РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1943
Град
Пловдив, 03 ноември 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2053 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.И.Б., ЕГН
**********,***, против заповед за
прилагане на ПАМ № 22-0281-000246/
23.06.2022 г. на мл.
автоконтрольор в РУ
Карлово към ОД на МВР – Пловдив, с
която на оспорващата като собственик на автомобила е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 2А, б. "Б“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Посочва, че в настоящия случай
не са налице законовите предпоставки за прилагане на ПАМ. Освен това от
заповедта не става ясно на кое ППС е прекратена регистрацията, както и какъв е
конкретният срок на приложената мярка, тъй като в заповедта е посочено от… до.
Твърди се също, че заповедта е нищожна, тъй като няма данни мл.автоконтрольор
да е измежду лицата, определени в заповедта за упълномощаване. Претендира
отмяна и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. С..
Ответникът – мл. автоконтрольор в РУ Карлово към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив в нарочно становище намира жалбата за
неоснователна. В този смисъл моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспорената
заповед да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Прави
възражение за размера на адвокатството възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на установения
за това преклузивен процесуален срок – заповедта е издадена на 23.06.2022 г., като няма
данни за връчване, а жалбата е подадена на 30.06.2022 г. в деловодството на РУ
Карлово, при наличието на правен
интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
Процесната заповед е издадена за това, че на 23.06.2022 г. около 00:40ч
в гр. Карлово, ул.“Хан Крум“ срещу № 84 като водач на МПС – Ситроен Ц4 Кактус,
с рег. № ***, Б. управлява собствения си лек автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено след извършена проверка с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARBA- 0091 под номер на пробата 11829 в 0:46 часа на
23.06.2022 г., определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания от водача въздух, като техническото средство е отчело 0,57 на
хиляда. Водачът не е приел показанието на техническото средство и е пожелал да
даде кръвна проба за медицинско изследване, за което е бил издаден талон №
122066.
Извършена е и кръвна проба, за което е представен протокол № 1136 от
23.06.2022 г. От същия се установява, че установеното количество етанол в
кръвната проба е 0,56 g/l (промила).
На съда са представени заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в
изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи е оправомощил заемащите длъжност „Младши автоконтрольор II-I степен“, в
качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171
от ЗДвП. Представено е и писмо рег.№
281000-10672/19.08.2022 г. на началника на РУ Карлово, от което е видно, че И.В.С.
е назначен на длъжност мл.автоконтрольор II –степен при ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово.
При това положение съдът не споделя възраженията на жалбоподателката, че
актът е нищожен поради некомпетентност.
Описаните в АУАН от
23.06.2022 г. фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед.
В случая обаче е налице спор между страните по установената от административния орган
фактическа обстановка, каято се оспорва и от жалбоподателката, предвид
представените в настоящото производство доказателства, а именно протокол № 1791
от 15.09.2022 г. за извършена повторна химическа ескпертиза на иззетата на
23.06.2022 г. кръвна проба, която установява количество алкохол (етанол) в нея от
0,48 g/l (промила).
Въз основа на събраните доказателства по делото съдът намира на първо
място, че установената с Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателката от 0,48 g/l (промила) е несъставомерна спрямо предвиденото нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, изискващо количеството алкохол в кръвта на водача на
МПС да е над 0,5 промила. Поради това вмененото на жалбоподателката нарушение
не е безспорно установено и доказано, а оттам и атакуваната заповед, с която е
наложена процесната ПАМ.
Освен това съдът намира, че при издаването на заповедта са допуснати
съществени процесуални нарушения. В процесната заповед не е посочен срок, за
който се налага мярката, а е посочен законовият текст, който определя не точен
срок за налагане на ПАМ, а е посочено „от 6 месеца до 1 година“. При това
положение съдът намира, че не е налице волеизявление от страна на
административния орган, от което да става ясно какъв точно е определеният срок,
за който се налага временно прекратяване на регистрацията на МПС.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от
компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в
противоречие с материалния закон. Предвид посоченото жалбата срещу нея следва
да бъде уважена.
С оглед изхода на делото следва да се уважи и претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски по
делото, които се установиха в размер на 510 лева, съгласно представен списък с
разноски. Не се споделят възраженията на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което се установи в минимален размер, съгласно
нормата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на ПАМ № 22-0281-000246/
23.06.2022 г. на мл. автоконтрольор в РУ
Карлово към ОД на МВР – Пловдив, с която на В.И.Б., ЕГН **********,***, е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. "Б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една
година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив да заплати на В.И.Б., ЕГН **********,***, сумата от 510/
петстотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: