Решение по дело №683/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1374
Дата: 13 ноември 2018 г. (в сила от 23 май 2019 г.)
Съдия: Атанаска Стефанова Букорещлиева
Дело: 20185300100683
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

                                      Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1374

                                   гр.Пловдив,13.11.2018 година

 

                                     В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение,І гр.с.,в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година ,в състав:

                                                           Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното гр.д.№ 683 по описа за 2018г. ,за да се произнесе ,взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Ищецът Н.Д.Н., ЕГН **********,***, ***, твърди ,че на ***в землището на ***, местност „***“, ответникът К.К.Т., ЕГН **********,***, ***, му нанесъл побой ,в резултат на което са му причинени увреждания ,изразяващи се в полифрагментна импресионна фрактура париетално двустранно, повече вляво, с вбити фрагменти към церебрум, който се представя контузен и оточен. За извършеното деяние срещу ответника било образувано досъдебно производство №249/2017г. по описа на РУ на ***,а след приключването му бил внесен обвинителен акт и образувано нохд №470/2017г. на ***районен съд. По това дело, между РП-***и подсъдимия Т. било постигнато споразумение, според което, послед-ният се признал за виновен в извършването на престъпление по чл.128 от НК, наложено му е наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода ,изтърпяването на което е отложено за срок от 4 години, съгласно чл.66 от НК. Определението на съда ,с което било одобрено споразумението,е влязло в сила на 26.10.2017г. Твърди се ,че вследствие на извършеното увреждане на ищеца е причинено постоянно разстройство на съзнанието с опасност от епилептични припадъци ,нарушена е говорната и двига-телната му функция, изпитал е силни болки и страдания ,които продължава да изпитва. Освен това, същият бил принуден да промени коренно начина си на живот, лишен бил от възможността да полага физически труд. По време на престоя му в болнични заведения се налагало да ползва непрекъснато придружител. Претърпените неиму-ществени вреди- болки и страдания в резултат на увреждането ищецът определя в размер на 75 000лв. Същият твърди още, че е претърпял и имуществени вреди, представляващи стойността на направените от него разходи за лечение в размер на 4303,03лв., както и е пропуснал да реализира ползи в размер на 4621,43лв. , съставля-ващи разликата между трудовото възнаграждение ,което би получил в периода от ***до края на месец *** и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност.

Въз основа на изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 75000лв. ,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,вследствие на причиненото му непозволено увреждане ,изразяващо се в причинената му тежка телесна повреда на ***и съпроводените с нея болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на увреждането-***до окончателното й изплащане; сумата от 4303,03лв. ,представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди-разходи за лекарства за времето от ***до ***,ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***до окончателното й изплащане , както и сумата от 4 621,43лв. –обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи в резултат на същото увреждане, представляващи разликата между трудовото възнаг-раждение ,което ищецът би получил в периода от ***до края на месец ***, и полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност, ведно със законната лихва върху претендираната сума ,считано от датата на предявя-ване на иска- 20.03.2018г. до окончателното й изплащане. Заявено е искане за присъждане на разноски.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, от когото в указания срок по чл.131 от ГПК не е постъпил  отговор. В съдебно заседание ,проведено на 28.06.2018г., същият е изразил становище за неоснователност на предявените искове. Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на пълномощника на ответника- адвокат Д.А.. Направено е искане за присъждане на разноски.

Съдът ,след като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:

Не е спорно между страните и се установява от представения протокол от съдебно заседание ,проведено на 26.10.2017г., по нохд №470/2017г. на РС-***, че съдът е одобрил споразумение, по силата на което настоящият ответник К.Т. се е признал за виновен в това, че на ***в землището на ***, местност „***“, е причинил по хулигански подбуди на Н.Н., ЕГН **********, тежка телесна повреда, изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието ,което е довело до енцефалопатия, промяна на личността      /характеропатия и деменция/ и с готовност за епилептични припадъци, като на основа-ние чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.128, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на същия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66,ал.1 НК.

По делото е допусната комплексна СМЕ ,с вещи лица *** д-р Х.Ж. и д-р Й.Ш. ,чието заключение съдът възприема като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. От него се установява ,че на  пострадалия Н.Н. са причинени описаните травматични увреждания по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени по начин и време така ,както е отразено в материалите по делото ,а именно –при нанесен силен удар от замах с дървен кол в теменната област на главата. Посочено е в заключението ,че са били извършени навременни и високо квалифицирани оперативни интервенции ,които са били животоспасяващи и без тях е била налице реална опасност за живота на пострадалия. Съществуват перспективи за подобряване общото състояние на ищеца, без да може да се направи извод дали е възможно неговото пълно излекуване от понесената тежка черепно-мозъчна травма. Според експертите, препоръчително е ищецът да спазва щадящ нервната система режим и да продължи с медикаментозната терапия, както и рехабилитацията. Посочено е още в заключението ,че предписаните и закупени лекарствени средства са във връзка с приложеното лечение на пострадалия. При изслушването на експертите в съдебно заседание на 28.06.2018г. вещото лице* Ж. е заявил ,че през изминалия период от време след инцидента ищецът се е възстановил задоволително ,но не може да се очаква пълно излекуване ,тъй като има увредени участъци на мозъка, като е възможно да се появи епилепсия и др. бъдещи проблеми.

Представена е по делото медицинска документация ,от която се установява състоянието на ищеца след инцидента на ***Видно от епикризата, издадена от УМБАЛ ”Свети Георги”ЕАД, Клиника по неврохирургия ,Н.Н. е постъпил в клиниката по спешност; проведени са изследвания и е извършена оперативна интервенция ;лекуван е в периода ***-*** Впоследствие същият е постъпил в Клиника по физикална и рехабилитационна медицина за провеждане на физиотерапия, като в издадената епикриза е отразено обективното състояние на пациента- “задоволително общо състояние, труден контакт, на моменти неориентиран...“. Установява се от епикриза на УМБАЛ ”Свети Георги”ЕАД ,че в периода ***-*** Н. е бил хоспитализиран в Клиника по невро-хирургия ,където му е извършена нова операция с пластика на черепа.

Видно от приетото ЕР на ТЕЛК №*** ,ищецът е освиде-телстван ,като му е определена 68% намалена работоспособност ,с водеща диагноза- последици от травми на главата.

Представени са по делото 6 бр. фактури, рецепта УИН *** и фискални бонове във връзка с твърденията за понесени имуществени вреди, както и доказа-телства за получаваното възнаграждение по трудовото правоотношение, страна по което е бил ищецът, а също и за получаваното от Н. обезщетение за временна нетрудоспособност. 

Установява се от приетото заключение на допусната ССЕ ,с вещо лице В.К., че разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищецът ,ако работеше в периода -месец ***- месец ***, и полученото от него обезщетение е в размер на 2271,32лв. В заключението е определена от експерта и стойността на направените от Н. разходи за лечение ,съобразно представените по делото фактури и фискални бонове/ с изключение на нечетливите такива/ ,възлизаща в размер на 4545,91лв.

В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпени от него вреди и за изясня-ване на обстоятелства ,при които е настъпил инцидентът, по делото са ангажирани и гласни доказателства- изслушани са показанията на свидетелите Д.Т.С. ,П.А.П. и С.М.Ч..

Свидетелите Д.С. и П.П. работят съотв. като ***и ***в ***- ***, били *** на ***, когато *** за инцидент ,станал в землището на ***. Отишли на мястото на инцидента и видели ответника К.Т. и брат му Б.,от които разбрали ,че е възникнал между тях и ищеца конфликт .Последният бил ударен от К.Т. с тояга по главата и впоследствие -откаран в медицинско заведение и хоспитализиран. Свидетелите заявяват, че нямат непосредствени впечатле-ния от случилото се между страните ,не са виждали пострадалия ,поради което показа-нията им не допринасят за установяване на релевантни за спора факти.

Свидетелката С.Ч.,***, твърди ,че е била повикана *** на мястото на инцидента, но когато пристигнала ,ищецът вече бил отведен в болнично заведение. Знае ,че Н. е престоял около месец в болница, състоянието му било критично ,наложило се синът му ,който работел в чужбина, да се върне ,за да се грижи за баща си. Свидетелката заявява ,че не е ходила в болницата при пострадалия, получавала информация за здравословното му състояние от сина му. Видяла ищеца след като излязъл от болницата, имал увреждания на главата, бил трудно подвижен ,имал затруднения в говора, бил изнервен. Свидетелката сочи ,че познава ищеца като деен човек, занимавал се с *** на *** ,състоянието му  преди инцидента било видимо добро ,не е използвал помощни средства за придвиж-ване. След това бил коренно променен- трудно говорел ,трудно се придвижвал дори и с придружител, нарушен бил начинът му на живот. Ищецът се оплаквал ,че губи концентрация, че се чувства замаян вследствие на увреждането ,което получил. Според свидетелката ,Н. и до момента не се е възстановил напълно, наскоро пак претърпял операция. Същата твърди ,че след инцидента не го е виждала да работи ***, да ходи на *** или да употребява алкохол.

По делото са разпитани и свидетелите на ответника- Н.В.Н.и О.И.Ч.. Същите сочат, че не са контактували с ищеца, знаят, че той има *** ,виждали са го през пролетта на ***г. да ***. Освен това свидетелите са виждали Н. да управлява лекия си автомобил „Форд Фиеста“ .

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Фактическият състав ,пораждащ облигационното правоотношение с източник непозволено увреждане, включва следните елементи ,които трябва да се установят в процеса ,за да се ангажира деликтната отговорност на ответника: последният да е осъществил деяние в една от двете форми- действие  или бездействие, деянието да е противоправно, да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние и последното да е извършено виновно.

От представения протокол от съдебно заседание ,проведено на 26.10.2017г., по нохд №470/2017г. на РС-***,се установява ,че ответникът е сключил с РП- ***споразумение, одобрено от  съда ,с което се е признал за виновен в извършва-нето на престъпление по чл.131,ал.1,т.12,пр.1 във вр. с чл.128,ал.2,пр.1 във вр. с ал.1 от НК, като му е наложено съответното наказание.

Съгласно чл.300 от ГПК ,влязлата в сила присъда на наказателния съд е задъл-жителна за гражданския, относно това дали е извършено деянието ,неговата противо-правност и виновността на дееца. С оглед одобреното от наказателния съд споразу-мение, което според чл.383 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда, съдът приема, че безспорно са доказани обстоятелствата относно авторството, противо-правността на деянието и вината на ответника К.Т. .Със сила на пресъдено нещо следва да се приеме за установено и причиняването на ищеца на тежка телесна повреда по см. на НК, доколкото тя е елемент от обективна страна на престъплението, в извършването на което е признат за виновен настоящия ответник.

От заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза и показа-нията на свидетелката Ч., които съдът кредитира ,като обективни и намиращи опора в събраните по делото писмени доказателства, се установи ,че в резултат на неправомерното поведение на деликвента, на ищеца е причинена тежка черепно-мозъчна травма, че същият е понесъл значителни по интензитет болки и страдания, променил се е начинът му на живот, в продължителен период от време бил в невъзмож-ност да работи.

С оглед на така установените по-горе обстоятелства ,съдът приема ,че са налице  елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на ответника за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост ,визирани в чл.52 от ЗЗД и да отчете конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания , последвалите от това болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалия.

По делото се установи по категоричен начин,че при инцидента на ***на ищеца са причинени описаните в исковата молба увреждания ,които са довели до влошаване на здравословното му състояние за един продължителен период от време , същите са били съпроводени с болки и страдания с висок интензитет ,като лечението на пострадалия е проведено в болнично заведение и в домашна обстановка. Според заключението на комплексната СМЕ ,не може да се очаква пълно излекуване на ищеца, тъй като има увредени участъци на мозъка и е възможно да се появят епилепсия и др. бъдещи проблеми. Освен това от показанията на свидетелката Ч. стана ясно, че получените от ищеца травми, вследствие на увреждането, са довели до отрицателни за него последици в личностно,емоционално и професионално отношение, променен бил начинът му на живот. В тази връзка следва да се посочи, че въз основа на показанията на свидетелите на ответника не може да се направят различни изводи. Изнесеното от тях ,че са видели Н.Н. два или три пъти да *** /почти около година след инцидента/ ,както и да управлява МПС не променя изводите относно продължителността на търпените болки и не противостои на установеното относно хода на оздравителния процес респ. на несъмнено претърпените негативни изживя-вания. Съобразявайки установените обстоятелства в т.ч. ,че в случая се касае за причинена тежка телесна повреда и в резултат на травмата са преживени интензивни болки и страдания ;че са последвали две оперативни интервенции ;възникнали са за пострадалия проблеми от битово и социално естество; че същият продължително време не е могъл да се придвижва и да комуникира безпроблемно; че преживените страдания са търпени в продължителен период от време и все още не е постигнато пълно възстановяване, съдът счита, че за справедливото обезщетяване на претърпените неимуществени вреди следва да се присъди на ищеца обезщетение от 40 000лв .За тази сума искът се явява основателен и следва да се уважи ,а за разликата –до пълния предявен размер от 75 000лв. ще се отхвърли, като неоснователен.

На основание чл.84 ,ал.3 вр. с чл.86 от ЗЗД, в полза на ищеца следва да се присъди и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху горепосоченото обезщетение ,за периода от датата на увреждането-***до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение :

Относно тази претенция ищецът е представил писмени доказателства, устано-вяващи разход на средства, който, според назначената ССЕ, възлиза общо в размер на 4545,91лв. Разходите по издадените фактури от болничните заведения и фискални бонове към тях- за заплатени такси за болничен престой и за закупуване на титаниева мрежа са направени от ищеца по времето на оздравителните процедури и несъмнено са свързани с лечението на нанесените му от ответника  увреждания. Останалите касови бонове доказват плащания за лекарствени средства и доколкото от представената мед. документация и заключението на комплексната СМЕ се установи ,че на пострадалия е било предписано медикаментозно лечение, имало е необходимост от употреба на определени лекарства и използване на санитарни материали ,то съдът приема ,че тези разходи също са във връзка с причиненото увреждане .С оглед диспозитивното начало, предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди –разходи за лечение ще се уважи в заявения размер от 4303,03лв. ,тъй като ищецът не е поискал неговото изменение в посока увеличение.

Съгласно чл.84 ,ал.3 вр. с чл.86 от ЗЗД, върху дължимото обезщетение следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на увреждането-***до окончателното й изплащане.

На следващо място ,ищецът претендира заплащане на сумата от 4621,43лв. - обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи вследствие на увреждането, представляващи разликата между дължимото трудово възнаграждение за периода  ***–края на месец *** и полученото обезщетение за временна неработоспособност .

В случая се установява от данните ,съдържащи се в представените по делото удостоверения от ТП на НОИ- Пловдив и справки за получавано трудово възнаграж-дение, че в резултат на увреждането ищецът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, в периода м. ***- м. *** ,не е могъл да изпълнява трудовите си задължения и е получил парично обезщетение .Въз основа на така събраните доказателства може да се направи извод, че е налице причинна връзка между претърпяното от ищеца телесно увреждане и пропуснатите ползи, изразяващи се в невъзможността на получи трудовото си възнаграждение в исковия период от време. Според заключението на ССЕ ,разликата между полученото от ищеца обезщетение и трудовото възнаграждение ,което би получил ,ако работеше /изчислено на база полученото трудово възнаграждение в месеца ,предхождащ увреждането- м.***/,възлиза на 2 271,32лв. Тази сума се явява имуществена вреда от вида на пропусната полза за ищеца във връзка полученото увреждане ,поради което предявеният иск ще се уважи в посочения размер ,а за разликата над 2271,32лв. до претендирания размер от 4621,43лв. ще се отхвърли като неоснователен.

Дължимото обезщетение ще се присъди ,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-20.03.2018г. до окончателното му изплащане така, както е поискано от ищеца.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1626 лв. -направени  разноски по производството /за заплатено адвокатско възнаграждение/ ,изчислени съобразно уважената част на предявените искове.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски ,които възлизат в размер на 1357,39лв., изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.

На основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ,по сметка на ПОС ,дължимата държавна такса за производството в размер на 1862,97лв., както и сумата от 234,35 лв.- депозит за работа на вещи лица по допуснатата комплексна СМЕ, изплатен от бюджета на съда, изчислени съобразно уважената част на исковете.

Предвид изложеното ,съдът

 

                                      Р      Е      Ш       И :

 

ОСЪЖДА К.К.Т., ЕГН **********,***, ***, да заплати на Н.Д.Н., ЕГН **********,***, ***, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания в резултат от причинената на ***от К.К.Т. тежка телесна повреда ,изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието ,което е довело до енцефалопатия, промяна на личността  /характеро-патия и деменция/ и с готовност за епилептични припадъци, за което престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.128, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от НК ответникът е признат за виновен съгласно одобрено споразумение по нохд №470/2017г. на РС-***, влязло в сила на 26.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от       40 000лв. ,считано от ***- датата на увреждането до окончателното й изплащане ; сумата от 4303,03 /четири хиляди триста и три лева и три стотинки/ лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –направени от ищеца разходи за лечение в периода***- ***в резултат на същото увреждане, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от***-датата на увреждането  до окончателното й изплащане ; сумата от 2271,32 /две хиляди двеста седемдесет и един лв. и тридесет и две ст./лв., представляваща обезщетение за претърпени от Н.Д.Н. имуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане от***-пропуснати ползи, съставляващи разликата между дължимото на ищеца трудово възнаграждение и полученото от него обезщетение за временна неработоспособност ,за периода ***до края на месец ***, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-20.03.2018г. до окончателното й изплащане ,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата част- за сумата над 40 000 лв. до заявения размер от 75 000лв., както и предявения иск за обезщетение за пропуснати ползи вследствие на увреждането за размера над 2271,32 лв. до претендирания размер от 4621,43лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА К.К.Т., ЕГН **********,***, ***, да заплати на Н.Д.Н., ЕГН **********,***, ***, сумата от 1626 /хиляда шестстотин двадесет и шест/лв. - разноски за производството, изчислени съобразно уважената част на исковете.

ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН **********,***, ***, да заплати на К.К.Т., ЕГН **********,***, *** ,сумата от 1357,39 /хиляда триста петдесет и седем лв. и тридесет и девет ст./ лв. –направени разноски по делото ,изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА К.К.Т., ЕГН **********,***, ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд , сумата от  1862,97 / хиляда осемстотин шестдесет и два лв. и деветдесет и седем ст./лв., представляваща дължимата държавна такса за производството ,както и сумата от 234,35 /двеста тридесет и четири лв. и тридесет и пет ст./лв.-депозит за работа на вещи лица по допуснатата комплексна СМЕ, изплатен от бюджета на съда, изчислени съобразно уважената част на исковете.

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му .

 

 

                                                                                    Съдия: