№ 1024
гр. Варна, 05.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Частно търговско дело №
20243100900136 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.679 от ТЗ.
Делото е образувано по искане /жалба/ на К. Г. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ул.“К.“ №*, ет.*, ап.*, в качеството му на кредитор с прието вземане, срещу “Си Би Ей-Груп“
ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК ********* по т.д. №1899/2012г. на ОС Варна, уточнено с
молба от 11.03.2024г., с които се претендира отмяна на решенията взети на проведеното на
14.02.2024г. Събрание на кредиторите на “Си Би ЕйГруп“ ЕООД /в несъстоятелност/, а
имено че Събранието не може да вземе решение, евентуалност се иска отмяна на
протоколното определение на съда, че не е налице изискуемото от закона мнозинство за
вземане на решения от събранието.
След преценка на първоинстанционният съд за недопустимост на производството,
респективно след проведен инстанционен контрол от страна на Ап.С Варна, въззивният
състав на съдът е приел, че искането на И. за отмяна на приетото от съда по
несъстоятелността липса на мнозинство за взимане на решения на събрание на кредиторите
от 14.02.2024г., е допустимо и следва да бъде разгледано. В резултат, което предмет на
делото понастоящем е преценка на законосъобразността на извода на съда по
несъстоятелността за липса на мнозинство при взимане на решението по реда на чл.679 от
ТЗ.
В молбата инициирала настоящото дело се твърди, че процесното събрание е с дневен
ред: 1. Определяне начина на осребряване на имуществото на длъжника-като цяло, на
обособени части или на отделни имуществени права, метода и условията на оценка на
имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им и 2. Определяне
размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на
окончателното възнаграждение. Твърди се, че на събранието са присъствали кредитори
притежаващи 67.723 % от общия процент на вземанията от несъстоятелният длъжник.
1
Твърди се още, че в полза на направените от молителят предложения са гласували К. И.,
Васил Петров и “Реал Асистънс Мениджмънт“ ООД, чиито гласове представляват над 50 %
от присъствалите на събранието кредитори с право на глас. Ето защо се поддържа, че са
налице валидно взети решение в съответствие с предложението на молителя. С оглед
горното се моли за отмяна на решенията на СК, съответно на определението на съда, по т.1-
ва и по т.2-ра от дневния ред, че Събранието на кредиторите не може да вземе решение,
вместо което да се приеме, че са взети решения в съответствие с предложението на
кредитора К. Г. И..
В о.с.з. кредитор с прието вземане К. Г. И., чрез писмена молба поддържа искането
си, като развива съображения, че е на процесното събрание е постигнат необходимият
кворум за вземане на решение от събранието на кредиторите.
Несъстоятелният длъжник “Си Би ЕйГруп“ ЕООД, чрез пълномощник, поддържа
становище за основателност на искането на кредитора, като развива подробни съображения.
Съдът като прецени релевантните към искането обстоятелства и доводите на
страните, намира, че оплакванията на К. Г. И. са неоснователни, като съображенията за това
са следните:
Съобразно чл.677, ал.3 от ТЗ решенията от събранието на кредиторите се вземат с
обикновено мнозинство, освен ако в този закон е предвидено друго. Наред с това съобразно
ал.2 на цитираната правна норма при вземането на решение, всеки кредитор има толкова
гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и
вземанията с право на глас по чл.673, ал.3 от ТЗ. Систематическото и логическо тълкуване
на двете норми сочи, че кворума за вземане на решения, се определя на база общият размер
на приетите вземания и вземанията с право на глас, а не според този на участвалите в
конкретното събрание. В този смисъл доводите на кредиторът, инициирал настоящото
производство, не намират опора в закона, а и тяхното възприемане би довело до ситуации, в
който миноритарни кредитори да вземат решения, който имат съществено значение за
развитието на несъстоятелността, каквото очевидно не е идеята на законодателя. Това е така
с оглед факта, че когато събранието на кредиторите не може да вземе решения от значение за
развитието на производството по несъстоятелност, законът възлага това на други органи, а
именно на съдът по несъстоятелността или на синдика. Въпросното делегиране на
пълномощия на органи различни от събранието на кредиторите, не би било нужно в
хипотезата на мнозинство за вземане на решение, определено на база гласовете на
присъствалите, доколкото такова мнозинство винаги би било постижимо, за разлика от
такова изискващо над 50 % от общия брой вземания.
Горният извод е трайно възприет и в съдебната практика, още при действието на
чл.670, ал.2 от ТЗ, който изрично регламентира, че решенията се приемат с обикновено
мнозинство от размера на всички вземанията на кредиторите.
С оглед гореизложеното и тъй като в случая гласовете на нито една от дадете групи
кредитори участвали в събранието на 14.02.2024г. не са достатъчни за постигане на
2
мнозинство от над 50 % от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас по
чл.673, ал.3 от ТЗ, то правилен е извода на съдът по несъстоятелността за липса на
постигнато мнозинство при взимане на решения на въпросното събрание.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че искането на К. Г. И., с което
се атакуват решения на събрание на кредиторите взети на 14.02.2024г., следва да се остави
без уважение.
По въпроса за обжалваемостта на настоящото определение, следва да се има предвид,
че според трайната и актуална съдебна практика определението на съда, постановено по
реда на чл.679 ал.4 от ТЗ не е изрично обявено от закона за обжалваемо, като това
определение не е и прекратително по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не е
преграждащо по отношение на самото производство по несъстоятелност, в хода на което е
постановено. Ето защо настоящото определение не подлежи на обжалване, в който смисъл е
възприетото в Опр. №581 от 25.07.2023г. по ч.т.д.№1170/2023г. на ВКС, I т.о., Опр. №650 от
4.10.2013г. по ч.т.д.№3166/2013г. на ВКС, II т.о., Опр.№676 от 10.10.2013г. по ч.т.д.
№3663/2013г. на ВКС, I т.о., Опр.№407/12.06.2013г. по ч.т.д.№2040/2013г. на ВКС, I т.о.; Опр.
№7/05.01.2011г. по ч.т.д.№913/2010г. на ВКС, II т.о.; Опр.№241 от 21.04.2009г. по ч.т.д.
№422/2008г. на ВКС, II т.о. и др./.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането с правно основание чл.679 от ТЗ на К. Г. И., с
ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“К.“ №*, ет.*, ап.*, в качеството му на кредитор с прието
вземане от “Си Би Ей-Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, по т.д.
№1899/2012г. на ОС Варна, с което се атакуват решения на събрание на кредиторите, взети
на 14.02.2024г.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ, да се съобщи на подалия
молбата кредитор, на синдика и на съда по несъстоятелността.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3