Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря В. Русева
като разгледа докладваното от административния съдия
Р. Цветкова адм. д. №386 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172 ал.5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалба на Х.И.И. с ЕГН **********,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №21-0869-000440/07.06.2021
г. на Полицейски инспектор в сектор ПП Шумен при ОД на МВР град Шумен за временно
спиране от движение на лек автомобил БМВ318, с рег.№Н0206ВК, до отстраняване на
неизправността, на основание чл.171 т.2 б.А от ЗДвП, считано от 09.10.2021 г.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по
смисъла на чл.146 т.1, т.3, и т.4 и т.5 от АПК. Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е издадена от некомпетентен орган; не са налице приетите от
административния орган фактически и правни основания за налагане на
принудителна административна мярка по реда на чл.171 т.2 б.А от ЗДвП, тъй като не
е установено моторното превозно средство да е било техническо неизправно нито
към момента на издаването на заповедта, нито към момента на нейното връчване. Навеждат
се доводи, че наложената ПАМ няма да постигне въведените цели от закона, както
и последиците от наложената принудителна мярка са несъизмерими с целта на
закона и това води до нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. На
тези основания жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което
да отмени ЗППАМ №21-0869-000440/07.06.2021 г. на Полицейски инспектор в сектор
ПП Шумен при ОД на МВР град Шумен и да му присъди направените по делото
разноски.
Ответната страна Полицейски инспектор в сектор ПП Шумен при ОД на МВР
град Шумен И.Г.И.., редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Ив. С.,
редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията
му, при спазване на материалноправните и процесуално правните изисквания за
издаването му. Твърди, че не са допуснати съществени нарушения в хода на
производството пред административния орган, а заповедта е издадена в
съответствие с материалния закон и с неговата цел. Моли съда да постанови
решение, с което жалбата да бъде отхвърлена и да присъди направените по делото
разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК, съдът установи от фактическа страна
следното:
Със ЗППАМ №21-0869-000440/07.06.2021
г. на Полицейски инспектор в сектор ПП Шумен при ОД на МВР град Шумен на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка „Временно спиране от движение на
лек автомобил БМВ318, с рег.№Н0206ВК, до отстраняване на неизправността, чрез
отнемане на СРМПС №*********, считано от 09.10.2021 г.“, на основание чл.171
т.2 б.А от ЗДвП и чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено
обстоятелството, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение
№GA-406139/04.06.2021 г. против К.Х.И.,
за това, че на 04.06.2021 г., в 21.45 часа, в град Шумен, ул.Цар Освободител до
кръстовището с ул.Климент Охридски, в посока улица П.В., управлявал собствения
на жалбоподателя лек автомобил БМВ318, с рег.№Н0206ВК, като МПС е с
констатирана значителна техническа неизправност – нефункционират задни /лява и
дясна/ габаритни светлини. Това нарушение, видно от приложения Акт за
установяване на административно нарушение от 04.06.2021 г., е квалифицирано по
чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В хода на
съдебното производство бяха разпитани свидетелите И.С.- актосъставител, С.С.- свидетел
по съставените АУАН и К. И. – нарушител по процесния АУАН и син на
жалбоподателя. От показанията на всички свидетели се установи по категоричен
начин, че на 04.06.2021 г. контролните органи са спрели свидетеля И. и е била
констатирана на управлявания от него автомобил техническа неизправност – лява и
дясна габаритна светлина не функционират. Свидетелите И.С.и С.С.били повикани
за съдействие, с оглед тяхната компетентност за съставяне на АУАН по ЗДвП. На
водача бил съставен АУАН, като нямал възражения по акта. Категорично се
установи от показанията и на тримата свидетели, че на К. И. е била показана
техническата неизправност в момента на установяването и.
Няма спор между
страните, а и от приложената справка от регионална база КАТ Шумен, се установи,
че процесното МПС е собственост на жалбоподател. Няма спор между страните, че К.
И. към момента на проверката е управлявал МПС.
Процесната Заповед е връчена на адресата на 09.10.2021
г., а жалбата е депозирана от адресата на 13.10.2021 г., т.е. в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване на акта, поради което съдът
приема, че е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:
Процесната ЗППАМ
съдът приема, че е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на
чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171
т.2
се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Със Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г., на основание чл.165 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР
като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед
№372з-1525/04.06.2019 г. и Заповед №372з-338/31.01.2020 г., които са действали
към момента на установяване на нарушението и издаване на процесната ЗППАМ, Директорът
на ОД на МВР град Шумен на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил Полицейски
инспектор в сектор ПП Шумен при ОД на МВР град Шумен да издава заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки. Настоящата заповед е издадена
от Полицейски инспектор в сектор ПП Шумен при ОД на МВР град Шумен, от което
следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.
При издаването
на заповедта съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения
административен акт. В тази връзка твърдението на жалбоподателя, че не бил
уведомен по чл.35 и чл.44 от АПК за започнала процедура по издаване на ИАА,
съдът намира за неоснователно. В ЗДвП липсва вменено задължение за уведомяване
на адресата на акта, че ще му бъде наложена ПАМ по реда на ЗДвП. Касае е се за
принудителна мярка, чието налагане е регламентирано в разпоредбата на чл.171 и
сл. от ЗДвП.
Съдът приема, че
процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа Акт за установяване на административно нарушение, като са
описани и установените с Акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната
заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59 ал.2
от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка.
В тази връзка
неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че съставеният АУАН е лишен от
материална доказателствена сила, тъй като било обжалвано НП, което е издадено
въз основа на този АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2 б.а от ЗДвП, една от хипотезите на
принудителната административна мярка, изразяваща се във временно спиране от
движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, се
свежда до техническа неизправност на превозното средство. Реализацията на тази
законова хипотеза се доказва от гореописания АУАН, който се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила по силата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, необорена в
настоящото производство. Следва да се отбележи, че съдът в това производство не следва да обсъжда
дали правилно и законосъобразно са издадени АУАН и НП, тъй като те следва да
бъдат обсъждани в отделно производство и по друг ред.
Фактическата
обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поради което не е налице твърдението на оспорващия, че не са
налице фактически основания за приложение на процесната ПАМ.
При преценка за
материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи следното:
Съгласно чл.171 т.2
б."а" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната
принудителна административна мярка, а именно временно спиране от движение на
пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното
превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на
вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или
конструкцията му е изменена без съответното разрешение.
При тази
законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане
на мярката е водачът да управлява моторно превозно средство и при извършена
проверка от служителите на полицията да се установи, че управлява МПС, което е
технически неизправно. Към момента на проверката е установено именно това
обстоятелство, като същото е надлежно описано в съставения АУАН и в самата
ЗППАМ. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай
категорично се установява по делото, че управляваното от К. И. и собственост на
жалбоподателя МПС е техническо неизправно – нефункционират задни /лява и дясна/
габаритни светлини. Самият санкциониран водач не отрича извършителството на
нарушението, във връзка с което е наложена и процесната ПАМ.
Шофирането на
техническо неизправно и неотговарящо на стандартите МПС, създава непосредствена
опасност за участниците в движението и съставлява основание по смисъла на чл.171 т.2 б."а" от ЗДвП за
прилагане на визираното в закона ограничение на правото на собственика да го
ползва по предназначение до отстраняване на неизправността. Съгласно
приложимата норма на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП
урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които
моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни. Сред
изброените такива в т.12 на сочената разпоредба от ППЗДвП е неизправност по
осветителната уредба: а) изменени са броят, типът, цветът и разположението на
предписаните светлини, с изключение на светлините за мъгла; б) светлините не са
регулирани; в) не светят дългите, късите, габаритните светлини или
стоп-светлините. В настоящия случай безспорно е налице техническа неизправност
по смисъла на чл.10 т.12 б.в от ППЗДвП.
Предвидените в
ЗДвП принудителни административни мерки, включително и процесната, имат за цел
да превантират извършване на правонарушения, изброени подробно в ЗДвП. В този
смисъл целта на принудителните административни мерки по посочения закон имат
възпиращо и превъзпитаващо въздействие върху нарушилите разпоредбите на ЗДвП,
като по този начин се осигурява безопасността на движението. В този смисъл
наложената ПАМ е в съответствие с целта на закона. Безспорно са установени
материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. За да е
законосъобразен административният акт, следва да се издаде и за постигане
целите на закона, а не на друга цел, което води до превратно упражняване на власт.
В случая с процесната Заповед не е преследвана цел различна от
законоустановената – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения - чл.171 ал.1 от ЗДвП,
поради което не е налице основание за отмяна и по чл.146 т.5 от АПК.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че късното връчване на оспорената Заповед нарушава
целта на закона, както и въведеното изискване за съразмерност по чл.6 от АПК. На
първо место следва да се посочи, че в хода на съдебното производство не се
установи по категоричен начин констатираната техническа неизправност на
автомобила да е отстранена и това да е констатирано от надлежните контролни
органи, дори и към последното по делото открито съдебно заседание. В тази връзка
показанията на свидетеля К. И. не бяха конкретни, а общи, и не става ясно в кой
момент повредата е отстранена. Представеното от жалбоподателя Удостоверение за
техническа изправност на процесното МПС удостоверява, че лекият автомобил е
преминал периодичен технически преглед на 22.10.2020 г., технически изправен е
и подлежи на технически преглед на 22.10.2021 г. Това обаче не изключва факта в
този едногодишен срок да настъпи някаква техническа неизправност в МПС, както в
настоящия случай. В този смисъл не се ангажираха доказателства от страна на
оспорващия, че автомобилът е технически изправен и това е констатирано от контролните
органи по реда на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Съгласно чл.32ж ал.1 от посочената Наредба, която разпоредба
е приложима в настоящата хипотеза, моторните превозни средства и теглените от
тях ремаркета се спират от движение при проверка на пътя от контролните органи
чрез отнемане на част втора на свидетелството за регистрация на основанията,
определени в нормативен акт. При това положение и съгласно ал.2 спрените от
движение МПС и теглените от тях ремаркета се пускат в движение след извършване
на технически преглед в Контролно-техническите пунктове /КТП/ на МВР, като се
връща отнетата част на свидетелството за регистрация. Именно това не беше
установено в настоящото производство. С оглед на това късното връчване на
заповедта въобще не влияе върху законосъобразността на мярката, тъй като не се
установява по категоричен начин нито след нейното връчване, нито към настоящия
момент тази техническа неизправност да е отстранена и това да е установено от
надлежния контролен орган. Дори да се възприеме за вярно твърдението на
жалбоподателя, че към днешна дата процесната техническа неизправност не е
налице, това не би могло да обоснове съществуването на предявеното с жалбата
потестативно право на отмяна. Защото, съгласно чл.142 ал.1 от АПК, материалната
законосъобразност на оспорения административен акт се преценява към момента на
издаването му, а не към момента на приключване на устните състезания пред съда,
освен ако се касае за нови факти с ретроактивно действие - чл.142 ал.2 от АПК.
Такова ретроактивно действие обаче не настъпва при последващо отстраняване
неизправността на моторното превозно средство, поради което не би могло да се
приеме, че обсъжданият административен акт подлежи на отмяна с обратна сила на
основание факт, следващ по време издаването на акта.
Следва да се
отбележи, че този вид ПАМ се прилага не от датата на издаване на заповедта, а
от дата, на която е отнето СРМПС. В настоящия случай отнемането на СРМПС е
извършено с връчването на заповедта – 09.10.2021 г., поради което
законосъобразно е прието, че мярката действа именно от тази дата – 09.10.2021
г.
Направеното
възражение в жалбата за неправомерност по отношение на наложената ПАМ спрямо
жалбоподателя, съдът намира за неоснователно. Посочената от административния
орган правна норма на чл.171 т.2
б."а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на
собственика на МПС, а не на лицето, което е управлявало МПС. Приложимата правна
уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика на автомобила.
Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана
в чл.1 ал.2
от ЗДвП, както и в чл.171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.
Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка,
съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.
В този смисъл,
съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с
неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2 от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна
мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание. Наложената принудителна
административна мярка е насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо
състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил
мярката в предвидения от закона срок, а именно до отстраняване на
неизправността, поради което заповедта съответства и на целта на закона.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед
е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса
на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в
съответствие с материалния закон и с целта на закона.
По изложените
съображения съдът приема, че жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0869-000440/07.06.2021 г. на Полицейски инспектор в
сектор ПП Шумен при ОД на МВР град Шумен е неоснователна, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, предвид направеното своевременното искане за
присъждане на разноски и на основание чл.143 ал.4 от АПК оспорващият дължи
заплащане на направените от ответника разноски по делото. В случая съдът
намира, че в полза на ОД на МВР град Шумен следва да се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определен
по преценка на съда – съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Отхвърля жалбата на Х.И.И. с ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0869-000440/07.06.2021 г. на Полицейски инспектор в
сектор ПП Шумен при ОД на МВР град Шумен за временно спиране от движение на лек
автомобил БМВ318, с рег.№Н0206ВК, до отстраняване на неизправността, считано от
09.10.2021 г., на основание чл.171 т.2 б.А от ЗДвП.
Осъжда Х.И.И. с ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР град Шумен
направените по делото разноски в размер на 100.00 (сто лева) лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137
във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: