№ 2612
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110140522 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за
осъждане на **** да заплати на ЗЕАД „***“ сумата от 322.53 лева, представляваща
регресно суброгационно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „***“ за вредите по лек автомобил „***“ с рег. № СА *** АН вследствие на ПТП
от 13.06.2022г.- попадане в неравност на пътното платно, настъпило на общински път в гр.
София, на ул. „***“, срещу УМБАЛ „Токуда“, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.07.2023г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 13.06.2022г. в гр. София, на ул. „***“, срещу УМБАЛ „Токуда“,
застрахованият при него по силата на договор за имуществено застраховане „***“ на МПС и
управляван от П. Г. Г. лек автомобил „***“ с рег. № СА *** АН попаднал в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно- дупка, за което счита, че отговорност носи
ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен участък като част от
общинската пътна мрежа. В резултат от инцидента на МПС били причинени увреждания на
стойност 322.53 лева, която сума ищецът изплатил в полза на правоимащото лице с
платежно нареждане от 21.09.2022г. и поканил ответника в качеството му на стопанин на
пътя да му възстанови заплатеното обезщетение, което последният отказал да стори. При
тези съображения в настоящото производство претендира процесното регресно вземане,
ведно със законната лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че от представените доказателства
не се установява описаното в исковата молба събитие да съставлява покрит застрахователен
риск по процесната застраховка „***“. Оспорва доказаността на механизма и на мястото на
настъпване на ПТП, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на
представените писмени доказателства. Поддържа, че не е налице причинно- следствена
връзка между евентуалното попадане на автомобила в дупка и уврежданията по МПС, чиято
обезрведа се претендира. Оспорва да е налице основание за ангажиране на отговорността му
за настъпване на ПТП. В условията на евентуалност оспорва претенцията и по размер,
1
считайки, че при определяне на обезщетението не са взети предвид амортизацията на
увредените авточасти, както и поведението на водача на МПС, който, като не съобразил
скоростта си на движение и поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка,
допринесъл за настъпване на ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „***“ с предмет увреденото имущество; 2/
настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП, в
причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3/ виновно
противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника, на които
последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил
сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е
настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „***“ в полза на правоимащите
лица.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
Не са спорни между страните, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: съществуването към
датата на ПТП на застрахователно правоотношение по застраховка „***“ между ищеца и
собственика на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** АН, имащо за предмет този автомобил,
изплащането от ищеца на застрахователно обезщетение в полза на правоимащото лице в
сочения от него размер от 322.53 лева, както и принадлежността на процесния пътен
участък към общинската пътна мрежа.
Независимо от това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
правнорелевантни факти се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от
страните писмени доказателства: застрахователна полица № S ********** за застраховка
„***“ на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** АН, ведно с приложимите към него общи
условия на ищеца, както и преводно нареждане от 21.09.2022г. за извършено от ищеца в
полза на собственика на сочения за увреден автомобил плащане на сума в размер на 322.53
лева за погасяване на задължението на застрахователя, възникнало с настъпване на
процесния пътен инцидент, във връзка с който при ищеца е образувана застрахователна
преписка № ****, който номер е посочен в коментираното преводно нареждане като
основание за извършеното плащане.
Неоснователен е наведеният от името на ответника с отговора на исковата молба довод
за недоказаност описаният в исковата молба пътен инцидент да съставлява покрит
застрахователен риск по сключения между ищеца и собственика на автомобила
застрахователен договор. Съгласно изричното отбелязване в застрахователната полица
застраховащият е избрал покритие „***“, което съгласно представените с исковата молба
общи условия на ищеца, за които не се спори да са приложими към процесното
застрахователно правоотношение, включва обезщетяване на вредите от ПТП, каквото по
смисъла на дефинитивната норма на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, а и на общите условия на
ищеца е попадането в препятствие на пътното платно при движение, каквото в случая се
2
твърди да се е осъществило.
Фактът на настъпване на пътния инцидент, времето, мястото и механизмът на същия
се установяват от приобщените като писмени доказателства декларация за настъпване на
застрахователно събитие от 13.06.2022г. и заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение от 17.06.2022г., подадени от сочената за водач на МПС към момента на
инцидента- П. Г. Г., в които същата е заявила, че на 13.06.2022г. при извършване на маневра
на заден ход в гр. София, на улица срещу УМБАЛ „Токуда“ попаднала в дупка, при което
били увредени задната дясна гума на МПС, задната броня и задния десен калник, а при
маневрата за излизане от препятствието- и дясната част на автомобила, в частност преден
десен калник, предна дясна врата и десен праг.
Същевременно, разпитана в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция,
свидетелката П. Г. Г., твърди, че преди около две години преди датата на разпита й
претърпяла пътен инцидент със собствения на сина й лек автомобил „***“ с рег. № ***, при
който извършвайки маневра за паркиране на заден ход в близост до главния вход на болница
„Токуда“ в гр. София, усетила, че колата пропада в нещо, при което предприела действия по
излизане от неравността, след което установила, че задната дясна гума на МПС била
спукана, а калникът- ударен. Поддържа, че не видяла дупката, в която попаднала да е
сигнализирана или обезопасена. Неколкократно заявява, че не може да си спомни
конкретните характеристики на дупката на пътното платно, както и от какво точно е била
образувана неравността, но заявява в тази връзка, че в близост имало ремонтни дейности.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че не е налице основание на
показанията на свидетелката да не бъде дадена вяра, доколкото същата добросъвестно
възпроизвежда спомените си пред съда, без преднамерено и целенасочено да излага
твърдения в полза или в ущърб на която и да е от страните по спора, признавайки, че не е
съхранила спомен за част от обстоятелствата, за които са й поставени въпроси.
Същевременно, доказателствената стойност на показанията й не се опровергават от
наличните по делото данни, а напротив- намират опора в приобщените като писмени
доказателства изходящи от нея (при разпита свидетелката изрично потвърждава, че
подписите в посочените документи са нейни, както и че отразеното в скицата на
заявлението е съответно на случилото се) заявление и декларация до ищеца, съдържащи по-
голяма конкретика относно механизма на ПТП и вредите по МПС, което е обяснимо с
обстоятелството, че са депозирани в деня на инцидента, респ. няколко дни след него, както и
в заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл.
202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на възложените задачи, и съгласно което описаният в писмените
доказателства механизъм на ПТП е правдоподобен от техническа гледна точка, като изводът
в последния смисъл не е изменен и след изслушване на показанията на свидетелката от
вещото лице в проведеното на 20.11.2024г. открито съдебно заседание.
Ето защо, макар и в случая да не е съставен протокол за ПТП и мястото на ПТП да не е
посетено от органите за контрол на движението по пътищата- последното освен това не е
задължително, доколкото не се установява, а не се и твърди да е осъществена някоя от
хипотезите, предвидена в нормите на чл. 125, т. 1- т. 8 ЗДвП, съдът намира, че при
съвкупната преценка на така възпроизведените доказателствени средства- писмени, гласни и
експертно изследване, се налага извод, че процесният пътен инцидент се е осъществил при
сочения в исковата молба механизъм, като увреденият лек автомобил е попаднал в
необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно.
Същевременно, от събраните по делото доказателства не се установява каквото и да е
конкретно поведение на водача на МПС, в частност соченото в отговора на исковата молба-
управление на МПС несъобразена с пътната обстановка скорост, което да бъде преценявано
като намиращо се в причинна връзка с настъпване на пътния инцидент и на вредите от него,
3
доказателствената тежест за установяване на което съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК
и изготвения доклад по делото принадлежи на ответника. Независимо от това, за пълнота и
прецизност следва да се изясни, че противно на поддържаното от ответника в отговора на
исковата молба, наличието на необезопасени и несигнализирани дупки на пътя не би могло
да бъде дефинирано като предвидимо препятствие по смисъла на нормата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, доколкото наличието на дупки на пътя не е естественото, дължимото от стопанина и
очакваното от водачите състояние на същия, предназначен за безопасно и безпрепятствено
придвижване на МПС.
Обезщетените от застрахователя увреждания по лекия автомобил, за които същият е
приел, че се намират в причинна връзка с пътния инцидент, са описани в приетия като
писмено доказателство опис- заключение по претенция. Съгласно неоспорените изводи на
вещото лице в писменото му заключение в причинно- следствена връзка с установения въз
основа на доказателствената съвкупност механизъм на ПТП се намират единствено
уврежданията по задна дясна гума, задна броня и спойлер задна броня. По отношение на
останалите увреждания, посочени от водача на МПС в заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение, част от които се съдържат и в опис- заключението на
застрахователя- предна дясна врата и праг, преден десен калник, експертът е изяснил, че
същите са получени при движение на превозното средство и съприкосновение с твърд
предмет, но не биха могли да бъдат получени при възпроизведения в писмените
доказателства механизъм на ПТП, вкл. при маневра за излизане от дупка. В тази връзка в
проведеното на 20.11.2024г. открито съдебно заседание- след изслушване на показанията на
свидетелката, експертът е разяснил, че в случай че се приеме, че на мястото на ПТП е имало
бетонен блок, би могло да се приеме, че и уврежданията по дясната врата и предния десен
калник се намират в причинна връзка с ПТП, но последните не биха могли да настъпят
единствено при пропадане в дупка. В случая, обаче, както бе изяснено, свидетелката е
несигурна при възпроизвеждане на възприятията си относно вида, характеристиките, вкл.
размерите на препятствието на пътното платно, като неколкократно заявява, че не може да
си спомни същите, поради което не е налице основание със сигурност да се приеме, че на
мястото на ПТП е съществувал подобен „бетонен блок“, а с това- че и уврежданията по
дясната врата и предния десен калник се намират в пряка причинно- следствена връзка с
пътния инцидент. Ето защо, следва да се приеме за недоказано съществуването на причинна
връзка между тази група увреждания и доказания в настоящото производство механизъм на
ПТП- попадане в неравност на пътното платно.
Поради това на обезщетяване в случая подлежат единствено уврежданията по МПС, за
които вещото лице в писменото си заключение е възприело да са настъпили при пропадане в
процесната неравност на пътното платно- задна дясна гума, задна броня и спойлер задна
броня.
Страните не спорят по обстоятелството с правно значение, че процесният пътен
участък е част от общинската пътна мрежа, поради което и на основание разпоредбите на чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото същото е отделено като безспорно и поради
това ненуждаещо се от доказване.
Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, и съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП тяхното управление се осъществява от кмета на общината, която на
основание чл. 31 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
общинските пътища, същността на които дейности е изяснена и детайлизирана в
дефинитивните разпоредби на т. 13 и т. 14 от §1 ДР на ЗП. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗП пътищата
се състоят от следните основни елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения и пътни
принадлежности, като съгласно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗП "пътни съоръжения" са
водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите;
подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и
4
пречиствателните съоръжения, които разпоредби, разгледани в единство, дават основание да
се приеме, че шахтите, разположени на пътното платно, са част от пътя по смисъла на
закона, поради което отговорността за поддръжаката им, респ. за неизпълнение на
задължението за поддържането им в изправност и за сигнализирането им принадлежи на
стопанина на пътя, в случая на ****. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 167, ал. 1,
изр. първо ЗДвП, съгласно която лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок. Ответникът в качеството си на стопанин на пътя осъществява тези
дейности чрез служителите си и/или чрез други лица, на които е възложил извършването им,
поради което и на основание нормата на чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението
на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или бездействия, като на
основание разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага оборимо.
Ето защо, доколкото безспорно се касае за път, стопанисван от ****, именно
ответникът в качеството си на стопанин на пътя като съвкупност от всички описани по- горе
елементи и съоръжения е отговорен пред увредените лица, респ. пред техните
застрахователи за уврежданията по имуществото им, настъпили в резултат от
експлоатацията на пътната мрежа.
При тези фактически и правни съображения съдът намира, че установената по делото
неравност на пътното платно, която въпреки вмененото им задължение за това не е била
сигнализирана и обезопасена по начин, осигуряващ безпрепятственото и безаварийното
ползване на пътния участък съобразно предназначението му, се дължи на противоправното и
виновно поведение на служители на ответника, поради което последният е легитимиран да
отговаря за обезщетяване на вредите от ПТП съобразно действителната им стойност, която в
случаите на частична увреда, какъвто е настоящият, се съизмерява с възстановителната
стойност на имуществото по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ- цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно-
автотехническата и оценителна експертиза стойността, необходима за ремонта на
увредените при процесния пътен инцидент детайли на лекия автомобил, респ. за
привеждането му във вида и състоянието отпреди инцидента, определена по средни пазарни
цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 463.62 лева.
С оглед на това и доколкото изплатеното от застрахователя обезщетение е в размер, по-
нисък от стойността на ремонта, определена по средни пазарни цени, предявеният иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен, а
като законна последица от това върху установената като дължима сума следва да бъде
присъдена и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно
изплащане на задължението.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 980.00 лева,
включваща заплатени държавна такса за разглеждане на иска, депозити за възнаграждения
на свидетеля и вещото лице, както и адвокатско възнаграждение, за което по делото са
представени доказателства, че е реално заплатено.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД ****
да заплати на ЗЕАД „***“, ЕИК ***, сумата от 322.53 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„***“ за вредите по лек автомобил „***“ с рег. № СА *** АН вследствие на ПТП от
13.06.2022г.- попадане в неравност на пътното платно, настъпило на общински път в гр.
София, в близост до главния вход на УМБАЛ „Токуда“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 20.07.2023г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание
нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 980.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6