№ 9822
гр. София, 27.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110156839 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
222273/19.10.2022 г., подадена от „Лукс паркет“ ЕООД срещу „Юробанк
България“ АД.
Съгласно Определение № 1043/23.01.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. №
14238/2023 г. по описа на СГС,ЧЖ-VI-В състав, предмет на делото е иск с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено несъществуването
на правото на взискателя „Юробанк България“ АД да извършва принудителни
изпълнителни действия за събиране на вземането в размер на 246,80 евро -
мораторна лихва за периода 15.06.2012 г. – 25.07.2012 година, отразено в
изпълнителен титул – изпълнителен лист от 02.10.2012 г., издаден по частно
гражданско дело № 36219/2012 г. по описа на СРС, ГО 66 състав поради
изтекла обща 5 (пет) годишна погасителна давност.
Видно от твърденията на ищеца и изисканата от съда справка от ЧСИ,
постъпила с вх. № 66455/25.02.2025 г., процесната сума за мораторна лихва по
изпълнителен от 02.10.2012 г., издаден по гражданско дело № 36219/2012 г. по
описа на СРС, ГО 66 състав в размер на 482,69 лева – левовата равностойност
на или 246,80 ЕВРО е преведена по сметка на ЧСИ. По силата на влязло в сила
Постановление от 29.09.2023 г. и разпореждане на ЧСИ сумата е
разпределена и преведена за удовлетворяване на кредитора „Юробанк
България“ АД.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен
иск и с него ищецът може да установи, че изпълняемото право на взискателя
по изпълнителното дело е престанало да съществува или че изпълняемостта
му не е настъпила. Систематичното място на горецитираната разпоредба на
чл. 439 ГПК, както и граматическото тълкуване несъмнено сочат, че право на
такъв иск (активна процесуална легитимация) има само правен субект, който
1
има качеството на “длъжник по изпълнението” в рамките на едно висящо,
тоест неприключило изпълнително производство. Потвърждение на един
такъв извод са употребените от законодателя обозначения “длъжникът” и
“изпълнението” в текста на чл. 439, ал. 1 ГПК.
Категорична и последователна е съдебната практика, че когато
изпълнителното производство е приключило, тъй като е постигната целта му –
тоест вземането е реализирано, то длъжникът е лишен от правен интерес да
предяви иск с правно основание чл. 439 ГПК. Това е така, тъй като се касае за
специфичен иск, чрез който се оспорва именно изпълнението и решението по
него би могло да предизвика промяна в правната сфера на длъжника
единствено в хипотезата на висящо изпълнително производство.
В конкретния случай, видно от твърденията на ищеца и представената от
ЧСИ справка, процесната сума за мораторна лихва за забава по изпълнителен
лист от 02.10.2012 г., издаден по частно гражданско дело № 36219/2012 г. по
описа на СРС, ГО 66 състав не е предмет на принудително изпълнение поради
изплащане на задължението, доколкото е събрана и преведена по сметка на
взискателя. Ето защо следва да се приеме, че към настоящия момент няма
висящо изпълнително производство, обуславящо правото на иск по чл. 439
ГПК – тоест няма длъжник по изпълнението, който да има правен интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, което на
свой ред сочи на липса на положителна процесуална предпоставка от вида на
абсолютните, за чиито наличие съдът е длъжен да следи служебно.
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на установителните искове. Настоящият съдебен
състав намира, че ищецът в множеството подадени молби по делото не е
обосновал правен интерес за провеждане на предявения установителен иск по
чл. 439 ГПК, поради което същият се явява недопустим. Правният интерес
следва да е налице, както при предявяване на иска, така и в хода на
производството. Настъпване на обстоятелства, водещи до отпадане на прания
интерес от предявяване на конкретния иск, следва да бъдат съобразено
служебно от съда при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако това не бъде
сторено, то постановеното решение би страдало от съществен порок – същото
би било недопустимо.
Предвид гореизложеното, предявения иск се явява недопустим,
респективно производството по делото следва да бъде прекратено на
основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. №
222273/19.10.2022 г., подадена от „Лукс паркет“ ЕООД срещу „Юробанк
България“ АД и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 56839/2022 г. по
описа на СРС, 77 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
2
едноседмичен срок от съобщаването му страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3