ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20034
гр. София, 05.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241110124784 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 - 329 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Делото е образувано искова молба, депозирана от Ц. И. И. срещу А. Н. В. - И.,
с която са предявени искове с правно основание по чл.44,т.3 от СК във вр.с
чл.49, ал.1 от СК във вр. с чл.322 от ГПК за прекратяване на брака между
страните с развод по исков ред, без произнасяне по въпроса за вината за
разстройството на брака, обективно кумулативно съединен с небрачни искове
по чл.56 от СК за ползването на семейното жилище и по чл.53 от СК за
брачното фамилно име на ответницата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който са
инкорпорирани обективно кумулативно съединени насрещни искови
претенции по реда на чл.44, т. 3 от СК във вр.с чл.49, ал.1 от СК във вр.с
чл.322 от ГПК, обективно кумулативно съединени с искане по чл.53 от СК за
брачното фамилно име на ответницата.
С Разпореждане от 20.02.2025 г. съдът е дал указания по насрещната искова
молба за внасяне на държавна такса в размер на 25 лева по сметка на съда,
като е предупредил страната, че при неизпълнение на указанията в срок,
насрещната искова молба ще бъде върната. Съобщението е получено от
ищцата по НИМ на 04.03.2025 г., като и до настоящия момент вкл. указанията
на съда не са изпълнени в срок, поради което НИМ следва да бъде върната и
производството по нея прекратено с настоящия акт.
1
С първоначалната искова молба е предявен иск по чл.53 от СК за
възстановяване на предбрачното име на ответницата, който е недопустим.
Това е така, тъй като процесуална възможност да се иска промяна на брачното
фамилно име от страна на „титуляра“, в случая от страна на ищеца, на
брачната фамилия не съществува по сега действащия СК, като запазването на
брачното фамилно име от съпруга при развод, не е обусловено от съгласието
на другия съпруг, с оглед на което така предявеният от ищеца, небрачен иск с
правно основание по чл.53 от СК е недопустим и като такъв следва да се
остави без разглеждане, а производството по отношение на него следва да
бъде прекратено.
Въпреки горното и за процесуална икономия, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На 07.03.2025 г. е подадена молба от Ц. И. И., с която се заявява, че с
ответницата били сключили споразумение по реда на чл.51 от СК, което е
приложено в копие към молбата и в тази връзка се иска същото да бъде
утвърдено и производството да премине по реда на чл.51 от СК.
С оглед разпоредбата на чл. 140 от ГПК, съдът извърши проверка на
подадените искови молби (първоначална и насрещна)
Предвид задължението по чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът изготвя следния
ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения на ищеца:
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът сключили граждански
брак, който бил първи по ред за всеки от тях и от който имали родени две деца,
които към момента на подаване на исковата молба били пълнолетни. Сочи се,
че от седем години страните били във фактическа раздяла, като преди това
били живяли, заедно с децата им в имот на родители на ищеца, находящ се в
село Мусачево, но преди седем години ответницата го била напуснала, заедно
с децата и се установила да живее в гр.София, а от този момент страните
поддържали контакт единствено и само по повод децата им. Бракът им
съществувал формално. Въз основа на изложеното се иска прекратяване на
брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за
вината, предоставяне на ищеца ползването на семейното жилище, не се
претендира издръжка между съпрузите и се иска след прекратяване на брака,
2
ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата сочи, че на 24.09.2000 г. с ищеца били
сключили граждански брак, вследствие на което тя приела неговата фамилия,
като имали и две деца, които към настоящия момент били пълнолетни. Не се
спори, че ответницата е напуснала семейното жилище, заедно с децата, като
причина затова били изневери на ищеца. Сочи се, че това отчуждило страните,
като активно легитимиран да предяви иск по чл.53 от СК бил съпругът, който
при сключване на брака е променил фамилното си име, с оглед на което
възраженията на ищеца били ирелевантни. Иска се прекратяване на брака,
като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината,
запазване на брачното фамилно име на ответницата, не се отправят претенции
за ползване на семейното жилище.
По правната квалификация, разпределението на доказателствената
тежест, доказателствените искания и обявяването на безспорните
обстоятелства по делото, съдът ще се произнесе в първото по делото
открито съдебно заседание, за след изслушване становищата на
страните.
Следва по почин на съда да се изиска справка от НБД „Население“ за
наличие на непълнолетни и малолетни деца от брака на страните.
Следва да се дадат указания на страните във връзка с представеното
копие на споразумение по чл.51 от СК.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 146
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявената с отговора на исковата
молба - насрещна искова молба (НИМ) от А. Н. Вл. - И. срещу Ц. И. И.,
съдържаща насрещни искови претенции по реда на чл.44, т. 3 от СК във вр.с
чл.49, ал.1 от СК във вр.с чл.322 от ГПК, обективно кумулативно съединени с
искане по чл.53 от СК за брачното фамилно име.
ВРЪЩА, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, НИМ, депозирана от А. Н. В. - И.
срещу Ц. И. И., съдържаща насрещни искови претенции по реда на чл.44, т. 3
от СК във вр.с чл.49, ал.1 от СК във вр.с чл.322 от ГПК, обективно
3
кумулативно съединени с искане по чл.53 от СК за брачното фамилно име,
като ПРЕКРАТЯВА производството по НИМ, депозирана по гр. дело
24784/2024 г. по описа на СРС, в тази му част, поради неизпълнение на
указанията на съда в срок.
Определението по връщане на НИМ подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ищеца, иск с правно основание
по чл.53 от СК, касаещ фамилното име на ответницата, като процесуално
НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 24787/2024 г. по
описа на СРС, в тази му част.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му,
с частна жалба пред Софийски градски съд.
ОТЛАГА за първото по делото открито съдебно заседание произнасянето
по правната квалификация, разпределението на доказателствената
тежест, доказателствените искания и обявяването на безспорните
обстоятелства по делото, съдът ще се произнесе в първото по делото
открито съдебно заседание, за след изслушване становищата на
страните.
ДА СЕ ИЗГОТВИ в 3-дневен срок, справка от НБД "Население" за наличие
на малолетни и непълнолетни деца, родени от брака на страните.
УКАЗВА на страните, най-късно до датата на съдебното заседание да
представят споразумението си по чл.51 от СК в оригинал, съдържащо и
подписите им.
ДОПУСКА за събиране представените с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото. УКАЗВА на страните
по делото, че най-късно до първото по делото открито съдебно заседание
следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на указанията в дадения
им срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
4
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение
на посоченото задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
УКАЗВА на страната, че ако отсъства повече от месец от адреса си, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е
посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение
на задължението, както и ако страната е посочила електронен адрес за
връчване, но го е променила без да уведоми съда, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца/ищците по брачния/те искове, че следва да се яви/ят
ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без
уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава,
производството по делото ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на ищеца/ците, че следва да предяви/ят всички основания за дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, като го/ги предупреждава, че
непосочени основания, настъпили и станали му/им известни до приключване
на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на
нов иск за развод.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им пояснява, че доброволното
уреждане на спора е във взаимен техен интерес.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба/споразумение е необходимо лично участие на страните или на
изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 24.06.2025 г., от 13:45 ч.,
за която дата и час:
- да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него (в случай, че има такива), който може да вземе
5
становище във връзка с него/тях и/или да ангажира доказателства в първото
по делото открито съдебно заседание вкл.
УКАЗВА на страните възможността им да ползват медиация за доброволно
уреждане на спора. За намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията
е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“,
която за момента предлага безплатно провеждане на процедура по медиация,
от която страните също могат да се възползват. Повече информация за
Програма „Спогодби” страните могат да получат всеки работен ден от 9:00 ч.
до 17:00 ч. на тел. 02/8955423, **********, и ел.адрес ********@***.*******,
www.srs.justice.bg/srs/82, както и в Центъра за спогодби и медиация, който се
намира в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ст. 204. Ако страните не
постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6