Решение по дело №13013/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260725
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20195330113013
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260725                             08.03.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Росица Марджева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 13013 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.22 ЗПК.

Ищцата Ф.А.М. твърди, че е сключила с ответника договор за заем, по който ѝ били предоставени 400 лева с годишен  процент на разходите от 48,32%, който следвало да погаси на седем месечни вноски от по 65,63 лева всяка. Поддържа се, че договорът в цялост, както и отделни негови клаузи, включително и тази, която  урежда неустойките за неизпълнението, противоречат на изискванията на Закона за потребителския кредит и са неравноправни съобразно чл. 143 ЗЗП. Предвид това се иска да бъде признато за установено, че договорът е недействителен. В случай, че съдът приеме, че договорът е действителен, се иска да бъде установена нищожността на клаузата на чл. 4, т. 2, в която е уговорена неустойка, поради неизпълнение.

Ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД не оспорва наличието на правоотношения по договор за кредит. Излага доводи за действителност на правоотношението.

Съдът намери за установено следното:

 На 07.02.2017г. ищцата сключила с ответника договор за заем № ****** / лист 13/. По силата на същия ищцата получила сумата 400 лева, която следвало да бъде върната на седем ежемесечни погасителни вноски по 111,20 лв. всяка /лист 16/. Годишният лихвен процент на разходите бил определен на 48,32 пункта. В чл.4 от договора за заем било предвидено, че ищцата се задължила в срок от три дни от сключването на договора да осигури обезпечение, чрез две физически лица, които да отговаряли на т.11 от общите условия, които да сключат договор за поръчителство. Видно от съдържанието на погасителния план към договора е, че към месечните вноски е била прибавени и неустойка от по 46,17 лв., начислена за целия период на кредита.

Съгласно заключението на съдебно-икономическа експертиза начислената върху вземанията по кредита неустойка го оскъпява с 194,55 % /лист 47/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Сключения договор за заем отговаря на дефиницията по чл.9, ал.1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 11 т.9 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, а според чл.11, ал.2 ЗПК, общите условия са неразделна част от договора и всяка тяхна страница се подписва от страните по договора.

Видно е от представения по делото екземпляр, че процесният договор съдържа данни само за годишният процент на разходите, но не и за размера на лихвения процент /лист 13/. Към него не е приложен екземпляр от общите условия, подписани от ответницата.  

Според чл.22, ал.1 когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В този случай, потребителят дължи връщане на само на чистата сума получена в заем, но не и на лихвите и другите разходи.

            От изложеното следва, че сключеният договор противоречи на закона, което означава, че е нищожен по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 50 лв.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 300 лв. представляваща адв. хонорар.

 Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по иска предявен от Ф.А.М. ЕГН ********** с адрес *** против „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост-1“, ул. Димитър Моллов №16 договор за потребителски кредит № ***** от 07.02.2017г., сключен между страните.

 

ОСЪЖДА „Кредит тайм” ЕООД да заплати на Ф.А.М., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 152,30 лв./сто петдесет и два лева и 30 ст./ деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Кредит тайм” ЕООД да заплати на адвокат Е.И. с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 300 лв. /триста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД