъде уважен до посочената сума и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 107,40 лв.
По искането на особения представител
за присъждане на възнаграждение:
Съдът намира, че на назначения особен представител адв.
В.В. следва да бъде изплатено възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответника по делото, изразяващо
се в депозиране на писмен отговор на исковата молба и явяване в проведените три
открити съдебни заседания, в т.ч. и пред РС-Плевен, в размер на 300 лв. За
предварително внесения депозит от 150 лв. следва да бъде издаден разходен касов
ордер, а за остатъка от 150 лв. – да бъдат дадени указания до ищеца за
довнасянето им, ведно с предупреждение за последиците от тяхното неизпълнение.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 625 лв., от
които 75 лв. за заплатена държавна такса (л. 45), 300 лв. за заплатени депозити
за вещи лица (л. 98 и 121), 150 лв. за депозит за особен представител (л. 78) и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 75
лв. (25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение), като тази сума също следва да бъде възложена в тежест на
ответника.
С оглед изхода на
делото, разноски в полза на ответната страна не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът И.А.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
ДЪЛЖИ на ищеца „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
следните суми: сумата от 936,60 лв. (деветстотин
тридесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.03.2019 г. по
партида с абонатен № *** за имот, находящ се в гр.
Плевен, ул. ***, от които 407,27 лв. за отопление без индивидуално
разпределително устройство и 529,33 лв. за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 105,54 лв. (сто и пет лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 02.12.2016 г. до
14.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8434/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл. 155, ал. 1 от ЗЕ във вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения установителен
иск за обезщетение за забава за разликата над сумата от 105,54 лв. (сто и пет
лева и петдесет и четири стотинки) до пълния предявен размер от 107,40 лв. (сто
и седем лева и четиридесет стотинки).
ОСЪЖДА И.А.А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 625 лв.
(шестстотин двадесет и пет лева) за сторените в исковото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА И.А.А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 75 лв.
(седемдесет и пет лева) за сторените в заповедното производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
особения представител адв. В.В.,***,
възнаграждение от 150
лв. (сто и
петдесет лева) за осъщественото
процесуално представителство на ответника И.А.А., ЕГН
**********, в настоящото производство, от внесения за целта депозит, за което да се издаде разходен касов ордер.
УКАЗВА на ищеца „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи доказателства за довнесен по сметка на
Районен съд-Варна депозит за особен
представител на ответника в размер на 150 (сто и петдесет лева), като го предупреждава, че при
неизпълнение на указанията в цялост и в срок, съдът
ще постанови определение за принудителното събиране на дължимите разноски по
реда на чл. 77 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен
касов ордер в полза на адв. В.В.
за довнесения депозит от 150 лв. след
представяне на доказателства за неговото заплащане.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: