Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 03.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№336 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК, вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се
излагат твърдения, че по частно гр.дело 420/2010г. по описа на ВТРС е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 и изпълнителен лист в полза на „Б”ЕАД срещу Д.Д.Й.,
М.П.М. и Й.Д.Й. за солидарно заплащане на сумата 8314,82лв., от които
7 728,08лв.-главница, законна лихва в размер на 586,74лв., 166,30лв.
разноски за ДТ и 389,44лв.-юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че по
изпълнителния лист е образувано изп.дело №236/2010г. по описа на ЧСИ Р К, по
което били изпратени до длъжниците покани за принудително изпълнение. Сочи се,
че били предприети изпълнителни действия, а именно запор върху трудовото
възнаграждение на Д. Й от 05.07.2010г. и запор върху трудовото възнаграждение
на М.М. от 05.07.2010г. Излагат се твърдения, че на 31.10.2013г. по делото е
входирано уведомление от „Б***” ЕАД за извършена цесия на вземанията в
полза на „**********”, който е конституиран като взискател по
делото. На 04.04.2016г. взискателят подал молба за налагане на възбрана върху
недвижим имот на длъжника Д.Й.. Ищците твърдят, че поради това, че след
05.07.2010г. не били извършвани изпълнителни действия до 10.12.2013г.,
изпълнителното дело било перемирано съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, но съдебният изпълнител прекратил делото едва през 2016г. На 20.06.2016г.
по молба на „*****” било образувано ново изпълнително дело №458/2016г. по
същия изпълнителен лист, по което изпълнително дело били извършени две
изпълнителни действия-на 27.06.2016г./запор върху трудово възнаграждение на Д.
Й/ и на 25.08.2016г./запор върху дружествен дял на М.М./. Ищците заявяват, че
от датата на последното валидно изпълнително действие по първото изпълнително
дело /05.07.2010г./ до образуването на второто изпълнително дело са изтекли
повече от 5 години обща погасителна давност. Счита, че давностия срок е
започнал да тече на 05.07.2010г и е изтекъл на 05.07.2015г., като в този период
не е поискано от взискателя изпълнително действие, годно да прекъсне давността
по смисъла на чл.116 б”а” от ЗЗД. С оглед изложеното ищците отправят искане
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължат на
ответното дружество-взискател сумите по изп.дело 458/2016г. по описа на ЧСИ Р.Касабова,
а именно сумата 8 314,82лв., от която 7 728,08лв.-главница,
законна лихва в размер на 586,74лв., 166,30лв. разноски и
389,44лв.-юрисконсултско възнаграждение. Претендират разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва допустимостта
и основателността на предявения иск, по събражения изложени в отговора. Не
оспорва, че по частно гр.дело №420/2010г. по описа на ВТРС е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист полза на „Банка ***”ЕАД, които вземания
са прехвърлени на ответника по договор за цесия, като заявява, че ищците били
уведомени за цесията. Сочи, че по образуваното изпълнително дело №236/2010г по
описа на ЧСИ Р К на длъжниците са връчени ПДИ и заповедта за изпълнение по
чл.417 от ГПК, като длъжниците подали възражения по чл.414 от ГПК и се развило исково производство по иск по
чл.422 от ГПК по гр.дело №4184/2010г. по описа на ВТРС, по което е постановено
влязло в сила съдебно решение, постановено на 02.12.2011г., с което е прието за
установено, че ищците дължат на „Б***” ЕАД сумите по изпълителния лист по
частно гр.дело 420/2010г. Ответникът счита, че давността съгласно чл.117 ал.2
от ЗЗД започва да тече от влизане в сила на съдебното решение, постановено на
02.12.2011г. по гр.дело №4184/2010г. Сочи, че на 22.06.2016г. подали молба, по
която било образувано изп.дело №458/2016г по описа на ЧСИ Р К за вземанията по
горепосочения изпълнителен лист. Сочи, че с молбата са поискали налагане на
възбрани по отношение на тримата длъжници, като на 27.06.2016г. бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение на Д. Й и на 25.08.2016г.- запор върху
дружествения дял на М.М.. С оглед изложеното счита, че давноста не е изтекла и
отправя искане за прекратяване на производството или отхвърляне на предявения
иск. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По заявление по чл.417 от ГПК, подадено от
„Банка ***"АД пред ВТРС е образувано частно гр.дело 420/2010г, по което е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 29.01.2010г.,
с който длъжниците Д.Д.Й., М.П.М. и Й.Д.Й. са осъдени да заплатят солидарно на
заявителя „Банка ***” сумата от 7728,08 лева – главница и 586,74 лева - лихва
за периода 27.03.2009 г. до 26.01.2010г., дължими по договор за кредит от
28.04.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението 27.01.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата от 166,30
лева, представляваща направените съдебни разноски за ДТ и 389,44лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 29.01.2010г., по
допуснатото незабавно изпълнение е образувано изп.д. №236/2010г. по описа на ЧСИ Ралица
Касабова, с район на действие ВТОС, като взискател е „Банка ***” ЕАД. С молбата за образуване на
изпълнителното производство съдебният изпълнител е бил упълномощен от
взискателя с правата по чл.18 ЗЧСИ.
След връчване на ПДИ на тримата
длъжници, същите са депозирали възражения по чл.414 от ГПК и след дадени
указания, заявителят „Банка ***” е предявил положителни установителни искове по чл.422 от ГПК, по които е
било образуво гр.дело №4184/2010г. по описа на ВТРС, приключило с влязло в сила
на 11.01.2012г. решение, с което е прието за установено, че в полза на „Банка ***”ЕАД към 27.01.2010г. е
съществувало вземане от Й.Д.Й., Д.Д.Й. и М.П.М. за горепосочените суми, за
които е била издадена заповед за изпъление по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
по частно гр.дело №420/2010г. по описа на ВТРС.
По образуваното изпълнително дело
№236/2010г. по описа на ЧСИ Р.К са извършени изпълнителни действия-запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца Д.Й. от 05.07.2010г. и запор върху трудовото
възнаграждение на М.М. от същата дата.
На 31.10.2013г. по изпълнителното
дело е подадено от взискателя уведомление за извършена цесия на задълженията в
полза на ответното дружество „*****”, като на 10.12.2013г това дружество е конституирано като взискател по
изпълнителното дело.
На 04.04.2016г. взискателят е
направил искане за налагане на възбрана върху недвижим имот на Д.Д..
С влязло в сила постановление от
20.06.2016г. ЧСИ Р К е прекратила производството по изп.дело №236/2010г по
нейния опис, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради настъпила перемция,
като е посочено, че последните искания на взискателя са били отправени на
10.12.2013г. и по делото след тази дата не са извършвани последващи
изпълнителни действия.
На 22.06.2016г. „*****” ЕАД е подало молба до ЧСИ Р К
за образуване на изпълнително дело по изпълнителния лист, издаден по частно
гр.дело 420/2010г по описа на ВТРС., като с молбата са поискани изпълнителни
действия срещу тримата длъжници и е образувано изп.дело №458/2016г по описа на
ЧСИ Р.К, по което взискател е ответното дружество, а длъжници са тримата ищци,
до които са изпратени на 26.06.2016г. уведомления за дължими суми по
изпълнителното дело.
По изп.дело №458/2016г са
предприети следните изпълнителни действия-налагане на запор върху трудовото
възнаграждени на М.М. от 25.08.2016г. по молба на взискателя от
25.08.2016г./лист 56 от изп.дело №458/2016г./, както и на 20.09.2016г.-налагане
на запор на дружествен дял на М.П.М. в търговско дружество „И”ООД.
С молба от 18.03.2020г взискателят
е поискал прекратяване на изпълнителното дело, като с постановление от
20.03.2020г. на ЧСИ Р.К е прекратено изпълнителното производство по изп.дело
№458/2016г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предмет
на настоящото производство е иск по чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението
въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила.
В настоящото
производство ищците навеждат твърдения, че не дължат процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяване на вземанията поради
изтекла погасителна давност.
Съдът намира искът за
допустим, тъй като независимо от прекратяване на изпълнителното производство,
за ищците е налице правен интерес от установявяне материална недължимост на
сумите, които са били предмет на изпълнителното дело, като в случая ищците
навеждат твърдения, че не дължат процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства, а именно погасяване на вземанията поради изтекла
погасителна давност. В съдебната практика се приема за допустим предявен
отрицателен установителен иск независимо от липсата на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането, дори и към момента на предявяването му,
тъй като се приема, че правната сфера на длъжника е накърнена и само въз основа
на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира
вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание ищецът има интерес
да установи с оглед упражняване на други имуществени или неимуществени права.
Освен това, за ищците е налице и правен интерес чрез този иск да осуетят
възможността за иницииране на евентуално ново изпълнително производство, по
същия изпълнителен титул.
Съгласно ТР №2 от
26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/2013г. на ОСГТК, заповедното производство се
урежда като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с иск за
установяване съществуването на вземането.
В конкретния случай,
от събраните по делото доказателства се установи, че въз основа на допуснато незабавно изпълнение по
издадената срещу ищците заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист е било образувано изпълнително дело, по което след като длъжниците са
получили ПДИ и заповедта за изпълнение, са депозирали възражения по чл.414 от ГПК и се е стигнало до производство по чл.422 от ГПК, по предявени от кредитора
положителни установителни искове за установяване дължимост на вземанията, за
които е била издадена заповедта за изпълнение. Съгласно т.9 от ТР от 18.06.2014
по тд.4/2013, исковата молба по чл.422 от ГПК има правните последици на
прекъсване на погасителната давност на основание чл.116 б „б” от ЗЗД.
Погасителната давност се счита прекъсната от датата на подаване на заявлението
в заповедното производство. В съдебната практика се приема, че при спазен
едномесечен срок по чл.415 от ГПК за
предявяване на иска по чл.422 от ГПК, прекъсването на давността от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква
само, ако изпълнението е предприето незабавно, респ. в разумен срок и при липса
на бездействие от страна на кредитора. В конкретния случай изпълнителният лист
е издаден на 29.01.2010г., като изпълнителното производство е образувано през
месец юни същата година, т.е. в разумен срок кредиторът е предприел
принудително изпълнение, поради което може да се приеме, че давността е била
прекъсната с подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, след като е предявен
иска по чл.422 от ГПК, т.е. давността е била прекъсната на 27.01.2010г., след
което е започнала да тече нова давност.
Спорният момент е
дали спира да тече погасителна давност по време на съдебния процес по иска по
чл.422 от ГПК. По правило на чл.115 б „ж” от ЗЗД давност не тече докато трае
съдебния процес относно вземането, но тази разпоредба намира приложение, когато
производството е по установяване вземане по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, при което до влизането й в сила, което става със съдебното
решение по иска по чл.422 от ГПК, кредиторът не може да предприеме действия по принудително
изпълнение. Когато обаче е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК/както е настоящия случай/, то тогава изпълнителното производство е
образувано преди исковия процес по чл.422 от ГПК, въз основа на допуснатото
незабавно изпълнение и кредиторът има възможност да предприема действия по
принудително изпълнение срещу длъжниците по висящото изпълнително производство,
в случай, че същото не е спряно в
хипотезата на чл.420 от ГПК. Ако въпреки това кредиторът бездейства, то следва
да се приеме, че приложението на чл.115 б „ж” от ЗЗД трябва да се стесни с
оглед разглежданата хипотеза, като се даде преимущество на основния принцип на
давността и се направи извод, че погасителната давност не спира да тече по
време на съдебния процес по установяване на вземането, ако кредиторът е можел
да действа в рамките на висящото изпълнително производство и не е сторил това.
В конкретния случай
съдът приема, че давността е била прекъсната с предявяване на иска по чл.422 от ГПК, като се счита прекъсната от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, но доколкото е имало висящо изпълнително производство, то давност е текла
докато е траел съдебния процес за установяване дължимостта на вземането, защото
за кредиторът е имало възможност да иска предприемане на изпълнителни действия
спрямо длъжниците по изп. дело №236/2010г.по описа на ЧСИ Р.Касабова, което не
е било спряно докато трае съдебния процес по иска по чл.422 от ГПК.
По силата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК
на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по
смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално
засягане на правната сфера на длъжника.
Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение.
В конкретния случай,
след датата 29.01.2010г, когато давността за вземанията е била прекъсната, са
извършени следните изпълнителни действия по изп.дело №236/2010г. по описа на
ЧСИ Р.Касабова: запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца Д.Й. от 05.07.2010г. и запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца М.М. от същата дата. Тези изпълнителни
действия са довели до прекъсване на давността за вземането, след което е
започнала да тече нова давност, която е изтекла на 05.07.2015г. и не е била
прекъсвана, тъй като видно от приложеното изпълнително дело №236/2010г , след
05.07.2010г. не са предприемани изпълнителни действия срещу длъжниците, които
да са довели до прекъсване на давността. Изпълнителните
действия, извършени през 2016г по първото изпълнително дело, след перемирането
му не произвеждат действие по прекъсване на давността, тъй като същите са
предприети по прекратено по силата на закона изпълнително производство. Давността
за вземанията на ответника е изтекла преди образуване на второто изпълнително
дело, поради което предприетите по него изпълнителни действия не могат да
прекъснат давност, която вече е била изтекла.
С оглед изложеното
съдът намира ,че предявеният на основание чл.439 от ГПК иск за оспорване на
изпълнението посредством признаване за установено несъществуване на вземането за
сумата в общ размер 8 314,82 лв. претендирани по изп.лист издаден по частно
гр.дело 420/2010г по описа на ВТРС на твърдяното основание се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен.
Ищците са претендирали
присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1
от ГПК следва да бъдат присъдени в полза
на ищците направените от тях разноски за държавна такса в размер на общо 332,59лв.
В полза на ищците следва да бъдат присъдени и направените от всеки от тях
разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: в полза на ищеца Д.Д.-сумата
800лв. за адвокатско възнаграждение, в полза на ищеца М.М.- сумата 700лв. за
адвокатско възнаграждение и в полза на ищеца Й.Д.-сумата 700лв. за адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения е
неоснователно, тъй като претендираните адвокатски възнаграждения са към
минимума, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, за
съответния материален интерес по делото.
Ответникът е
претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, но с оглед
изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***** “ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр************, че Д.Д.Й. с ЕГН **********, с
адрес ***, М.П.М. с ЕГН **********, с адрес *** и Й.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес ***», НЕ ДЪЛЖАТ на „О ФБ“ ЕАД, ЕИК **** сумата 8 314,82лв./осем хиляди триста и
четиринадесет лева и осемдесет и две стотинки/, включваща
7 728,08лв.-главница, лихва в размер на 586,74лв. за периода
27.03.2009г.-26.01.2010г., 166,30лв. разноски за държавна такса и 389,44лв.
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по
частно гр.дело №420/2010г по описа на ВТРС, по който са били образувани
изп.дело №236/2010г. и изп.дело 458/2016г. по описа на ЧСИ Р.К, рег.№***, с район на действие
ВТОС, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА „О Ф Б“ ЕАД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.************ да заплати на Д.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, М.П.М. с ЕГН
**********, с адрес *** и Й.Д.Й. с ЕГН **********, с
адрес ***», сумата общо 332,59 лв./триста тридесет и два лева и
петдесет и девет стотинки/ представляваща разноски за държавна такса в
настоящото производство.
ОСЪЖДА „О Ф Б“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ********* да заплати на Д.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 800лв./осемстотин лева/, представляваща разноски за адокатско
възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА „О Ф Б“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.************** да заплати на М.П.М. с ЕГН
**********, с адрес ***, сумата 700лв./седемстотин
лева/, представляваща разноски за адокатско възнаграждение в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „О Ф Б“ ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр.************ да заплати на Й.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 700лв./седемстотин лева/, представляваща
разноски за адокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: