РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Бургас, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Албена Янч. Зъбова Кочовска
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500328 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивната жалба на Р. Ж. У. от гр.С. и Т. Т. А. от с.К.,
обл.С. срещу решение № 1/12.02.2021г. по т.д.№1/2019г. по описа на Окръжен
съд-гр.Сливен в отхвърлителната част за Р. Ж. У. от 80 000лв до 200 000лв. и
до размера на 50 000лв. за въззивника Т. Т. А..
Във въззивната жалба са направени подробни оплаквания за
неправилност на съдебното решение, като се възразява и относно преценката
на съда по отношение на отношенията на въззивниците с починалия
вследствие на настъпилото застрахователно събитие техен родственик, както
и по размера на действително понесени неимуществени вреди. Иска се отмяна
на решението и уважаване на исковете в обжалваната част.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба и е подадена
насрещна въззивна жалба против решението в уважаващата иска част по
отношение на въззивницата У. над 30 000лв. до присъдения от 80 000лв.
размер на обезщетението. В насрещната жалба са изложени съображения за
неправилност на решението по приложението на чл. 52 ЗЗД.
1
Бургаски апелативен в рамките на въззивните оплаквания и въз основа
на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени от
легитимирани лица, в установения от закона срок и са приети за допустими с
определение на съда по чл. 267 ГПК.
С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил предявените от
жалбоподателите искове за присъждане на обезщетение за понесени от тях
неимуществени вреди над определените в решението размери-за
въззивницата над 80 000лв. до 200 000лв. и за въззивника изцяло до
предявения размер от 100 000 лв.
Предявени са два преки иска на увредени от ПТП лица, с правно
основание чл. 432 ал.1 КЗ /в сила от 01.01.2016г/, вр. с чл.45 ЗЗД при
условията на субективно съединяване. Застрахователят, надлежно уведомен,
не е определил размер на застрахователното обезщетение, нито е изплатил
някакво обезщетение. Наличието на доказателства за изтичане на срока по
чл.498,ал.3 КЗ и изчерпванен на възможността за доброволно уреждане на
спора, води до извод за допустимост на предявените искове по чл.432 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по
застраховка „ГО“, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.
Двамата въззивници-ищци са увредени лица по смисъла на чл.478 КЗ-
първата е майка, а вторият е брат на пострадалия при ПТП 28.07.2018г., в
гр.С. на бул.„Б.“ до бензиностанция „Ш.“, настъпило по вина на застрахован
при ответника по застраховка „ГО“ водач на МПС.
Предпоставките за възникване на правото на обезщетение по чл.45 ЗЗД
са установени по несъмнен начин и не се спорят.
С влязла в сила присъда по НОХД № 52/2019г на СлОС, виновният за
ПТП водач е осъден и съгласно чл.300 ГПК настоящия съд е обвързан от
приетото в нея по отношение извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В настоящото производство на
доказване подлежат единствено вредите по вид и размер и че са настъпили в
причинна връзка от настъпилото застрахователно събитие
Не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно
правоотношение с деликвента по застраховка „ГО“ към момента на ПТП.
Вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на лек
2
автомобил “Ауди А4“, който предприел технически неправилна маневра,
довела до челен удар с друг автомобил.
Неговото поведение е виновно и противоправно и е в пряка причинна
връзка с настъпване на смъртта на возещия се в същия автомобил пътник на
предна дясна седалка.
В обжалваното решение е обсъдено отсъствието на основание да се
приложи чл.51, ал.2 ЗЗД и по този въпрос не е инвокирано въззивно оплакване
от ответната страна в подадената насрещна жалба.
По въззивните оплаквания на Р. Ж. У. и по насрещната въззивна жалба.
За да присъди обезщетението в намален размер от определения за
другия родител, съдът оценил като релевантно за размера на вредите
обстоятелството, че майката и покойното и дете са живели разделени-тя в
съседна страна, където работила, той-в Б., т.е. съдът е оценил връзката между
двамата от естество, че смъртта на детето да причини страдания с по-нисък
интензитет за майката поради това обстоятелство.
Този извод на съда не може да бъде споделен от въззивната инстанция,
защото е в противоречие със събраните доказателства.
По делото е установено, че родителите на починалия са се разделили, 7-
8 години след брака, сключен 1988г. Майката е оставила децата за отглеждане
от баща им и е започнала работа в Г.. Освен това по делото е установено, че
разделното живеене не е довело до прекъсване на връзката майка-дете.
Свидетелите-брата на бащата и брата на майката потвърждават, че тя
всячески е контактувала с децата, давала е пари, виждала се е с тях при
връщане в Б..
Внезапната смърт на първородния и син в млада и активна възраст,
преди да е създал свое семейство, довела ищцата до дълбок емоционален
срив. В своето заключение вещото лице д-р А. определя състоянието на
ищцата и към настоящия момент като протрахирана депресивна реакция на
скръб (разстройство в адаптацията), като изключва възможност за
възстановяване в състоянието отпреди вредоносното събитие. Загубата на
дете особено при подобна нелепа и внезапна ситуация се приема за
изключително тежка психична травма. Увреждането много често е дотолкова
продължително, че съпътства увредения до живот. Мъчителността на
съзнанието за внезапната загуба отключва, според вещото лице, редица
симптоми на депресивна реакция, които по свидетелските показания са
3
налице при ищцата. При беседата с вещото лице при освидетелстването,
ищцата е съобщила, че макар и бавно, в разговорите с втория си съпруг
(бракът, сключен през 2018г.) намира утеха, започва постепенно да
възстановява съня си, ангажира се с различни дейности.
Въз основа на така установените вреди, въззивният съд намира за
справедливо на основание чл. 52 ЗЗД обезщетение от 120 000лв.
В останалата си част до предявения размер от 200 000лв. въззивната
инстанция намира иска за недоказан и поради това неоснователен.
Насрещната въззивна жалба по отношение присъденото обезщетение
над размера от 30 000лв. също е неоснователна.
По въззивната жалба на Т. Т. А..
Въззивникът е по-малък брат на починалия В. Т. А..
При неоспорените обстоятелства около раздялата на родителите им се
установява, че от около 5-6 годишната му възраст той и починалият остават
да живеят с баща си, който се грижи за тях, поради отсъствието на майката от
страната. Малката възрастова разлика (3 години), съвместното отглеждане от
един родител, братството, създават силна привързаност между децата
надхвърляща обичайната. След пълнолетието си и двамата остават да живеят
в дома на бащата, имат общ приятелски кръг, помагат си.
Според заключението на вещото лице д-р А., към момента на
освидетелстването, основните симптоми на тежката скръб, характерни за
разстройството на адаптацията са преминали, т.е. около 2 години са били
необходими на въззивника да надживее болката от внезапната загуба на своя
брат, през което време е търпял негативни емоции, описвани като „покруса“,
неспособност да се зарадва, усещане за постоянна липса, непрекъснато
връщане на спомена, причиняващо „жегване“.
Продължителността на страданието, предвид трайната и силна връзка
между двамата братя, степента на увреждането и очакването за благоприятна
прогноза мотивират съда да приеме, че по справедливост на основание чл. 52
ЗЗД неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени със сумата от 20
000лв. В останалата част до обжалвания размер от 50 000лв. искът е
неоснователен поради отсъствие на доказателства за претърпени вреди в по-
голям размер.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които частично съвпадат с изложените в обжалваното решение по отношение
4
основателността на исковите претенции, поради което решението следва да
бъде отменено частично в отхвърлителната част и за разноските и
постановено ново по същество съобразно приетото по- горе.
По разноските.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 на ищците се
дължат разноски.
За Р.У., представлявана от адв.Т. в първата инстанция ответникът при
условията на чл.38 ЗА дължи още 1465лв. възнаграждение за един адвокат.
Пред настоящата инстанция, съобразно представения списък по чл.80 ГПК
ответникът дължи разноски в размер на 910лв.
За Т.А., съобразно уважената част от иска на адв.Т. при условията на
чл.38 ЗА се дължи възнаграждение от 1135лв. за първата инстанция и 814 лв.
съобразно уважената част от жалбата за въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд-Бургас, граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №1/12.02.2021г. по т.д.№1/2019г. по описа на
Окръжен съд-гр.С. в отхвърлящата исковете на Р. Ж. У. над присъдените 80
000лв. до 120 000лв. и на Т. Т. АП. до размера на 20 000лв. против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, за обезщетение за
неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от настъпилата в
резултат на ПТП от 28.07.2018г. смърт на В. Т. А. и за разноските, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със
седалище и адрес на управление гр.С., район „С.“, бул.„С.“, № *, да заплати
на Р. Ж. У. от гр.С. сумата от още 40 000лв. /четиридесет хиляди/
представляваща обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и
страдания от настъпилата в резултат на ПТП от 28.07.2018г смърт на
нейния син В. Т. А., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумата 200 лв.-разноски по делото за СПЕ
и разноски за въззивно обжалване съобразно уважената част от жалбата от
910лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със
седалище и адрес на управление гр.С., район „С.“, бул.„С.“, № *, да заплати
5
на Т. Т. А. от с.К., обл.С. сумата от 20 000лв. /двадесет хиляди/
представляваща обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и
страдания от настъпилата в резултат на ПТП от 28.07.2018г смърт на брат
му В. Т. А., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумата 60 лв.-разноски по делото за СПЕ
пред окръжния съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със
седалище и адрес на управление гр.С., район „С.“, бул.„С.“ № *, да заплати на
адв.Ж.В. Т. от САК, още 3 414 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 ЗА безплатна адвокатска
помощ на Т. Т. А. и Р. Ж. У.-ищци по търг.дело № 1/2019г на СлОС
съобразно уважената част от исковете и за въззивно обжалване по жалбата на
Т.А. пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със
седалище и адрес на управление гр.С., район „С.“, бул.„С.“* да заплати още 2
400лв. държавна такса по сметката на Апелативен съд-Б..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6